Община Стара Загора и ОП Стара Загора ще работят заедно по актуалните проблеми в строителството

Емил Христов

Ренета Николова

Вестник „Строител“ проведе 12-а открита приемна в Стара Загора, която организира съвместно с Областното представителство на Камарата на строителите в България. Събитието премина в две части – началото бе дадено в офиса на ОП на КСБ, след което последва среща в общината. Приемната откриха председателят на ОП Стара Загора инж. Пламен Михалев, инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“. От страна на Областния съвет на ОП се включиха инж. Никола Нешев („Никон“ ЕООД), член на УС на КСБ и член на Комисията по професионална етика в Областното представителство, и инж. Илиан Марков („Техноинженеринг“ ЕООД), член на Областния съвет.

Община Стара Загора бе представена от кмета Живко Тодоров, зам.-кмета по „Устройство на територията, строителство и инвестиции“ Янчо Калоянов, главния архитект на Стара Загора Виктория Грозева и Мария Кузманова, началник-отдел „Обществени поръчки“.

Досега в. „Строител“ е провел открити изнесени приемни в Смолян, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Видин, Ямбол, Русе и Велико Търново.

„Искам да приветствам председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова и екипа на изданието в нашия град и да изразя удовлетворението си от провеждането на инициативата, която дава възможност да се чуе гласът на българските фирми и техните проблеми“, заяви в началото инж. Пламен Михалев.

„Местните фирми се сблъскват със същите трудности, с които и колегите в страната. Специално в нашия регион бих обърнал внимание на казуса с девизните цени при обществените поръчки“, подчерта председателят на ОП на КСБ - Стара Загора. Инж. Михалев изтъкна, че докато съществува порочната практика с ценообразуването, ще продължава да се наблюдава и голям отлив от местните фирми да участват в тръжни процедури. Той обърна внимание, че все по-често се случва да

не се явяват кандидати за изпълнението на инфраструктурни проекти заради високите цени на материалите и липсата на индексация на договорите.

„Радвам се, че имаме възможност да обсъдим състоянието на сектор „Строителство“ в община Стара Загора. Много са проблемите, с които трябва да се справим в момента, но най-наболял наистина е този с растящите цени“, заяви инж. Илиян Терзиев. Той представи основните направления в работата на КСБ и подчерта, че приоритет е постигането на индексация на договорите и

намиране на решение относно нарушените доставки на стомана и желязо,

което е проблем не само за България, но и за цяла Европа.

Прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова благодари на инж. Пламен Михалев и Областното представителство за домакинството. „Това е 12-ата открита приемна. От една страна целта ни е да се запознаем с всеки един от Вас. Важно е да знаете, че винаги може да ни потърсите и да ни изпратите информация за обект, който стартира, за някаква инициатива или проблем, който е възникнал“, припомни Ренета Николова. Тя допълни, че на тези срещи на местно ниво се открояват основните теми, които вълнуват строителите.

След като в ОП на КСБ – Стара Загора, бяха набелязани най-важните за бранша въпроси, събитието продължи в сградата на местната администрация. Кметът на Стара Загора Живко Тодоров поздрави присъстващите с добре дошли и приветства организирането на откритата приемна на в. „Строител“. „Подобни инициативи са полезни и за местната власт, и за фирмите, защото имаме възможност заедно да обсъдим проблемите, пред които сме изправени, а те изобщо не са малко на фона на това, което се случва в държавата и по света. Искам специално да подчертая, че ОП на КСБ – Стара Загора, е изключително инициативно и активно в диалога си с общината“, каза той.

Живко Тодоров посочи, че за него основно предизвикателство пред местните строителни компании е затруднението им да изпълнят своите обекти заради високите цени на строителните материали и нуждата от индексация на договорите.

„Виждаме как цените на желязото и дървените материали вървят стремглаво нагоре. Всички стоки поскъпват, включително и трудът. В същото време имаме сключени договори, в които за изпълнителя става нерентабилно да продължи да работи. По-добре за него е да се откаже и да загуби част от средствата, които е вложил, отколкото да завърши обекта и да влезе в едно сериозно задължение. Крайно време е да се вземат мерки“, коментира още Живко Тодоров. „Имах среща с няколко фирми, които ме информираха, че ако нещо не се промени, ще се наложи да се откажат от изпълнението на договорите си. За съжаление на този етап държавата все още не намерила решение на казуса“, посочи кметът.

