ЕВРОПЕЙСКА

ИКОНОМИКА

Брутен вътрешен продукт

По предварителни данни на статистическата служба на Европейския съюз сезонно изгладеният Брутен вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 2,2% в еврозоната (EA19) и с 2,1% в ЕС-27 спрямо предходното тримесечие. В сравнение с третото тримесечие на предходната година сезонно изгладеният БВП се повишва с 3,9% в еврозоната и с 4,1% в ЕС-27.

Темп на БВП по държави членки

Сред държавите членки на ЕС за третото тримесечие на 2021 г. най-голям ръст на БВП в сравнение с предходното тримесечие регистрират Австрия (+3,8%), Франция (+3,0%) и Португалия (+2,9%). Най-малък ръст на БВП се наблюдава в Румъния и Словакия (и двете с +0,4%), докато Литва запазва нивото от предходното тримесечие (0%). България бележи ръст от 0,6%.

Темпът на БВП за третото тримесечие на 2021 г. спрямо същото тримесечие на 2020 г. показва най-голям ръст в Хърватия (+15,5%), Гърция (+13,4%), Ирландия (+11,4%) и Малта (+9,8%). Най-малко увеличение на БВП се наблюдава в Словакия (+1,3%), Германия (+2,6%) и Испания (+2,7%) на годишна база. В България се регистира ръст от (+4,6%).

Заети лица в еврозоната и ЕС

През третото тримесечие на 2021 г. броят на заетите лица се увеличава с 0,9% както в еврозоната, така и в ЕС спрямо предходното тримесечие. В сравнение със същия период на предходната година заетостта нараства с 2,1% както в еврозоната, така и в ЕС.

Темп на заетостта

в държавите членки

През третото тримесечие на 2021 г. Ирландия (+4,0%), Испания (+2,6%) и Литва (+2,1%) отбелязват най-висок ръст в сравнение с предходното тримесечие. Спад се наблюдава в Латвия (-2%) и остава стабилен във Финландия (0%). Най-малко увеличение бележат Словакия и Хърватия (и двете с +0,3%). България регистрира ръст от (0,6%).

Спрямо третото тримесечие на 2020 г. най-голямо повишение се забелязва в Ирландия (+7,6%), Унгария (+4,1%) и Дания и Испания (и двете с +4%), а най-малко – в Словакия (+0,2%) и Германия (+0,6%). Спад има в Румъния (-6,9%) и Латвия (-0,9%). България отбелязва ръст (+1,9%) на годишна база.

Строителна продукция на страните членки на ЕС                     

По предварителни данни на Евростат за третото тримесечие на 2021 г. строителната продукция намалява с 1,7% в еврозоната, като при сградното строителство има спад с 2,3%, а при инженерното - 1% спрямо предходното тримесечие. В ЕС-27 се наблюдава понижение на строителната продукция също с 1,7% за третото тримесечие на 2021 г. спрямо предходното тримесечие, като при сградното строителство то е с 1,9%, а при инженерното с 1%.

Сред държавите членки на ЕС, за които са налични данни, ръст на строителната продукция през третото тримесечие на 2021 г. спрямо предходното тримесечие се отчита само в Унгария с 2,7%, Португалия с 0,9%, Словения с 0,7% и Финландия с 0,1%. България бележи спад на строителна продукция от 0,2%. Останалите страни регистрират понижение, като то е най-голямо в Румъния (-10,2%), Австрия (-8,7%) и Словакия (-4,8%).

Строителната продукция в еврозоната, отчетена за третото тримесечие на 2021 г., нараства с 0,7% в сравнение с третото тримесечие на 2020 г. при ръст от 0,7% на сградното строителство и от 0,6% на инженерното. В ЕС-27 увеличението е с 1,4% на строителната продукция на годишна база при ръст от 1,5% на сградното строителство и от 0,9% на инженерното.

