Новини

Чиновници от средния ешелон на НАП закопаха бургаски строител с 2,5 млн. лева. Засега…

На 29 април 2010 г. бургаското електронно издание „Фактор онлайн” (www.factor-bs.com) разпространи една блага вест, предвидливо „овкусена” с лъжичка горчива отвара. Текстът е озаглавен „Комплексът край Ахелой фалира?” и в него се казва:
„Ахелой бийч резидънс” не е в състояние да продължи строителството на грандиозния проект за курортен комплекс, който се изпълнява край Ахелой. Близо 18 месеца строителната компания „Мидия” и мениджърът на „Ахелой бийч резидънс” се опитват неуспешно да съберат капитал за довършване на проекта.
В съда е заведен иск от строителя за 7 млн. евро неизплатени задължения. Искът блокира изпълнението на всякакви по-нататъшни действия, включително и предаването на нотариалните актове на изрядните клиенти, които вече са си закупили имоти в комплекса...
„Сънсет ризорт” предлага спасителен план. Нийл О`Райли – един от акционерите и основен агент по продажбите на „Ахелой бийч резидънс”, е закупил през март „Тремекс” ЕООД – компанията - собственик на „Ахелой бийч”, и я трансформира в „Ахелой резидънс” ЕООД. Той уверява акционерите, че норвежката „Edge Capital” ще окаже съдействие при намирането на нови инвеститори от Скандинавия...
Кой е спасителят? Нийл Оливър О`Райли е този, който се появи в последния момент и изигра ключова роля при спасяването на „Сънсет ризорт”, когато първоначалните инвеститори фалираха. Според ДАКСИ самият той е собственик на осем фирми, регистрирани в България, и участва в управлението на още други.
В „Сънсет ризорт” като негов съдружник впоследствие е вписан Боян Георгиев Бонев, който също участва в управлението на много фирми – общо 23, а на негово име като собственик се водят 9 фирми…”

Сладко, умилително и… много невярно. Започваме по ред на номерата, но отзад напред.
Първата „грешчица” е свързана с делото и личността на спасителя Нийл Оливър О’Райли. За сведение на колегите от „Фактор онлайн” тази персона изобщо не се появява на сцената в последния момент, защото стъпва на българска земя още преди две петилетки. Поводът е знаменателен: с Решение №844 от 8 октомври 2001 г. (фирмено дело № 844/2001) Бургаският окръжен съд регистрира фирма „Голф енд бийч ресорт Поморие” ЕООД. По 50% от дяловете в това дружество държат Нийл Оливър О’Райли и холандската фирма „Капитал граунд енд билдинг инвестмънт”. Управителите на „Голф енд бийч…” също са двама – западнякът Антониус Герардус Хилхорст (според съдебното решение неговият постоянен адрес е гр. Коста Рика, ул. „Апдо Лоз Чайлс” № 12!?) и нашенецът от Стара Загора Николай Койчев Георгиев. А целта на „упражнението”, огласена пред медиите точно една година след регистрацията на фирмата, направо е зашеметяваща: строителство на уникален туристически комплекс край Поморие. В него ще има шест сгради, всяка от които ще е между 6 и 13 етажа, общият размер на инвестициите – 100% холандски - е 100 млн. лв., а цените на апартаментите ще се движат между 50 000 лв. и 1,5 млн. лева.
Две години по-късно на бял свят се появява друга, още по-зашеметителна новина. На 27 юни 2004 г. ирландският вестник „Съндей бизнес поуст” информира читателите си, че над 400 ирландци са напът да загубят 12 млн. евро, защото са си купили апартаменти „на зелено” в поморийското бижу. Скандалът е толкова голям, че холандското правителство блокира сметките на „Капитал граунд енд билдинг инвестмънт”. Проектът увисва на косъм, който аха да се скъса и… на сцената се появява ямболският бизнесмен Боян Георгиев Бонев
На 6 октомври 2004 г. той купува дяловете на „Капитал граунд енд билдинг инвестмънт” и на следващия ден - 7 октомври, уж холандското ООД „замръква” с ново „българско” име – „Сънсет ризорт”.
