Инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България: Очаквам КСБ да разширява ролята си на ключов фактор при формирането на политиките по отношение на инфраструктурата и развитието на регионите

Инж. Терзиев, честита Нова година! Пожелавам Ви здраве и много успехи както през 2023 г., така и през новия мандат като председател на Управителния съвет (УС) на Камарата на строителите в България (КСБ). Традиционно започваме с равносметка на изминалата година. Вашата оценка, най-важните за бранша неща, които се случиха през нея?

Благодаря за пожеланията! Здраве и успехи на Вас и на целия екип на изданието на КСБ. Ако трябва да направя обобщение за 2022 г., то е, че със сигурност изминалата година не беше лека за строителния бранш. Факторите за това са известни - безпрецедентен ръст на цените на строителните материали, повишаване на стойността на суровините, енергоносителите, труда, висока инфлация, затруднени доставки, закъсняващи разплащания към фирмите, липса на реална индексация по договорите за строителство. Към всичко това можем да прибавим и политическата нестабилност, провеждането на поредица от избори във вътрешен план, войната в Украйна в световен, чието отражение се усеща във всички сфери. В тези условия, поглеждайки назад към свършеното от Камарата през изминалата година, не мога да не изразя удовлетворението си от постигнатото от КСБ, от изразените позиции и предприетите действия. Изпълнителното бюро (ИБ) и УС на Камарата реагираха адекватно на най-големия проблем пред бранша – драстичното покачване на цените и необходимостта от индексация. Не казвам, че нещата се случиха бързо, нужна беше почти една година - многобройни срещи, разговори, събиране на добри европейски практики, протестни действия, докато постигнем промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и впоследствие приемане на Методика за индексация. Това беше успех на Камарата, важен за целия бранш. Сега работим за прилагането й на практика.

В края на годината започна и разплащането на част от сумите, които се дължат на пътностроителните фирми. Тук КСБ съвместно с Българска браншова камара „Пътища“ също положи много усилия, за да получат фирмите справедливо заплащане за извършената от тях работа.

Разбира се, и в двете направления – индексацията и разплащанията, ни предстои още работа през новата година и ще продължим, както и досега, да отстояваме интересите на българските строители. Ще спомена и още един успех през годината - одобряването от Европейската комисия на „Европейския цифров информационен хъб (ЕЦИХ) в сектор строителство“, на който КСБ е инициатор, учредител и координатор. Знаете, дигитализацията на бранша е важен приоритет за Камарата. ЕЦИХ бе отличен и с награда от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). В международен план също можем да се похвалим с голям успех - инж. Любомир Качамаков бе избран за един от двамата вицепрезиденти на Конфедерацията на международните контрактори – CICA, организация, обединява компании от цял свят с над 7 трлн. долара оборот и над 120 млн. служители.

Мисля, че трябва да отбележим и усилията, които Камарата положи за подобряване на нормативната база и особено точната и навременна реакция с прецизни юридически становища на опитите за приемане на някои екзотични предложения за промени в законодателството, които със сигурност щяха да се отразят много негативно на работата на фирмите. Подробно срещите и дейността на Камарата са отразени в изготвената от в. „Строител“ „КСБ - Хроника на събитията“.

2022 г. беше и изборна за КСБ. Вие бяхте преизбран за председател, а Общото събрание избра и нов състав на УС, Контролния съвет (КС), Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), Комисията по професионална етика (КПЕ).

Първо бих искал да благодаря на колегите за избора и за доверието. Благодаря и на колегите от ИБ, УС, КС, Комисията за ЦПРС, КПЕ и областните председатели, с които работихме много добре в предишния мандат. Мисля, че Общото събрание успя да структурира изключително добър състав на ръководните органи на Камарата за следващите три години, в който има както колеги с много голям опит в ръководството на Камарата, така и нови членове, които считам, че ще допринесат за работата на Камарата със свежи и модерни идеи. Мога спокойно да обобщя, че в ръководните органи на Камарата са избрани професионалисти, ползващи се с уважение и авторитет в строителния бранш. Ще разчитам много както на зам.-председателите, така и на ИБ и УС. Очак­вам КС да следи стриктно за законосъобразността на нашата дейност и където се налага, да бъде коректив, а от КПЕ да покаже, че в сектор „Строителство“ етичните правила трябва да важат за всички. С областните председатели ще работя, както и досега, постоянно и в тесен контакт. Областните представителства са Камарата по места и комуникацията и съвместната ни дейност са ключови. На Комисията по ЦПРС ще пожелая под ръководството на доц. д-р инж. Георги Линков да продължи все така успешно своята работа.

Много са задачите, пред които сме изправени, така че няма да се бавим и стартираме активна работа още от първата седмица на новата година. През януари ще бъде и първият УС за годината.

Казвате много са задачите, пред които Камарата е изправена. Кои са главните приоритети, по които ръководството на организацията ще работи през годината, а и през новия мандат?

