Емил Христов Ренета Николова

В Смолян се проведе десетата от поредицата срещи на Камарата на строителите в България (КСБ) с местните власти за мандат 2023-2027 г. Събитието бе организирано от Областното представителство (ОП) на КСБ в Смолян и вестник „Строител“, който е инициатор и медиен партньор на инициативата. То се състоя в сградата на община Смолян. Домакини бяха Николай Мелемов, кмет на Смолян, инж. Асен Соколов, председател на ОП на КСБ – Смолян, и Владимир Кехайов, член на УС и ИБ на КСБ и почетен председател на ОП Смолян. В срещата местните власти бяха представени и от областния управител на Смолян Захари Сираков, кмета на Златоград Мирослав Янчев, зам.-кмета по строителството на община Смолян инж. Мариана Цекова, инж. Георги Василев, управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Смолян и инж. Христо Христов, вр.и.д. началник РДНСК Смолян.

От страна на Камарата участие взеха инж. Илиян Терзиев, председател на УС, зам.-председателите на УС на КСБ инж. Иван Моллов и инж. Любомир Качамаков, който е и председател на ОП на КСБ – София, арх. Иван Несторов, изп. директор на КСБ, инж. Благой Козарев, председател на Комисията по професионална етика на КСБ, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, представители на ОблС на ОП на КСБ – Смолян.

„Особено ми е приятно отново да Ви посрещна на тази превърнала се вече в традиционна среща. Ние сме един отбор и имаме общи цели. Няма лесни обекти и задачи, но винаги гледаме в една посока“, заяви в началото на срещата Николай Мелемов. Той подчерта, че местната власт и строителният бранш успешно се справят с всяко предизвикателство, което се изправи пред тях. „Когато има диалог, няма нищо страшно. Благодаря Ви, че сме заедно“, добави кметът на Смолян.

След като кметът Мелемов приветства участниците в срещата с добре дошли, думата взе областният управител Захари Сираков. Той сподели, че е изминал доста голям период от време, в който финансирането и реалното строителство на обекти в региона сериозно е намаляло. „В момента се правят всякакви усилия за рестартиране на процесите по планиране, проектиране и възлагане на строителство“, заяви Сираков. Той информира, че е взел участие в заседание, свързано с Интегрираната териториална стратегия за развитие на Южен Централен регион. „Приключи първата фаза и започва втората, в която ще се оценяват проектите. Сред тях има много обекти от концепцията за интегрирани териториални инвестиции на Смолян, която ще се изпълнява съвместно с други общини от областта“, посочи Захари Сираков. „Очакваме с одобрението на тези проекти строителният бранш да получи желания рестарт и съвместно с общините да се съживи районът. Убеден съм, че ще се радваме на добре изпълнени проекти“, каза той.

Събитието продължи с приветствие от председателя на ОП на КСБ – Смолян, инж. Асен Соколов. „За мен е чест да Ви посрещна с добре дошли. Благодаря на вестник „Строител“ за инициираната поредица от срещи между местната власт и Областните представителства на Камарата в страната. Благодаря и на общината за съдействието, за домакинството на срещата и цялата подкрепа, която имаме от тях“, каза той. Инж. Соколов добави, че присъстващите имат експертиза, опит и задълбоченото познание на проблематиката в сектор „Строителство“. „Сигурен съм, че ще се получи интересна и ползотворна дискусия. Заедно можем да стигнем до важни решения“, изтъкна инж. Асен Соколов.

„За мен е удоволствие да бъда отново сред Вас в Смолян. Благодаря за гостоприемството“, заяви на свой ред председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Той информира, че ръководството на Камарата участва активно в срещите на Областните представителства с общините, за да дискутира заедно с тях най-наболелите проблеми пред бранша. „Коментираме важни теми, по които тепърва имаме още много работа. Използвам случая да потвърдя нашето желание, както и при предишните ни срещи, да бъдем добър партньор, на чиято експертна помощ можете да разчитате“, заяви инж. Терзиев.

Първият проблем, който инж. Илиян Терзиев засегна, бе, че браншът е сериозно притеснен от информациите, които излизат за

изключително ниското усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Той добави, че сериозно закъснява и реалният старт на европейските програми. „Колеги от цялата страна ни информират, че не се обявяват обществени поръчки“, посочи председателят на УС на КСБ. „Искаме да има ритмичност и плановост, да знаем какво е следващото нещо, което трябва да правим. Така и общините, и съответният инвеститор ще си направят сметката“, каза председателят на УС на КСБ.

Инж. Терзиев обърна внимание също на

липсата на кадри в сектор „Строителство“.

Той разказа за проведени срещи на Камарата, свързани с внос на работна ръка от Узбекистан и Индия. „Голям плюс е, че властите в Узбекистан и Индия застават зад това да изпращат работници в чужбина“, сподели инж. Терзиев. Според него е необходимо да се облекчат процедурите за внос на работна ръка от трети страни, както и да се съкратят сроковете. Председателят на УС на КСБ даде пример с Унгария и Полша, където процесът отнема две-три седмици, докато у нас е от 3 до 6 месеца.

