Проведе се Деветата кръгла маса на тема „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“

Емил Христов

Ренета Николова

Перспективите, предизвикателствата и необходимостта от дългосрочна визия за развитие на строителния сектор бяха обсъдени на Деветата кръгла маса, организирана от Камарата на строителите в България и в. „Строител“. Форумът се проведе на 15 октомври в „София Балкан Палас“. Събитието бе открито от инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет (УС) на КСБ, инж. Виолета Коритарова, министър на регионалното развитие и благоустройството, и Димитър Недялков, зам.-министър на транспорта и съобщенията.

„За мен е изключително удоволствие да открия и да бъда домакин на дискусионния форум, който заедно с в. „Строител“ организираме. Радвам се, че след едно прекъсване около ковид пандемията възстановяваме провеждането на най-важната според мен годишна среща на бранша и институциите, на която традиционно дискутираме перспективите и предизвикателствата пред строителния сектор, като тази година добавяме и една ключова тема – необходимостта от дългосрочна визия за развитието на строителството в нашата страна“, заяви инж. Илиян Терзиев.

„Строителният бранш премина през много изпитания през последните години, но вярвам, че те са вече в миналото“, каза министър Виолета Коритарова. Тя сподели, че в обществен интерес е максимално бързо да стартира изпълнението на програмата за саниране на жилищни сгради по Етап I на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). „С екипа ми полагаме усилия за преодоляване на наследеното забавяне, за да може до края на годината да бъдат сключени договорите с общините“, посочи Коритарова.

„Бих искал да поздравя организаторите – КСБ и в. „Строител“, за възможността да обсъдим развитието на транспортната инфраструктура. Тя е ключов приоритет не само за Европа, но и за България“, сподели Димитър Недялков.

Участие в конференцията взеха зам.-министрите на регионалното развитие и благоустройството Веселина Терзийска и Юра Витанова, Илия Караниколов, изп. директор на Българската банка за развитие (БРР), инж. Десислава Паунова, директор на дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по РПМ“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Мартин Георгиев, ръководител на Управляващия орган на Програма „Транспортна свързаност 2021-2027” (ПТС) в Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), Галина Симеонова, гл. директор на ГД „Оперативна програма Околна среда“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Ирена Георгиева, изп. член на УС на „Български ВиК холдинг“ EАД, Илияна Илиева, зам.-директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на иновациите и растежа (МИР), Илиана Порожанова, гл. инженер „Инженерно осигуряване и управление на паркове“ в „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ), Виолета Трендафилова, експерт в дирекция „Бизнес развитие и проекти“ в НКИЗ, Иван Василев, зам.-кмет на Столичната община по „Финанси и здравеопазване“.

В кръглата маса се включиха инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София, инж. Живко Недев, зам.-председател на УС на КСБ, Апостол Глосов, член на УС на КСБ, Любомир Пейновски, председател на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД и на УС на „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“, Пламен Петров, председател на ОП на КСБ – Габрово, Красимир Милушев, зам.-председател на ОП на КСБ – София, инж. Виктор Шарков, председател на УС на Националния клуб на строителите ветерани, акад. Ячко Иванов, зам.-председател на УС на Научно-технически съюз по строителство в България, инж. Любка Денева, началник-отдел „Дигитализация в строителството“ в КСБ, Мартина Кръстева, началник-отдел „Професионална квалификация“ в КСБ и прокурист на „Строителна квалификация“ ЕАД, Елена Недева, експерт „Професионални секции към КСБ“, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“. Събитието уважиха и Мая Косева, управител на „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД, инж. Цветелина Иванова, председател на Федерацията на независимите строителни синдикати (ФНСС) към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Цветелина Бикарска, зам.-председател на ФНСС към КНСБ, Йордан Йорданов, зам.-председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“, и Пламена Партениотис, конфедерален секретар, представителите на: „Главболгарстрой Холдинг“ АД – Емил Ангелов, главен изп. директор и зам.-председател на УС, Албена Ангелова, изп. директор; на „Геострой“ АД – Антица Ранчева, директор „Правна дирекция“, и Радослава Димитрова; на „Джи Пи Груп“ АД – Владислав Русев и Виктор Геков; на „БИАД-С“ ЕООД – Диана Глосова, управител; представители и на други компании и на научната общност.

В изказването си по време на откриването инж. Илиян Терзиев подчерта, че

на строителния бранш му е необходима предвидимост,

ясен хоризонт, стратегия за устойчиво развитие в предстоящите 5, 7, 10 години. „Документ, в който след политически и обществен консенсус да бъдат заложени важните инфраструктурни проекти, които ще се реализират в страната“, заяви председателят на УС на КСБ. Той подчерта, че строителите очакват да чуят на кръглата маса какво предстои в сферата на развитието на градовете и регионите, транспорта, околната среда, енергийната ефективност, конкурентоспособността. „Кои са проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, Програма „Развитие на регионите“ (ПРР), Програма „Транспортна свързаност“, Програма „Околна среда“ (ПОС), Механизма за свързване на Европа (МСЕ), по които може да кандидатства браншът. Искаме да знаем и на какви финансови инструменти за подкрепа може да разчита секторът. Убеден съм, че начинът да се намира решение на проблемите е именно този – като се поставят на масата и с общи усилия и добронамереност се търсят най-добрите възможности“, каза инж. Терзиев и благодари на министър Коритарова и на нейния екип за добрата комуникация. Председателят на УС на КСБ изказа благодарности и на всички представители на институциите, уважили форума, и даде думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

„В МРРБ сме наясно с трудностите в бранша, обсъждаме ги с Камарата на строителите в България и заедно търсим решения. Вярвам, че макар и в краткия период, в който работим съвместно, сме удовлетворени от свършеното и от поставената цел да възстановим всички строителни дейности по големите инфраструктурни проекти“, заяви тя и припомни, че вече е започнало изграждането на нови трасета от републиканската мрежа, които са били замразени от години, рестартирано е пътното поддържане и развитието на регионите. Инж. Коритарова подчерта също, че секторът се нуждае от предвидимост, за да може да работи с ясен хоризонт.

„Убедена съм, че браншът има капацитет и мотивация да е наш партньор в изпълнението на всички поставени задачи. Това се вижда от увеличения брой фирми в регистъра на КСБ – вече близо 7500“, подчерта министърът и добави, че

проекти ще има за всички строителни компании -

както за малките, така за средните и за големите. „Разчитаме, че заедно с Вас ще можем да изпълним и програмата за саниране на жилищни сгради по Етап I на НПВУ, която е от ключово значение за развитие на регионите“, завърши Коритарова.

„В Министерството на транспорта и съобщенията се стремим чрез добро управление на инвестициите по европейските програми да изградим модерна и ефективна транспортна система“, сподели зам.-министър Димитър Недялков. Той информира, че в момента в ход са 13 одобрени проекта по „ПТС 2021-2027“. „През новия програмен период средствата ще бъдат инвестирани в едни от най-големите пътни и жп проекти у нас, в закупуването на специализирано оборудване във водния транспорт, както и за намаляване на вредните емисии“, каза Недялков. Той изтъкна, че изпълнението на подготвителните дейности по Програма „Транспортна свързаност“ дава своите резултати и все повече от предвидените по нея проекти се одобряват. Като пример даде автомагистрала „Русе – Велико Търново“, по която се извършват строителни дейности и предстои подаване и одобрение на апликационната форма по ПТС. Зам.-министърът информира, че в началото на октомври ведомството е получило одобрение на проект на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за 38 млн. лв. Проектът е за рехабилитация на вълнолома в Пристанище Бургас. Предвидените дейности по него ще доведат до цялостно модернизиране на пристанищната инфраструктура и осигуряване на по-голяма безопасност на корабоплаването.

Димитър Недялков отчете, че в

момента по „ПТС 2021-2027“ се извършва оценка на 7 проекта на стойност 414 млн. лв.

„Пет от проектите са за изграждане на железопътна и пристанищна инфраструктура. Те включват: модернизацията на жп линия София – Драгоман – сръбска граница, участък Волуяк – Драгоман, Фаза 2, рехабилитация на източния кей на Пристанище Лом и внедряване на радарни системи за наблюдения в реално време. Други два проекта са за техническа помощ за изграждане на жп връзка с Летище Пловдив и за развитие на железопътен възел Пловдив, Етап 2“, обясни той.

Зам.-министърът подчерта, че освен ПТС, страната ни разполага с още два много важни източника на финансиране за транспортната инфраструктура – Механизмът за свързване на Европа и НПВУ, по които министерството също изпълнява процедури.

„Над 1,4 млрд. лв. е предвидената сума по Плана за закупуване на нов жп подвижен състав. Първият електрически маневрен локомотив - по проекта за доставката на 9 електрически маневрени локомотива, вече е в експлоатация. До края на тази година се очакват още два. В ход е изпълнението на договора за доставка на 20 едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака“, разясни Недялков. Той допълни, че по МСЕ Европейската комисия е одобрила проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2” на стойност 230 млн. евро. „С реализирането му ще се подобри транспортната свързаност на Дунавския регион с останалата част на Европейския съюз. Това може да се постигне чрез осъществяване на съвместни и координирани инфраструктурни дейности в общия българо-румънски участък на р. Дунав“, поясни зам.-министърът.

По думите на Димитър Недялков другият важен проект за подобряване на свързаността между България и Румъния е предпроектното проучване за изграждане на втори мост при Русе. „Този проект е от съществено значение за облекчаване на товарния и автомобилен трафик по направлението север-юг. Убеден съм, че съвместните усилия на държавата и бизнеса ще доведат до по-бързото и качествено реализиране на поставените цели. Пожелавам успешна и ползотворна работа на участниците във форума“, каза на финала на изказването си Димитър Недялков.

Кръглата маса продължи с представяне на напредъка на ПРР, ПТС, ПОС, МСЕ, НПВУ от представителите на институциите. Участниците бяха запознати и с финансовите инструменти по различни европейски програми, както и каква подкрепа предоставя ББР на строителния бранш.

