Да започнем с това, че в края на един тригодишен успешен първи мандат на Камарата обикновено се прави равносметка. Като се обърнете назад, каква е тя през тези три години, какво беше най-трудно постигнато. Кое беше най-големият успех?
Аз бих започнал малко по-отдалече, защото за мен не тригодишният период е въпрос на равносметка, а седемгодишният, когато аз работех за Камарата. Четиригодишен в Българската строителна камара (старата) и тригодишен в Камарата на строителите в България, защото един от най-трудните и най-важни моменти в дейността на Камара на строителите в България беше периодът преди това, когато за две години трябваше да убедим властите, депутатите и работодателските организации, които ни представляват, че за Камарата на строителите трябва да има отделен закон. При липсата на закон за браншовите организации имаше закон за Камарата на архитектите, Камарата на инженерите, а нямаше закон за Камарата на строителите. Това беше дълъг период, в който хвърлихме много труд, не само аз, всички членове на сегашния управителен съвет помагаха за тази работа с убеждения, с търсене, с доказване на това, че строителството е изключително важен отрасъл за нашата страна и че той заслужава да има закон. Този закон отприщи нещата. И сега вече се връщам на тригодишния период, през който ние постигнахме много неща. Първо, законът заработи реално чрез регистъра, структурата на Камарата, устава й и всички нормативни документи. Създаде се Централният професионален регистър в строителството. Това е уникален браншови регистър. Няма друг такъв в страната. Сега всяка фирма онлайн може да влезе в него и да си заяви своите актуални данни. Всеки потребител от страната, всеки ползвател, всеки, който иска да си хареса строител или да види кои са строителите, може да влезе в публичната част на регистъра и да види какво има вътре. Държавата ползва изключително добре регистъра, самото му отдаване от държавата на Камарата е реализация на публично-частно партньорство, защото Камарата създаде този регистър, без да иска специална помощ от държавата. Този регистър има изключително важно значение, защото започна битката със сивата икономика. Увеличиха се данъците, видя се публично кой строител какъв е, какво може, какво е направил, какви ресурси има и т.н. Стана възможно кметовете и държавните структури, които провеждат търгове, да виждат какви са кандидатите. Видя се и колко са фирмите, преди се говореше за 14 хил., 30 хил., толкова бяха регистрирани в търговския закон с дейност строителство, но после при регистрацията се оказа че са 5200 – толкова, колкото ние преди това бяхме изчислили.
Второто нещо, с което аз от името на изпълнителното бюро и на управителния съвет мога да заявя, че се гордеем, е, че се структурира Камарата. Това е постижение на един колективен орган – разширения УС, в който влизат всички ОП-та. Камарата е добре построена – управителен съвет, представителства във всяка област. Имаме легитимно избрани управителен съвет, контролен съвет, всяка област вече има офис. Закъснелите с офисите тепърва ще се надбягват сега и те да имат офис. Надявам се, следващият управителен съвет да реши въпроса с офиса на централата, но тази пирамидална структура - събрание на делегати, управителен съвет, изпълнително бюро, заработи. Преди това  нашата Камара беше позната, но не беше призната. За тези три години тя стана и позната, и призната. Призната от централните органи на държавната власт, призната от областните управители, от кметствата. Всеки, разбира се, се отнася различно към Камарата, това е въпрос на чувство за децентрализация, чувство за партньорство, на вътрешно възпитание. Но всички така или иначе признават Камарата и донякъде се съобразяват с нея. Това е голямо постижение. Вижте колко областни представителства