Консултативният съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“ предлага 7 приоритета за устойчиво развитие

Емил Христов,

Ренета Николова

Консултативният съвет на браншовите организации в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството предлага 7 ключови приоритета за устойчивото развитие на сектора, както и конкретни политики и мерки за постигането им. Предложенията са резултат от продължителен процес на анализ и диалог между професионалните организации. Идеите за развитието на отрасъла бяха представени на съвместна пресконференция на седемте браншови сдружения, които формират Съвета - Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти (БААИК), Съюза на архитектите в България (САБ), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). Като приоритет номер едно браншът определя интегрирането и оптимизирането на ключовите нормативни документи в сектора.

„Браншът е единодушен, че е дошло време за радикална промяна на законодателството в сектора, която да намали административната тежест и да облекчи инвестиционния процес“, заяви ротационният председател на Консултативния съвет проф. арх. Борислав Борисов.

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев изрази радостта си, че браншът се е обеднил и работи за решаване на най-актуалните и най-наболели проблеми. „В крайна сметка продуктът строителство без всички колеги, които сме част от Консултативния съвет, няма как да се получи“, заяви той.

Проф. арх. Борисов съобщи, че по инициатива на Консултативния съвет е изготвен проект на концепция за кодекс, който да обедини темите на основните законови норми в бранша - Закон за регионалното развитие (ЗРР), Закон за устройство на територията (ЗУТ), Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) и Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Целта е синхронизиране и интегриране на нормативната уредба на базата на единни принципи и терминология. По този начин ще бъдат разрешени дългогодишните проблеми, свързани с постоянните промени в ЗУТ и наличието на разнопосочни регламенти в нормативните документи в сектора. Предстои проектът да бъде подложен на широко професионално и гражданско обсъждане, а след това внесен за разглеждане в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

В пресконференцията присъствено взеха участие арх. Владимир Милков, председател на УС на Камарата на архитектите в България, проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ и ротационен председател на Координационния съвет, инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет (УС) на Камарата на строителите в България, инж. Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи, инж. Атанас Ангелов, председател на УС на Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти, инж. Марин Гергов, председател на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, инж. Огнян Атанасов, зам.-председател на УС на КИИП. Сред присъстващите бяха и Савин Ковачев, директор на „Правна дирекция“ на КСБ, и Йордан Николов, изп.директор на БАИС.

В началото на пресконференцията арх. Владимир Милков заяви, че на бранша са необходими

неотложни промени в законодателството, което регулира строително-инвестиционния процес.

 Председателят на УС на КАБ подчерта, че на първо място е интегрирането и оптимизирането на ключовите нормативни документи, както и намаляване на административната тежест и сложните процедури. „Необходимо е и в кратки срокове да бъде създадена национална електронна платформа, чрез която да се осъществява онлайн подаването и съгласуването на инвестиционните проекти, както и издаването на разрешенията за строеж“, заяви арх. Милков. Важен приоритет, който КС предлага, е ограничаването на корупционната среда и предпоставките за такава, което може да се постигне чрез оптимизиране на процедурите и разтоварване на администрацията от несвойствени дейности, премахване на ненужни регулации, съгласувания и разрешения, както и електронизация на услугите в архитектурно-строителния сектор. Сред другите приоритети са подобряването на ефективността и сроковете на планиране в сектора, въвеждане на единна информационна система, архив и дигитализация, гарантиране на експертен подход, публичност и прозрачност и стимулиране на инвестиционната активност в синхрон с добрите европейски практики.

„Предложенията на КС съвпадат с политиките в сектора, договорени в коалиционното споразумение на правителството. В тази връзка браншовите организации са отворени за професионален диалог и предлагат да съдействат с експертиза в процеса по усъвършенстване на законодателството“, каза в заключение арх. Милков.

След него думата взе проф. арх. Борислав Борисов, който посочи, че „за първи път от много време

браншът е обединен и единодушен“.

„Държим да подчертаем, че искаме да работим съвместно с държавата за постигането на качествена градска среда“, добави той. Арх. Борисов посочи, че инициативата на КС за промени в законодателството ще доведе до качествена реформа в строително-инвестиционния процес.

От своя страна инж. Атанас Ангелов сподели, че идеята на Консултативния съвет е всички нормативни документи, които ще се приемат в Народното събрание и касаят сектор „Строителство“, да бъдат съгласувани с бранша. „Нашата задача е да защитим обществения интерес и поради тази причина искаме, когато има предложения за промяна в законодателната рамка, те да бъдат обсъдени с нас“, каза инж. Ангелов.

Инж. Терзиев подчерта, че една от основните цели пред Съвета е да участва във всички възможни парламентарни и ведомствени комисии, които разглеждат въпроси, свързани със строителството. „Желанието ни е да си подредим къщичката, наречена строителен бранш, така че тя да работи добре за обществото и всички нас“, заяви той.