Вторият панел бе посветен на подобряването на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес. Модератор на панела бе инж. Любомир Качамаков. В него се включиха адвокат Виктория Пенкова, управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Пенкова и партньори“, председател на УС на Българското общество по строително право (БОСП) и ръководител на работна група по FIDIC към БОСП, проф. д-р инж. Чавдар Колев, преподавател във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“, арх. Хасан Юмер, основател на фирма Integrated BIM, и д-р инж. Адриана Спасова, съдружник „ИКюИ Контрол” ООД, зам.-председател на Комитета за договорите по FIDIC.

В края на форума Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“, представи алманаха „15 години Строител“. Тя отправи специални благодарности към компаниите, подкрепили издаването на алманаха, както и към партньорите на форума.

Екипът на в. „Строител“ благодари за партньорството на:

„Геострой“ АД, „Главболгарстрой Холдинг“ АД, „Хидрострой“ АД, „Планекс“ ЕООД, „Вейл конструкции“ ЕООД, „Джи Пи Груп“ АД, „Биад-С“ ООД, „Билдникс“ ЕООД, „Термал Инженеринг“ ООД, „Калистратов груп“ АД, „Юпитер 05“ ООД, „Пътища и мостове“ ЕООД, „Артстрой“ ООД

Дискусия

Любомир Пейновски, председател на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД и на УС на ЕЦИХ в сектор „Строителство“: За всички нас от строителния отрасъл е много важно с оглед забавянето на процедурите по НПВУ и сключването на договори за част от тях да разберем има ли към момента решение как ще бъде продължено тяхното финансиране?

Министър Виолета Коритарова:

Отчитаме забавяне, имахме много трудности и за да ги преодолеем, в момента изпращаме покани към общините за сключване на договорите за безвъзмездна финансова помощ по Етап 1 на програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Участвах в Годишната среща на местните власти преди дни и там получих уверението от голяма част от общините, че провеждат тръжни процедури за избор на изпълнители под условие за наличие на финансиране. Вярвам, че в най-скоро време местните власти ще подпишат договорите, така че в началото на следващата година да започне физическото изпълнение на инвестицията и да не се загуби финансирането по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Настоящото правителство работи по преодоляване на всички трудности, свързани с изпълнението на НПВУ. Знаете, че едно от условията, за да продължат съответните плащания, е приемане на промени в нормативната уредба.

Инж. Живко Недев, зам.-председател на УС на КСБ: Искам да повдигна въпроса за реализацията на обекти от пътната, ВиК и жп инфраструктурата в страната. Много е удачно, че кръглата маса се провежда точно в края на строителния сезон. Сега е моментът, в който се прави проектиране и се подготвят или провеждат процедури за избор на изпълнители, за да може в началото на следващата година да започне същинската строителна работа. Това означава, че са необходими активни дейности по време на зимния период и по отношение на проектирането, и на обществените поръчки. Повдигам този въпрос, тъй като сме притеснени дали това ще се случи. Как може да сме сигурни, че ще има избрани изпълнители, проектанти и надзорници към 1 март, за да може да стартира и сезонът. Също така искам да насоча вниманието към необходимостта от индексация на строителните договори.

Министър Виолета Коритарова:

Приемам въпроса като препоръка. Вярвам, че колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ работят активно и предстои да бъдат обявени обществени поръчки в няколко направления – само за проектиране, само за изпълнение и за инженеринг. Искам да призова строителите като участници в тръжните процедури да продължаваме да бъдем партньори и да се преустанови практиката на обжалване на поръчките „само за спорта“. Новите условия в поръчките ще бъдат с обективни критерии и с обективни оценки, така че да не дават предпоставки за обжалване и да има възможност в началото на следващия строителен сезон да стартира изпълнението на много обекти.

Що се отнася до индексацията, мога да кажа, че показахме, че правим всичко възможно да се случва в рамките на бюджета, с който разполагаме.

Веселина Терзийска, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: По Инвестиционната програма за общински проекти са подадени 2170 предложения, за 1625 от тях има сключени споразумения

Безспорно една от най-значимите програми за Министерството на регионалното развитие и благоустройството е Инвестиционната програма за общински проекти 2024-2026 г. Правната й рамка е залегнала в Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБР) за 2024 г. След последното изменение през октомври т.г. общият брой на проектите, които подлежат на финансиране, е 2894. Бюджетният ресурс, който се предвижда за целия период на изпълнение, е около 7 млрд. лв.

Към момента броят на подадените проектни предложения в МРРБ е 2170, от които са сключени 1625 споразумения, т.е. около 75%. Важно е да отбележим, че по Инвестиционната програма се финансират обекти, които са публична общинска собственост. Като цяло се забелязва голямо разнообразие от проекти, които общините заявяват за изпълнение и съответно са залегнали в Приложение 3 на ЗДБР. Те са най-вече във ВиК и пътна инфраструктура, за стадиони и спортни съоръжения и за друг вид обекти, които са приоритетни за общините.

Определено този голям обем строителство е предизвикателство за бранша. Към днешна дата много от тези проекти са в процес на реализация. Към днешна дата са разплатени около 247 млн. лв. от страна на МРРБ. Ние сме в непрекъсната комуникация с общинските администрации и изпълнителите на обекти и ги подпомагаме с каквото можем. Прогнозният бюджет на програмата за 2024 г. е над 2,8 млрд. лв. Тя ще продължи да се осъществява регулярно и през следващите години.

По отношение на другите приоритети в МРРБ - в сектор ВиК, това, което е важно да отбележа, е изпълнението на реформи и инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост. Разработен е проект на Закон за водоснабдяване и канализация, който е преминал обществени консултации и е изпратен за последно и финално одобрение към Европейската комисия. Инвестициите по НПВУ са свързани с изграждане на мрежи и съоръжения в 10 агломерации, като „Български ВиК холдинг“ ЕАД и дъщерните му дружества са съответно бенефициенти по големите инфраструктурни проекти по Оперативна програма „Околна среда“.

Юра Витанова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: Строителният сектор ще има възможност в най-скоро време да участва в много обществени поръчки по НПВУ

Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ е разработена за балансирано и устойчиво интегрирано развитие. Общият й финансов ресурс по линия на Европейския фонд за регионално развитие е в размер на около 3,6 млрд. лв. и е насочен приоритетно към териториални инвестиции за обновяване и модернизация на пътна, образователна, здравна, икономическа, социална и културна инфраструктура, енергийна ефективност и устойчива градска мобилност, туризъм и спорт, подкрепа на зелена среда и привлекателни обществени пространства.

Управляващият орган на програмата планира до края на годината да започне набирането на конкретни проекти по вече разработените концепции за интегрирани териториални инвестиции. В тях ще бъдат вложени 638 млн. лв. от Приоритет 1 на „ПРР 2021-2027“, насочен към 10-те най-големи общини в страната, и 1,3 млрд. лв. са предвидени за 40 градски общини по Приоритет 2. През първото тримесечие на 2025 г. се обмисля обявяване на втора покана за кандидатстване.

По Приоритет 4 на Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ с ресурс от 2,7 млрд. лв., предназначен за справяне с последствията от прехода към климатична неутралност, вече са подадени проекти за 196,4 млн. лв. за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради в трите най-засегнати въглищни региона – Стара Загора, Кюстендил и Перник, и още 10 прилежащи общини от Маришкия басейн. Очаква се оценката им да приключи до края на годината и в началото на 2025 г. да бъдат сключени договори за безвъзмездна финансова помощ.

Направена е и организация за преодоляване на наследеното забавяне в работата по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително по процедурата за повишаване на енергийната ефективност на публичния сграден фонд, като вече са сключени всички 283 договора за общо 463 млн. лв. Подписаните договори по процедурата за производствени сгради са 107 на обща стойност 67 млн. лв. и предстои сключването на още 100. Договорите за енергийна ефективност на публичния сграден фонд на Българската академия на науките са 13 за общо 36 млн. лв. Освен това има 16 контракта за екологосъобразна мобилност за 126 млн. лв.

Смятам, че строителният сектор ще има възможност в най-скоро време да участва в много обществени поръчки и да започне с бързи темпове физическото изпълнение на обектите по НПВУ.

Илия Караниколов, изп. директор на ББР: Разработили сме специална програма за финансиране на строителни компании

За мен е чест да бъда гост на форума. Сектор „Строителство“ е от основно значение за развитие на икономиката в страната ни и е важно да обсъдим перспективите и предизвикателствата, които предстоят.

Скоро Българската банка за развитие чества 25 години от създаването си, институцията се утвърди като пълноправен член на европейските банки за развитие. Пътят, по който вървим, е взаимстван от най-добрите практики в Европа. ББР има ключова роля между пазара и публичните средства, като целта ни е да стимулираме възможностите на малките и средните предприятия (МСП), предоставяме им програми и инструменти, с които да реализират своите инвестиции. Новата стратегия на Банката за периода 2024-2026 г. я превръща в мощен инструмент за подкрепа на МСП, подпомагане на националните политики и приоритети и преодоляване на регионалните диспропорции. Стратегията ни е амбициозна и е повлияна от банките за развитие в големите западноевропейски градове. ББР ще разшири дейността, като тя ще е насочена и към изпълнение на правителствени мандати чрез подпомагане на техните цели, включително в стратегически сектори, като отбрана, здравеопазване, инфраструктура, енергетика, което е и допирната точка с форума.

Банката предоставя стандартно банково кредитиране, свързано с лизинги, оборотно финансиране, инвестиционно кредитиране, но сме разработили и

специална програма за финансиране на строителни компании, която е с опростени правила и намалени изисквания за обезпечения.

Тя е за фирмите, които имат сключени договори за изпълнение на СМР с контрагенти, страна по договор за получаване на безвъзмездна финансова помощ по програми с осигурено финансиране по Европейските структурни и инвестиционни фондове, Националния план за възстановяване и устойчивост, Закона за държавния бюджет, общинските бюджети и от други администрации. Към момента имаме няколко кредита, които са отпуснати на членове на КСБ, с което доказваме, че програмата е жива и в действие. Размерът на финансирането е до 70% от стойността на сключените договори, а срокът на погасяване зависи от времето на изпълнение на съответния договор. Възможността за обезпечение е залог по вземане на съответния договор.

