Инж. Любомир Качамаков, председател на ОП на КСБ - София: Нарастват очакванията към КСБ за ефективна саморегулация на бранша

Инж. Качамаков, Методиката за индексация вече е факт. Преди да бъде приета, Вие в интервю за в. „Строител“ заявихте, че тя трябва да достигне до всички фирми и най-вече до малките и средните. Какво се случва на практика?

Това е моята позиция, считам, че е важно да има морал и етичност в междуфирмените отношения и индексацията наистина трябва да достигне до всички участници в строителния процес и най-вече до малките и средните фирми. Какво се случва на практика? Има приета Методика и браншът чака индексация, за съжаление към момента тя е с неясен резултат, което поставя фирмите в много трудна ситуация. И докато големите компании все пак имат по-сериозен финансов ресурс, малките и средните фирми са изправени пред опасността да прекратят дейността си. Тук е мястото на КСБ да се намеси и да защити фирмите - и малки, и средни, и големи. Като два мандата вицепрезидент на FIEC с ресор МСП успях да натрупам сериозен опит за добрите практики в другите страни по отношение на защитата на интересите на малките и средните фирми, защото както у нас, така и навсякъде в Европа те са гръбнакът на строителния бизнес.

Считам, че едно от нещата, които КСБ може и трябва да направи в тази сфера, е засилване на саморегулацията на строителния пазар. МСП са потърпевши най-вече от нелоялната конкуренция на сивия сектор. Фирми без регистрация в ЦПРС продължават да бъдат наемани като подизпълнители в обществените поръчки, както и им биват възлагани и строителни дейности от частни инвеститори поради по-ниската цена. Това са фирми, а понякога и бригади, които не спазват нито трудовото, нито данъчното и осигурителното законодателство. Ние като Камара трябва да реагираме много по-решително на този проблем, както и да следим процеса по навременно разплащане между главните изпълнители и изрядните подизпълнители на СМР. Въпросът за спазването на етиката в отношенията между фирмите стои не от днес. Предстои ни Общо събрание, ще има нов Управителен съвет и един от първите въпроси, с които според мен той трябва да се заеме, е да се засили ролята на КПЕ. Тя трябва да може при констатиране на нарушения да реагира бързо и ефективно.

Какво трябва да се промени, за да стане по-ефективна саморегулацията на бранша?

Според мен между КПЕ и Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС трябва да има много по-тясна връзка и близко сътрудничество в работата. Така ще се повиши капацитетът на Комисията по професионална етика, тя ще разполага с много по-голяма информация, с по-пряк контакт с вписаните фирми, ще може да бъде не само регистратор на сигнали и лоши практики, а ще се превърне в един от основните инструменти за саморегулация на бранша. Чрез по-тясната връзка между КПЕ и Комисията за ЦПРС те ще могат да се допълват взаимно в решенията си. Така Камарата ще отговори както на очакванията на членовете си и вписаните фирми, на малките и средните, така и на гражданите и обществото.

Казахте, че продължава проблемът с нерегистрираните фирми. Как той се отразява на имиджа на Камарата и на бранша като цяло?

Изключително негативно. Проблемът с нерегистрираните фирми, на които се възлагат дейности като подизпълнители, генерира имиджов проблем за Камарата. В много случаи именно изпълненото от такива фирми строителство е некачествено и като резултат се отправят обвинения срещу целия бранш. Това не е коректно и в голямата част на строителството не отговаря на истината, защото фирмите, които са вписани в ЦПРС, държат на авторитета си и строят с висок професионализъм и качество. Ето защо мястото на Камарата като регулатор и стожер в бранша е ключово и трябва да се предприемат съответните стъпки за засилването на дейността й в това направление. Ние като Камара следва да положим усилия и да защитим името на българските строители.