Той бе категоричен, че

строителният бранш може да разчита на подкрепата на общината за постигане индексация на договорите.

Тодоров подчерта, че местната администрация е готова по всяко време да подпомогне Камарата на строителите по законодателни инициативи, които да доведат до бързо решаване на проблема. „Ако има някакъв начин да сигнализираме към правителството, Вие може да разчитате на нас“, добави той.

Инж. Пламен Михалев отбеляза, че дискутирането на темите, по които може да си сътрудничи строителният бизнес с местната власт, е сред главните цели на изнесената приемна. „Радвам се, че имаме възможността да обсъдим настоящата ситуация и да видим кой какво може да направи. Екипът на Областното представителство на КСБ в Стара Загора е на разположение и винаги сме в готовност по най-бързия начин да предоставим нашата експертиза на общината“, каза инж. Пламен Михалев.

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев обърна внимание, че още от първия ден на новото правителство браншовата организация работи за постигане на индексация на договорите в строителството. „Успяхме да се запознаем с добрия пример на другите страни в Европа. Оказа се, че те вече имат изготвени механизми, по които се определят стойностите в строителството във всеки един момент“, каза той и допълни, че в повечето страни националните статистически институти поддържат информация относно индекса на цените в сектора. „За съжаление нашият НСИ не събира такава данни, което според мен трябва да се промени“, заяви инж. Терзиев. Той посочи, че в момента Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите работят за намиране на решение.

„Очакваме в най-кратки срокове да се избере подходящата за страната ни формула“, подчерта председателят на УС на КСБ и изтъкна, че всяко едно забавяне би довело до по-големи проблеми за възложители и изпълнители. „Освен проектите по оперативни програми ще започне реализацията и на тези по Плана за възстановяване и устойчивост. Не съм сигурен, че ще имаме капацитета да се справим с всичко това, ако държавата не предприеме нужните мерки. В противен случай има опасност, особено по европейските програми, да не се изпълни определеният обем от работа и тогава държавата ще трябва да връща средства“, каза още инж. Терзиев. „Надяваме се в рамките до 2 - 3 седмици индексацията да е факт, което ще даде глътка свеж въздух на строителните компании“, поясни председателят на УС на КСБ.

Присъстващите на 12-ата открита приемна на в. „Строител“ обсъдиха и

нуждата от промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров сподели, че местната администрация изпитва трудности със сегашния ЗОП, тъй като конкретни текстове в него пречат на нормалното протичане на тръжните процедури. „При реализирането на проекти по оперативните програми търпим санкции от Управляващите органи, защото например сме заложили определени критерии за квалификация и опит на служителите на кандидатите. Имаме случаи, в които ни наказват, ако сме поискали инженерът да има 5 г. опит. Позовавайки се на закона, те третират всеки друг критерий освен цената като субективен“, каза той. Според него това трябва да се промени, защото сега ЗОП дава предпоставки по обществените поръчки да кандидатстват т.нар. кухи фирми, които само усвояват пари по европейските проекти и реално не работят, защото нямат назначени служители, а наемат подизпълнители. „Пуснали сме жалби до Управляващите органи. Вече има и решение на Европейския съд, което е в тази посока. В него е записано, че възложителят има право да поставя изисквания за професионалния опит на съответната организация, която кандидатства“, разясни Живко Тодоров.

Мария Кузманова, началник на отдел „Обществени поръчки“ в община Стара Загора, коментира, че местната администрация е установила много случаи, в които кандидатите не разполагат с необходимите служители. „Според нас е повече от нормално да изискваме професионален опит, като по този начин ще сме сигурни, че даденият обект ще се реализира качествено“, посочи тя.

Инж. Илиян Терзиев изрази своята позиция, че е съвсем нормално, ако се търси най-доброто изпълнение в интерес на общината и гражданите, да се поставят изисквания за специалисти със съответната квалификация. Той посочи, че проблемът с корекциите е важен и за фирмите изпълнители, и предложи КСБ и община Ст. Загора да обменят информация относно наложени санкции и основанията за налагането им.

 Инж. Пламен Михалев заяви, че темата е била дискутирана на работна среща на браншовата организация с общината. Той подчерта, че точно заради това местната структура на КСБ в Стара Загора иска да се завишат критериите за вписване в Централния професионален регистър на строителя. „Трябва да се завишат, за да има сигурност, че фирмата има опит да изпълни необходимото и да носи своята отговорност“, поясни той.