„В редица строителни фирми вече са заети много хора от Узбекистан и Казахстан и ръководителите им споделят, че са много доволни от тях“, съобщи инж. Илиян Терзиев и допълни, че се надява нашата държава да се ангажира по-сериозно с този процес.

Инж. Терзиев се спря и на темата

с липсата на реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството.

„Ситуацията в страната е различна, защото в някои общини се прилага, а в други не. Има хора, които получават парите си, а на други категорично им се отказва индексация. Всичко опира до нуждата от правилник, който трябва да бъде еднакъв за всички“, коментира той.

Председателят на УС на КСБ подчерта, че са необходими законодателни промени, които ще подпомогнат както работата на строителите, така и на местните власти. „Камарата от години настоява за промени в Закона за устройство на територията и в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Ще дам един от последните примери – КСБ предлага промяна в ЗОП, с която да бъде въведено изискването строителните договори да се изпълняват по правилата на FIDIC. Те са международно признати и утвърдени. Считаме, че с въвеждането им много от проблемите, с които се сблъскват възложителите и изпълнителите, ще бъдат решени, включително и по отношение на индексацията“, посочи той. Инж. Терзиев информира, че поради тази причина КСБ се е ангажирала с преводите на „Бялата“ и „Зелената“ книга на FIDIC. „Необходима е воля от страна на държавата да бъде направена тази промяна в ЗОП и считам, че с общи усилия можем да помогнем това да се случи”, допълни той.

Инж. Илиян Терзиев представи накратко и ползите от инженеринга. „Трябва да спрем негативното и необосновано говорене по темата инженеринг. Той регламентира точно отговорностите на заинтересованите страни“, изтъкна председателят на УС на КСБ, след което засегна темата за санирането. По думите му националната програма за енергийно обновяване на сградите трябва да продължи и след изчерпване на средствата по НПВУ. Тя трябва да бъде постоянна, а не кампанийна.

„Много са темите от общ интерес, както неведнъж съм казвал – в една лодка сме – строителите и местните власти. Убеден съм, че с общи усилия и съвместни инициативи можем да постигнем и да направим повече в интерес на населените места, на бизнеса и на хората“, завърши инж. Илиян Терзиев.

След това инж. Любомир Качамаков запозна участниците в срещата с

инициативата на Камарата да преведе „Бялата“ и „Зелената” книга на FIDIC.

„В няколко поредни броя на в. „Строител“ има подробности по темата. Преди дни ОП София проведе семинар, на който коментирахме „Жълтата книга“, но фокусът, който ние поставяме, е върху „Зелената книга“, която е по-малко позната. Тя е много подходяща за нас, изключително опростена е и не е сложна за администриране. С нея се работи по договори на стойност до 5 млн. долара. Това абсолютно отговаря на българските условия, защото около 95% от поръчките, които се възлагат, са под този праг“, сподели той. От думите му стана ясно, че браншовата организация има амбицията да вложи усилия законодателството да бъде променено, за да може строителният сектор да работи по международни правила, които ясно и точно определят отговорностите между възложителя и изпълнителя. „FIDIC е нещо много добро. Самият факт, че големите банкови институции го поставят като изискване, е красноречив“, подчерта инж. Качамаков.

Зам.-председателят на УС на КСБ говори и за необходимостта от по-бързо внедряване на новите технологии и дигитализирането на сектор „Строителство“. „Камарата е предприела стъпки и в тази посока. Надявам се в най-кратки срокове да започнем да прилагаме BIM технологиите, защото това е друг начин, по който много точно се определят отговорностите на всеки участник в строително-инвестиционния процес. Съответно, когато възникне проблем, ще може да се провери каква е причината и да се установи кой е виновен“, каза инж. Любомир Качамаков.

Темата за използването на договори по FIDIC коментира и инж. Иван Моллов. Той добави, че смисълът на FIDIC е

да бъдат създадени типови договори, в които има баланс на отговорностите и на правата на двете страни.

„За съжаление в България, особено при обществените поръчки, възложителят има интерес и огромно желание да прехвърли основните отговорности към изпълнителя. А целта е да имаме документ, който гарантира в максимална степен правилното разпределение на отговорностите“, бе категоричен инж. Моллов.

В дискусията се включи и кметът на Златоград Мирослав Янчев, който сподели, че е щастлив от факта, че срещите между строителния бранш и местните власти в област Смолян са станали традиция. „Ние не можем един без друг. През годините се сблъскахме с липсата на ритмичност и плановост при строителните обекти. Всички искаме да има постоянна работа за сектора, защото това би гарантирало устойчивост и за строителите, и за местните власти“, заяви Янчев.

Кметът на Златоград каза, че разчита на фирмите за успешната реализация на предстоящите проекти в общината. „Говорим за обекти, които обхващат целия спектър, като започнем от пътни отсечки, изграждане на водопровод и стигнем до ремонт на сгради. Ще имам много работа и тук е мястото да подчертая, че мен ме притеснява да не се окаже, че в един момент няма кой да изпълнява проектите“, разказа той. По думите му в общината имат възложени проекти за над 10 млн. лв. и предстои да бъдат одобрени обекти за още 6,5 млн. лв. „Ако продължат така да се развиват нещата в областта, ще разполагаме с проекти за около 140 млн. лв. и аз се надявам браншът да има капацитет да ги поеме“, допълни той.

