„За мен е чест и удоволствие да приветствам провеждането на втория форум, посветен на архитектурното културно-историческо наследство, „Брацигово – Каменният поток на времето“. Научил съм нещо от моите стари колеги, че този, който не познава миналото си, няма бъдеще“. Това заяви председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев по време на откриването на събитието. Форумът се проведе от 9 до 11 септември в НЧ „Васил Петлешков-1874“ в Брацигово. Ключова част от програмата бе кръглата маса „Проблеми при прилагането на законодателството и осигуряването на квалифицирани кадри в областта на опазване на недвижимото културно наследство“, с модератор проф. д.н. Венелин Терзиев. Тридневната инициатива се организира от Камарата на архитектите в България (КАБ) Регионална колегия - София област, КСБ и община Брацигово, а вестник „Строител“ и БТА бяха медийни партньори. На база на официално подписан меморандум за сътрудничество (от 20 януари 2022 г.) КСБ, КАБ и община Брацигово работят съвместно за създаване на обучителен център за архитектурно-строителна реставрация в сградата на бившата Професионална гимназия по строителство и архитектура в града, която от дълги години е неизползваема.

Във форума участваха Мария Гайдарова, зам.-министър на образованието и науката, проф. Мариела Модева, зам.-министър на туризма, Трендафил Величков, областен управител на Пазарджик, Надежда Казакова, кмет на община Брацигово, арх. Владимир Милков, председател на УС на КАБ, арх. Борислав Владимиров, председател на РК - София област на КАБ, Валентин Николов, изп. директор на КСБ, инж. Иван Делчев, председател на ОП на КСБ - Пазарджик, съветници на министрите на образованието и науката, на туризма и на културата, директори на дирекции към трите ведомства, архитекти, строителни инженери, представители на висшите и средните учебни заведения.

„От година и половина има създаден Консултативен съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“, в който за първи път се събрахме Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите в България, Съюзът на архитектите в България, Камарата на инженерите по геодезия, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Националната асоциация на строителните предприемачи. Отговорно мога да заявя, че успяваме да постигнем единомислие по редица теми и в общите обсъждания се получава така, че да вървим напред, обединяваме се за неща, които искаме да постигнем“, каза още инж. Илиян Терзиев. Той говори за липсата на кадри в бранша, като сподели надеждите си, че с общи усилия ще се намери пътят, по който младите хора да останат да учат и работят в България.

Зам.-министър Мария Гайдарова съобщи, че

24 професионални гимназии ще бъдат напълно оборудвани със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.

„Присъствието на нас – представителите на изпълнителната власт, на тази кръгла маса е знак, че институциите са тук, за да чуят всеки един проблем и заедно да търсят възможни решения“, посочи тя. Гайдарова подчерта, че политиките на МОН за насърчаване на обучението на квалифицирани кадри са трайни и устойчиви. „Всяка година целево се осигуряват средства за професионално обучение. Ежегодно се актуализира списъкът на защитените специалности и на тези с очакван недостиг от специалисти на пазара на труда, осигуряват се и стипендии за обучаваните по такива специалности“, добави Гайдарова.

Зам.-министър Мариела Модева коментира, че интегрираният подход и координацията между институциите и заинтересованите страни в процеса на опазване на културното наследство е в основата на доброто управление и развитието на културния туризъм. „Културно-историческото ни наследство е едно от най-големите ни богатства и трябва да бъде старателно поддържано, за да можем да предадем историята на идните поколения и да привличаме повече туристи в страната ни. Експертите в тази област, обменяйки ценен опит, могат да спомогнат за правилното съхранение на културно-историческото ни наследство, като по този начин да повишим добавената стойност на комбинирания ни туристически продукт. Единственият начин това да се случи е да работим заедно за разрешаването на проблема, свързан с опазването им“, подчерта проф. Модева.

Кметът Надежда Казакова изтъкна, че

Брацигово има богато архитектурно и строително наследство.

„Трябва да насочим вниманието на хората и държавата към него, да намерим начин да го преосмислим и ревитализираме. КАБ, КСБ и община Брацигово имаме намерение да открием национална школа по архитектурна и строителна реставрация. В нея ще се подготвят кадри, които да се грижат за опазването на това наше наследство“, добави тя. Надежда Казакова припомни историята на родопския град, като подчерта ролята на Брациговската архитектурно-строителна школа. Тя обърна внимание, че в Брацигово има 71 паметника на културата, а къщата на Васил Петлешков е паметник от национално значение.

„Горд съм, че това събитие се организира на територията на нашата област. Поздравявам община Брацигово за смелостта, че втора поредна година продължава да поставя изключително важния за страната ни проблем за опазването и реставрирането на недвижимото културно наследство“, каза областният управител на Пазарджик Трендафил Величков. „Важно е да отговорим на въпроса как да продължим всички заедно като общество, като държава, като нация великото дело на нашите възрожденци, част от което е и Брациговската архитектурна школа“, посочи Трендафил Величков. Той увери, че в лицето на областната администрация на Пазарджик, КСБ, КАБ и община Брацигово имат пълна подкрепа за създаването на образователен център за подготовка на кадри за опазване на културното наследство.