ББР беше избрана и за партньор по програмата на Европейската комисия InvestEU, която е основен инструмент за инвестиции в икономиката, екологията, напредъка и заетостта в Европа. Създадохме два продукта, които вече предлагаме. Обявена е тръжна процедура към търговските банки. Надяваме се в началото на следващата година да имаме възможност

да предоставим гаранции в размер на 2,5 млрд. лв. през търговските банки партньори.

Подкрепата ще е насочена към МСП, включително и към строителния сектор. МСП биха могли да се възползват и от инвестиционно оборотно финансиране за развитие на своите услуги и продукти. Малки дружества със средна капитализация или с до 500 души служители могат да се възползват от финансиране в следните области – „зелен” преход, мерки за енергийна ефективност на сгради, предимно търговски, производствени и публични. Допустимо е както саниране на обекти, така и строителство на нови сгради с площ под 5000 кв. м с потребление на първична енергия, което не трябва да надвишава с 10% изискванията, определени от ЕС за сгради, близки до нулево нетно потребление на енергия. В този случай предприятията от строителния сектор биха имали роля не само като партньор на компаниите, прилагащи мерки за енергийна ефективност, но те биха могли да получат финансиране като предприятия, изпълняващи ремонтни и монтажни дейности, водещи до подобряване на енергийните характеристики. Фирмите от отрасъла биха могли да получат финансиране за подобряване на ресурсната си ефективност и за адаптиране към изменението на климата. Например иновации и дигитализация – в тази област биха били достъпни за подкрепа за въвеждане на нови или за усъвършенстване на продукти и услуги, както и бизнес модели за въвеждане на иновационни технологии в дейности, включително в комуникация с клиенти и вътрешна организация на работата на предприятието.

Съвсем накратко ще споделя и параметрите, които включват финансиране до 8,25 млн. евро със срок до 10 години. Очакванията са, че банките ще го предоставят вследствие на използване на гаранции до 80% от ББР. Така те ще осигурят адекватно финансиране, по-ниско от настоящите пазарни цени.

Имаме и продукт, свързан с устойчиви инвестиции.

При него няма ограничения за сектора и вида предприятие, допустими са и големи фирми. Областите за финансиране от значение за бранша са свързани с третиране на строителни отпадъци и на такива от разрушаване на обекти. Параметрите на финансиране тук са в същия размер – 8,25 млн. евро, но вече със срок до 15 г.

Групата ни прилага различни решения в подкрепа за бизнеса, с което ние демонстрираме своята ангажираност. В наше лице винаги ще може да намерите доверен партньор, който да подкрепи развитието на сектор „Строителство“.

Инж. Десислава Паунова, директор на дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по РПМ“ в АПИ: Целта ни е всички проекти на Агенцията да започнат своето изпълнение

За мен е чест да участвам от името на Агенция „Пътна инфраструктура“ и да Ви запозная с дейността ни в момента и какво планираме в бъдеще. Даваме си сметка колко е важно стратегическото планиране и затова се стремим да осигурим плановост както на инвестициите, които ние управляваме, така и по отношение на работата за бизнеса. Това носи сигурност и стабилност на инвестиционния процес. В тази връзка се стараем да провеждаме много проучвания и анализи, които да ни насочват какви действия следва да предприемем за всеки един наш обект, който сме планирали и предстои да бъде реализиран. Целта е да имаме добра координация и сътрудничество с всички заинтересовани страни, в това число и с общините - тук визирам проектите, които са в начална фаза на изпълнение по европейските програми.

Бъдещите цели, които сме си поставили, са доста широкообхватни. На първо място се стремим да направим АПИ по-модерен възложител на по-развита инфраструктура. Ключова роля, за да го постигнем, е дигитализацията, за което работим. Вярвам, че за всички ще бъде хубаво, ако спрем да разнасяме кашони с документи и минимизираме нивото на хартията.

Искаме да модернизираме и самите процеси в строителството. Стартирали сме

изграждането на контролни центрове за управление на трафика,

за да започнем да го контролираме, да извествяме своевременно за това, което се случва по нашата пътна мрежа, и т.н. Отчитаме, че липсата на такива центрове е огромен минус за нашата инфраструктура, а те са важни за пътната безопасност. Разработили сме стратегически документ, на който искаме да базираме изграждането на централен и регионални центрове за управление на трафика и съответно за вграждането на необходимите елементи на пътната инфраструктура.

Следващата посока за бъдещо развитие е устойчивият транспорт. Стремим се да имаме устойчива политика за развитие на инфраструктурата, която да следва не само АПИ, а да се припознава и от гражданите. Тя трябва да олицетворява необходимостта от свързаност с основни трасета, от регионалната свързаност между населените места. Всички проекти, които Агенцията изпълнява, трябва да отговарят на законовите изисквания и да подобряват качеството на живот, начина на придвижване, комфорта и безопасността. Поставили сме си за цел да работим така, че да се адаптираме към изменението на климата. Това се изразява в промените, които АПИ прави в техническата спецификация. Преразглеждаме асфалтовите настилки и изискванията за тях, както и всичко свързано със строителните материали, с оглед да се синхронизира строителният процес и влаганите суровини към съвременните климатични особености, които настъпват в страната ни.

Устойчивото финансиране на сектора към момента не мога да кажа, че сме го постигнали на 100%, въпреки че бюджетите, с които АПИ разполага напоследък, са по-значителни. Всички сме свидетели, че през последните 3 г. парите за АПИ са в пъти повече спрямо предходните години, но въпреки това към момента няма устойчив механизъм на финансиране.

Урбанизацията и нарастването на населението също са сред факторите, които отчитаме при изготвянето на плановете ни за инвестиции. Взимаме предвид, че глобализацията на големите градове и обезлюдяването на по-малките населени места налага нова политика на изпълнение на нашите инфраструктурни обекти. Трябва да преразгледаме мащаба на инфраструктурните проекти, които искаме да реализираме, и къде и какво е необходимо да се строи, за да отговорим на преразпределението на населението от малките към по-големите общини. В тази връзка

са плановете ни за строителството на АМ „Рила“.

Магистрала, за която се говори от много години, но не са предприети действия за изграждането й. Пример за друг такъв проект са трасета през Пловдив, Асеновград и към Смолян, за да може да се постигне свързаност и устойчиво регионално развитие.

Поставили сме си за цел доизграждане и рехабилитация на съществуващата пътна мрежа. По част от трасетата изключително активно се изпълнява строителството, а при други се работи по проектната готовност за старт на СМР. Осигуряването на проектна готовност е важна задача, защото вярваме, че само така строителството ще започне да върви с желаните темпове. Целта ни е всички проекти на Агенцията да започнат своето изпълнение. В АПИ работим активно, за да стартираме планираните процедури и да обезпечим съответното финансиране.

Плановете ни за ремонтни дейности са също сериозни. За тях отново сме си поставили цели да забързаме процесите и да постигнем развитие на инфраструктурата. Тук идва и предизвикателството – капацитетът и неговата тотална липса. АПИ също е изправена пред проблема, свързан с недостига на работна ръка. Сблъскваме се с дефицит на каквито и да било кадри. Това е предизвикателство, с което следва да се справяме всички заедно, ако искаме да вдигнем обема на строителството. Имаме възможността да го направим, има механизми за финансиране на проекти, но ако нямаме капацитет да извършваме тези дейности, то няма как да вдигнем обемите. В АПИ управлението и обезпечаването на всички инфраструктурни проекти се прави от малък екип. За съжаление, поглеждайки към Университета по архитектура, строителство и геодезия, който е сред водещите висши учебни заведения в страната, осигуряващи ни кадри – положението не е особено добро. Броят на завършващите студенти е много по-малък от необходимите на всички по веригата млади специалисти. В тази връзка заедно трябва да помислим как да се справим с това предизвикателство. Дали ще преквалифицираме кадри, или ще обучаваме хора, решението не е едно. В администрацията може би ще се насочим към преквалифицирането на кадри.

Тук е редно да спомена, че си даваме сметка, че забавянето на голяма част от процесите идва от темпото на работа. В тази връзка сме предприели стъпки към вътрешно преструктуриране на администрацията, с което да подсилим звената, които са отговорни за изпълнението на по-големите инфраструктурни проекти, за да могат по-бързо да вървят процесите.

Мащабите и обемите строителство, които АПИ иска да реализира, са големи, и затова ще подсилим максимално наличния ни капацитет, за да може да отговорим на изискванията и Агенцията да ускори процесите.

Мартин Георгиев, ръководител на УО на „ПТС 2021-2027“: Повечето големи проекти по ПТС имат сключени строителни договори

Аз ще очертая къде се намираме в момента по отношение на изпълнението на Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“. Поради редица обективни фактори, като например военния конфликт в Украйна, прекъсването на логистичните вериги за доставки, COVID кризата и др., се получи голямо забавяне на програмата. Като че ли всички се бяхме втурнали да спасяваме каквото може от програмен период 2014-2020 г. и не преценихме правилно действията си по новия. Стратегическото планиране е важно и трябва да се акцентира върху него, но не само когато започваме да изпълняваме проектите, а през цялото време, за да ги завършваме независимо от политическа конюнктура и други фактори. Няма смисъл да се затрупваме с проекти и да стартираме прекалено много нови инициативи, без да сме си довършили предишната работа – това показва анализът на добрите практики и научените уроци на база натрупания от нас опит от двата досегашни програмни периода. Няма администрация, която да може да се справи с непоследователност в процесите. Освен това липсва капацитет – като се започне от планирането до физическото изпълнение на проекта. Друг проблем, който е на дневен ред, но не може да бъде финансиран от европрограмите, е поддръжката и експлоатацията на изградената инфраструктура.

Ще се върна на въпроса за капацитета и работната ръка, защото е сложен на всички нива. Може да правим обучителни програми и редица други действия, но това няма да реши значителния недостиг на хора в целия проектен цикъл и всичките му етапи. За настоящия програмен период в последния момент се въведоха проверки „за ненанасяне на значителни вреди“ и проверки за климатична устойчивост. Работим с Европейската инвестиционна банка, която ни подпомага за извършването на тези проверки и контрол. Обсъждаме с тях да се проведат няколко обучения с техни експерти, за да видим какъв е опитът в други страни.