Сред държавите членки на ЕС, за които са налични данни, най-голямо годишно повишаване на строителната продукция се отчита в Унгария с 15,6%, Полша с 5,8% и Финландия с 4,7%. България регистрира ръст на строителна продукция с 1,1%. Най-големи намаления на годишна база има в Испания (-11,2%), Румъния (-7,4%) и Словения (-4,8%).

ИКОНОМИКАТА

НА БЪЛГАРИЯ

Брутен вътрешен продукт - темп на прираст

БВП и БДС - общо и в строителството

Темпът на прираст на БВП по сезонно изгладени данни през третото тримесечие на 2021 г. регистрира ръст от 0,6% спрямо предходното тримесечие, а в сравнение с юли – септември 2020 г. нараства с 4,6%.

По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт за страната през третото тримесечие на 2021 г. възлиза на 36 133 млн. лв. по текущи цени, като спрямо същия период на 2020 г. се увеличава с 3509 млн. лв.

БДС общо за икономиката за третото тримесечие на 2021 г. е 31 201 млн. лв. с относителен дял в БВП от 86,4%. В сравнение със същия период на 2020 г. БДС нараства с 3104 млн. лв.

За сектор „Строителство“ БДС за третото тримесечие на 2021 г. е 1613 млн. лв., с относителен дял в БВП от 4,5%, като нараства със 198 млн. лв. спрямо предходното тримесечие и с 36 млн. лв. в сравнение с юли – септември 2020 г.

СТРОИТЕЛСТВОТО

В БЪЛГАРИЯ

Обща строителна активност

Общата строителна активност за деветмесечието на 2021 г. спрямо същия период на предходната година по основни показатели:

✓ Строителна продукция – 11 588 млн. лв., спад от 21,6%;

• „Сградно строителство“ – 6498 млн. лв., спад от 23,6%;
• „Инженерно строителство“ – 5090 млн. лв., спад от 18,9%;

✓ Издадени разрешения за строеж на нови сгради – 8714 разрешения, ръст от 17,3%;

✓ Започнато строителство на нови сгради – 5600 сгради, ръст от 13,8%;

✓ Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради – 2601 сгради, ръст от 6,3%;

✓ Обявени обществени поръчки – 2848 бр. за 4262 млн. лв., ръст от 47,3% на броя и увеличение от 21% на стойността;

✓ Сключени договори – 2786 бр. за 2577 млн. лв., ръст от 29,4% на броя и спад от 15,6% на стойността.

Произведена продукция в строителството

По предварителни данни произведената продукция в отрасъл „Строителство“ за деветмесечието на 2021 г. е на обща стойност 11 588 млн. лв., като спрямо същия период на 2020 г. намалява с 21,6%.

Произведена продукция по сегменти:

Сградното строителство, което включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за деветмесечието на 2021 г. в размер на 6498 млн. лв., или е с дял от 56,1% от общата в сектора за разглеждания период. Произведената продукция в сегмента намалява с 23,6% в сравнение с деветмесечието на 2020 г. по предварителни данни на НСИ.

В инженерната инфраструктура произведената продукция за януари – септември 2021 г. възлиза на 5090 млн. лв. и е с дял от 43,9% от общата в строителството за същия период. По предварителни данни на НСИ произведената продукция в инженерната инфраструктура намалява с 18,9% спрямо деветмесечието на 2020 г.

Разходи за труд/отработени човекочаса

За деветмесечието на 2021 г. са отчетени общо 148,7 млн. отработени човекочаса в строителството, като спрямо същия период на предходната година те се увеличават с 2,1%. Отработените човекочаса в сектор „Строителство“ от един нает по трудово правоотношение за деветмесечието на 2021 г. са 1240 при 1242 отработени човекочаса за същия период на 2020 г., което показва, че на годишна база те намаляват с 0,2%.

Разходите на работодателя за труд за деветмесечието на 2021 г. възлизат на 1468,4 млн. лв., като на годишна база предварителните данни показват увеличаване с 15,5%. Разходите на работодателя за труд за един отработен човекочас от наетите по трудово правоотношение за деветмесечието на 2021 г. са средно 9,87 лв. при 8,74 лв. за същия период на 2020 г., което показва, че се увеличават с 12,9% на годишна база.

