Инж. Егмонт Якимов, член на Изпълнителното бюро и Управителния съвет на Камарата на строителите в България, собственик и управител на „Бокар“ ООД: Камарата трябва да задава посоката по отношение на иновациите 

Инж. Якимов, в началото на годината какво изгражда фирма „Бокар“?

В момента строим два обекта, сравнително големи - 10 хил. кв. м РЗП, в „Манастирски ливади“. Надявам се до 2 месеца да има Акт 15 и до 3-4 Акт 16. И още една жилищна сграда на много хубаво място (ние държим районите, в които строим, да са добри), до първата спирка на 3-ти лъч на метрото в „Сухата река”, зад църква, до читалище, на 5 минути от идеалния център на София. Има търсене. Предстои ни и един доста голям обект в „Дружба“, 14 хил. кв. м, където имаме собствен терен.

Как стои имотният пазар в момента, какви са тенденциите?

Оня бум, който беше миналата и по-миналата година, леко се успокои. Но хората, които реално имат жилищни нужди, не спират да търсят. Също и тези, които са искали да вложат някакви пари заради изгодните банкови условия и ниските лихви. Неяснотата накъде отиваме и какво се случва не ги притеснява и те продължават да инвестират. Оказва се, че в България за радост на строителите единственият най-сигурен начин да си вложиш парите е в имоти. Аз и преди съм давал този пример – ако нещо след 45 години „народна“ власт, при която никой нямаше никаква собственост, успя да оцелее и да се реституира и върне на хората, които са го притежавали, това бяха имотите. Нито злато, нито акции, нито облигации или ценни книжа. Единствено останаха недвижимите имоти и тези хора, които си ги върнаха, си живеят доста прилично и сега.

Така че влагането на пари в имоти има смисъл. Недвижимата собственост в световен мащаб може да има лек застой или спад, кризи нагоре-надолу, но като трайна тенденция цената на недвижимите имоти расте. Спомням си, когато започнахме да строим преди повече от 30 години, цените на квадрат на топ място бяха 300 долара, сега достигат 2500-3000 евро. И такава е тенденцията в целия свят. Чух, че в Лондон има цени от 45 хил. паунда кв. метър. Недвижимият имот освен това може да носи рента, той е капитал, който е и винаги ликвиден. Хората го осъзнават и си влагат парите в имоти. За мен това си остава най-сигурната инвестиция.

Как се отразява повишаването на цените на материалите, енергоносителите и труда върху обектите в частния сектор. Ние говорим доста за публичния, но няма как и в частния това увеличение да не рефлектира.

Всеки строител, когато стартира нов обект, прави анализ на себестойността на продукта и залага очаквана печалба (прогнозна цена минус прогнозна себестойност). Залага очаквана инфлация (например 5-10%), защото строителството е трудоемък и дълъг процес, който отнема 1-2-3 години. Залагаме, прогнозираме, но ако изведнъж себестойността скочи с 50%, както се случи през последните 2 години, всичко се променя. Много е неприятно, но в никакъв случай не толкова, колкото ако участваш в обществена поръчка при такава ситуация. Забавят те не по твоя вина, цените скачат, строителството спира и в крайна сметка се оказва, че държавата ти извива ръцете и се опитва да се облагодетелства за твоя сметка. Започвам да се съмнявам, че държавата (разбирай държавните служители) си дава сметка, че показателите цена и качество са в пряка зависимост. Ако цената е ниска, няма как да очакваш високо качество. При рязкото повишаване на цените, каквото се случи, държавата трябваше веднага да реагира. КСБ предложи работеща методика за индексация на цената на текущите „замразени“ договори - държавата я няма. Мисля, че много ясно трябва да обясним на новото правителство (дано се случи), че завършването на всеки замразен обект ще струва повече пари в крайна сметка на данъкоплатеца и че парите за индексация за завършване на спрените обекти трябва да залегнат в новия бюджет на държавата, така че щетите от спиране на строителството да се сведат до минимум. Строителният бранш е един от водещите за икономиката на страната и ако държавата не се намеси адекватно, голямата загуба ще е за нея (за всички нас).

Вие сте член на ИБ и УС на КСБ. Индексацията е една от темите, по които Камарата работи много активно в последните 2 години. Какво още може да се направи? Какви са другите приоритети, по които организацията трябва да насочи усилията си?

Още веднъж ще повторя – индексацията е жизнено важна. Аз бих казал, че дори сме малко меки в разговорите си с тези, от които зависи реалната индексация. Лошото е, че често се сменят правителствата, прехвърля се темата, никой не иска да поеме отговорност, а в крайна сметка потърпевши са строителите. Независимо от промените считам, че е дошло време отговорните фактори в управлението на държавата да седнат и да се вземе генерално решение какво ще се прави с цял един отрасъл, водещ в икономиката на държавата. На принципа „който оцелее“ ли ще го оставим? От наша страна още сме в сферата на дипломацията – знаем какво искаме, как да го направим, прие се Методиката и дотам. Може би трябва да излезем с ултимативно предложение към парламента да се реши въпросът с индексацията като една от приоритетните задачи при формирането на новия бюджет.