По-различното през този програмен период е, че ПТС се отваря и за външни бенефициенти, за частни оператори.

Освен Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“

Механизмът за свързване на Европа също финансира инфраструктурни обекти.

По НПВУ проектите са с фокус подобряване на транспортната услуга, която се предоставя.

По ПТС освен операциите от стратегическо значение, в които влизат големите инфраструктурни проекти, изпълняваме и различни по-малки, особено в железопътния сектор, както и технически, като например SCADA, система ERTМS и т.н. Следваме принципа на последователност на инвестициите и проектите – съгласно общоевропейските транспортни коридори, т.нар. TEN-T мрежа.

Проектите, които задължително трябва да бъдат успешно завършени по ПТС, са тези, които бяха фазирани в предходния програмен период – модернизацията на жп трасето „Елин Пелин – Костенец – фаза 2“, Етап 2 на „Пловдив - Бургас, фаза 2” и жп отсечката „Волуяк – Драгоман – фаза 2“; лот 3.2 на автомагистрала „Струма“, АМ „Русе – Велико Търново“. Трябва да направим така, че те да са приключили през 2029 г.

При всичките усилия, които се направиха, за да се отвори проектът за лот 3.2 на АМ „Струма“, се надяваме да започне неговото изграждане. Проектът, на който разчитаме, за да усвоим парите за пътния сектор, е АМ „Русе - Велико Търново“, макар че нямаме подадена апликационна форма за него.

С по-малка вероятност да бъдат осъществени по ПТС са проектите: модернизацията на жп линията София – Перник – Радомир: участък „София – Перник“; модернизация на жп линията София – Перник – Радомир: участък „Перник - Радомир“; обходът на гр. Габрово, вкл. тунел под връх Шипка.

Повечето големи проекти по ПТС имат сключени строителни договори

Това, което предстои да се прави, е подготовка на проектите за изграждане на жп връзка с летищата в Пловдив и Бурас. Към аеропорта в Пловдив не съществува жп линия, а към летището в Бургас жп връзката е доста стара и не е била експлоатирана.

По МСЕ предстои да бъде обявена мащабна поръчка за модернизацията за жп участъка Страцимир - Медковец, който е между Видин и София.

Тъй като говорим за стратегическо планиране, ще спомена, че по ПТС се финансира проект „Подобряване ефективността на пътния сектор“. По него АПИ и Световната банка си партнират за разработването на Стратегия за развитие на пътната инфраструктура до 2030 г.

В момента работим с ЕК за финализиране на процедурите за държавна помощ по схемата за подпомагане на интермодални оператори, която се надяваме в началото на следващата година да обявим.

Проект, който не само е договорен, но и изпълнен по ПТС, е драгиране в пристанище Бургас. По програмата има одобрено финансиране за проект, за който от много години се говори. Той е за подобряване на навигацията по река Дунав. Със съвместни усилия на доста администрации успяхме до достигнем до положително решение от страна на ЕК. Работи се и по проект за инвестиции в пристанище Лом.

Вeроятно в бъдеще познатият досега тип кохезионна политика и програми няма да продължат да съществуват в този си вид. Коментира се настоящите европейски програми да се модифицират и финансирането да е на принципа на Механизма за свързване на Европа – конкретно финансиране за конкретен проект, без никаква възможност за пренасочване на средствата другаде. Обмислят се и други варианти.

Ирена Георгиева, изп. член на УС на „Български ВиК холдинг“: Страната ни е постигнала устойчиво планиране на инвестициите във ВиК сектора, което следва да бъде подкрепено от устойчиво финансиране

В последните години в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ протичат множество значими процеси. На първо място те са свързани с формиране и прилагане на политиката за развитие на ВиК системи, прилагане на европейските изисквания за опазването на околната среда и водите, както и въвеждане на устойчиви механизми за планиране и финансиране на необходимите инвестиции така, че да се гарантира в дългосрочен план надеждното функциониране на сектора и предоставянето на качествени услуги на достъпни за потребителите цени. Бяха изработени планови и стратегически документи, включващи приоритетите за развитие на отрасъла и изпълнение на инвестициите. Такива са: регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация с инвестиционни програми към тях, които имат три хоризонта на изпълнение – краткосрочен, средносрочен и дългосрочен; Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията за 2014-2023 г., регионалните прединвестиционни проучвания за 21 области, на които оперират 21 ВиК оператора, националният инвестиционен план за ВиК и др. Сред основните приоритети за изпълнение на инвестициите, предвидени в тези стратегически документи, е постигане на съответствие със заложените в европейските директиви изисквания и критерии по отношение на качеството на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадните води, които са поети като ангажимент от страна на България още с подписването на Договора за присъединяване на страната към ЕС и транспонирани в националните нормативни документи.

Съгласно Националния инвестиционен план за ВиК, изготвен през 2021 г., необходимите средства към този момент за постигане на съответствие с Директивата за пречистване на градските отпадни води и Директивата за питейни води възлизат на близо 14 млрд. лв.

Какви са възможните източници за финансиране на проекти за подобряване на ВиК инфраструктурата? Това са на първо място европейските средства за програмен период 2021-2027 г., достъпни за ВиК операторите чрез Програма „Околна среда“ за агломерации над 10 хил. еквивалент жители.

Предвидената безвъзмездна финансова помощ възлиза на близо 1,3 млрд. лв.,

като в тази сума се включват и фазираните от предишния период проекти.

Програмата за развитие на селските райони и Националният план за възстановяване и устойчивост също предвиждат инвестиции във ВиК инфраструктура – за агломерации между 5 и 10 хил. еквивалент жители. Там безвъзмездната помощ, която се залага, е 300 млн. лв.

Сред основните национални източници за финансиране е Инвестиционната програма за общински проекти, включена в Приложение 3 към чл. 107 от Закона за държавния бюджет на Република България, както и проектите, които се финансират от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

От значение са и инвестициите, които правят самите ВиК оператори със собствени средства, осигурени от приходите от предоставяните от тях услуги. Тези вложения следва да бъдат предвидени в съответния бизнес план за съответния регулаторен период, като те се отразяват в цената на ВиК услугата. Операторите изпълняват задължителното минимално ниво на инвестиции, съгласно договорите си с Асоциациите по ВиК. Тези вложения са разделени по години, по собственик и по услуги. На основание на изложеното дотук смея да кажа, че страната ни е постигнала добро ниво на устойчиво планиране на инвестициите във ВиК сектора. Това следва да бъде подкрепено от едно устойчиво финансиране. В този аспект все още не сме на необходимото ниво.

Разработените планови документи за обособените територии определят и техническите параметри на инвестициите, и финансовите. Към днешна дата е необходимо тези сметки да бъдат актуализирани с оглед на протеклите в страната инфлационни процеси, а и не само. Документите показват, че изведените инвестиционни нужди са огромни и значително надхвърлят възможностите на наличните финансови ресурси. Поради тази причина

МРРБ и „Български ВиК холдинг“ насочваме усилията си към откриване на допълнителни финансови източници

и механизми за акумулиране на средства. Разбира се, имаме за задача и целесъобразно и приоритетно насочване на наличните средства към проекти с регионално значение и висока добавена стойност. Това са проекти, които са насочени към запазване на ресурсите, постигане на ефективност и подобряване на качеството на живот на населението.

Дейността на „Български ВиК холдинг“ е свързана с дългосрочното осигуряване на устойчив модел за финансиране в отрасъл ВиК, както и свързаните с това стратегически цели, включително осигуряване на качествени услуги при гарантиране на социално приемлива цена на предоставяните от операторите услуги на потребителите. Към момента основните ни усилия са насочени в две направления. На първо място е дофинансирането и успешното реализиране на инвестиционните проекти, за които ВиК операторите са поискали средства от Холдинга. Тези инфраструктурни обекти са част от инвестиционната програма на дружествата. Когато Холдингът финансира един проект, водещо е не само финансово-икономическото изпълнение, но и общественополезният ефект за подобрение на инфраструктурата и на услугите за потребителите.

Другото основно направление, по което работим, е координация за успешното завършване на изпълняваните от дъщерните ни дружества проекти с финансиране от ОП „Околна среда 2014-2020“, които са фазирани, а също така и на новите проекти по „ПОС 2021-2027“, както и реализиране на инвестициите по НПВУ. Холдингът полага изключителни усилия както да подпомага МРРБ и МОСВ за прилагане на политиките в отрасъл ВиК, така и в търсенето на устойчиви механизми за финансиране на отрасъла генерално. На национално ниво трябва успеем да приключим протичащата в последните 10 г. политика по консолидация на ВиК отрасъла. В тази връзка ще си позволя да кажа няколко думи за

Проекта на Закона за ВиК,

който е приоритетна задача на МРРБ, но Холдингът се опитва да бъде активен и отговорен участник при изработването на текстовете. Една от основните задачи, които проектозаконът си е поставил, е да се постигне кодифициране на регламентацията на обществените отношения във връзка с предоставянето на водоснабдителните и канализационни услуги на потребителите и обусловените от тези правоотношения управление, изграждане, поддържане и експлоатация на ВиК системите. Към настоящия момент материята е уредена в множество нормативни актове от една и съща степен – Закон за водите, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Закон за устройство на територията, Закон за енергетиката и Закон за публичните предприятия. В практиката често възникват казуси, чрез които откриваме, че в различните нормативни актове има противоречащи си текстове. Това налага за всеки конкретен случай да се прави анализ как си съответстват източниците на тези норми. С приемането на един такъв отраслов закон се изгражда усъвършенстван нормативен комплекс, който да предоставя логично обосновани права и задължения на всички участници в процесите и процедурите. Досегашният подход е запазен, като е осъвременен и подобрен. Именно с това и започнах – смятаме, че реформата, която предвижда законът, е да се довърши политиката по консолидация. Тя е от изключително значение, защото това ще доведе до мащабна икономия и ще позволи на регионите, които все още не са получавали европейско финансиране, да си подсигурят такова в бъдеще.