Издадени разрешения за строеж на нови сгради

В периода януари – септември 2021 г. са издадени 5137 разрешения за строеж на нови жилищни сгради с 27 604 жилища в тях и 3 272 750 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). В сравнение с деветмесечието на 2020 г. издадените разрешения за строеж на жилищни сгради се увеличават с 16,5%, жилищата в тях – с 40,4%, а общата им РЗП – с 25,7%.

За административни сгради са издадени 63 разрешения за строеж със 144 197 кв. м РЗП, които спрямо деветмесечието на 2020 г. намаляват с 22,2% при увеличение на РЗП с 11,2%. За други сгради – 3514 разрешения за строеж с 1 750 015 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2020 г. издадените разрешения за строеж нарастват с 19,6%, както и РЗП – с 24,6%.

Издадените разрешения за строеж на нови сгради за деветмесечието на 2021 г. са общо 8714 бр. с 5 166 962 кв. м РЗП, от които:

• 5137 жилищни обекта, включващи 27 604 жилища с 3 272 750 кв. м РЗП;
• 63 административни сгради/офиси, със 144 197 кв. м РЗП;
• 3514 други сгради с 1 750 015 кв. м РЗП.

Издадени разрешения за строеж на нови сгради по области

За деветмесечието на 2021 г. най-много разрешения за строеж на нови сгради са издадени в областите:

Жилищни сгради

София (столица) – 819 разрешения за жилищни сгради с 12 561 жилища в тях;

Пловдив – 708 разрешения за жилищни сгради с 3831 жилища в тях;

София – 520 разрешения за жилищни сгради със 758 жилища в тях;

Варна – 394 разрешения за жилищни сгради с 3275 жилища в тях;

Бургас – 386 разрешения за жилищни сгради с 1410 жилища в тях.

Други сгради

Стара Загора – 516 разрешения за строеж;

Пловдив – 308 разрешения за строеж;

Благоевград – 219 разрешения за строеж;

София – 176 разрешения за строеж.

Административни сгради

Пловдив – 18 разрешения за строеж;

София (столица) – 5 разрешения за строеж.

Започнато строителство на нови сгради

За деветмесечието на 2021 г. е започнато строителството на 5600 нови сгради с 3 474 926 кв. м РЗП, като от тях 3765 са жилищни със 17 816 жилища в тях и 2 260 882 кв. м обща РЗП. Спрямо деветмесечието на 2020 г. започнатото строителство на жилищни сгради се увеличава с 21,1%, жилищата в тях – със 17,8%, а РЗП – с 20,3%.

За същия период е започнато строителство на 42 административни сгради с 41 823 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2020 г. се регистрира спад от 27,6% на броя, както и на РЗП от 41,5%. В периода януари – септември 2021 г. е започнато строителство и на 1793 други сгради с 1 172 221 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2020 г. строителството при тях нараства с 2,3%, а РЗП намалява с 11,8%.

Започнатото строителство през деветмесечието на 2021 г. на 5600 нови сгради с РЗП 3 474 926 кв. м се разпределя на:

• 3765 жилищни обекта, включващи 17 816 жилища с 2 260 882 кв. м РЗП;
• 42 административни сгради/офиси с 41 823 кв. м РЗП;
• 1793 други сгради с 1 172 221 кв. м РЗП.

Започнато строителство на нови сгради по области

Най-активни за деветмесечието на 2021 г. при започнатото строителство на нови сгради са областите:

Жилищни сгради

София (столица) – 624 жилищни сгради със 7718 жилища в тях;

Пловдив – 589 жилищни сгради с 1870 жилища в тях;

София – 429 жилищни сгради с 601 жилища в тях;

Варна – 322 жилищни сгради с 2061 жилища в тях;

Бургас – 293 жилищни сгради с 1300 жилища в тях.

Други сгради

Стара Загора – 202 сгради;

Пловдив – 199 сгради;

Пазарджик – 139 сгради;

София – 105 сгради.