Втората „невинна грешчица” в публикацията на „Фактор онлайн” е свързана с трансформацията на „Тремекс” ЕООД – отначало като еднолична собственост на Нийл Оливър О’Райли, а след това с преименуването й на „Ахелой резидънс” ЕООД. Нещата изглеждат логични: ирландецът купува закъсалата „Тремекс”, спасява хотелския комплекс „Ахелой бийч” и в чест на победата над злите сили кръщава дружеството с името на туристическата си придобивка.
И тук истината е доста по-семпла. Фирма „Тремекс” е регистрирана от Бургаския окръжен съд на 17 септември 2004 година. Седалището й е в Несебър, съдружници с по 50% са ирландецът Робърт Маар и Антония Костова Айтова - дъщеря на една от несебърските туристически легенди още от времето на т.нар. арендаторските войни в Слънчев бряг (1994-
1995 г.) Коста Айтов, по-известен като Коста Фитила. За управител на ООД-то е назначена ямболската бизнес дама Пепа Ингилизова, за която в Търговския регистър има достатъчно очевадни доказателства, че е... неофициалният представител на Боян Бонев в „Тремекс”.
През пролетта на
2005 г. Робърт Маар напуска сговорната дружина и на негово място в „Тремекс” ООД влиза Нийл Оливър О’Райли. Капиталът на дружеството също е преструктуриран, защото съдружниците вече са трима - О’Райли (с дял от 2500 лв.), Антония Айтова (с 1300 лв.) и Пепа Ингилизова (с 1200 лева).
На 8 декември 2005 г. „Тремекс” претърпява ново трансформиране: ирландецът излиза от дружеството, а дяловете са преразпределени по „братски”, защото човекът на Бонев - Пепа Ингилизова, става мажоритарен собственик с дял от 3700 лева.
На 19 май 2006 г. нещата като че ли си идват по местата: Антония напуска в полза на баща си Коста Айтов-Фитила, а капиталът на дружеството е разделен поравно между него и Пепа Ингилизова.
През следващите три години и половина бизнесът на туристическата сговорна дружина върви гладко. Или по-скоро – без видими за страничното око сътресения. Сговорната дружина вдига едновременно три туристически обекта – „Поморие гълф енд бийч ризорт”, „Сънсет ризорт” и „Ахелой ризорт”.
А третата „грешчица” в дописката на електронното издание „Фактор онлайн” е свързана с драматичната съдба на строителната фирма „Мидия” ЕООД и нейния собственик Димитър Янакиев. В смисъл такъв, че той не е участвал в никакви „18-месечни неуспешни опити за събиране на капитал”, защото по онова време – средата на 2008 г., сговорната дружина начело със „спасителите” Боян Бонев и Нийл Оливър О’Райли му е дължала цифром и словом... 27,3 млн. лева.
И още едно уточнение, свързано с цитираната по-горе публикация на интернет изданието „Фактор онлайн”: Нийл Оливър О’Райли не купува „Тремекс” и не я преименува на „Ахелой резидънс”, за да спаси курортния комплекс „Ахелой ризорт”, а за да спаси бизнес аверите си – видимия от всички страни еднакво Коста Фитила, и човека в сянка – Боян Бонев. Оттук нататък започва същинската хронология. И чистата фактология, разбира се.
В периода 11 октомври 2004 г. – 1 ноември 2007 г. собственикът на „Мидия” ЕООД Димитър Янакиев сключва с триото Боян Бонев–Нийл Оливър О’Райли–Коста Айтов общо шест договора за строителство:
- обект „Поморие голф енд бийч ризорт” по част Конструкции, на блок А, В;
- обект: „Сънсет ризорт – Поморие” по част Конструкции, на блок С;
- обект „Ахелой ризорт” - механизация и организация на строителството и строително-монтажните работи в обекта;
- обект „Сънсет ризорт – Поморие” - извършване на строително-монтажни работи;
- обект „Сънсет ризорт – Поморие” – частта ЕЛ - Районно ефективно осветление и Канална кабелна мрежа, кабели, 1 етап Ревизия схема ТП „В”;
- обект „Сънсет ризорт – Поморие” по част Площадкови ВиК мрежи.