Инж. Галина Симеонова, ръководител на Управляващия орган на Програма „Околна среда“: По „ПОС 2021-2027” са обявени 26 процедури за общо 2,7 млрд. лв.

„Българските строители са основата на нашата икономика. Вие сте строителите на съвременна България, без Вашите познания и компетентности нито един от нашите проекти няма да бъде осъществен, независимо какви усилия сме положили ние като Управляващ орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. и какво сме договорили с Брюксел“. Това каза инж. Галина Симеонова по време на Деветата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор„.

Симеонова представи възможностите за строителния сектор в програмен период 21-27 г. на Програма „Околна среда“. Галина Симеонова започна с това, че от самото начало на периода Управляващият орган на ПОС поставя изискване при обявяване на процедура към бенефициентите при кандидатстване с проектното предложение пред УО по време на неговата оценка същият бенефициент следва да е обявил обществени поръчки с договор под условие. Към момента единствено Програма „Околна среда“ има подобно изискване. „До това решение се стигна, тъй като в предходния програмен период и общини, и ВиК дружества, след като получаваха одобрението на УО и сключваха съответния договор за безвъзмездна финансова помощ, не обявяваха тръжни процедури в продължение на 10-12 месеца, даже имаше бенефициент, който ги забави 14 месеца“, обясни Симеонова. Тя допълни, че това изключително много спъва работата на Управляващия орган, координацията с европейските институции, разплащанията и забавя изпълнението на програмата като цяло. В даден момент става невъзможно да се актуват и да се разплащат огромни суми, защото се правят и грешки в документите и така верификацията на направените разходи става невъзможна. Благодарение на този научен урок УО на ПОС обявява процедурите с указание за прилагането на чл. 114 от ЗОП.

Към момента са обявени 26 процедури по „ПОС 2021-2027“ за общо 2,7 млрд. лв. По 19 от тях кандидатстването е приключило и към момента се извършва оценка на проектните предложения. По Програма „Околна среда“ са сключени

66 договора с бюджет почти 1 млрд. лв. Към момента вече има осъществени разплащания.

Инж. Галина Симеонова представи възможностите по Приоритет „Води“ на „ПОС 2021-2027“. Тя обясни, че по приоритета има 7 нови бенефициента - ВиК операторите на Йовковци (Велико Търново), Габрово, Плевен, София-област, Търговище, Хасково и Добрич. Те кандидатстват за близо 808 млн. лв. по програмата, като етапът на оценяване на проектите е в напреднала фаза. Допустимите дейности за финансиране са свързани с изграждане или реконструкция на съоръжения за пречистване на отпадни води, на канализационни мрежи и съоръжения към или от ПСОВ, на съоръжения за пречистване на питейни води, на водоснабдителни мрежи и съоръжения за питейни води и на съпътстваща техническа инфраструктура.

Симеонова допълни, че по-голямата част от проектните предложения са свързани с канализационна инфраструктура и пречистване на отпадни води. По-малък брой са исканията за финансиране в сферата на водоснабдяването. Причината за това е поетият пред ЕК ангажимент, че страната ще се придържа към изискванията на Директивата за пречистването на градските отпадни води. „За нас водоснабдителната мрежа също е важна, но нови инвестиции в сферата са допустими само ако са изчерпани всички възможности за изграждане на канализация и има останал финансов ресурс, който може да се оползотвори“, каза в допълнение Галина Симеонова.

Столичната община е последният бенефициент, за който ще бъде обявена процедура в първото тримесечие на 2025 г.

Бюджетът, с който СО ще разполага, е 100 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ и заедно с осигурените средства от тяхна страна те отново ще бъдат сред най-големите бенефициенти по Приоритет „Води“.“ С тях договаряме обхвата на проекта им, за който се подготвят и техническите спецификации. Целта е да може към момента на подаване на проектното предложение да обявят и съответните обществени поръчки по ЗОП, респективно и строителите да кандидатстват“, обясни Симеонова

Тя допълни, че изпълнението на Приоритет „Отпадъци“ върви с по-бързи темпове. „Там проектите са с относително по-малки бюджети, а общините, които са бенефициенти, разполагат с нужния капацитет. Вече приключи процедура „Рекултивация на регионални депа/клетки на регионални депа за битови отпадъци“, която беше с два срока за кандидатстване. Чрез нея местните власти имаха възможност да сменят спектъра. В предишния програмен период фокусът беше рекултивация на изведени от експлоатация общински депа, но вече са останали минимален брой такива, с които местните власти могат да се справят и сами. В настоящия програмен период фокусът е върху по-тежките и по-скъпи проекти за рекултивация на регионални депа за битови отпадъци (РДБО). Това са т.нар. първи клетки на регионалните депа и някои от тях вече са с изчерпан капацитет. Целта е да се подсигури рекултивацията на първите клетки на регионалните депа, докато общините започват да експлоатират вторите клетки“, каза Симеонова. Тя уточни, че по ПОС не се финансира строителството на нови клетки на депа. Строителство на нови клетки за депониране с европейски средства е недопустимо по програмата. Симеонова допълни, че в определени регионални системи се строят нови клетки, но това се случва с национално финансиране и съответно УО няма никакво отношение по тези проекти.

Процедурата за рекултивация на регионални депа/клетки на регионални депа за битови отпадъци е с бюджет от 87 млн. лв.

Бенефициенти по нея са общини с прекратена до 15.04.2027 г. експлоатация на регионални депа/клетки от РДБО. Ръководителят на УО уточни, че всяка година, в която клетка завършва своята експлоатация, съответната община ще може да подаде проектно предложение по ПОС и да обяви процедура по ЗОП.

През октомври приключи процедура „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци“ с бюджет 107 млн. лв. По нея 94 общини имат възможност да донадграждат системите си за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци. Инж. Симеонова обясни, че в рамките на процедурата има строителна и доставна компонента, а във втората процедура - „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци (2)“ ще могат да се осигурят контейнери и специализирана техника за биоразградими отпадъци. Това са хранителни и зелени отпадъци, които са смесени в точно определен вид и форма, събрани на мястото на тяхното генериране в домакинствата, детските градини и училищата, а не натрупани в смесения контейнер. „Правим всичко възможно общините да разберат, че колкото по-близо до мястото на генериране отпадъкът се събира разделно, токова по-ефективно накрая те ще могат да го третират. В рамките на тази процедура им дадохме възможност не само да разширят съществуваща площадка, но да си обособят такава, където освен зелени отпадъци да събират и хранителни. Ако им е необходима нова технология за производство на компост, да си я набавят, за да може и хранителните отпадъци да бъдат компостирани в някаква смес пропорционално със зелените“, допълни Симеонова

„Наложи се да разделим едни и същи инвестиции в три различни процедури, които вървят паралелно, защото общините са с различни профили. Някои са били бенефициенти по ОП „Околна среда“ през периода 2007-2013 г. Те получиха покана в първата процедура. Сега в текущата са получили покана други местни власти, които са били бенефициенти по „ОПОС 2014-2020“, но са приключили първичните си инвестиции по-рано в програмния период и вече са в края на устойчивостта на предходните си инвестиции. За нас е важно, когато общините надграждат определена инсталация, тя да е работила поне 3-4 г., за да ни убедят, че на петата година трябва да направят нова инвестиция за подобрение в нея. Именно поради тази причина сме разделили общините на групи. В първата, за която приключи кандидатстването, са 94 общини, а във втората, където процедурата е в ход, местните власти са 78. Предстои трета идентична процедура за още 64 общини. Така над 236 общини ще могат да минат през процедурите и всяка администрация да се възползва да надгради системите за разделно събиране и площадките, с които разполага“, обясни Галина Симеонова.

Тя допълни, че за рекултивация на регионални депа има останал ресурс за 57 млн. лв., за които общините ще имат възможност да подадат своите проекти.

„По Приоритет „Отпадъци“ през 2025 г. ще обявим една много интересна и съвсем различна процедура. От доста години в Закона за управление на отпадъците има изискване всяка община, която е с над 10 хил. души население, да създаде площадка за своите жители, където те доброволно и напълно безплатно могат да занесат едрогабаритен отпадък, например излезли от употреба малки електроуреди, а не да се оставят до контейнерите за смесено битово сметосъбиране. Общините ще поемат ангажимент да ги придвижат за повторна употреба или рециклиране. За изграждането на тези площадки

ние ще предоставим на общините ресурс от около 144 млн. лв. “

Те трябва да имат съответната логистика и инфраструктура според наредба на Министерството на околната среда и водите. Когато един гражданин реши да изхвърли разделно различни неща от вкъщи, да може да го направи на тази площадка. Общините са доста заинтересовани от тази процедура и вече подготвят идеи за площадки и системи, с които да кандидатстват за финансиране. Планираме да я обявим през първото тримесечие на 2025 г. с относително кратък срок на кандидатстване. Отново общините ще трябва да стартират обществените поръчки, така че до края на 2025 г. и през 2026 г. изграждането на тези площадки да започне, обясни Симеонова.

По отношение на Приоритет „Биоразнообразие“ програмата предвижда по-малки инвестиции спрямо „Води“ и „Отпадъци“. Процедурите по този приоритет са с бюджет между 3 и 5 млн. лв. Мярка 68 от Националната рамка за приоритетни действия ще се изпълнява от Агенция „Пътна инфраструктура“.

В избрани участъци на пътната мрежа в рамките на НАТУРА 2000 ще бъдат изградени проходи и насочващи огради

за подобряване на природозащитното състояние на видове влечуги. Симеонова обясни, че в момента тече обследване на 177 км пътна инфраструктура. След като обследването приключи, към АПИ ще бъде подадена информация за възможните участъци, където е най-благоприятно да се направят съответните съоръжения за преминаване на животните под пътищата без нарушаване на настилката. „Ще търсим начин за безизкопно преминаване, ще се почистват водостоците, така че да облекчим животните, когато достигат съответните трасета. Това е инфраструктурна инвестиция, която е изключително важна за НАТУРА 2000“, допълни Галина Симеонова.