Другите важни насоки за работата на Камарата са промените в нормативната база, особено Закона за устройство на територията (ЗУТ). ЗУТ е с безброй кръпки и дори и с тях вече е много остарял и не работи добре. Да насочим усилия за приемането на специален Закон за строителството, който е много важен, но не успяхме да го прокараме. Трябва да не се отказваме от тази тема и да продължим усилията си. Необходимо е още да помислим за правилник за капитално строителство. Да върнем разрядите на работниците – все теми за дълго обсъждане, само ги маркирам. Още – много е важно да се върви в посока дигитализация, електронни обществени поръчки. Необходимо е в търговете да се заложи принципът „отпадане на най-ниска и най-висока цена“. Качеството трябва да е водещо при определяне на критериите. Необходимо е и да се помисли за по-стриктно използване на застраховките в строителството. Много са важни иновациите, това е тема, по която аз лично работя в Камарата от години.

Да, дори сме правили съвместно материали във в. „Строител“ по тази тема.

Да, и сме писали. За съжаление тази насока малко я неглижирахме, може би поради други по-приоритетни въпроси, но тя е от изключително значение. Едно от нещата, което прави всеки бранш конкурентен, е възможността да влага иновации. По-рано давах пример с Немската камара, където има над 80 човека персонал, които се занимават основно с търсене на иновации в областта на строителството. Не само ги откриват, но и веднага информират всички членове за новите възможности, от които могат да се възползват. Иновациите са спестен ресурс, подобрено качество и енергоемкост. Отново ще предложа да се създаде специализирана група по иновации в КСБ. Тя, освен да търси, е нужно и да поръчва разработването на иновации, а чрез нея и всички ние, членовете на Камарата. Тя трябва да е активна, да задава посоката.

Енергийната ефективност отново излиза на дневен ред с възможностите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). За какво е важно да се внимава?

За мен тук е важно да не се изпусне моментът със сигурността на сградите, които ще санираме. Задължително е да се прави конструктивно обследване на сградите, подлежащи на саниране. Това трябва да е първата част от процедурата. Ако енергийната ефективност на сградите е национална политика, то здравината на конструкцията е проблем на живущите в нея, пак национална загриженост. Ако при обследването се установят проблеми, живущите трябва да бъдат предупредени, да се съберат и да вземат решение за укрепване на собственото си жилище. Няма как, ако в банята ти паднат плочките, да викаш държавата да ти ги сложи. Сега е моментът, когато се влагат пари в нещо много добро, подкрепям го с две ръце, да се вложат средства за конструктивното укрепване на сградния фонд, но от най-заинтересованите от това – обитателите.

Вие бяхте дълго време и член на Областния съвет на ОП София, включвате се в срещите със Столичната община и сте гост на изложбата, която правим по повод Деня на строителя. Малко повече за работата със СО да кажем.

София винаги е била водеща в областта на строителството – ОП София е най-голямото представителство на Камарата, с най-много фирми, с най-голям финансов ресурс. За мен беше отговорност, но и удоволствие да съм част от ОблС. Бил съм председател на Контролния съвет на Камарата и на Етичната комисия на ОП София. В тази връзка считам, че е много важно да се засилва влиянието на Етичната комисия в отношенията между колегите, тя е част от саморегулацията на бранша. Там нещата се развиват в правилната посока с направените промени по отношение на КПЕ на КСБ. Като цяло авторитетът на Камарата расте и тя става все по-силна.

Административната тежест е друга тема, по която сме говорили преди. Имате ли усещане, че намалява?

За съжаление нямам такова усещане, даже напротив, бюрокрацията остава голям проблем, който отнема и време, и усилия на бизнеса и пречи. Затова трябва да се борим за електронно правителство, електронни услуги, електронни поръчки, дигитализация. Администрацията не може да разполага с всички бази данни и въпреки това да кара и бизнесът, и гражданите да се редят на опашки и да вадят документи, които ги има в различните държавни регистри. По света вече за изкуствен интелект говорят, ние за един документ с месеци и дори години чакаме. Ще се оплача на „зелените“ – изсякохме половин България да си разменяме безсмислени хартиени документи.

Не мога да не попитам за Вашето мнение за мястото и ролята на в. „Строител“?

Няма как без нашия вестник, това е официозът на бранша, гласът на българския строител. Приветствам усилията, които влагате, за да изглежда по този професионален начин печатното издание, поздравявам Ви за развитието на електронното издание, ползвам Вайбър групата и чрез нея съм винаги своевременно информиран за важните новини за бранша. Засилвайте електронното издание, защото то може да даде големи възможности за обхващане на широки аудитории и обратна връзка. Искам и персонално към теб да отправя поздрав за начина, по който се справяш. Виждал съм Ви как работите в различни ситуации, Вие сте екип, който действа безотказно. Събитията, които организирате и за КСБ, и за ОП София, са перфектни. Благодаря Ви!

В края на интервюто бих искал да се възползвам от възможността да отправя призив към огромната специализирана аудитория на в. „Строител“

Колеги, силни сме, когато сме единни, участвайте по-активно в живота на Камарата. Ако все още не сте станали членове на КСБ, направете го. Масата има значение – тежи и носи авторитет и прави незаобиколими нашите решения.