„Въпреки всички предизвикателства строителите се справят чудесно. Няма обект в Златоград, който да е оставен недовършен, или да са взети аванси и да не е изпълнен. Но срещам големи проблеми с проектантските фирми. Вече имам случаи, в които те не се появяват на обекта, а гледат сателитни снимки, правят изчисления и така го предават“, съобщи Мирослав Янчев. Той подчерта, че един от начините този проблем да бъде отстранен е

възлагането на проекти на инженеринг.

„Така строителят се ангажира с проектантския екип, всички си следят нещата и не си прехвърлят топката“, заяви кметът на Златоград.

Инж. Илиян Терзиев подкрепи мнението, че инженерингът би бил от голяма полза, и повтори, че при него ясно са описани отговорностите на заинтересованите страни.

 Мирослав Янчев подкрепи и искането на КСБ за внос на работници от чужбина. „Това е ключово за справяне със ситуацията“, коментира Янчев.

Инж. Благой Козарев изтъкна, че темата с липсата на работна ръка се е очертала като основна на срещата. „Трябва да обърнем внимание и на липсата на конкуренция за работното място, което изключително много влошава технологичната дисциплина при изпълнение на строително-монтажните работи. Нямаме инструменти за справяне с този казус. Правим всичко възможно да задържим служителите си, но недостигът е много сериозен“, сподели той.

Инж. Иван Моллов коментира, че е

необходимо държавата и браншът да работят съвместно за облекчаване на процедурите за внос на кадри.

„Създава се излишна бюрокрация, която пречи на хората да работят“, допълни той.

Управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Смолян, инж. Георги Василев разказа за дейността на дружеството и очерта предизвикателствата. „Ние сме възложители на строителството на водния цикъл на Смолян. Проектът се движи добре и ще е завършен до два месеца“, информира той.

Инж. Василев сподели, че предстои Европейският съюз да осигури финансиране за страната ни от близо

2,5 млрд. евро, които да са насочени към водоснабдяване.

„Това ще е т.нар. Синя сделка, която се очаква да се случи в периода 2025 – 2030 г.“, подчерта той.

Инж. Георги Василев коментира и невъзможността на ВиК дружествата да изплащат лихвите по кредитите, които взимат за съфинансиране на проектите си. Той посочи, че такъв проблем се очертава и за проектите, които ще бъдат съфинансирани по НПВУ, както и за водния цикъл на Девин. „Проектът е на стойност 27 млн. лв., а съфинансирането е 24%, сами разбирате за какъв ресурс става дума“, поясни инж. Василев. Той коментира и казуса с налаганите финансови корекции, които достигат до 25% и сериозно натоварват ВиК операторите.

„Изготвили сме списък за значими обекти на територията на област Смолян. Той е за приблизително 197 млн. лв. Идеята е да докараме водата гарантирано до населените места – от водоизточника до резервоарите. Обаче как да се случи това, когато всичко се финансира с кредити“, попита инж. Василев.

Инж. Благой Козарев поясни, че трябва да се промени системата за финансиране на ВиК операторите. „Задлъжнялостта става такава, че не може да бъде обслужвана. Системата за финансиране на операторите е много тежка. Нуждите за водния сектор според анализа на Световната банка са за над 10 млрд. евро. За да стигнем нива на услуги, които сме подписали още при приемането ни в ЕС. Отдавна сме изпуснали тези срокове. Държавата разчита на 1 млрд. евро, които идват по ОПОС за 7 г., което е крайно недостатъчно“, коментира той.

Последва дискусия с представители на фирми от региона. Срещата закри кметът на Смолян Николай Мелемов, който благодари на всички за активното участие и за ползотворната дискусия, която е засегнала изключително важни теми.

Инж. Асен Соколов, председател на ОП на КСБ – Смолян: Най-големият проблем в нашия регион е недостигът на работна ръка

Инж. Соколов, бяхте домакин на десетата среща на Камарата на строителите в България с местните власти за мандат 2023-2027 г. Според Вас какви бяха най-важните теми, които бяха поставени, и какви са резултатите от нея?

Срещата мина много добре. Засегнаха се доста наболели теми в региона. Председателят на Управителния съвет на КСБ инж. Илиян Терзиев начерта основните проблеми пред бранша. Акцентирахме върху темата за трудностите, които изпитваме при вноса на работна ръка от чужбина. Успяхме да я обсъдим подробно с кмета на Смолян Николай Мелемов и с представителите на общината.

Как ОП на КСБ – Смолян, си партнира с представителите на местната власт в региона?

Работим изключително добре с всички кметове от област Смолян. Отзивчиви са, имат идеи и търсят възможности за реализирането на набелязаните от тях проекти. С наша подкрепа се опитват да постигнат поставените цели в капиталовите си програми. Смятам, че към момента имат голяма успеваемост.

Какво е състоянието на строителния бранш в област Смолян?

Както стана ясно на срещата, най-големият проблем в нашия регион е недостигът на работна ръка. Трябва да намерим решение на този казус. Друго предизвикателство за нас през последните няколко години е липсата на проекти в региона. Твърде малко бяха и публичните инвестиции в областта. Хубавото е, че все пак има частни такива, които помагат на фирмите.