са приети в областта и в кметствата, без да им се затваря вратата. С партньорски чувства, с уважение, това е изключително важно. Ние защитавахме почти успешно интересите на нашите фирми, без да ги делим, въпреки че съм упрекван, че сме ги делили. Не, в моята дейност нямаше такова нещо. Ние постигнахме изключително добър диалог с правителството. Вижте колко срещи направихме в тежката ситуация, в която сега се намираме. С министър-председателя - две откровени срещи, на които той ни разбра и даде разпореждане на почти всички министри. Особено добър диалог, постоянен контакт и много добро партньорство се получи с министър Росен Плевнелиев. Почти цялото изпълнително бюро участва в консултативния съвет, на който се обсъждат въпросите , свързани със строителството, с регионалното развитие, градоустройството, ЗУТ, ЗОП и т.н. Ние сме внесли предложения по редица закони, някои са приети, други не. Имаме добър контакт с парламента, със съответните комисии в него, интересни срещи направихме с парламентарната комисия по регионална политика, с икономическата комисия, където нашите предложения за кризисни и антикризисни мерки бяха приети. Като говоря за успехите, не смятам, че сме постигнали върха. Според мен за тези три години ние изпълнихме почти 90% от задачите, които събранието ни възложи, които управителният съвет постави пред себе си като програма. Но и доста неща не сме свършили. Не бива да се заблуждаваме, да се залъгваме, да се замайваме, защото времената са тежки. Ние живяхме в интересен тригодишен период. Първите две години бяха години на подем в строителството. Имаше много поръчки, всички се радвахме, викахме ура, дори се стигна до там, че обсъждахме в УС няколко пъти откъде да внасяме работна ръка. От Виетнам, от Молдова, от Украйна. После изведнъж световната криза удари икономиката на България, започна спадът и ние влязохме през последната година в изключително тежък период.  Трябваше да се преустроим, да защитаваме интересите, постарахме се, положихме усилия. Доколко сме успели, ще каже сега събранието и делегатите. Има много въпроси, които не са решени и остават за следващия управителен съвет.

Логично следващият въпрос е кои са тези нерешени проблеми? Какви ще са основните предизвикателства пред новия управителен съвет?
Аз ще отбележа само някои по-важни. Първото е къде са парите и как да ги усвоим? Парите са в европейските програми засега. Във всички министерства има обявени програми, по които се работи в общините. Това са най-многото средства и ние трябва да помогнем на държавата да си ги вземе. За да си ги вземе, трябва да има проекти, да има одобрение от ЕС. След това пък има много тежък етап, в който без строителите не може да се мине – усвояването. Това значи кадрови ресурс в общините, защото много от поръчките са в общините, това значи помощ от строителите в етапа на проектиране, но най-вече в етапа на усвояване на средствата. Ние имаме богат ресурс, който знае как се усвояват средства, знае как се попълват всички документи за европейските програми, ясно е „под шапката” какво става при усвояването. От нас зависи качеството на изпълнение на строително-монтажните работи, за да може Европейската комисия, като дойде на проверка, да каже: Да, тези хора правилно са усвоили средствата, трябва да им се платят. Така че първата и голяма задача на следващия управителен съвет е да намери пътя към държавните и общинските структури, да подпомага процеса на проектиране и търговете. След това активно да работи за усвояване на европейските средства с целия си капацитет, качествено да работи, за да няма ОЛАФ и т.