Административни сгради

София (столица) – 8 сгради;

Стара Загора – 4 сгради.

Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища

По предварителни данни на НСИ въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради за деветмесечието на 2021 г. са 2601

с 11 459 жилища в тях с общо РЗП 1 137 264 кв. м, като жилищната площ, вкл. кухни над 4 кв. м, е 873 662 кв. м, а спомагателната площ е 263 602 кв. м. Спрямо същия период на 2020 г. въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради се увеличават с 6,3%, а жилищата в тях - с 3,2%, при нарастване на общото РЗП с 11,8%.

Въведени в експлоатация жилищни сгради и жилища по области

Най-голям брой въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради за деветмесечието на 2021 г. регистрират областите:

Жилищни сгради и жилища

София (столица) – 381 жилищни сгради с 3428 жилища в тях, РЗП-общо 368 385 кв. м;

Варна – 344 жилищни сгради с 2390 жилища в тях, РЗП-общо 187 052 кв. м;

Пловдив – 319 жилищни сгради с 929 жилища в тях, РЗП-общо 100 126 кв. м;

Бургас – 264 жилищни сгради с 1330 жилища в тях, РЗП-общо 122 343 кв. м;

София – 223 жилищни сгради с 250 жилища в тях, РЗП-общо 35 160 кв. м.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи

Разходите за придобиване на ДМА за деветмесечието на 2021 г. общо за всички икономически сектори на страната възлизат на 12 621 млн. лв.

 За отрасъл „Строителство“ разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са 1219 млн. лв., или дял от 9,7% от общо отчетените за разглеждания период.

Предварителните данни показват, че разходите за придобиване на ДМА в строителния сектор за деветмесечието на 2021 г. намаляват с 8,5% спрямо деветмесечието на 2020 г.

ПАЗАР НА ТРУДА

Наети лица по трудово и служебно правоотношение

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2021 г. по предварителни данни на НСИ са 2281,7 хил. бр. общо за икономиката, като спрямо края на деветия месец на 2020 г. се увеличават с 32,6 хил. бр., или 1,4%.

За строителния сектор наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2021 г. са 126,8 хил. бр., или 5,6% дял от общо наетите за страната. На годишна база дан­ните показват ръст от 0,8 хил. бр., или 0,6%.

Заети, наети и самонаети лица

Заетите лица в икономиката за деветмесечието на 2021 г. са 3494,9 хил. бр., като спрямо същия период на 2020 г. заетостта намалява с 0,1%.

Заетите в отрасъл „Строителство” за деветмесечието на 2021 г.:

✓ Заетите лица са 198,1 хил. бр., ръст от 2,4% на годишна база. От тях:

• Наетите лица са 157,3 хил. бр., увеличение от 2,2% на годишна база;
• Самонаетите лица са 40,8 хил. бр., ръст от 3,3% на годишна база.

Безработни лица – общо и в строителст­вото

За деветмесечието на 2021 г. безработните лица общо за страната са 179,2 хил., като се увеличават с 12 хил., или със 7,2%, спрямо същия период на 2020 г.

Безработните в отрасъл „Строителство“ за деветмесечието на 2021 г. са 15,9 хил., или 8,9% от общо регистрираните безработни. Спрямо деветмесечието на 2020 г. данните показват, че безработните лица в сектора се увеличават с 3,2 хил., или с 25,2%.

Средна месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение

Общо за икономиката:

Средната месечна работна заплата по предварителни данни на НСИ за деветмесечието на 2021 г. е 1502 лв., спрямо същия период на 2020 г. се увеличава със 160 лв., или 11,9%.

За сектор „Строителство“:

Средната месечна работна заплата по предварителни данни на НСИ за деветмесечието на 2021 г. е 1141 лв., на годишна база се повишава със 135 лв., или 13,4%.