Областното представителство на КСБ в Смолян се радва на голям брой членове и смея да твърдя, че всички те много активно работят в района. Повечето са малки и средни компании, които изпълняват предимно проекти в частния сектор.

Надявам се, че в бъдеще в областта ще има повече публични вложения. Очакваме да се отвори границата с Гърция през Рудозем. Има ли добра инфраструктура, има и бизнес, а и частни инвестиции впоследствие.

Какви значими обекти очак­вате?

Очакваме да започне изпълнение на всички общински проекти по подписаните споразумения с МРРБ и наистина да се подсигури нужното финансиране от държавата, защото виждате каква е ситуацията в управлението на страната. Постоянно сме в избори и смяна на ръководни екипи. Надявам се повече местни фирми да участват и печелят обществени поръчки, за да имат препитание в трудната икономическа обстановка. Всички строители от областта са много отговорни при изпълнението на обекти, защото те живеят и експлоатират впоследствие изградената инфраструктура и не могат да си позволят компромиси в качеството или критика на съгражданите си. Дано час по-скоро да се възложат големите пътни проекти в областта, например отсечката Асеновград – Чепеларе или скоростен път от АМ „Тракия“ през Смолян за Гърция, за който се говори в последно време. Не знам дали е само предизборна тема но този въпрос е от изключително важно значение за региона.

В община Девин трябва да бъде изграден водният цикъл. Разчитам обектът да предизвика голям интерес от страна на местните фирми и много от тях да участват в обществената поръчка, за да има работа за всички.

Община Смолян е кандидатствала с много проекти по Инвестиционната програма за общински проекти, която се финансира от държавния бюджет. Доста от тях са получили одобрение, с което ще се обнови благоустройството в нашия град и общинските населени места. Да не забравяме, че и по този начин ще влязат доста инвестиции в региона, с което ще се подпомогне оцеляването на бизнеса и ще се задържат миграционните процеси към по-големите градове. Надявам се всички общини в региона да могат да си подсигурят средства за все повече качествени проекти, с които да кандидатстват навреме при появата на възможност за финансиране по европейски и национални програми.

Как оценявате партньорството на ОП Смолян с в. „Строител“? Как работите с изданието и по какъв начин можем да си бъдем полезни?

ОП на КСБ – Смолян, има изключително добро сътрудничество с в. „Строител“. Надявам се, че нашето успешно партньорство ще продължи още много години. Винаги сте много отзивчиви и публикувате информация за успехите, предизвикателствата и проблемите в нашия регион. Мисля, че вестникът е основно четиво на всички в бранша – възложители, изпълнители и контролиращи органи, защото темите са всеобхватни и съвпадат с интересите им. Публикувате достатъчно информация по професионални и общественозначими теми, политика, развлекателна част, информация, която лично на мен ми харесва.

В началото на 2024 г. ОП Смолян стартира инициативата „Строителната професия – мечта и реалност“. Тя е насочена към популяризиране на бранша и перспективите, които открива пред младите хора от региона, и цели да ги насърчи в избора им на престижна, интересна, модерна и търсена на пазара на труда професия, каквато е строителната. Вестник „Строител“ е медиен партньор и отразява дейностите, свързани с изпълнението й, за което искам специално да благодаря на изданието!

Чрез подобен род инициативи се надяваме да има наследственост на строителната професия, но за съжаление в момента децата в региона, които искат да я упражняват, са малко. Полагаме усилия техният брой да се увеличи и да направим така, че да ги задържим в България.

Владимир Кехайов, член на ИБ и УС на КСБ: Само с обединени усилия можем да се справим с предстоящите предизвикателства

---

Вестник „Строител“ е естествената платформа за дискусии по важните за бранша теми

---

Г-н Кехайов, кои теми бихте определили като акценти от проведената среща?

Проведената среща според мен беше изключително конструктивна. Както и преди сме коментирали, проблемите и предизвикателствата пред строителите и местните власти са общи – недостигът на кадри, неработещата индексация, забавянето на инвестициите по различните програми, липсата на дългосрочна визия за регионалното и инфраструктурното развитие на страната, нуждата от промени в законодателството, които да подобрят строително-инвестиционния процес. От колегите бе поставен и въпросът за продължаващия проблем с работещите бригади в сивия сектор и необходимостта от по-сериозен контрол от съответните органи. Коментирахме и плюсовете, които има инженерингът както за изпълнителите, така и за възложителите.

Удовлетворен съм от това, че има разбиране на проблемите и от двете страни и желание да се търсят решения със съвместни усилия. Това е пътят да вървим напред и да подобряваме както средата, която ни заобикаля, така и качеството на живот на нашите съграждани.

Ще се справи ли строителният бранш със задаващите се сериозни обеми от проекти по различните програми?

Абсолютно съм сигурен, че българските строители имат опит, капацитет и професионализъм да се справят с предстоящите проекти. От решаващо значение е обаче в най-кратки срокове да стартират търговете, така че да не се струпват в един и същи кратък период. И тук е ролята на държавата основно, също и на общините да сме оперативни, да се проведат процедурите и да започне реалното строителство. Забавянето наистина ни притеснява.