Следващата предстояща процедура в Приоритет „Биологично разнообразие“ е за реконструкция на зоологическите градини в 18 общини в България.

„В момента с наша техническа помощ се изработват идейни или технически проекти за реконструкция или обновяване на определени части от зоопарковете. Имаме желание видовете, които са от територията на страната и от Балканите, да живеят в по-добри условия. Има интерес и към тази процедура. Почти всички общини, които притежават зоопаркове, се стремят да направят качествени технически или идейни проекти. Ще обявим процедурата през следващата година, тя ще е в размер на 58 млн. лв. Така че по нея предстоят строителни дейности“, обясни ръководителят на УО.

Галина Симеонова представи възможностите по Приоритет „Риск и изменение на климата“. „За него има сериозен обем средства, макар че те ще са недостатъчни, като се има предвид информацията на АПИ за свлачищата и срутищата по републиканската мрежа. Това е дейност, която Управляващият орган финансира вече три програмни периода. Има регистър за свлачища и срутища в МРРБ и за тези, които са с най-голям риск, експертите в АПИ са разработили идейни или технически проекти, за да кандидатстват по програмата“, уточни Симеонова. Тя допълни, че АПИ е предефиниран бенефициент, защото това са свлачища и срутища, които касаят много натоварени пътища, където рискът за загуба на човешки животи е голям.

„Затова нашата интервенция приоритетно е насочена към обекти, които подава АПИ. Те разполагат с 30,7 млн. лв. Съобразили сме се, че подобни свлачища има и по общински пътища, и сме заделили допълнителен ресурс – още 91 млн. лв. за общините през т.нар. Интегриран териториален подход. Общините сами преценяват с кой друг проект да интегрират инвестицията по отношение на свлачищата. Моето лично мнение е, че средствата от ПОС по този приоритет трябва да вървят преди останалите инвестиции.

Необходимо е да сме подсигурили инфраструктурата така, че когато един инвеститор започне да развива своята бизнес идея в даден регион, да е напълно сигурен, че няма рискове. Винаги се стремим нашите процедури да вървят малко по-бързо, за да даваме увереност на местните власти и инвеститорите, че няма да се сблъскат със свлачище при реализацията на проекти.

Разчитаме на Вашата подкрепа за качествено изпълнение на тези проекти, от които една част ще възлага АПИ, а другите - общините. През 2025 г. ще бъдат обявени процедури за свлачища и срутища за 120 млн. лв. Проектите биха могли да стартират още догодина, ако няма обжалвания, в противен случай това ще е възможно през 2026 г.“, посочи Симеонова

Виолета Трендафилова, експерт, Дирекция „Бизнес развитие и проекти“, НКИЗ: Целим да създаваме предпоставки за увеличаване на конкурентоспособността на българските предприятия

Като част от „Национална компания индустриални зони“ искам да изкажа благодарности към организаторите – Камарата на строителите в България и вестник „Строител“ – за възможността да представим дейността, по която предстои да работим.

НКИЗ е публично предприятие, ние сме част от Министерството на икономиката и индустрията. Стремим се да бъдем партньор на бизнеса и да подпомагаме реализацията на неговите инвестиционни намерения. Изграждаме, развиваме и управляваме индустриални, икономически и технологични зони и паркове. Целим да създаваме предпоставки за увеличаване на конкурентоспособността на българските предприятия, като предлагаме атрактивни бизнес условия и се опитваме да стимулираме инвестиционната активност на фирмите. За да отговорим на нуждите на инвеститорите и да подобрим инфраструктурата в индустриалните паркове, включително енергийната, кандидатствахме по процедура „Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите“, която бе обявена по НПВУ, в рамките на Компонент 4 – „Нисковъглеродна икономика“. Целта й е да се подобрят енергийните характеристики на този вид обекти чрез изпълнение на устойчиви и високоинтегрирани енергийни мерки и да се постигнат минимум 30% спестяване на първична енергия, както и да се намалят разходите за енергопотребление.

Проектното предложение на НКИЗ е

„Енергийно обновяване на Административна сграда, хале №4 и хале №5“ на територията на Индустриален парк Видин.

То е насочено към повишаване на енергийната ефективност чрез развитието на енергийната инфраструктура, подобряването на енергийното управление и използването на енергия от възобновяеми източници. Планираните дейности са свързани с мерки за намаляване на топлинни загуби през външни ограждащи елементи – топлоизолиране на външни стени, подмяна на дограма, топлинно изолиране на покрив, подмяна на осветителна инсталация, монтаж на системи за генериране на топлина, изграждане на фотоволтаична инсталация.

Друга процедура по НПВУ, която беше конкретно за индустриалните паркове и зони, е „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии за привличане на инвестиции (AttractInvestBG“, в рамките на Компонент 3 „Интелигентна индустрия“. Целта й е да се създаде механизъм за привличане на индустриални инвестиции, създаване на индустриални екосистеми, включително за привличане на стратегически инвеститори чрез подготовка на терени за изграждане на довеждаща и вътрешна технологична, екологична и социална инфраструктура. По този начин ще се подобрят условията в индустриалните паркове и зони и те ще предоставят всичко необходимо за реализиране на инвестициите от страна на предприятията.

По тази процедура сред

одобрените кандидати са „Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД и „Индустриална зона Загоре“ АД,

като НКИЗ е акционер в тези дружества съвместно с двете общини Бургас и Стара Загора. Инвестициите в Бургас предвиждат подобряване на бизнес средата и условията за привличане и дългосрочно задържане на инвеститори, утвърждаване на града и общината като икономически лидер в региона. Предвижда се изграждане на довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура на нови индустриални територии, разположени в Промишлена зона „Юг - Запад“, включително реконструкция на ул. „Търговска“, транспортна и ВиК инфраструктура, улично осветление и оптични мрежи и др. Общо допустимите разходи по проекта са в размер над 39 млн. лв., а одобрените средства по НПВУ са 25,7 млн. лв.

Целите в Стара Загора са стимулиране на икономическия растеж в региона чрез създаване на благоприятни условия за инвеститорите в Индустриална зона Загоре – Еленино. Предвижда се реконструкция на съществуваща довеждаща инфраструктура, изграждане на нова вътрешна техническа инфраструктура, включително екологична (зарядни станции за електромобили). Проектът е на стойност малко над 17 млн. лв., като одобреното финансиране от Механизма е в размер на 13,8 млн. лв.

Имаме и проект по процедура „Финансиране на избрани от Европейската комисия Европейски цифрови иновационни хъбове, отличени с „Печат за високи постижения“ по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027“. Целта на тази процедура

е изграждане на национална мрежа от ЕЦИХ,

които да предоставят услуги в областта на дигиталните и „зелените” технологии. Чрез тях ще се постигне обвързване и координиран подход на работата на цифровите и иновационните хъбове с други проекти по Програма „Цифрова Европа“, насочени към изграждане на капацитет в областта на високопроизводителни изчислителни технологии, изкуствения интелект, киберсигурност и доверие, задълбочени цифрови умения.

Проектното предложение на НКИЗ „Регионален център за дигитални решения и иновации НКИЗ” получи „Печат за високи постижения“ през 2022 г. Впоследствие това помогна да кандидатстваме по процедурата. В рамките на проекта ще се

изгради иновативна цифрова инфраструктура на територията на Индустриален парк София – Божурище,

който е най-големият обект на нашата компания. Тази цифрова инфраструктура ще обслужва не само инвеститорите в парка, но и бъдещи изследователи, учени, граждани, местна и областна администрация. Нашата идея е да създадем лаборатория за 3D лазерно визуализиране на сгради, машини, елементи и продукти за тестване преди инвестиране.

Това са проектите, по които работим, като продължавме да следим активно и за други програми и процедури, по които да подаваме предложения с цел да обновяваме индустриалните паркове и да ги направим по-привлекателно място за инвеститорите.

Илияна Илиева, зам.-директор в ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа: Предприятията от сектор „Строителство” са допустими да кандидатстват по всички процедури, които предстои да обявим до края на 2025 г.

МИР управлява европейски средства в няколко направления. Едно от тях са процедури по НПВУ, които вече са финализирани, не само кандидатите са преминали оценка, но са сключени и договори. В момента проектите се изпълняват.

Отговаряме за осигуряването на средства и по две европейски програми. Ще Ви представя възможностите за малките и средни предприятия по тях през 2024 г. и 2025 г. Първата е Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП). Бюджетът й е 3 млрд. лв. Стартирали сме с процедури, насочени към МСП. Те са за дигитализация в предприятията, за растеж и конкурентоспособност, за енергийна ефективност, кръгова икономика, научна и развойна дейност.

Какво предстои по ПКИП до края на 2024 г.?

Ще стартираме процедура „Предоставяне на комплексни услуги на предприятията от Северните райони чрез подпомагане на ИАНМСП“. Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП ще развива дейности, с които ще подкрепя предприятия. Тя ще създаде мобилни групи от експерти, които ще обикалят компаниите в Северна България и ще извършват различен тип консултации спрямо нуждите на съответното предприятие, включително ще се организират и обучения. Информацията, която ще предоставят мобилните групи, ще обхваща всичко, което се предлага в България, всякакви фондове, от които предприятията могат да се възползват за своето развитие. Процедурата ще се изпълнява с подкрепата на Световната банка. Надяваме се, че ще има ефект върху развитието на бизнеса в Северна България.

Планираме да обявим за обществено обсъждане през ноември процедурата „Защита на права по индустриална собственост в предприятията“. Конкретният бенефициент е Патентното ведомство. То ще подпомага фирмите за подготовка на документация за регистрацията на полезни модели и на патенти. Патентното ведомство предлага и в момента такива услуги, ние ще продължим инициативата чрез средства по ПКИП.