ИНВЕСТИЦИОННА АКТИВНОСТ

Поток на преки чуждестранни инвестиции в България

Преки инвестиции       

(януари – септември 2021 г.), млн. евро

По предварителни данни на БНБ (към 18.11.2021 г.) С отчета за октомври 2021 г. ще бъдат направени ревизии на данните за януари – септември 2021 г. Дан­ните за 2020 г. и 2021 г. подлежат на ревизия с годишните данни на НСИ и допълнително постъпили отчети на предприятията с чуждестранно участие. Данните са съставени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията при спазване на методологическите изисквания на 6-ото издание на „Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция“ на МВФ.

Източници: Предприятия с чуждестранно участие, банки, нотариуси, НСИ, Централен депозитар, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Положителният знак показва увеличение на активите и пасивите, а отрицателният – намалението им.

По предварителни данни на БНБ преките инвестиции в страната за деветмесечието на 2021 г. възлизат на 852,7 млн. евро, като спрямо същия период на 2020 г. намаляват с 1350,2 млн. евро (61,3%).

В отрасъл „Строителство“

Преките инвестиции за деветмесечието на 2021 г. в отрасъл „Строителство“ са с отрицателна стойност и възлизат на -51,0 млн. евро, като спрямо деветмесечието на 2020 г. намаляват със 118,1 млн. евро (176%).

СЕКТОР „СТРОИТЕЛСТВО“

Обявени обществени поръчки

Обявени обществени поръчки по вид строителство

Обявените обществени поръчки в отрасъл „Строителство“ за деветмесечието на 2021 г. са 2848 бр. с прогнозна стойност 4262 млн. лв. Тенденцията на годишна база е ръст от 47,3% на броя на поръчките, както и на стойността от 21%.

✓ „Инженерна инфраструктура“ – 1037 бр., или дял от 36,4% от общо обявените поръчки за разглеждания период, с прогнозна стойност 1861 млн. лв., което е 43,7% от общо обявената стойност за деветмесечието. На годишна база се наблюдава ръст на броя на обявените поръчки от 37% и увеличение на стойността от 37,2%.

✓ „ВиК инфраструктура“ – представлява 7,8% от общо обявените поръчки, или 221 бр., с прогнозна стойност 714 млн. лв. (16,8% от общата стойност). На годишна база се регистрира спад от 1,8% на броя на обявените поръчки и намаление на стойността от 38,7%.

✓ „Сградно строителство“ – представлява 50,2% от общо обявените поръчки, или 1431 броя, с прогнозна стойност 731 млн. лв. (17,1% от общата). Промяната на годишна база е ръст от 79,8% на броя на обявените поръчки и увеличение от 3,8% на стойността.

✓ „Енергийна инфраструктура“ – представлява 5,6% от общо обявените поръчки, или 159 бр., с прогнозна стойност 956 млн. лв. (22,4% от общата). На годишна база се отичта ръст при броя на поръчките от 2,6% и значително повишаване на прогнозната стойност от 219,7%.

Обявени обществени поръчки по възложители

За деветмесечието на 2021 г. обявените обществени поръчки в сектор „Строителство“ по вид възложител са:

• Общини – обявени 1984 бр., или 69,7% от всички, като тенденцията е ръст от 53,4% спрямо деветмесечието на 2020 г.
• Комунален и обществен сектор – 110 бр., или 3,9% от общо обявените поръчки, като на годишна база за разглеждания период регистрират спад от 15,4%.
• Болници и учебни заведения – обявени 399 бр., или 14% от всички, като спрямо същия период на 2020 г. се наблюдава ръст от 152,5%.
• Министерства и агенции –340 бр., или 11,9% от общо обявените обществени поръчки. Тенденцията на годишна база при обявените поръчки е спад от 3,1%.
• Други – обявени 15 бр., или 0,5% от всички, наблюдава се ръст от 14 броя в сравнение с деветмесечието на 2020 г.

Обявени обществени поръчки – източници на финансиране

Деветмесечие 2021 г.