Вестник „Строител“ е инициатор на тези срещи, които се реализират в партньорство с ОП на КСБ. Как оценявате инициативата?

Вестник „Строител“ е естествената платформа за дискусии по важните за бранша теми. Партньорството на изданието на Камарата с ОП Смолян е дългогодишно и традиционно. Ще припомня само, че в Смолян бе проведена първата открита приемна на изданието. Настоящата инициатива на вестника оценявам като изключително полезна. Много е важно да се проведат такива срещи във всички ОП и за поставяните теми да бъде давана гласност чрез нашето издание. Благодаря на екипа на изданието за работата, която вършите! Пожелавам успехи и да имаме много реализирани проекти и хубави поводи за срещи в Родопите.

Николай Мелемов, кмет на община Смолян: Заинтригува ни предложението на КСБ проектите да се реализират по договорите на FIDIC

---

Имаме прекрасно сътрудничество с ОП Смолян

Г-н Мелемов, община Смолян беше домакин на десетата среща на КСБ с местните власти за мандат 2023-2027 г. Според Вас какви бяха най-важните теми, които бяха поставени, и какви послания можем да извадим от нея?

Срещата с Камарата на строителите в България беше изключително ползотворна. Много ни заинтригува предложението на браншовата организация в бъдеще проекти за строителство да се реализират по договорите на FIDIC. Чрез използването им ще имаме възможност да разпределим адекватно и равномерно отговорностите между участниците в строителния процес. Няма да възникват казуси впоследствие и нещата ще бъдат както трябва. Считам, че FIDIC е нещо, което ще бъде удобно за всички – инвеститори, надзор, проектанти и строители.

Другата ключова тема, която дискутирахме, бе свързана с липсата на кадри в строителството, но и в общинската администрация. Считам, че би следвало и държавата да се намеси в този процес, за да може за строителните фирми да има специалисти. Една от възможностите е чрез наемането на работна ръка от други държави, които са извън Европейския съюз.

На срещата стана дума за инвестиционната ситуация в община Смолян и в областта. Какви средства ще бъдат на разположение на местната власт по оперативните програми и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)? Има ли според Вас сериозно забавяне, което може да се отрази на изпълнението на тези проекти?

Забавянето е изключително сериозно. Това е така, защото финансовите ресурси, които общините заделяме за проектиране, са минимални. Знаете, че без проект и разрешение за строеж няма как да се пристъпи към истинско строителство. Според мен би следвало да има възможности да бъдат възлагани част от обществените поръчки на инженеринг. Така изпълнителят ще носи по-голяма отговорност – ще отговаря и за авторското право, и за самото строителство. Освен това, когато той сам е проектирал нещо, което инвеститорът е възложил, по-лесно ще реализира проекта.

Какво предстои да бъде реализирано и какво да стартира на територията на община Смолян до края на годината?

Надяваме се в най-скоро време да бъде обявена процедурата за подмяна на водопровода на селата Влахово и Момчиловци, както и вътрешната водопроводна мрежа на с. Кутела. Това са три от големите села в района ни.

Що се отнася до пътната инфраструктура, очакваме всеки момент да получим разрешение за строеж за ремонт на няколко улици в с. Смилян. Вече сме направили заявка към Министерството на финансите, че ще кандидатстваме по Инвестиционната програма за общински проекти.

Със средства от държавния бюджет ще подменим голяма част от тротоарите в селата Момчиловци, Виево и Петково.

Другите интересни обекти са свързани с мащабна процедура, която е за ремонт и рехабилитация на част от градския стадион в кв. „Смолян“. Също така в най-скоро време ще бъде стартирана и обществена поръчка за ремонт на стадиона в кв. „Райково“, където ще се направи и нова поливна система.

Кандидатствали сме и с няколко проекта за европейско финансиране. Единият е свързан с интересни укрепителни дейности, касаещи туристическото трасе към Смолянските езера. Там се намира най-голямото свлачище в България. То се разпростира на много обширна площ и пилотно ще покажем как може да се укрепи зоната при лифтовата станция на Смолянските езера, която не работи от доста време точно поради свлачищните процеси.

По НПВУ имате ли сгради за саниране, които са одобрени и предстои обявяване на обществени поръчки за реализирането им?

Да, имаме и в момента се подготвят обществените поръчки. За съжаление многофамилните жилищни сгради, които бяха одобрени в рамките на първата процедура на програмата за саниране, по НПВУ са само 4.

Подадени са заявления и по втория етап, където се изисква 20% съфинансиране. Очакваме оценка от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Кое бихте определили като най-голямото предизвикателство, пред което община Смолян е изправена в момента?

Липсата на проекти. Надявам се в бъдеще да успеем да заделим повече средства от местните приходи за проектиране.

Как си сътрудничите с ОП на КСБ – Смолян?

Никога не сме срещали проблеми при работата с тях. Много добре се разбираме, съдействат ни във всяка една посока. Имаме прекрасно сътрудничество. Много благодарим, че ги има, и за чудесното взаимодействие.

Четете ли в. „Строител“, какво е мнението Ви за изданието? На 3 април станахме на 15 години. Какво ще ни пожелаете?