От изключителна важност тук са два момента. Първо – независимо за кой обект става дума, съответният договор задължително се сключва с актуалния управител на „Тремекс” ООД. И второ – абсолютно всички площадки, канали, СМР-та и т.н., с които Димитър Янакиев се е занимавал, са предадени на инвеститорите с Акт 19, срещу което строителят си е получил съответните приемно-предавателни протоколи и фактури.
Кога, как и по какъв повод „гърнето” се е търкулнало и вместо похлупак си е намерило най-ръбестия камък по Черноморието, не е чак толкова интересно. По-важното е, че към края на май 2009 г. Боян Бонев и Коста Фитила решават да нахлузят тер-лиците и полека-лека да се измъкнат от „бойното поле”.
Като начало, на 6 юни с.г. Бургаският окръжен съд вписва първата радикална промяна в „Тремекс” – фирмата става ЕООД, като собственик на капитала е вписано дъщерното образувание „Тремекс инвест” ООД (50% от дяловете са собственост на Коста Фитила), а за управител е назначено лицето Георги Петров Гиргинов.
На 20 януари 2010 г. следва нова пререгистрация и като едноличен собственик на „Тремекс” ЕООД е вписан Добромир Георгиев Кръстев, чието истинско призвание е... хокеят на лед.
Последният кардинален ремонт във фирменото досие на „Тремекс” ЕООД е извършен на 2 март 2010 година. Досущ като в рекламата „три в едно”, само за четири минути управителят Георги Гиргинов и едноличният собственик Добромир Кръстев са освободени от бремето да бъдат „директори на водопад”, а наименованието „Тремекс” отгърмява завинаги в дефилето на историята. От тази дата насетне фирмата се казва „Ахелой резидънс” ЕООД, а едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е... Нийл Оливър О’Райли, естествено.
Усещайки накъде все по-силно духа вятърът, Димитър Янакиев също предприема няколко изключително ефикасни хода.
На 23 октомври 2008 г. „Мидия” ЕООД и „Тремекс” ООД подписват допълнително споразумение, с което прекратяват всички договори за строителство, сключени между тях. Освен това определят общата стойност на всички неплатени строително-монтажни работи, извършени от „Мидия” ЕООД и изчисляват задълженията на „Тремекс” ООД на 27,302 млн. лева. А накрая е изработен погасителен план, разделен на 12 месечни вноски, уговорена е годишна лихва от 8,6% върху остатъка от непогасената част от главницата и е договорена компенсаторна лихва за всяко закъснение на погасителните вноски с повече от 15 дни.
Къде со кротце, къде со благо (както е казал народът по друг повод) до лятото на 2009 г. „Тремекс” успява да погаси, а Димитър Янакиев успява да получи над 60% от задълженията към „Мидия” ЕООД:
1. на 7 ноември 2008 г. -
1 млн. лв. по банков път;
2. на 11 март 2009 г. – 2,8 млн. лв. чрез прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти;
3. на 16 март 2009 г. – 5,16 млн. лв. в брой;
4. на 1 април 2009 г. – 4,4 млн. лв. чрез прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти;
5. на 8 юни 2009 г. –
100 000 лв. по банков път;
6. на 10 юли 2009 г. – 2,6 млн. лв. в брой.
След което ентусиаз-мът за връщане на борчовете секва, а с фирменото досие на „Тремекс” започват да се случват „странните” истории, за които стана дума преди малко. Странни ли казахме? Нищо подобно. Просто ответна реакция на хладнокръвието и последователността, с която Димитър Янакиев започва да организира защитата на правата и интересите си.
