Индексация сега!

Инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на Eвропейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и председател на ОП на КСБ – София: България трябва да намери свой собствен начин за индексация на цените и той да бъде максимално бързо въведен

Инж. Качамаков, увеличаването на цените на строителните материали беше определено от ръководството на Камарата като една от основните теми, по които ще работи браншовата организация. От Вас като вицепрезидент на FIEC се очаква да проучите и споделите добрите практики, които други европейски страни прилагат. Какво показва опитът на колегите от страните членки на европейската федерация?

Темата наистина е изключително важна и се дискутира активно не само от КСБ, но и в рамките на Eвропейската федерация на строителната индустрия. Опитът е доста разнопосочен, всяка една от държавите се справя по различен начин и прилага своя методика в зависимост от спецификите на националната си икономика.

Дори държави като Германия и Франция, въпреки че са с едни от най-развитите икономики, нямат общо решение на създалия се казус и са потърпевши от увеличението на цените на суровините и материалите. В Германия се прави индексация на определени договори с включени специфични клаузи – например тези по FIDIC, но не на всички. Властите във Франция пък са тръгнали в друга посока. Те са взели решение, че няма да се налагат санкции по договорите за забавяне, тъй като се взема под внимание пандемията от COVID-19, както и забавянето на доставките, което се оказа доста голям проблем за целия свят. Взето е решение на текущи договори, които са в изпълнение, да не се налагат неустойки при просрочване на сроковете.

В Италия решават проблема чрез индексация на договорите, като се взимат под внимание цените за последното полугодие. Тоест ако от януари до юни 2021 г. има увеличение на цените с повече от 8%, тогава се прибягва до този вариант.

Има и страни, в които от доста години имат разработена система, която защитава строителния бранш. Например в Австрия, когато подписваш договор за строителство, ако той е краткосрочен и изпълнението му е в рамките на следващите 12 месеца - цената е твърда. Там компаниите сами трябва да си предвидят евентуалните промени. Ако обаче договорът продължава над 12 месеца, тогава задължително се включва и клауза за индексация.

В Румъния, която е близка до нас като икономика и развитие, от 30 август тази година има прието министерско постановление, което позволява на фирмите с текущи договори, които са сключени на определена цена и разполагат с издаден сертификат за плащане, да имат възможност да докажат промяна на цените на основни материали и суровини и съответно да получат индексация. Това при тях се случва при окрупнени показатели, които са примерно за пътно, високо или инфраструктурно строителство в определен процент. Разбира се, компаниите следва да защитят исканията си, на базата на статистически данни, но все пак е важно, че държавата е предприела мерки.

Ковидпандемията предизвика и по-радикални подходи от някои държави, които забраняват на производителите на определени материали да изнасят стоката си в други държави и единствено могат да го сторят, ако правителството им разреши. Те първо трябва да уведомяват колко е количеството материал, с който разполагат. Тогава държавата преценява дали той може да бъде купен на пазарни цени в срок от 10 дни и ако това е така, то те забраняват износа. Това изглежда честно. Информацията, с която разполагам, е, че унгарското правителство планираше изцяло да забрани износа на някои материали още от този месец, но засега няма потвърждение, дали това радикално решение е прието.

Интересен е примерът с Гърция. Те са създали специална работна група, в която са влезли университетски преподаватели и други експерти, които са разделили строителството на 5 категории – хидро-, магистрали и пътища, общо строителство, електромеханично и морско. Експертите там са предложили на правителството да бъдат коригирани цените, като за хидростроителството промяната е с 18%, при пътищата с 25%, за изграждането на сгради с 25%, а при електромеханичното и морското строителство съответно с 25% и 20%.

Вие кой модел бихте определили като най-добър?

Със сигурност най-интересен е моделът на Люксембург. Още от 2008 г. при тях се прилага формула, базирана на германските ценови индекси. През 2018 г. е усъвършенствана тази методика за избягване на спекулации и ограничения на страничните ефекти чрез въвеждане на онлайн симулационен инструмент за изчисление на (евентуално) дължимата сума. Тук е важно да се каже, че корекцията на цените се извършва от възложителя. Самият изпълнител няма достъп до това да подава документи и да доказва разлики. Целта на този инструмент е да се даде възможност на компаниите сами да изчислят дали имат право на преразглеждане на стойностите и каква ще бъде корекцията.

Важно да се знае е, че изчислението се извършва по време на окончателния разчет на работите. Ключовото е, че ако след подаването на офертата могат да се наблюдават значителни и непредвидими колебания, то тогава е възможно да бъде приложена тази методика.

За всички дейности са дадени примери за това колко процента трябва да бъде заплатено за труда и колко за материалите. За целта е изготвена таблица с актуални прагови стойности по професионални обединения. Тези прагови стойности са в проценти, но те дават и разпределението труд/материали за определените дейности. Напр. при топлоизолациите на сградите параметрите са 45% на 55%, при сухите строителни работи 50% на 50%, а при металните конструкции се изчисляват на 25% труд и 75% материали.

Методиката се прилага при изменение на инфлацията с над 2,1%. Това е приетото „нормално“ оскъпяване за година. Ако нивата на цените са в рамките на тази граница, тогава разходите се поемат от строителя и няма възможност да се коригират, но ако има надвишаване на тази рамка, тогава се правят корекции. За да бъде честна цялата методика, цените се коригират когато са в плюс, но и когато са в минус. Напр. ако на някой материал му е паднала стойността с повече от 2%, съответно има корекция в минус, която пак се прави от възложителя.

Методиката използва за база данни немските статистики, тъй като Люксембург е малка държава и няма достатъчно опит и натрупана информация, на които да разчита.

Преразглеждането на цените трябва да бъде поискано писмено, с препоръчано писмо от възложителя в края на проекта – както казах, обикновено с окончателния разчет.

Кой пример според Вас би бил най-приложим и най-реалистичен за България?

Така или иначе България в момента трябва да намери свой собствен начин за корекция и той да бъде максимално бързо въведен. Познавайки обстановката и реалната ситуация, нещата в България трябва да се случат на два етапа, като спешният може се случи по подобие на румънския модел - с министерско постановление, което би могло и служебното правителство да приеме. Ние в КСБ сме събрали информация за това какви са увеличенията в инфраструктурното, високото, водното строителство и можем да я предоставим, включително имаме и данни за увеличаване на цената на работната сила. Това според мен трябва да е първата стъпка. След което да се мисли и за подобрен модел на люксембургския, който е коректно направен. При него би следвало да се заложи измененията до някаква минимална стойност, в рамките на инфлацията, да бъдат за сметка на строителната компания, а всичко, което е над тези проценти, да бъде изчислено по определена методика поотделно за всеки вид дейност.

Факт е обаче, че България трудно може да се сравнява с Люксембург. Имаме различие в стойностите на процентите на работна сила. Въпреки това съм на мнение, че можем да създадем наша обща методика с принципен подход, който е честен и защитава както строителните компании, така и възложителите. Напр. при намаляване на цените би спечелил и възложителят.

Проблемът при нас са изходните данни, защото на практика в момента националната статистика не поддържа подробна информация за флуктуациите на материалите и суровините. Ако ние имаме такава база данни, която да се обновява на всеки три месеца, а защо и не всеки месец, бихме имали една добра основа за модел, който да работи без проблем.