Главните приоритети са определени в основните политики на КСБ, приети от ОС на Камарата. На първо място продължаваме нашите усилия за реалното прилагане на Методиката за индексация. Тя е факт, но за съжаление към момента остава само на хартия. Различните възложители тълкуват Методиката по различни, отговарящи на техните интереси начини. Така механизмът, предназначен основно да подкрепи строителните фирми, които поради инфлацията и драстичното покачване на цените на строителните материали търпят огромни загуби, е на практика недействащ. Нужни са указания за прилагането на Методиката, които да важат за всички възложители, и КСБ ще настоява такива да бъдат приети в най-кратки срокове. Липсата на индексация не е проблем само за строителите, а и за държавата, и за гражданите. Под въпрос е поставено изпълнението на проекти за над 2,4 млрд. лева, което ще рефлектира, от една страна, като опасност от загуба на европейски средства, а от друга - като липса на изграждане на модерна инфраструктура и неповишаване на качеството на живот на хората. Така че индексацията остава първи и най-актуален приоритет. Макар че в края на годината бяха разплатени част от дължимите към пътностроителните фирми средства, все още няма яснота кога ще получат всичките изработени от тях пари. Камарата ще търси отговор и на този въпрос. Обявени са вече насоките за кандидатстване по програмата за енергийна ефективност в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Въпреки забавянето на плана сега е изключително важно да стартират бързо проектите, което ще даде възможности за работа на строителните фирми. КСБ, знаете, успя да постигне увеличение на референтните стойности, макар и не в размера, който поискахме. Енергийната ефективност ще бъде също сред приоритетите в работата на КСБ. През 2023 г. ще продължат заложените дейности в проекта за изграждане на ЕЦИХ в строителството. Камарата ще продължи и усилията си срещу сивия сектор и нелоялната конкуренция в бранша. КСБ ще работи активно и за подобряване на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес, за приемане на нов Закон за устройство на територията (ЗУТ) и промени в ЗОП, както и в редица наредби. Мисля, че е време и да поставим пред институциите и обществото темата за необходимостта от дългосрочна стратегия за развитието на бранша, която да включва и разширяване на възможностите за финансиране, особено на инфраструктурни обекти. На бранша му трябва ясна и дългосрочна, поне за 8-10 години напред, визия за развитие. КСБ е готова да се включи в тази дискусия.

Като цяло очаквам през 2023 г. Камарата да разширява ролята си на ключов фактор при формирането на политиките по отношение на инфраструктурата и развитието на регионите.

В първия брой на в. „Строител“ публикуваме и интервю с министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, който също застъпва идеята, че е необходима нова икономическа стратегия за строителството на инфраструктура, вкл. възможност магистрали и пътища да се отдават на концесия.

Няма как да не се съглася с тази идея на министър Шишков, очевидно мислим в една посока. Нужните средства за строителство на пътна, ВиК и др. инфраструктура възлизат на милиарди левове. Ясно е, че държавата не разполага с такива, не можем да разчитаме и само на европейските програми. Навсякъде в Европа, а и по света е дадена възможност за частни инвестиции, с които да се изграждат подобни обекти чрез ПЧП, чрез отдаване на концесия на инвеститора. Не виждам причина доказали се бизнес практики да не могат да се прилагат и у нас. Може да се подготви списък от обекти, които са важни за гражданите, но държавата няма възможност да ги финансира, и да се обявят за търсене на външно финансиране при ясни условия за бъдещите инвеститори.

Как ще коментирате даните от икономическия доклад за строителния сектор за деветмесечието на 2022 г., който излезе през декември, а в. „Строител” го публикува в последния брой за 2022 г. Продължава спадът в строителството.

Спадът на строителната продукция започна от 2020 г., когато имаме произведена продукция за 14,7 млрд. лв. за деветмесечието, през 2021 г. тя намалява на 11,6 млрд. лв., а за същия период на 2022 г. вече е 10,6 млрд. лв., или отчита се спад от още 8,5%. Тенденцията е тревожна, като според мен проблемът не е само за бранша, а и за държавата. Един от ключовите за икономиката сектори, който осигурява заетост на близо 200 хиляди души, очевидно е в криза и тук трябва да се прояви отговорно държавническо мислене за осигуряване на инвестиции и работа за строителния бранш. Необходимо е възможно най-бързо да стартира реалната индексация, която да подкрепи фирмите в трудната ситуация, в която се намират. Нещо повече, необходимо е да се намери механизъм за актуализиране на цените на поръчките към момента на сключване на договорите. Иначе ще продължи да се засилва тенденцията, която се отчита в доклада - обявени са повече обществени поръчки, но се сключват по-малко договори и обяснението е именно в неактуалното ценообразуване, което обикновено е направено 1-2 години преди обявяването на поръчката. Важно е ръководните фактори в държавата да разберат, че строителите трябва да получават адекватно заплащане за своя труд. За да съхранят фирмите кадрите си, да инвестират в квалификацията им, в нова техника и материали, в дигитализацията, за която всички толкова говорим - за всичко тава е необходим силен и работещ сектор. Необходим е и на държавата, за да внася данъци и осигуровки, с които да се прави социална политика. Тук е мястото на държавата да прояви отговорно отношение към един от структуроопределящите си икономически сектори.

Какво ще пожелаете на българските строители и на всички читатели на в. „Строител”?

На всички читатели пожелавам здраве и късмет! На колегите строители пожелавам и повече работа, достойно заплатена, уважение и обществено признание на благородния им труд, повече спокойствие в сектора, повече колегиалност и етичност и постижения, които да им носят удовлетворение! Нека е щастлива за всички 2023 г.!