Друга процедура, която предстои до края на 2024 г., е „Въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията“. До края на годината ще я обявим за обществено обсъждане. Важно е, когато това стане, да може предприятията, които имат интерес, да видят какви са изискванията, защото в този период могат да се дават коментари, които ние вземаме предвид и впоследствие коригираме пакета за кандидатстване. Интересното за тази процедура е, че бюджетът е разделен – 102 млн. лв. ще са безвъзмездни средства, а други 98 млн. лв. ще се разпределят през финансови инструменти. Тоест ще имаме кръстосано финансиране. Принципът е следният – ще се кандидатства за грантова финансова помощ при нас и ние ще извършваме оценка. След това ще има опция предприятието да избира дали да бъде само грант или комбинация – грант и финансови инструменти през търговските банки. Тази част ще се финансира от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ или накратко Фонд на фондовете. Фирмите може да се възползват и само от финансовия инструмент. Ще има свобода на избор под каква форма да се осъществява финансирането. То е за всякакъв вид дигитализация на процесите и услугите в предприятията. Ще бъде много интересно, защото целим високи нива на дигитализация.

Какво предстои през 2025 г.?

Първата процедура догодина отново косвено ще е насочена към МСП, като тук бенефициент е Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Тя ще надгради ИКТ платформата си с цел да подпомага предприятията да черпят данни и да имат възможност да си правят оценка, свързана с дейности в областта на енергийната ефективност.

Следващата процедура, която предстои да обявим, е „Зелени технологии от страна на МСП на територията на индустриални паркове“. В настоящия период 2021-2027 г. се използва подход при изпълнението на европейските програми да се обявяват процедури, които са в контекста на интегрирани териториални инвестиции. Нашата процедура ще подпомага предприятия, които се намират в индустриални паркове или в близост до тях.

Ще има и процедура „Платформа за споделяне на ресурси в предприятията“. Тук не сме определили кой ще е конкретният бенефициент. Правим анализ коя институция ще бъда най-полезна в тези дейности. Какво всъщност искаме да се постигне? Желанието ни е да направим платформа, в която МСП да въвеждат ресурсите, които използват, отпадъците, които се генерират, и по този начин да се създаде промишлена симбиоза и устойчиво използване на ресурсите.

Последната процедура, която ще обявим през 2025 г., е „Нови модели в производството на предприятията от северните райони“. Тя възникна съвсем наскоро като идея. Искаме да намалим дисбаланса между Севера и останалата част от страната. Заделили сме около 90 млн. лв. за нея. Предприятията, които са от този регион, ще могат да кандидатстват за дейности в областта на иновациите. Тук говорим за иновации, които да направят дадено предприятие конкурентоспособно, и то не само в България.

Има възможност за финансиране и през финансови инструменти.

Те са в няколко направления. Първият е „Фонд предприемачество“, който е с бюджет 100 млн. евро. Той е в най-напреднал етап на развитие. Вече има проведена процедура по ЗОП, с която се избират фонд мениджъри. Подадени са над 20 заявления и се извършва подборът. Те ще подпомагат предприятия в различни етапи на развитие - от стартиращо до съществуващи.

Интересен е и инструментът „Портфейлни гаранции с таван на загубите за кръгова икономика “. Има две направления – за енергийна ефективност и за кръгова икономика. Това е дългов финансов инструмент, който ще се реализира през търговските банки. Документацията за избор на банки е в напреднал етап. По отношение на енергийната ефективност допустими за кандидатстване ще са и големи предприятия. Предвиждаме отново кръстосано финансиране. Освен за саниране на сгради, за закупуване на оборудване, което е по-енергийно ефективно, може да се осигуряват средства и за закупуване на соларни панели за производство на електроенергия за собствено потребление.

По отношение на кръговата икономика – целим да направим така, че ако дадено предприятие постигне определени резултати, част от кредита да остава под формата на грант. Искам да отворя една скоба, защото у нас, когато фирмите чуят финансов инструмент, губят интерес. Предимства има, защото средствата от финансовите инструменти стигат по-бързо до самите компании и те имат по-голяма свобода за какво да ги използват. При грантовете има и много дълъг период за реализиране на инвестицията.

Друг финансов инструмент е „Портфейлна гаранция с таван за загубите за дигитализация“. Неговите цели са да се предостави подкрепа за предприятия от всички сектори, които изпитват затруднения при финансиране на проекти, свързани с дигитализация, в т.ч. внедряване или създаване и разработване на проекти за цифрови технологии и решения в областта на Индустрия 4.0.

„Фонд за градско развитие „Интегрирани териториални инвестиции“ е инструмент, чрез който ще се дават кредити на предприятия на територията на индустриалните паркове или около тях. Искам да споделя, че ни предстои среща с ЕК за анализ на ПКИП и може да има промени, затова следете сайта на МИР.

Втората европейска програма, за която отговаря МИР, е „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027“ (ПНИИДИ). Тя е нова за България. Отличава се с това, че е изградена изцяло в търсене на синергия между бизнес и научни организации. Когато се кандидатства, трябва да е в партньорство – МСП с научна организация. Идеята е фирмата да каже от какво има нужда и научната организация да подпомогне реализирането на съответната иновационна идея на предприятието.

Процедурите по ПНИИДИТ за 2024 г. са няколко. Първата е „Малки иновативни грантове (ваучери)“. Какво представлява? Има Национален център за дигитализация и трансформация, който е към МОН. Те са разработили по наша програма платформа, където има предварително одобрени научни организации, предлагащи иновативни услуги на МСП. Срещу всяка научна организация стои и услугата, която осигурява.

Друга процедура е „Зелени и цифрови партньорства“. Бюджетът на ниво предприятие ще е 1,5 млн. лв. грант.

После идват регионалните иновационни клъстери. Отново влизаме в инициативата за интегрирани териториални инвестиции. Ще обявим хоризонтална процедура за иновационни клъстери, които функционират от минимум 3 г. Те ще могат да създават партньорства с други хъбове и предприятия.

По отношение на синергийните процедури имаме одобрени четири ЕЦИХ. Единият от тях е именно в сектор „Строителство“. Те могат да извършват различни видове тестове, да развиват иновационни умения в самите предприятия, да подпомагат защитата на интелектуална собственост, да изграждат капацитет, включително и чрез обучения на самото предприятие.

Последната процедура по ПНИИДИТ за 2025 г. е „Програма за сътрудничество за иновации и трансфер за знания и технологии“. Бюджетът за едно предприятие е доста по-голям – до 30 млн. лв. грантови средства.Те също са предназначени за осигуряване на благоприятна среда за пълноценно използване на капацитета на научноизследователската инфраструктура за създаване на експериментални и тестови хъбове, за обучения, за привличане на нови стартиращи компании и развитие на самите предприятия. Отново се търси сътрудничество. По процедурата могат да кандидатстват не само МСП, но и големи предприятия, които да се включат в партньорство. Задължително трябва да е привлечена и научна организация. Ако се развива нещо голямо в даден регион с цел преодоляване на регионалните дисбаланси, като партньор може да бъде привлечена и община. Самата процедура ще бъде малко по-сложна от гледна точка на изпълнение. Първо ще се кандидатства с концепции. Те ще бъдат разглеждани и ако комисията, която ги разглежда, прецени, че са интересни, тогава самите партньори ще разработят проектно предложение, което отново ще бъде оценено и ако отговаря на изискванията, ще бъде финансирано.

Казаното дотук се отнася и за сектор „Строителство“. Фирмите от бранша са допустими да кандидатстват по всички презентирани процедури.

Иван Василев, зам.-кмет на Столичната община по „Финанси и здравеопазване“: Работим за това капиталовата програма да не е година за година, а да обобщава идеите за развитието на града

Благодаря от името на Столичната община за поканата да участваме в това събитие, за да споделим нашите планове за развитието на града. Заедно да обсъдим как строителният бизнес може активно да участва в това да направим София още по-красива и приятна за живот, даваща по-голямо поле за развитие на бизнес. Важно за кмета на София Васил Терзиев и за екипа на СО е общината да бъде предвидим, коректен и добър партньор. Как може да се случи това – именно чрез участието в подобни форуми, чрез активен диалог, но не само да се срещаме, а и да намираме общото между нас. Радвам се да споделя, че от началото на своя мандат кметът Терзиев проведе множество срещи с различни представители на бизнеса, включително и на строителния бизнес. Заедно обсъждаме как да развиваме столицата и как браншът да участва в този процес. Тези инициативи ще продължат и СО винаги ще е с отворени врати, за да чуем Вашите идеи и възможности да си сътрудничим и да задълбочаваме взаимоотношенията си.

Искам да Ви разкажа малко повече за това какво планираме през мандата ни, за да имате яснота и предвидимост какво строителният бизнес може да очаква от нас като администрация.

За нас е изключително важно да развием северната част на София.

Искаме да отключим потенциала на кварталите в тази територия и да ги превърнем в атрактивно място за инвестиции и правене на бизнес. За целта трябва да имат необходимата социална инфраструктура, свързаност, пътна мрежа. Затова в Северна София продължихме множество проекти и стартирахме нови. Така ще я свържем с централната градска част, както и с цялата територия на столицата, за да могат хората бързо и лесно да се придвижват и да отключим възможностите й.

Всички знаем с какви предизвикателства се сблъскваме в южната част на София. Надявам се, че сме научили своите уроци и ще приложим усвоеното в планирането и развитието на инфраструктурата в северната територия. Така че в следващите години може да очаквате от нас проектиране, възлагане, изграждане на ключови транспортни връзки, на различни видове социална инфраструктура, планиране на нови квартали там.

Друга

ключова тема за СО е транспортната инфраструктура.

Ще продължим строителството на метрото в София, защото виждаме в него голям потенциал за облекчаване на трафика, все повече хора го използват. Пътниците в подземната железница ще се увеличават, когато то дава още повече възможности за придвижване до различни точки на града бързо, лесно и удобно. Планираме изграждането на следващите етапи от разширението на метрото, като някои от тях са отново в северната част на София, други са в южните квартали.

През следващите месеци ще фокусираме усилията си и в подобряване на трамвайната инфраструктура. Релсите по много булеварди са в изключително лошо състояние. Пример е бул. „Христо Ботев“. През тази година започнахме рехабилитация на пространството по бул. „Княгиня Мария Луиза“. Имаме идеи за реновация на трамвайните трасета по бул. „Ген. Д. Скобелев“ и по бул. „Ал. Стамболийски“.