„Камарата на строителите в България работи активно и за промени в ЗУТ“, заяви инж. Илиян Терзиев. Той припомни, че

КСБ е сред учредителите на Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“,

който си е поставил краткосрочни и дългосрочни цели в това направление. Една от тях е намаляване на административната тежест и на сроковете за издаване на разрешения за строеж. Председателят на УС на Камарата добави, че понастоящем издаването на разрешения за строеж за по-мащабни проекти отнема над 275 дни. „В Германия това се случва за около 60 - 70 дни. Ние няма как да очакваме голям инвеститорски интерес, никой бизнесмен няма да чака толкова дълго време“, бе категоричен инж. Терзиев.

Той посочи, че друго основно направление, което е ключово, за да се постигнат нужните промени в сектор „Строителство“ и е сред приоритетите на КСБ, е дигитализацията. „Чрез нея възложителите ще знаят във всеки един момент какво се прави на обекта, а също така ще се намали значително и административната тежест“, каза инж. Терзиев. Кметът Живко Тодоров заяви, че подкрепя на 100% вижданията на Камарата по отношение на дигитализацията.

Председателят на УС на КСБ коментира и инженеринга, като посочи, че това е утвърдена европейска практика с редица предимства, при която всяка една от страните в строително-инвестиционния процес носи своята отговорност.

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС) също бе сред дискутираните теми. Кметът на Стара Загора подчерта, че инициативата е изключително полезна за обществото. „Със сигурност има голям ефект от програмата, затова и хората непрекъснато ме питат за нея“, посочи той и допълни, че според него в Националния план за възстановяване и устойчивост на България е трябвало да се заложат повече средства за енергийна ефективност.

Инж. Илиян Терзиев припомни, че при стартирането на НПЕЕМЖС много хора са били негативно настроени към санирането, но в хода на изпълнението общественото мнение се е променило и сега няма човек, който да е против. Той добави, че Испания, Германия и Франция предвиждат големи инвестиции за енергийно обновяване на сградния фонд. „Ако това се случи, нашите работници ще заминат за тези държави. Затова ние настояваме час по-скоро да стартира санирането в България“, каза председателят на УС на КСБ.

В края на срещата кметът Живко Тодоров запозна присъстващите

с инвестиционната програма на общината.

„Приемането на бюджета за 2022 г. ще се случи до края на април, което означава, че тепърва ще подготвяме обществени поръчки“, информира кметът. Според него това ще доведе със сигурност до забавяне на реализацията на предвидените обекти, тъй като поръчките ще бъдат обявени най-рано в средата на лятото, с което ще се загубят най-активните месеци, в които може да се работи. „Ако търговете преминат нормално, строителите ще могат да започнат изпълнение най-рано през август и ще имат няколко месеца да завършат обектите си, а ако не успеят, ще трябва да продължат догодина“, заяви Тодоров. Той подчерта, че поради тази причина и тъй като не се предвижда общината да усвои средства по европейски проекти през 2022 г., може да се каже, че годината ще е изцяло нулева.

„Инвестиционната ни програма за 2022 г. е сравнително малка. Правим обекти, но не и в мащаба, в който е необходимо и ни се иска, защото трябва да компенсираме високите цени на газа и електроенергията. Вместо 2 млн. лв. за улично осветление тази година ще са 4 млн. лв.“, посочи кметът. „Планираме изграждането на няколко детски градини и ясли, както и ремонт на вече съществуващи такива. Имаме и много преходни обекти. Изтеглихме кредит, за да можем да ги финансираме“, акцентира Живко Тодоров. На приемната бе решено ОП и общината да засилят комуникацията си с цел намиране на най-бързи и ефикасни решения на проблемите на бранша в региона.

Инж. Илиан Марков, член на ОблС на ОП на КСБ -  Стара Загора, и управител на „Техноинженеринг“ ЕООД: Голям проблем в областта е липсата на кадри

Хубаво е, че в. „Строител“ провежда открити приемни, за да се чуят проблемите на бранша по региони. В момента ситуацията не е никак лесна заради покачването на цените на строителните материали. Много е трудно един изпълнител да построи обекта си, когато цените му са фиксирани при различни условия. Има и проекти, които закъсняват заради забавени разрешения за строеж. Тоест компания, която подписва договор сега, започва същинската работа след 6 - 8 месеца, като закъснението не е по нейна вина, а за този период цените се променят многократно.