н. И тук изниква следващата задача – нормалната пазарна среда. При липса на пари започват да се появяват лошите сигнали, първо отново сивата икономика изскача напред. Тя има по-добра среда за съществуване в условията на криза и ние, строителите, го усещаме. Трябва да се борим за прозрачно провеждане на търговете. Появиха се много търгове с дъмпингови цени. Как да се преборим с това явление, е изключително тежък въп-рос. Дъмпингът е опасен, строител, който няма работа, е готов да слезе на нула печалба или подпечалба само и само да се съхрани, пък после се надява да се оправя някак си. Ами ако закъса, какво става? Той е опасен за общините, когато тези средства не стигат. Строителят не се справя и общината трябва да връща европейски пари. Той е опасен и за държавата. Ще дам пример с АМ „Люлин”, който стана банален, но е истински. Още навремето Камарата каза: Господа, „Люлин” няма да стане за 140 млн. евро, написал съм го лично, а ще бъде 180 млн. евро и отгоре. То така и стана. С 40 млн. евро ще се натовари бюджетът и сегашното правителство трябва да намери начин, за да стане „Люлин”, иначе нямаме изход. Ама така може да стане с доста обекти в страната на държавно и на общинско ниво. Това е проблемът дъмпинг. Другият проблем е прозрачността и шуробаджанащината при провеждане на търговете. За съжаление този проблем не е само български, той си е световен. В някои държави в Северна Европа не е толкова голям, в други държави, по-нови в ЕС, се среща по-често. Избрал си кметът на община Х братовчеда да получи търг, братовчед му има един трактор, един технически ръководител и трима работници, но кметът намира начин да му даде търга. Това е страшно, това е ненормална пазарна среда. Това е обида за тези, които го знаят. Някои дори си позволяват да не спазват Закона за Камарата на строителите. Не може да участва в търг човек, който не е вписан в регистъра, в съответната категория и група обект. Вестникът трябва да се бори безкомпромисно срещу това. Нали към това се стремяхме - да не допуснем хора, които са никой в строителството, да получават търгове за 3 или 5 млн. лв. Това е другият проблем. Третият проблем е съхранението на кадрите. През този период фирмите трябва да намерят начин, ако имат резерви от предни години, да си обучават кадрите. Най-добрите да ги пратят на обучение. Сами вътре да си организират курсове, да търсят начин да повишат квалификацията им. В условия на криза се инвестира в обучение, преквалификация, квалификация в нови знания на мениджъри и т.н. – друг проблем, който бъдещият управителен съвет трябва да реши. Естествено, има и много други, но аз се спрях на тези, които според мен са най-важни.

Вие призовахте в един от предишните броеве на вестника за феърплей на изборите на общото събрание. Очаквате ли чиста игра?
Аз силно призовах към феърплей в това състезание и изпълнителното бюро се разграничи от някои начини на водене на предизборна агитация. Забравете думата „борба”, нека да има състезание, едно добро състезание. Аз съм доволен, че и управителният съвет реагира така и общо взето нямаше „мръсни” игри. Ръководителите на някои фирми обаче си позволиха да се обаждат на свои колеги, да ги агитират, „вижте аз съм ви дал работа, вие трябва да гласувате за този човек, който аз съм подкрепил“. Това прекрачи границата на феърплея, но тъй като хората са разумни, знаещи, можещи, виждащи, на събранието ще се реши кой печели състезанието. Все пак правилото за феърплей се спази, с малки изключения от някои колеги. Някои се оплакват, че са ги натискали да гласуват за определен кандидат. Аз стоя встрани, защото ролята ми е такава - да балансирам, но това не биваше да се случва. Пак повтарям, оценката ми е, че е хубаво, че управителният съвет излезе с такъв призив.

Г-н Пешов, вие решихте да не се кандидатирате за втори мандат. Ще помагате ли на новия управителен съвет и на Камарата с опита, който сте натрупали? Любопитно е и човекът Симеон Пешов какви цели си е поставил?