На 19 януари 2009 г. строителят Янакиев нанася първия ответен удар: между „Мидия” АД (наследника на „Мидия” ЕООД) и смолянското му дружество „Златарско” ООД е сключен договор за продажба на вземане, според който „Мидия” прехвърля на „Златарско” цялото свое вземане, произтичащо от допълнителното споразумение, сключено с „Тремекс” на 23 октомври 2008 г., което към датата на подписване на договора възлиза на 13,922 млн. лв., както следва: главница – 11,762 млн. лв., лихва върху остатъка от непогасената част на главницата – 1,674 млн. лв., лихва за забава на погасителни вноски - 485 509 лева.
Още същия ден, „въоръжен” с този договор, Димитър Янакиев внася в деловодството на Смолянския окръжен съд молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, в която между другото се казва:
„От извършената справка в Агенцията по вписвания установихме, че от сключването на споразумението до настоящия момент длъжникът „Тремекс” ЕООД значително е намалил имуществото си, като с част от него се е разпоредил, върху друга част е учредил ипотеки за обезпечаване вземанията на кредитори, а върху част от имуществото е наложена възбрана. Видно от представените доказателства, общият размер на задълженията на „Тремекс” ЕООД към други кредитори е 35,953 млн. лв., поради което смятаме, че за дружество „Златарско” ООД ще бъде невъзможно осъществяването на правата по осъдителното решение, а това обосновава необходимостта от обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на ответника „Тремекс” ЕООД.”
Противно на всякакви твърдения за мудността на съдебната ни система в по-комплицирани случаи, още на 22 декември 2009 г. съдия Володя Янков удовлетворява молбата на строителя Янакиев, налага възбрана върху де-що има свободни имоти на „Тремекс” (списъкът, с който в. „Строител” разполага, е около 45 страници) и разпорежда на строителя да заведе бъдещия иск в срок от един месец
На 20 януари 2010 г.,
съгласно договореностите между „Мидия” и „Тремекс”, че всички спорове между тях ще се уреждат от Арбит-ражния съд по търговски спорове (АСТС) – Бургас, адвокатите депозират исковата молба в деловодството на арбитража и дело №1 по описа на АСТС за 2010 г. става публичен факт.
Шест месеца по-късно – на 15 юни 2010 г., „тричленката” на Арбитражния съд (председател - Стоил Моллов, и членове – Веселина Василева и Мирослава Шопова) осъжда моралния и материален наследник на „Тремекс” – Ахелой резидънс” ЕООД, да изплати на строителя до стотинка всички 13,922 млн. лева. И да възстанови на Янакиев разноските по арбитражното дело, които в случая са 423 613 лева.
На 16 юли 2010 г. Софийският градски съд без никакви корекции потвърждава определението на Смолянския окръжен съд и издава изпълнителен лист в полза на „Златарско” ООД, който завършва така: „Задължават се органите на държавното управление да оказват съдействие на съдия изпълнителя за привеждане в изпълнение на изпълнителния лист”.
След затишие, продължило близо половин година, през втората половина на февруари 2011 г. Димитър Янакиев, адвокатите му и бургаският частен съдебен изпълнител Делян Николов с потрес разбират, че органите на държавното управление, т.е. шефът на Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители” – София, и някои служители в НАП-Бургас, дирекция „Средни данъкоплат-
ци”, нямат никакво намерение да изпълнят „съвета” на Софийския градски съд и да окажат съдействие на съдия-изпълнителя. Причината е повече от странна.
На 14 февруари 2011 г. частният съдебен изпълнител Делян Николов изпраща до НАП, ТД „Големи данъкоплатци и осигурители” – София, запорно съобщение, в което се казва:
„По молба на взискателите „Златарско” ООД, Адам Чарлс Смит, Робърт Сийл, Илей Мари Комиски (на тримата „Ахелой резидънс” дължи общо 2,795 млн. лв. и затова те са конституирани по делото като кредитори – бел. ред.), въз основа на изпълнителен лист, издаден по Търговско дело № 1682/2010 на Софийския градски съд, е образувано изпълнително дело срещу „Ахелой резидънс” ЕООД – длъжник.