• Държавен бюджет – 2364 бр.
• Механизъм за свързване на Европа – 1 бр.
• Фонд „ Вътрешна сигурност 2014 – 2020“ – 10 бр.
• Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ – 86 бр.
• Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ – 5 бр.
• „Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020“ – 182 бр.
• Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ – 55 бр.
• Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020” - 12 бр.
• Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 – 19 бр.
• Програма за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Гърция – България 2014 – 2020“ – 5 бр.
• Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – 13 бр.
• Проект „Красива България“ – 49 бр.
• „Програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020“ – 8 бр.
• Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“ – 14 бр.
• Фонд „Радиоактивни отпадъци“ – 1 бр.
• Норвежки финансов механизъм 2014 - 2021 – 2 бр.
• Програма „Хоризонт 2020“ – 1 бр.
• Механизъм за гражданска защита на ЕС – 1 бр.
• „Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 - 2022“ – 17 бр.
• „Черноморски басейн 2014 – 2020“ – 1 бр.
• План за възстановяване и устойчивост на Република България – 1 бр.
• Програма за строителство на детски градини 2021 – 2023 – 1 бр.

Сключени договори в сектор „Строителство“

По данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) за деветмесечието на 2021 г. са сключени 2786 договора в сектор „Строителство“ на обща стойност 2577 млн. лв., което е с 15 млн. лв. по-малко при обявена прогнозна стойност от 2592 млн. лв.

В сравнение със същия период на 2020 г. броят им се увеличава с 29,4% (633 бр.), а стойността по договорите намалява с 15,6% (477 млн. лв.).

Сключени договори в сектор „Строителство“ по вид строителство

Сключени договори по вид строителство

Деветмесечие 2021 г.

• „Инженерна инфраструктура“ – 980 бр., или 35,2% от общо сключените договори, на стойност 1101 млн. лв., или 42,7% от общата стойност.
• „Сградно строителство“ – 1245 бр., или 44,7% от общо сключените договори, на стойност 463 млн. лв., или 17,9% от общата стойност.
• „Енергийна инфраструктура” – 316 бр., или 11,3% от общо сключените договори, на стойност 298 млн. лв., или 11,6% от общата стойност.
• „ВиК инфраструктура” – 245 бр., или 8,8% от общо сключените договори, на стойност 715 млн. лв., или 27,8% от общата стойност.

Данните показват, че най-много договори са сключени в сградното строителство, а най-голяма е стойността на сключените договори в инженерната инфраструктура като дял от общо сключените договори в сектора.

Сключени договори по вид строителство

Деветмесечие 2020 г. - Деветмесечие 2021 г.

• „Инженерна инфраструктура“ – регистрира ръст на броя сключени договори с 13,3% и спад на стойността с 43,2%;
• „Сградно строителство“ – регистрира ръст на броя сключени договори с 62,5% и незначителен спад на стойността с 0,9%;
• „Енергийна инфраструктура“ – регистрира спад на броя сключени договори с 3,7% и ръст на стойността с 2,4%;
• „ВиК инфраструктура“ – ръст на броя сключени договори с 26,3%, както и на стойността със 100,8%;

Сключени договори в сектор „Строителство“ от фирми и консорциуми

Общият брой на сключените договори за деветмесечието на 2021 г. е 2786 на стойност 2577 млн. лв., от които сключени с:

 Фирми – 2396 броя на стойност 1556 млн. лв., като:

• Регистрирани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС).

✓ Големи строителни фирми (над 250 човека) – 124 бр. на стойност 490 млн. лв.

✓ Средни строителни компании (от 50 до 249 човека) – 1015 бр. на стойност 742 млн. лв.

✓ Малки строителни фирми (до 49 човека) – 1161 бр. на стойност 315 млн. лв.

• Нерегистрирани в ЦПРС – 96 бр. на стойност 9 млн. лв.

 Консорциуми, обединения, сдружения – 390 броя на стойност 1021 млн. лв., от които: 3 сключени договора от консорциуми с нерегистрирани фирми в ЦПРС на стойност 5 млн. лв.

За деветмесечието на 2021 г. компаниите заемат 86% дял от общо сключените договори и 60,4% от общата им стойност, а консорциумите – 14% дял от броя на сключените договори и 39,6% от стойността. Водещи както по брой, така и по стойност са фирмите.