Вестник „Строител“ дава нужната информация на всички, които работят или се интересуват от тази сфера – не само на строителите, а и на хората, които използват услугите им.

Пожелавам на изданието на КСБ още много дълги години да работи все така професионално и обективно и да продължава да бъде в полза на всички, свързани със сектор „Строителство“.

Захари Сираков, областен управител на Смолян: Инженерингът пести време и улеснява и възложителя, и изпълнителя

---

Всички 10 общини от областта подписаха споразумения с МРРБ на обща стойност 143 млн. лв.

Г-н Сираков, участвахте в среща между ръководствата на КСБ и общините от област Смолян. Според Вас какви са основните послания, които излязоха от нея?

Проведената среща беше много ползотворна за всички. Поставиха се проблеми на сектора, които са дългогодишни и все повече се задълбочават. Най-важният въпрос, който коментирахме, е недостигът на работна ръка. В това направление строителите срещат особени трудности. Причините са комплексни. От една страна, е недостатъчното финансиране на отрасъла, което води до недостатъчно високо заплащане. От друга – са трайните тенденции на миграцията към Западна Европа на хората с висше образование.

Важен аспект бе проблемът с предвидимостта на възлагането на обществените поръчки и липсата на регулярност. Отчетохме като добра практика решението на правителството да се включи в приложенията към държавния бюджет възможността за финансиране на общински проекти. След подписването на споразумения между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и местните власти се осигури устойчиво финансиране. В предходни периоди имаше случаи на възлагане на обекти, без общините да разполагат със средства, което създаваше проблеми. Мисля, че в някои отношения има напредък.

Коментирахме и проблеми с инвестиционното планиране и изготвянето на проектите. Беше отбелязан фактът, че за подготовката на проект с всичките му части определеното възнаграждение от 2% за проектанта не е достатъчно. Смятам, че трябва да се вземат конкретни мерки в тази посока.

КСБ ни представи идеята за въвеждането на „Зелената книга“ на FIDIC като рамка за всички обществени поръчки до 5 млн. долара. Това може би ще уеднакви практиката на възложителите и ще се стигне до възможност за споделяне на отговорностите при сключването на договорите между възложител и строител, проектант и надзор. Всички да са ангажирани в изпълнението или респективно да са отговорни за неизпълнението на даден проект и тази отговорност да е споделена, каквато е европейската практика.

Предизвикателство, което се задава във връзка с планираните инвестиции на общините по проектите с държавно финансиране, а и със средства от ЕС, е възможността да се стигне до момент, в който ще има пари, но те да не могат да се усвоят заради недостиг на изпълнители, които да се ангажират с всички обекти. Това изобщо не е за подценяване като проблем, защото има ограничен ресурс откъм строители и трябва да се мисли в тази насока. Ако до края на годината се проведат всички обществени поръчки, които са с финансиране от държавния бюджет, то в рамките на 1-2 години ще се стигне до сериозен недостиг на изпълнители.

Какво е Вашето мнение за инженеринга като начин за изпълнение на обектите?

Това също беше предмет на разговора. Според мен инженерингът е добро решение, особено при пътното строителство, а и във връзка с планирането при възлагането на проекти, тъй като проектирането отнема повече време, отколкото самото строителство. Започва се от отчуждителни процедури, после се подготвя идеен проект, следва работен и това понякога доста бави нещата. Инженерингът пести време и улеснява и двете страни – и възложителя, и изпълнителя. Но в същото време отговорността за строителите е по-голяма.

Какви са основните проекти, които предстои да се реализират в област Смолян, и забелязвате ли забавяне по отношение на обявяването и възлагането им?

Това е сложен въпрос. Забавянето при проектите от пътната инфраструктура е много сериозно. Почти три години нищо съществено не се случва. Да не говорим, че има обекти в аварийно състояние, те са възложени, а строителството не може да стартира.

Всички 10 общини от областта подписаха споразумения с МРРБ на обща стойност 143 млн. лв. по Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет. Отделно от това има и проекти, които ще бъдат възложени от Агенция „Пътна инфраструктура“. Например такъв е този за изграждането на обходния път на Рудозем, като се предвижда през юни да стартира строителството. За основния ремонт на трасето Смолян – Рудозем (през връх Средногорец) се изчаква окончателно решение от Върховния административен съд във връзка с обжалването на решението на АПИ за избор на изпълнител на строителството. След влизане в сила на решението на съда ще може да започне реализацията на обекта. Очакваме да се възложи и проектиране на скоростния път Пловдив – Смолян – Рудозем – Ксанти (гръцка граница). Работихме доста усилено за това и имаме уверение от МРРБ, че в средата на годината ще се случи. Възлагането на проектирането ще бъде голям успех, защото както вече казах, то отнема повече време от самото строителство.

Този обект ще е предизвикателство. Той ще отвори целите Родопи в посока Север – Юг. Трасето е част от Трансевропейската транспортна мрежа (TЕN–T). Очакваме да се предприемат по-сериозни стъпки, тъй като вече има решение на Министерския съвет, което предвижда максимален 4-годишен срок за издаване на разрешения за строеж. Това означава, че проектирането и подготовката на документацията трябва да са факт до 4 години.