Арх. Владимир Милков припомни, че културното наследство в областта на архитектурата и строителството е най-лесно за възприемане и същевременно оставя най-трайни спомени. „В Рим и Атина и други като тях от основните обекти за посещение, като Колизеума, Партенона и т.н., съответните страни печелят допълнителни средства за поддържане на това строително-архитектурно богатство. Това е държавна политика”, заяви арх. Милков. „Длъжни сме да вдъхнем нов живот на всичко онова, което може да ни презентира като нация с огромно историческо и културно наследство“, завърши председателят на УС на КАБ.

Проф. д.н. Венелин Терзиев заяви, че в условията на продължаващите кризи се отделя много малко за културното архитектурно-строително наследство, което ни определя като нация. „Историята и времето са ни оставили неповторими шедьоври, които трябва да тачим и реставрираме, да ги съхраним за бъдещето“, бе категоричен професорът.

Изп. директор на КСБ Валентин Николов заяви, че макар основната тема на форума „Брацигово – Каменният поток на времето“ да е насочена към миналото, всъщност разговорът е за бъдещето. „Относно историческото наследство в България се натрупаха страшно много проблеми. От една страна това е цялата гама на въпроси, свързани със законодателството и подзаконовата нормативна уредба и на второ място – въпросът с кадрите за реставрация и възстановяване на обектите. Той е труден за всички. Особено в тази специфична и сложна материя“, каза Николов. „Опазването на историческото културно наследство не може да бъде работа само на специализираните институции, а трябва да бъде работа на цялото общество“, завърши изп. директор на КСБ.

Валентин Николов участва и в пресконференцията преди откриването на „Брацигово – Каменният поток на времето“ в Пресклуба на БТА в Пазарджик, на която заедно с арх. Владимир Милков, Надежда Казакова и арх. Десислава Димитрова, главен организатор в РК КАБ - София област, за събитието, дадоха подробности за програмата и целите на форума.

„Целта е да привлечем вниманието и фокуса към културно-историческото ни наследство и към съхраняването и опазването на паметниците на културата. Традициите на Брацигово в исторически план са значими, защото брациговските майстори строители още от епохата на Възраждането са създали знакови обекти в цяла България”, обясни пред журналистите арх. Десислава Димитрова.

Валентин Николов отбеляза, че много други страни са превърнали културното си наследство в притегателна сила за туризма и организиране на различни културни мероприятия. „Това наследство трябва да се пази и да се възстановява, а също и да се развива, като около него се създава подходяща инфраструктура“, подчерта Николов. Той добави, че КАБ, КСБ и други браншови организации работят по проект за ново законодателство. По думите му Брацигово е естественият избор за създаване на национален образователен център, защото от този град тръгва Възраждането в областта на строителството и архитектурата в България.

Надежда Казакова представи пред медиите идеята за

създаване на национална школа по архитектурна и строителна реставрация.

 Тя добави, че това е част от концепция за управление на обектите на недвижимото културно наследство, разработена и представена през миналата година от арх. Десислава Димитрова, арх. Младен Китов и арх. Георги Цапков. В нея е заложено музеят на Брациговската архитектурно-строителна школа да бъде обновен, да се реставрира сградата на НЧ „Васил Петлешков–1874“, за да стане конгресен център, а старото читалище „Трендафил“ да бъде превърнато в информационен и дигитализационен център.

Арх. Владимир Милков обясни, че освен подготовка на кадри в образователния център се предвижда и да се квалифицират архитекти за работа в областта на опазване на архитектурното наследство.

Тридневната програма на „Брацигово – Каменният поток на времето“ включи лекции и презентации по различни теми, свързани с архитектурното културно-историческо наследство – опазване, реставрация, адаптация и ревитализация, както и три практически обучения и детска архитектурна работилница „Макети на мечти“.

Савин Ковачев, директор на „Правна дирекция“ на КСБ, направи презентация на тема „Проблеми при прилагане на законодателството в областта на опазване и закрила на културното наследство“.

По време на форума председателят на ОП на КСБ - Пазарджик, инж. Иван Делчев разказа за изпълнена от него реставрация на стара къща в центъра на Пазарджик, която купил от общината, за да я превърне в офис сграда за фирмата си „Делчев Инженеринг“ ООД. „Обектът е построен през 1923 г. и е със статут на паметник на културата. Къщата се рушеше. Имаше опасност от самосрутване и непредвидими последици за преминаващите наоколо хора от падащи керемиди, мазилки и т.н. Покривът беше изцяло компрометиран. Аз се нагърбих с идеята да я реставрирам, което се оказа, че е много трудна работа. Коства ми много усилия и средства, сблъсках се с административни пречки и т.н.“, обясни инж. Делчев. След като е извършено необходимото проектиране, е последвала тежка процедура през Националния институт за недвижимо културно наследство. „Три от фасадите бяха запазени, всички елементи по нея бяха реставрирани. Като строителен инженер мога да кажа, че всеки от нашия бранш може да построи нова сграда, но не всеки може да реставрира една къща“, завърши инж. Иван Делчев.