Дял на сключените договори от фирми и консорциуми (Деветмесечие 2021 г.)

За деветмесечието на 2021 г. малките строителни фирми заемат 48,5% дял от броя на сключените договори от компании и 20,2% от стойността. Средните компании са с дял 42,3% от общия брой и с 47,7% от стойността на сключените договори от фирми. Делът на сключените договори от големи компании е 5,2% от общия брой, а на стойността 31,5%. Нерегистрирани в ЦПРС фирми: 4% от броя и 0,6% от стойността на сключените договори от фирми.

Тенденцията, която се наблюдава спрямо деветмесечието на 2020 г., е, че водещи с най-голям брой сключени договори са малките фирми при ръст от 50% (387 бр.) на годишна база и повишаване на стойността от 44,5% (97 млн. лв.). Средните компании са с най-голяма стойност на сключените договори при ръст от 16,5% (105 млн. лв.) и увеличение на броя от 18,3% (157 бр.) в сравнение с деветмесечието на 2020 г. Големите фирми регистрират ръст от 17% (18 бр.) при броя и от 1,2% (6 млн. лв.) при стойността спрямо разглеждания период на предходната година. Фирмите без регистрация в ЦПРС бележат повишение в броя от 84,6% (44 бр.) на сключените договори и запазват нивата на стойността в сравнение с деветмесечието на 2020 г. При консорциумите годишният темп на сключените договори е ръст на броя от 7,4% (27 бр.) и спад при стойността от 40,2% (685 млн. лв.).

Сключени договори от фирми и консорциуми

Деветмесечие 2020 г. – Деветмесечие 2021 г.

Сключени договори от фирми и консорциуми по вид строителство

 „Инженерна инфраструктура“ – 980 договора на стойност 1101 млн. лв., от тях:

Фирми – 845 договора на стойност 788 млн. лв., от които:

• Големи строителни компании – 86 договора на стойност 413 млн. лв.
• Средни строителни фирми – 423 договора на стойност 281 млн. лв.
• Малки строителни фирми – 311 договора на стойност 92 млн. лв.
• Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 25 договора на стойност 2 млн. лв.

Консорциуми, обединения, сдружения – 135 договора на стойност 313 млн. лв.

 Сградно строителство – 1245 договора на стойност 463 млн. лв., от тях:

Фирми – 1119 договора на стойност 346 млн. лв., от които:

• Големи строителни компании – 13 договора на стойност 13 млн. лв.
• Средни строителни фирми – 343 договора на стойност 174 млн. лв.
• Малки строителни компании – 724 договора на стойност 154 млн. лв.
• Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 39 договора на стойност 5 млн. лв.

Консорциуми, обединения, сдружения – 126 договора на стойност 117 млн. лв., от които: 1 сключен договор от консорциум с нерегистрирани фирми в ЦПРС на стойност 0,3 млн. лв.

 „Енергийна инфраструктура” – 316 договора на стойност 298 млн. лв., от тях:

Фирми – 257 договора на стойност 197 млн. лв., от които:

• Големи строителни компании – 7 договора на стойност 20 млн. лв.
• Средни строителни фирми – 142 договора на стойност 131 млн. лв.
• Малки строителни компании – 79 договора на стойност 44 млн. лв.
• Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 29 договора на стойност 2 млн. лв.

Консорциуми, обединения, сдружения – 59 договора на стойност 101 млн. лв., от които: 2 сключени договора от консорциуми с нерегистрирани фирми в ЦПРС, на стойност 4,9 млн. лв.

 „ВиК инфраструктура“ – 245 бр. на стойност 715 млн. лв., от тях:

Фирми – 175 броя на стойност 225 млн. лв., от които:

• Големи строителни компании – 18 договора на стойност 44 млн. лв.
• Средни строителни фирми – 107 договора на стойност 156 млн. лв.
• Малки строителни компании – 47 договора на стойност 25 млн. лв.
• Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 3 договора на стойност 0,05 млн. лв.

Консорциуми, обединения, сдружения – 70 договора на стойност 490 млн. лв.