Инж. Илиян Терзиев обърна специално внимание и на появилите се мнения в общественото пространство, според които българските компании нямат достатъчно капацитет да проектират и изпълняват големи инфраструктурни обекти. „Правилата важат за всички – без значение чужди или български фирми. Именно от законодателството и свързаните с него тромави административни процедури произтичат трудностите в изпълнението на проектите, а не заради липсата на капацитет на фирмите“, категоричен беше инж. Терзиев. „Да не говорим, че в последните 30 години

българските компании натрупаха сериозен опит, експертен, технически и кадрови ресурс

и са достатъчно конкурентоспособни“, поясни той.

Председателят на УС на КСБ сподели, че в сектор „Строителство“ са необходими спешни промени в нормативната база, особено по отношение на административната тежест. Той даде пример с Германия, където процесът от подаване на документацията в дадена община до разрешението за строителство продължава между 52 и 62 работни дни. „При най-добро стечение на обстоятелствата и спазване на всички срокове, които са дадени от нашата администрация, в България същият този процес отнема средно 278 работни дни“, заяви инж. Терзиев и допълни, че заради тези срокове трудно се намират инвеститори. „Всички знаем какво става за цялото това време с цените и дали, когато получиш съответното разрешение за строителство, този проект вече не трябва да се проектира наново, защото ситуацията на пазара се е променила. Заради това един от приоритетите на КС е да се съсредоточим върху законодателните промени, особено тези, които касаят сроковете и бързината на приемане на дадени проекти и издаване на разрешения на строителство“, подчерта инж. Терзиев.

Целта на нашето обединение е да можем поне нещата, за които имаме 100% съгласие, да ги направим, така че секторът да върви напред, да бъде коректен и хората да получават хубав, качествен и вечен продукт“, завърши инж. Илиян Терзиев.

„Аз искам да кажа колко е важен строителният бранш за цялото общество. Ние като строителни предприемачи следим числата и вярваме на числата. Към момента

строителството съставлява около 9% от БВП, което е 12 млрд. лева

на година. Представяте ли си какво производство е това? Това означава, че всеки 15-и човек в България издържа себе си и своето семейство от строителство“, каза инж. Георги Шопов. „Една нация е богата не когато се говори много, не когато се правят много документи и бюрокрация, а когато се произвежда. И понеже сама по себе си администрацията не създава продукт, е важно да осигурява условия на тези, които са се хванали да създават, за да могат да го правят в по-голямо количество и по-качествено“, допълни той. „Безумие е в XXI в. при такава важност на сектора администрацията да работи по този начин. Тя не само че не помага на бизнеса, а без да иска, и несъзнателно пречи. Идеята на Съвета, който направихме, е именно да променим това. Да направим нормативната база такава, че на всеки да му е лесно, да е просто и работещо. Подготвили сме много инициативи в тази посока. В момента имаме уникален шанс с новото правителство и неговото заявено желание за нулева толерантност към корупцията и намаляване на административната тежест, защото тези две неща са абсолютно свързани, нашите инициативи да се случат. Надяваме се, че направените предложения за промени в законодателството ще се реализират“, каза още Георги Шопов.

В пресконференцията се включи и Савин Ковачев, директор на „Правна дирекция“ на КСБ, който сподели, че краткосрочната задача пред браншовите организации е да се решат някои от най-наболелите проблеми. „Лично според мен Законът за устройство на територията през последните 10 години се развива без визия, а поправките му по-скоро са насочени към определени проблеми. Това натрупа нерешаването на други казуси и доста недоволство сред всички страни в инвестиционния процес“, каза той. Според него в краткосрочен план е необходимо да се направят редица спешни промени от законодателна гледна точка. „От друга страна все повече изниква необходимостта от

глобално решаване на проблема, свързан с кодифициране на законодателството

в областта на инвестиционното проектиране, което е един от най-важните процеси в нашето общество. Ние трябва да работим изключително активно и да направим широка обществена дискусия по много принципни въпроси, които да бъдат решени с консенсус и да залегнат като основа на бъдещия кодекс за устройство на територията и строителството“, поясни Ковачев.

Директорът на „Правна дирекция“ на КСБ каза, че трябва да се подобри и контролът на инвестиционния процес. „Хубаво е да помислим дали не можем да решим редицата проблеми с качеството на строителството чрез

стриктното въвеждане на правилата на FIDIC

в България. Крайно време е да имаме една обществена дискусия за въвеждането на тези правила, по които работи цял свят, а ние срамежливо не ги прилагаме в договорите за строителство“, поясни той.

Ковачев завърши, че според него

държавата има силен партньор в лицето на КС,

който обединява всички организации в сектора. „Аз и моите колеги юристи сме съвсем добронамерени и с голямо желание ще се включим в работата по създаването на новата правна рамка на инвестиционното проектиране и строителството“, каза в заключение Ковачев.