Лицето „Ахелой резидънс” ЕООД дължи по горното изпълнително дело: 11 878 958,56 лв. главница, 1 297 451,54 лв. лихви, неолихвяема сума – 2 794 982, 90 лв. в полза на посочените по-горе взискатели, както и такси по изпълнението и разноски по делото в размер на 457 128,55 лв., а така също и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗСЧИ с включен ДДС в размер на 398 125 лв. в полза на частен съдебен изпълнител Делян Николов.
Общото задължение по изпълнителното дело към 10 февруари 2011 г. е 16 826 649, 55 лева.
На основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508, във връзка с чл. 446, чл. 515 и чл. 516 от ГПК НАЛАГАМ ЗАПОР върху ВЗЕМАНЕТО на „Златарско” ООД и Адам Чарлс Смит от НАП, представляващо ДДС за възстановяване за месеците март декември 2010 г. до размера 13 466 535,1 лева.
На основание чл. 507, ал. 2 и ал. 3 от ГПК Ви забранявам да предаване запорираните вещи и запорираните до посочения размер суми на длъжника. От деня на настоящото имате задълженията на пазач спрямо дължимите от Вас на длъжника вещи и суми.  
На основание чл. 508,
ал. 3 от ГПК, ако не оспорвате своето задължение, Ви НАРЕЖДАМ да внесете дължимите от вас суми на длъжника по сметка IBAN.......... с титуляр частен съдебен изпълнител Делян Николов...”
Описана с езика на простосмъртните, ситуацията е следната. „Ахелой резидънс” ЕООД има да получава надвнесен ДДС в размер на около 2,5 млн. лева. В същото време „Мидия” АД и едно друго дружество на Янакиев – „Ахелой палас” ООД (междувременно то е преименувано на „Мидия град ризорт” ООД), което също е „купило” част от вземанията към „Ахелой резидънс” ЕООД, имат да внасят ДДС в размер на 1,7 млн. лева. Та идеята на съдебния изпълнител и на Димитър Янакиев, който на 23 февруари 2011 г. изпраща до ТД „Големи данъкоплатци и осигурители ” и НАП-Бургас – „Средни данъкоплатци” е тези 1,7 млн. лв. да влязат по сметката на съдебния изпълнител, след което директно да се върнат в НАП, но... вече като ДДС, внесен от фирмите на Янакиев.
На 16 февруари 2011 г. отговорът на директора на ТД „Големи данъкоплатци и осигурители” Стефан Тричков напуска територията на НАП, но от това на никого не му става по-леко. Като изключим ирландеца Нийл Оливър О’Райли и кръжеца около него. С две думи – НАП, и в частност ТД „Големи данъкоплатци и осигурители”, няма да изпълнят разпорежданията на съдебния изпълнител, защото те не били „трето задължено лице по смисъла на ГПК” и сумите, които възстановяват, са от държавния бюджет и се превеждат по сметка на правоимащото лице.
Прихващането или възстановяването на надвнесени суми се извършва по реда на ДОПК, пък вземанията на Янакиев били по реда на ГПК. Тоест законодателят не е предвидил кумулиране на административните производства по ДОПК и данъчните закони с гражданското производство на изпълнителния процес по ГПК. Така че „триъгълната” операция също е невъзможна, се казва още в отговора на Стефан Тричков.
И накрая, с лесно доловимо раздразнение, директорът на ТД „Големи данъкоплатци и осигурители” най-категорично отхвърля възможността НАП да играе ролята на пазач по смисъла на ГПК и „не може да бъде задължена да не предава сумата на длъжника”. В подкрепа на това – продължава с разсъжденията си г-н Тричков, – за органите по приходите са определени императивни срокове за възстановяване на суми.