Аз отдавна бях решил, че няма да се кандидатирам, но го обявих скоро, преди няколко месеца, за да са спокойни тези, които не бяха доволни от моята работа. Но аз няма да се кандидатирам не заради тях, а поради вътрешно убеждение. Седем години са почти осем – в много държави след осемгодишен мандат човек няма право да продължи. Тези държави живеят с демократични закони и правила от години. От 100, от 200 г. в някои държави. Опитът е подсказал, че осем години са достатъчни. Каквото човек е свършил, е свършил, после навлиза в коловоз – това първо. Второ, моето ЕГН е такова, че аз трябва да си дам сметка и да реша кога да изляза, а не после някой да ми подсказва и аз да не мога да разбера, че трябва да се оттегля. Много е важно да знаеш кога да се оттеглиш. Аз прецених, че сега е моментът. Освен това моето семейство много ме агитираше преди три години да не се кандидатирам, да живея по-спокойно, но аз бях дал дума на моите колеги да работя, и затова не се съобразих със семейството си. Положих усилия и работих тези три години, но сега трябва да се вслушам в съвета на близките ми. Имам и други планове естествено. Ще помагам на Камарата с моя опит, доколкото имам сили, а зависи и дали бъдещият председател и изпълнително бюро желаят да ме ползват. Ще помагам с всичко, което мога, заявявам го категорично. Но имам и свои планове, след като толкова години съм работил - 20, от които 18 в стресова ситуация. Искам само да ви спомена едно число - аз имам и 800 полета за 18 г. Тези полети не са туристически, а свързани с бизнес - в Русия, Украйна, Казахстан, Израел, Германия, Англия, Брюксел. Сега искам малко да пътувам – рядко, но за удоволствие, за туризъм. Веднага след събранието си давам един месец отпуск и заминавам в чужбина на прекрасна екскурзия заедно със семейството си. Няма да кажа къде.  И още нещо, напоследък аз се отдадох и на някои неща, които имат дарителски характер. Вие знаете за моето родно място Белчин, където възстановихме със синовете ми един художествен паметник на културата от 1653 г, едно бижу. Построихме музей, сега се занимавам с археологическите разкопки на една крепост над селото, която датира от III до VI век н.е. А там е имало живот от траките, в момента намираме такива неща, християнско светилище от III век, друго от I век, има две базилики, една от IV-VI век римска и една от по-късен период - XV век, и една грамадна крепост от римско време (IV до VI век). Това ми е сега на сърцето и съм се отдал на тази работа. Разкрих ви лична тайна, но вие искахте да знаете с какво ще се занимавам. Естествено, аз не съм се оттеглил от фирмата, въпреки че постепенно мисля и това да направя. Аз съм председател на надзорния съвет, фирмата е структурирана, има един изключително силен председател на управителния съвет и изпълнителен директор на „Главболгарстрой” - Павел Калистратов. Под него е страхотен мениджърски млад екип. Фирмата е подредена с този мениджърски екип, а отдолу пък има много-много млади. Ние заложихме на младите и ги възпитаваме, учим, но те са вече мениджъри и затова съм спокоен. Може би като стана на 70 години, господ ще каже докога, но все още ще се занимавам и с фирмата.

Не мога да не ви попитам и за изхода от кризата. Каква е вашата прогноза?
Аз бях казал и се оказах прав преди още 5-6 месеца, че лятото ще се провеждат търгове и през септември, октомври строителите ще излязат от кризата. И сега го повтарям. Очаквам през септември, октомври, ноември строителите да започнат да излизат от кризата, защото наблюдавам основните икономически показатели в строителството, в икономиката на страната, инвестициите, европейските програми. На едно събитие, на което вицепремиерът Дянков събра всички браншовици, моята прогноза бе тази. Тъй като почти всички мои прогнози през последните три години се сбъднаха, мисля, че и тази ще се сбъдне. През ноември 2008 г. казах на едно голямо съвещание, господа, дайте 2 млрд. в инфраструктурното строителство, както направиха Меркел и Обама, и леко ще преминем през кризата, не бях разбран, бях оплют, но познах. И сега, дай боже, да съм познал, защото ще е хубаво за строителите.

Какво пожелавате на новия председател и на новия управителен съвет?
Аз първо искам да благодаря за съвместната работа на целия управителен съвет, на контролния съвет, на ЦПРС и на всички колеги, с които в продължение на 7 години търсихме решаване на проблемите на строителите и направихме онова, което е Камарата днес. А на новия управителен съвет пожелавам, първо, да съхрани единството на Камарата. Главен проблем за управителния съвет, за председателя, за изпълнителното бюро е съхраняване единството на Камарата. Движение напред, много енергия, мъдрост, сили за тази работа. На председателя му желая успех, защото го чака много, много усилен труд, денонощен, очакват го лични лишения, лишения от семейни неща, за съжаление, не може без това. Отстрани не се вижда, но аз го зная, така че му пожелавам сили, енергия, щастие. И да работи с любов. Ако работи с любов в Камарата, от душа и от сърце, той ще успее. На добър час на новото ръководство!