Друг голям проблем, който имаме в областта, е липсата на кадри. Как да задържим хората си и да им плащаме високи заплати при сегашната ситуация? Рисковете са хиляди и е наистина трудно. Ако продължаваме с тази тенденция, след около 10 г. няма да имаме никакви работници.

Строителството е труден занаят, изпълняваме дейността си при всякакви метеорологични условия. Не е комфортно, като да си седиш в офис. Нашето поколение започва малко по малко да остарява, а младите кадри, които идват след нас, искат да работят на бюро с компютър. Те имат големи изисквания, а в същото време им липсва практически опит.

Инж. Пламен Михалев, председател на ОП на КСБ - Стара Загора: Срещата с общината бе изключително ползотворна

Инж. Михалев, какво е мнението Ви за 12-ата открита приемна на в. „Строител“ в Стара Загора, полезна ли беше?

Благодаря за възможността да сме домакин на поредната приемна на в. „Строител“. Срещата в община Стара Загора мина изключително ползотворно и мисля, че в бъдеще ще си сътрудничим още по-добре с администрацията. Всичко, което обсъдихме, бе свързано с подобряването на работния процес. Поставихме актуалните проблеми, чуха се различните гледни точки както на местната власт, така и на Областното представителство на КСБ в Стара Загора. Смятам, че систематизирано поставихме целите, които трябва да постигнем. Желанието ни е всички проблеми, с които в момента се сблъсква сектор „Строителство“, да бъдат решени. Надявам се ангажиментите и от двете страни, които бяха поети, да бъдат изпълнени.

Кои са основните трудности за местните фирми?

Основен проблем продължава да е липсата на кадри. С всяка изминала година той се задълбочава и става все по-сериозен.

В момента затруднения създават високите цени на строителните материали и нуждата от индексация на договорите. За фирмите е огромно предизвикателство да изпълняват обектите си с тези постоянно променящи се стойности. Да се надяваме, че държавата ще намери решение в най-кратки срокове.

Не на последно място е и нуждата от борба със сивия сектор. Върху този казус трябва да се работи много активно.

По време на срещата с кмета на Стара Загора Живко Тодоров стана ясно, че годината ще е нулева по отношение на изпълнение на големи инфраструктурни проекти в общината. Бюджетът за 2022 г. на администрацията все още не е приет. Вече сме април, тепърва ще се обявяват обществени поръчки. За колегите, които разчитат на тези търгове, ще е много трудно. Не са стартирали все още проекти и по европейски програми. В момента всичко е стопирано, очертава се лоша година за бранша.

Област Стара Загора

Разположена е в Централна Южна България и се състои от 11 общини – Братя Даскалови, Гурково, Гълъбово, Казанлък, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел баня, Раднево, Стара Загора и Чирпан. Областта обхваща територия от 5 151,1 кв. км, в която са съсредоточени 4,7% от цялото население на страната, като по този показател тя се нарежда на пето място. Две трети от хората живеят в градовете, най-големи от които са Стара Загора, Казанлък, Чирпан и Раднево.

Териториално-селищната основа на област Стара Загора включва 206 населени места, от които 10 града и 196 села. На територията й се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни транспортни връзки, които свързват северната граница на България при р. Дунав с южната до Гърция и Турция. Интензивни са транспортните потоци по двете железопътни линии, свързващи западните части и столицата с черноморските пристанища Бургас и Варна и с югоизточната граница на  България с Турция и Гърция. През област Стара Загора преминават и трасетата на транспортните коридори 4, 8 и 9. Интензивният трафик на товари, автомобили, хора, капитали, информация и услуги стимулира изграждането на свободни икономически зони, транзитни складове, обслужващи дейности, сервизи, търговски обекти, банки, борси, тържища, интернет центрове.

Ключово значение за областта е и преминаването в близост до гр. Стара Загора на автомагистрала „Тракия“. Важно от инфраструктурна и икономическа гледна точка е реализирането на проекта за тунел под връх Шипка като част от европейски Коридор 9.

Икономика

Област Стара Загора се нарежда сред първите места в страната по произвеждан БВП на човек от населението и на трето място по размер на средните заплати. В периода до пандемията безработица в областта почти отсъства, а заетостта е сред най-високите в страната.