Скоро очакваме да бъде открит и ГКПП „Рудозем – Ксанти”.

А какво предстои в образователната, ВиК и спортната сфера? Има ли проекти, които ще стартират?

Както стана ясно по време на срещата, предстои изпълнение на водния цикъл на гр. Девин за 16 млн. лв. Отделно от това общините проектират довеждащи водопроводи, като те са включени в списъка с обекти, които ще бъдат финансирани от държавния бюджет.

По отношение на образователна и спортна инфраструктура такива проекти са включени в концепцията на Смолян за Интегрирани териториални инвестиции, която е класирана на второ място при предварителния подбор на концепции от Южен Централен район. Второто място на Смолян е добро постижение. Предстои да се проведе вторият етап, в който Управляващият орган на Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ ще одобрява концепциите. В тази на Смолян са предвидени 53 млн. лв. за ремонт на Регионална библиотека „Николай Вранчев“, на Регионалния исторически музей, ще бъде обновен лифтът на Смолянските езера и др. След като бъде одобрено рамковото финансиране, ще започне провеждането на поръчки и възлагането на самите обекти, които са включени вътре.

В какви направления виждате възможностите за сътрудничество с КСБ и строителния бранш?

Партньорството ни трябва да бъде по-тясно, да влезем в конкретика и заедно да набележим текстове от закони или наредби, които е необходимо да се променят. Понякога е нужно много малко, за да стартират процесите.

Ценното при провеждането на срещи като тази в Смолян е, че възложителите и изпълнителите коментират в непринуден разговор проблемите и понякога още в края на дискусията имат готови решения.

Четете ли вестник „Строител“?

Абонирани сме и редовно получаваме изданието на КСБ. Ние също държим да сме актуални и затова следим новините във в. „Строител“.

Мирослав Янчев, кмет на община Златоград: Срещите с бранша са изключително ценни, защото се споделят конкретни проблеми и добри практики

Г-н Янчев, проведе се поредна среща между ръководствата на КСБ и на родопски общини. Кои според Вас бяха основните акценти и кое бихте оценили като най-важно от срещата?

Във всички изказвания се открои проблемът, свързан с липсата на работна ръка, което ще рефлектира върху изпълнението на предстоящите общински проекти – не само финансираните от държавния бюджет, но и от европейските програми. Основният акцент беше поставен върху недостига на квалифицирани кадри. Аз съм особено притеснен от това, защото Златоград има много подготвени проекти и сключени споразумения с МРРБ. Може да настъпи момент, в който строителите ще заявят, че има забавяне поради липса на достатъчно работници. Надявам се това да не се случи.

Важно е да отбележа, че строителите, възложителите и проектантите сме заедно в един процес и ако някой от участниците не изпълни ангажиментите си, всички останали страдат. Например ако проектантът не направи проекта качествено, то строителят или възложителят трябва да поемат последствията. Проектантите играят ключова роля в строителния процес и затова на срещата предложих да се намери механизъм на некоректните проектанти да им се отнемат правата, тъй като работата им води до големи загуби и негативи при изпълнението.

Строителите също споделиха, че срещат затруднения с некачествени проекти, и се надявам да се намери решение. Това повдигна темата за инженеринга, който според мен е много добра форма, защото отговорността е изцяло на строителя. Той трябва да поеме евентуалните проблеми, произтичащи от лошо проектиране.

Това беше единият много важен аспект, другият такъв, който и Вие засегнахте във Вашето изказване, беше, че има сериозно забавяне във възлагането на проекти по различните програми. Каква е ситуацията при Вас в момента – усеща ли се това забавяне?

Когато липсва добро планиране и ритмичност във възлаганията не само от капиталовите програми, които общините ежегодно изготвяме и изпълняваме, но и по всички останали програми, включително новата инвестиционна програма с държавно финансиране, се стига до натрупване на обеми от проекти. А има срокове, които трябва да се спазват както по Закона за обществените поръчки (ЗОП), така и по други задължения, които сме поели като възложители. Надявам се всичко да се случи поетапно и последователно, защото такава надпревара с времето може да доведе до компромиси с качеството.

При нас процедурите по проектите от инвестиционната програма към държавния бюджет са в ход и даже на 80% сме приключили възлаганията. Очак­ваме скоро да изберем изпълнители на още няколко поръчки. Забелязвам, че все още фирмите имат проблеми с подготовката на добри оферти и въобще с тръжната документация. Това води до участие на малко компании в процедурите, а понякога дори само една подава оферта. Надявам се да има повече конкуренция, за да се гарантира качество на изпълнението на добра цена.

Кажете ни повече за инвестиционната програма на община Златоград. Какви средства сте заложили, за какви проекти очаквате финансиране от държавния бюджет, по НПВУ, планирате ли някакви други проекти?