След затишие, продължило около три месеца, Димитър Янакиев отново решава да вземе нещата в свои ръце. На 13 май 2011 г. той сяда пред компютъра и на един дъх изстрелва първото си писмо до изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов. Прескачаме пасажите с предисторията на все още деликатно развиващ се конфликт и отиваме на най-интересното:
„От февруари 2011 г. от ТД „Големи данъкоплатци и осигурители” е възложена ревизия на „Ахелой резидънс” ЕООД по повод искане на дружеството за възстановяване на ДДС в размер на 2,5 млн. лева. Получихме информация, че длъжникът „Ахелой резидънс” ЕООД е представил пред органите на НАП
декларация, в която декларира, че има парични задължения към трети лица. В тази декларация не са посочени действителните кредитори на „Ахелой резидънс” ЕООД, в това число и представляваните от мен дружества. Вземанията на „Мидия” АД и „Мидия град ризорт” ООД са безспорни, ликвидни и изискуеми – дружествата са взискатели по изпълнителното дело. Вземанията на посочените в декларацията дружества към „Ахелой резидънс” ЕООД не отговарят на тези изисквания. Очевидно с представянето на декларация за задължения към дружества, в която не са посочени кредиторите на дружеството с безспорно установени вземания, длъжникът „Ахелой резидънс” ЕООД цели да осуети изпълнението, насочено срещу неговото вземане (подлежащ на възстановяване ДДС)...”
Край на цитата. За негово най-голямо съжаление Димитър Янакиев се оказва... много добър пророк. На 19 май, точно седмица след като предупреждава шефа на НАП за подготвяната афера, строителят Янакиев с
удивление научава, че номерът все пак е минал.
В последното си засега писмо, изпратено на 14 юни 2011 г. до изпълнителния директор на НАП, министъра на финансите, Комисията за борба с корупцията в Народното събрание, министъра на вътрешните работи, главния прокурор и управление „Банков надзор” на БНБ, Димитър Янакиев в прав текст и съвсем открито обяснява как е станало заобикалянето на една купчина закони и кодекси:
„Управителят на „Ахелой резидънс” ЕООД – г-н О’Райли (подставено лице на едноличния собственик на капитала Боян Бонев), е „декларирал”, че „Ахелой резидънс” ЕООД дължи суми на свои дъщерни дружества, които пък дължат ДДС на НАП. След постъпването на тази декларация запорираната сума (или някаква част от нея) е преведена на 19 май 2011 г. по следната банкова сметка на „Ахелой резидънс” ЕООД в „Банка Пиреос България” АД – IBAN: BG 08PIRB 8003 1603 6703 55, която е открита няколко дни преди на „Ахелой резидънс” ЕООД, да му бъде признато правото на възстановяване на ДДС. Същевременно (и още по-вероятно предварително) за извършения превод са уведомени публичните изпълнители от съответните данъчни райони, които са наложили запор на сумата по банковата сметка – първи запор. Сумата е преведена обратно по сметка на НАП на 27 май 2011 г. – за погасяване задълженията на свързаните с „Ахелой резидънс” ЕООД дружества, независимо че и по заведеното от нас изпълнително дело върху нея е наложен втори по ред запор – запорно съобщение изх.
№ 03296 от 19 май 2011 г. на частен съдебен изпълнител Никола Попов.
Нещо повече. Въпреки императивната разпоредба на съдебния изпълнител до банката, че в 3-дневен срок е длъжна да го уведоми за исканите данни, повече от 10 дни банката не дава никаква информация. Едва след като сумата по сметката на „Ахелой резидънс” ЕООД е преведена по сметка на НАП, с писмо от 31 май
2011 г. „Банка Пиреос България” АД уведомява съдебния изпълнител, че по сметката няма налични средства...”
Какво да добавим в заключение? Май няма смисъл от никакви заключения, не мислите ли?