Икономиката на Стара Загора е сред лидерите по стойност на произведената продукция и привлича относително голям обем инвестиции. Областта остава с местни данъци под средните за страната въпреки някои повишения. Районът е с влошаващи се демографски показатели, като относително ниският отрицателен механичен прираст задържа броя на населението на сравнително постоянно ниво. От гледна точка на индикаторите за бедност Стара Загора има почти идентични на средните за страната стойности.

В околностите на Раднево се намира енергийният комплекс „Марица-изток“.

Инфраструктура

Тъй като през територията на областта преминава АМ „Тракия“, делът на магистралите и първокласните пътища в общата пътна инфраструктура на областта е висок – 29% в сравнение с 19% средно за страната. През последните години обаче се наблюдава чувствително влошаване на качеството на пътната мрежа. Гъстотата на пътната мрежа на Стара Загора е сходна със средната за страната – 17,5 км/100 кв. км от територията на областта, като се увеличава в последните години.

Висока е и гъстотата на железопътната мрежа – 5,1 км/100 кв. км от територията на фона на 3,6 км средно за страната.

През последните години се разширява достъпът до високоскоростен интернет, като през 2019 г. с такъв вече разполагат 78% от населението.

Природни ресурси и забележителности

Областта е богата на водни ресурси – горното течение на р. Тунджа и нейните многобройни притоци, карстови извори. Съществуват множество минерални извори в регионите на Павел баня, Старозагорските минерални бани и с. Ягода. Язовир „Копринка“ е един от най-големите в страната.

Сред забележителностите е Казанлъшката долина, известна с благоуханните си рози, от които се добива скъпоценно розово масло, използвано широко в парфюмерията.

Резерватите „Соколна” и „Каменица”, дефилето при Тъжа, защитените територии до Енина и Мъглиж, интересните скални формации, красивите водопади (Кадемлийско пръскало, Бабско пръскало, Търниченско пръскало, Големият скок и др.) и пещерите в района предлагат много добри условия за отдих и туризъм. В резерватите има съхранени вековни гори (Ветренскатa и Туловската гора).

В село Гранит може да се намери най-старото дърво в България - Гранитски дъб (Quercus robur) съществуващо от 1640 г.

В района, обитаван от древни времена, са открити многобройни следи от праисторически живот, но най-голям интерес предизвикват останките от тракийската култура. Землищата от региона са били населени от тракийското племе одриси. Тяхната столица Севтополис днес се намира в дъното на язовир „Копринка“, а многобройните тракийски могили и гробници, открити по протежение на река Тунджа в Казанлъшката котловина, дават основание районът да се нарече Долината на тракийските царе. Най-ценна находка от всички е тракийската гробница в Казанлък, която е вписана в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Стара Загора е популярна и с Августа Траяна, който е бил сред най-развитите градове в тази част на Римската империя.

В региона съществуват и редица исторически паметници, които са свързани и с освобождението на България от османско владичество. Повечето от тях са обединени в мемориалния комплекс „Шипка - Бузлуджа“.

ОП на КСБ – Стара Загора

Инж. Пламен Михалев, председател на ОП на КСБ – Стара Загора („Лесо Инвест“ ООД)

Членове на Областния съвет:
Инж. Живко Стоянов („Монтажинженеринг“ АД)
Инж. Илиян Марков („Техноинженеринг“ ЕООД)
Инж. Камен Пейков („Инфраструктурни системи“ ЕООД)
Инж. Никола Нешев („Никон“ ЕООД)
Инж. Стефан Желязков („Строителна Механизация“ АД)
Инж. Тенко Панев („Платеник“ ЕООД)
Инж. Юрий Йорданов („Строителство и Монтаж“ ООД)

Членове на Контролния съвет:
Инж. Диана Мандажиева („Пътно строителна компания ЕС БИ ЕС“ АД)
Инж. Нягол Христов („ЕЛ Контрол“ ЕООД)
Инж. Тошко Дончев („Агрострой – СП“ ООД)

Членове на Комисията по професионална етика:
Инж. Живко Стоянов („Монтажинженеринг“ АД)
Инж. Никола Нешев („Никон“ ЕООД)
Инж. Юрий Йорданов („Строителство и Монтаж“ ООД)

В Областното представителство на КСБ в Стара Загора членуват 133 фирми. 266 е броят на вписаните в ЦПРС компании.