Дискусия на КСБ представи перспективите за развитие на кръговата икономика в строителството

Перспективите за развитие на кръговата икономика в строителния сектор бяха обсъдени на дискусионен форум, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ). Събитието се проведе в Интер Експо Център в София в рамките на 22-рото издание на Архитектурно-строителната седмица. В него участие взеха изп. директор на КСБ Валентин Николов, изп. директор на Българската асоциация за изолации в строителството и председател на секция „Изолации“ към КСБ инж. Йордан Николов, Татяна Червенкова, началник отдел „Строителни продукти” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Даниел Янков, гл. експерт от Министерството на околната среда и водите, инж. Диана Стефанова, отдел „Екология и чиста среда” в община Благоевград и зам.-председател на Постоянната комисия по екология и чиста среда в НСОРБ, представители на научната общност и експерти от КСБ. Модератор бе Драгомир Цанев, изп. директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект”.

В началото на дискусията Валентин Николов изтъкна, че темата за кризата с енергоносителите е проблем, но и възможност сектор „Строителство“ да се насочи към иновациите. Той посочи, че в момента ситуацията е трудна заради пандемията и войната в Украйна, но подобна рецесия е имало и преди. „Възникването на криза, свързана с енергоносителите, техните доставки и скока в цените им, не е новост за света, който през 70-те години на миналия век премина през такава и беше изцяло променен от нея“, заяви изп. директор на КСБ. „Пазарната икономика е гъвкава – тогава започна тенденцията да се търсят енергоспестяващи производства, технологии и пр. Сегашната ситуация ще доведе до много проблеми, но кризата е и възможност за нови промени, за които светът отдавна говори – явно вече им е дошло времето“, каза Николов. „Важно е да се насочим към иновациите, които целят понижаване на енергийните разходи, намиране на алтернативни източници и масовото им включване в бита“, добави изп. директор на КСБ. Той даде пример с необходимостта максимално да се увеличи внедряването на малки фотоволтаични мощности за битови нужди.

Валентин Николов обърна внимание и на темата с оползотворяването на строителните отпадъци, които са суровина и трябва да се използват отново в индустрията. По думите му бизнесът има готовност да инвестира в рециклиращи производства, но е нужно да се отвори дебат с държавата за намиране на стимулиращи механизми като публично-частни партньорства и др., за да се постигнат мащабни резултати.

Темата за строителните отпадъци продължи Даниел Янков, който представи предвидените стратегии в това направление. Татяна Червенкова коментира нормативната уредба, касаеща строителните отпадъци, а инж. Диана Стефанова се спря на проблемите при депонирането им.

Инж. Йордан Николов отбеляза необходимостта да се инвестира и в наука. „Целта е да се набележат възможните приложения на отпадъците от различните видове строителни материали, чиито втори живот може да е и извън строителството“, бе категоричен той.

Проф. д-р инж. Фантина Рангелова от Строителния факултет на УАСГ разгледа кръгови стратегии в строителството.

След това Марияна Хамънова, изп. директор на „Клийнтех България“ ООД направи презентация на тема „Енергийно ефективно обновяване на многофамилни жилищни сгради“.

В рамките на изложението девет организации основаха инициативата „Да обновим България“ (Renovate Bulgaria). Тя ще е национален партньор на Renovate Europe - европейската комуникационна кампания, имаща за цел да подпомогне намаляването на енергийното потребление в сградния фонд на ЕС с 80% до 2050 г. чрез подкрепа на законодателни промени и стимулиране на амбициозни национални програми за обновяване. Основателите се обединиха около Меморандум за сътрудничество, който от името на КСБ беше подписан от изп. директор Валентин Николов. Останалите осем организации са: Българската асоциация за изолации в строителството, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, Българската фасилити мениджмънт асоциация, Българо-австрийската консултантска компания, Хабитат България/Фондация подслон за човечеството, ЕнЕфект, Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Българският съвет за устойчиво развитие.