По Националния план за възстановяване и устойчивост имаме одобрени две жилищни сгради за енергийно обновяване. По инвестиционната програма на общината сме предвидили проектиране и рехабилитация за няколко улици – всички на инженеринг. Моята идея беше да насочим усилията й изцяло към малките ни населените места, тъй като градът ще се възползва от средствата, предвидени в програмата към държавния бюджет. Затова предложих на Общинския съвет да инвестираме приблизително 900 хил. лв. извън Златоград, за да постигнем балансирано разпределение на средствата. За съжаление опозицията не прие този принцип и бяха заложени за проекти, за които като възложител не знам какви действия да предприема. Например има проект за временен подслон за безстопанствени кучета – такъв термин не съществува в нашето законодателство, а със сумата от 20 хил. лв. дори не можем да го проектираме, камо ли да го изпълним. Другите проекти са с много неясноти по отношение на техническото задание. За реализацията им ще са нужни технически решения от експерти, каквито ние нямаме. Ресурсът за тези проекти не е малък. Надявам се да няма възлагане и избор на изпълнители за обекти, които просто ще стоят без реализация. Въпреки че не е ясно какъв ще бъде резултатът и дали ще можем да усвоим тези средства, ние ще направим всичко възможно да спазим решенията на Общинския съвет.

Какви са проектите, които ще реализирате със средствата от програмата по националния бюджет?

Обектите, по които работим в Златоград, включват улици, парк, кооперативен пазар и други като интегрирано използване на минералните води в Ерма река. Засега финансирането за тези проекти е осигурено частично и търсим допълнителни решения за пълната им реализация, защото те са ключови за развитието на общината.

В момента изграждаме и напорен водопровод, който също е изключително важен проект. Целта ни е да подменим изцяло старите етернитови тръби до Златоград и да намалим зачестилите през последните години аварии.

Имате ли проекти, които са по европейските програми? Какво е наблюдението Ви за развитието им, защото информацията, която достига до нас, е, че и там има сериозно забавяне?

Никак не съм удовлетворен от факта, че от две години насам възможността на общината да кандидатства за европейско финансиране е ограничена. Малки общини като нашата разчитат на външни средства, тъй като нямаме достатъчен бюджет за решаване на инфраструктурни проблеми. Не знам какви са причините за забавянето – дали поради проблеми с подготовката на документацията, на процедурите или друго. Единствено Програмата за развитие на селските райони ни даде възможност за рехабилитация на уличната мрежа.

Има и друг проблем, свързан с европейските проекти. Когато кандидатстваме, го правим с една количествена сметка, но ако сме влезли в резерва и три години по-късно бъдат одобрени, тези проекти стават неизпълними поради значителното увеличение на цените. Затова е важно не само да има програми, но и периодът от подаването на проектните предложения до одобрението им да бъде много кратък, за да могат да се изпълнят качествено.

Проблемите, които съм имал по европейските проекти, са свързани най-вече с проектантите. Често се сблъскваме с неточности и изпуснати дейности в проектните предложения. Трябва да има идейни проекти, които да се оглеждат и да се обсъждат с населението на общината, преди да се кандидатства с готови проекти. Изготвянето на един проект отнема две години и ако нещо не е както трябва, се налагат актуализации, каквито сме правили. От опит знам, че в този процес трябва да сме изключително гъвкави и адаптивни, за да се постигне добро качество.

А има ли възможности за индексиране на проектите и въобще прилага ли се при Вас?

Има механизъм, по който общината може да направи индексация. Засега само един проект е преминал успешно по тази процедура и беше изпълнен в срок. Друг проект за главен колектор 1А беше прекратен по взаимно съгласие със строителя заради недостатъчни средства за индексация – 300 хил. лв.

Сега например, ако Ви се наложи да се индексира някой проект, имате ли механизма и пари, които да използвате за това?

Категорично общината не разполага с необходимите средства за индексация на проекти. В момента не се налага, но ако възникне необходимост и законът позволява индексация до определен процент, ние няма как да покрием допълнителен разход. За да бъда точен – проектът за главен колектор 1А предвиждаше възможност за индексация, но нямаше откъде да осигурим 300 хил. лв., за да може да го приключим, и се наложи да прекратим договора.

Как бихте оценили провеждането на срещата, беше ли полезна за Вас, важно ли е да правим такива срещи и да се обсъждат актуалните проблеми пред общини и строители?

Аз приемам тези срещи като партньорство, чрез което можем да подобрим условията на работа в строителния бранш, както и взаимодействията ни с институциите. По този начин можем да избегнем правенето на грешка след грешка, защото, когато проблемите не се обсъждат на подобни срещи, всички страдат.

Тези срещи са изключително ценни за мен, защото се споделят конкретни проблеми и добри практики. Категорично трябва да има такива срещи.

Благодаря и още един последен въпрос за в. „Строител“, който е инициатор на срещата. Какво е Вашето мнение за изданието и какво бихте ни пожелали по случай 15-ата годишнина?

Малко са печатните издания в България, които наистина си заслужава да бъдат прочетени. Аз чета в. „Строител“ редовно, защо ми е полезен в работата ми като кмет. Виждам добри практики и важни новини. Човек може да намери и идеи, за да реши даден проблем в общината. За мен вестник „Строител“ има своето авторитетно място на медийния пазар и трябва да бъде подкрепян.

Пожелавам на екипа много здраве и успехи!

По отразяването на събитието работиха: Калин Алексиев, Росица Георгиева, Мирослав Еленков, Галя Герасимова, Десислава Бакърджиева, Емил Христов и Ренета Николова