Анализът показва, че при фирмите, сключили договори, малките строителни компании доминират по критерий „брой“ в „Сградно строителство“, следвани от средните строителни фирми в „Инженерна инфраструктура“. Големите строителни компании са водещи по критерий „стойност“ в „Инженерна инфраструктура“.

При консорциумите най-голям „брой“ договори са сключени в „Инженерна инфраструктура“, а с най-голяма „стойност“ - във „ВиК инфраструктура”.

В „Инженерна инфраструктура“ – спрямо деветмесечието на 2020 г. фирмите отчитат ръст от 18,7%, което е със 133 бр. повече сключени договори и увеличение при стойността с 4,4%, или 33 млн. лв. Консорциумите регистрират спад на броя с 11,8%, или 18 бр. по-малко сключени договори, и намаление от 73,6%, или 872 млн. лв. при стойността спрямо същия период на предходната година.

В „Сградно строителство“ – спрямо деветмесечието на 2020 г. фирмите отчитат ръст от 69%, или с 457 бр. се увеличават сключените договори, както и ръст при стойността с 24,9%, или 69 млн. лв. При консорциумите се наблюдава повишаване на броя с 21,2% (22 бр. повече) и спад на стойността с 38,4% (73 млн. лв. по-малко спрямо деветмесечието на 2020 г.)

В „Енергийна инфраструктура“ спрямо деветмесечието на 2020 г. фирмите регистрират спад от 5,5% (15 бр.) при броя и ръст от 4,2%, или 8 млн. лв., при стойността. При консорциумите тенденцията е увеличаване при броя с 5,4% (3 бр.) и спад при стойността с 1% (1 млн. лв.) на годишна база.

При „ВиК инфраструктура“ – при фирмите, сключили договори, има повишване на броя с 21,5% (31 бр.) и ръст на стойността от 77,2% (98 млн. лв.) спрямо деветмесечието на 2020 г. При консорциумите се наблюдава увеличение при броя на сключените договори от 40%, или 20 бр., и ръст със 114% (или 261 млн. лв.) при стойността на сключените договори спрямо януари – септември 2020 г.

КАМАРА НА СТРОИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Централен професионален регистър на строителите

Регистрираните строителни компании в ЦПРС към 29.11.2021 г. са 6016, от които 5954 регистрирани български юридически лица и 62 чуждестранни фирми.

Заличени са 483 фирми от Регистъра на строителите по неизпълнение на процедурата чл. 20, ал. 2 ЗКС.

Разпределение на строителите по критерии:

Критерий „Персонал“ (на база 2020 г.)

• 67 големи фирми, дял от 1,13%;
• 723 средни компании, дял от 12,14%;
• 5164 малки фирми, дял от 86,73%;

Критерий „Нетни приходи от продажби“ (на база 2020 г.)

• 15 големи фирми (над 97,5 млн. лв. и/или стойност на активите над 97,5 млн. лв.), дял от 0,25%;
• 129 средни компани (до 97,5 млн. лв. и/или стойност на активите до 97,5 млн. лв.), дял от 2,17%;
• 5810 малки фирми (до 19,5 млн. лв. и/или стойност на активите до 19,5 млн. лв.), дял от 97,58%.

Съкращения

ЕС - Европейски съюз

НФ - Национално финансиране

БФП - Безвъзмездна финансова помощ

РИС - Реално изплатени средства

ОПТТИ - Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“

ОПОС - Оперативна програма „Околна среда“

ОПРР - Оперативна програма „Региони в растеж“

ОПИК - Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“

ОПНОИР - Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

ОПРЧР - Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“

ОПДУ - Оперативна програма „Добро управление“

ОПИМСП – Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“

ПМДР – Програма за морско дело и рибарство

ПРСР – Програма за развитие на селските райони

ЕСИФ – Европейски структурни и инвестиционни фондове

ФУМИ – Фонд „Убежище, миграция и интеграция“

ФВС – Фонд вътрешна сигурност

МВР – Министерство на вътрешните работи