Важна тема е и социалната инфраструктура – планираме строителство на сгради на детски градини и училища, подобряване на условията в читалищата, а защо не и да изградим нова концертна зала в София. Това е инициатива, която кметът приветства и за нейната реализация си партнира с държавния глава Румен Радев. Искаме да решим проблема с местата в детските градини и да подобрим условията в тях, да направим училището отново привлекателно място за всички. Дворовете на учебните заведения трябва да бъдат модернизирани и да са отворени, да се ползват активно от хората, които имат желание да спортуват там. Това ме води към следващата тема – изграждането на спортна инфраструктура.

Искаме във всеки квартал да изградим място, което да бъде достъпно за масов спорт – игрища за футбол, тенис, волейбол или баскетбол – нещо, което да кара децата от най-ранна възраст да заобичат спорта, а тези, които вече са го обикнали, да имат място, където да го практикуват.

Приоритет за СО е да отключим потенциала на Витоша.

За да го постигнем, е необходимо да осигурим транспортната свързаност и да направим планината достъпна за всеки. Работим активно по проекти, които ще направят Витоша място за целогодишен туризъм. Това е в общи линии какво можете да очаквате от нас.

А сега да споделя и какво ние очакваме от Вас. На първо място – да инвестирате в повишаване на качеството на Вашите специалисти. Изключителен проблем е липсата на кадри в строителството, както и в други сектори. Важно е да покажем на хората, които сега влизат на пазара на труда, атрактивността на професиите в бранша, за да бъдат вдъхновени да ги изберат за свое кариерно развитие. Трябва да се осигурят необходимите условия и вътре във фирмите, за да се привличат кадри. Ще се радваме да видим усилия за развитие на експертния капацитет във Вашите компании.

Също така искаме да видим усилия за модернизиране на техниката, което ще доведе до повишаване на качеството. Инвестирайте в хора и техника и нека това да доведе до повишаване на качеството на всички проекти, които реализирате.

Нашата убеденост е, че ние като администрация трябва да прилагаме принципа и практиката на отвореност към фирмите.

Столичната община трябва да бъде достъпна за всеки, който иска да прави бизнес в града,

а не само за отбрани компании или кръгове. Да не ги наричаме малки или големи, а такива, които да знаят как да участват в прозрачни процедури при ясни правила и да следват правилните стъпки, за да бъдат избрани по честен начин – на база на критерии и възможност да реализират дадените проекти. Ще се радваме да видим все повече фирми да участват в търговете на СО. За първите 10 месеца от управлението на кмета Терзиев бяха обявени поръчки за около 90 млн. лв. и няма нито едно обжалване по тях. Надявам се това да продължи и бизнесът да ни гласува доверие, участвайки в тези процедури. Желанието ни е да сте спокойни, че Столичната община е отворена към бизнеса. Нека заедно да развиваме града.

Това ме навежда на последната тема, на която бих искал да обърна внимание – нещо, по което работим и се надявам да бъде представено с бюджета за следващата година – да има по-голяма яснота какво се планира в София. Капиталовата програма да не е само година за година, а да обобщава идеите, които всички ние имаме за просперитета на града. Защото знаете какъв е цикълът за развитие на проекти - понякога отнема десетилетия една идея да стане факт. Искаме всички да са информирани какво се планира в София – какво може да стане през годината, за какво има проектна готовност, подготвени задания за обществени поръчки, избрани изпълнители, осигурено финансиране и т.н. Именно тази прозрачност вярваме, че ще насърчи все повече компании да участват в процеса и ще Ви даде необходимата увереност да си планирате ресурсите и да няма затруднения и напрежение във Вашите бизнеси. Знам колко е трудно да планирате кога, на кой обект какво трябва да се случи,

Бих искал да завърша с това, с което започнах. Искаме СО да бъде предвидим, коректен и добър партньор. Надявам се в честен диалог и срещи с Вас това да стане факт и София наистина да стане едно по-добро място за живеене и за развитие на бизнес.

Вторият панел на Деветата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“ премина под формата на дискусия. Негов модератор бе инж. Любомир Качамаков, който активно задаваше съществени за бранша въпроси към лекторите адвокат Виктория Пенкова, проф. д-р инж. Чавдар Колев и д-р инж. Адриана Спасова. В основния фокус на дискусията бяха стандартните договорни форми на FIDIC. Участниците акцентираха върху нуждата от актуализиране на правната рамка, за да се отговори на съвременните изисквания на строителния отрасъл и ползите от въвеждането на нови договорни форми на FIDIC. Засегната бе и цифровизацията в строителния процес.

Вторият панел на кръглата маса представи възможностите за иновативното управление на проекти по договорите на FIDIC

Вторият панел на кръглата маса, посветен на подобряването на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес и иновативното управление на проекти с договорите на FIDIC, откри инж. Любомир Качамаков. Той подчерта, че Законът за обществените поръчки (ЗОП) е остарял и е показал редица несъвършенства. „От доста време КСБ популяризира ползите от цифровизацията и договорите на FIDIC и работи за използването им. Част от договорните условия се ползват повече от 30 години в България, но при съществено изменение на Общите условия чрез Специфичните разпоредби и без да се прилагат т. нар. Златни принципи. Правата на строителите са орязани за сметка на задълженията, а Златните принципи предполагат страните по един договор да бъдат еднакво защитени“, заяви инж. Качамаков. Той попита д-р Адриана Спасова какви са особеностите на Зелената книга на FIDIC и как тя защитава правата на изпълнителите.

Д-р Спасова заяви, че не е необходимо да се променя сериозно законодателството, за да се прилагат договорите на FIDIC. „Те са така направени, че да могат да се използват в цял свят при различни юрисдикции, а специфичните условия към тях отговарят на изискванията на различните проекти. Много съм щастлива, че КСБ прие съвместно да направим превод на български език

на новите издания на Зелена книга и на Бялата книга“,

каза инж. Адриана Спасова. Според нея предимствата на новото издание от 2021 г. на Зелената книга са това, че тя е кратка и може да се използва като алтернатива както на Жълтата, така и на Червената книга на FIDIC. „Другото положително нещо е, че в таблица са изведени всички рискове пред изпълнителя на един договор. В новото издание на Зелената книга също така са включени различни неустойки, освен тази за забава от страна на изпълнителя, което спестява доста трудности в случай на ранно прекратяване на договорите“, поясни експертът. Тя добави, че е въведена и възможност за заплащане на неустойки под формата на разходи при удължаване на времето за завършване на проектите, която би се приела добре. „При такива искове се правят изчисления по формула – каква част от проекта е актувана, каква е степента на мобилизация на ресурсите. Така може да се установи какъв е размерът на неустойката на ден заради удължаване на срока на завършване. В договорните условия на новото издание на Зелената книга има по-малко администриране, процедурите са по-лесни, по ясни и по-опростени. Убедена съм, че тя ще стане любимият вид договор на всички“, коментира инж. д-р Спасова.

Инж. Качамаков изтъкна, че КСБ е припознала Зелената книга точно защото е много опростена, предоставя възможност договорите да се администрират по-лесно и е подходяща за по-малки проекти, в които има по-малки рискове.

Дискусията продължи с въпрос към проф. Чавдар Колев:

какви договори по FIDIC биха били подходящи за по-големи инфраструктурни обекти, при които има и по-сериозни рискове?

Той обясни, че практиката на FIDIC е показала, че по отношение на рисковете и отговорностите, които се носят от участниците в строителния процес при инфраструктурни обекти, за една част от тях добре работи Червената книга, а за други Жълтата. Мнението му е, че когато се изгражда автомагистрала от 500 км, тогава Жълтата книга би била по-удач­на. „Но ако има тунели, тогава нито Жълтата, нито Червената книга са достатъчни, за да изчерпят проблемите с риска и отговорностите при изпълнението на подобни обекти. Причина за това е, че конструкцията на тунелите е оградена от природната скална среда и винаги има неизвестни“, обясни той. По думите му това е причина преди години да се създаде Изумрудената книга, която е свързана именно с тунелното строителство и в която рисковете и отговорностите са оптимално споделени. „В Изумрудената книга е постигнато хармонизиране между интересите на възложителя и изпълнителя. В нея се предвижда изработването на базов геотехнически доклад за разпределение на риска“, поясни той и допълни, че проектът трябва да бъде изготвен от изпълнителя на базата на избраната от възложителя технология, като след това се извършва ценообразуване и планиране на времето за строителство. Проф. Колев подчерта, че важна новост в този договор е, че за първи път се въвежда клауза, позволяваща скъсяване на срока за завършване, ако природните условия са по-благоприятни от предвидените в геотехническия доклад. „При по-благоприятни условия промените могат да са в полза на възложителя, а при по-неблагоприятни – в полза на изпълнителя, но не може да се стигне до намаляване на договорената цена“, допълни проф. Чавдар Колев.

Той обърна внимание, че в България условията, разписани в Жълтата книга, прехвърлят голяма част от рисковете към изпълнителите, а това води до нарушаване на Златните правила. Проф. Колев даде като пример тунел „Железница“, където само половината от трасето е била предварително проучена. „Това породи дълга поредица от допълнителни дейности и доведе до голямо оскъпяване на офертата. За непредвидени разходи бяха планирани до 5%. Този процент е в противоречие с Жълтата книга и е крайно недостатъчен“, бе категоричен той.

Проф. Чавдар Колев също заяви,

че условията по FIDIC се прилагат в цял свят,

и добави, че с тях са реализирани редица проекти с финансиране от Световната банка. Той коментира още, че в България Изумрудената книга няма приложение, и препоръча КСБ и БОСП да направят превод и за нея.

Адв. Виктория Пенкова се върна на темата дали са необходими законови изменения, за да се въведат договорните форми на FIDIC.

„В Закона за обществените поръчки има изрична разпоредба, предвиждаща използването на стандартизирани документи, които се изработват по предложение на възложител или група възложители и, които биха могли да бъдат договорните условия по FIDIC.

Тези стандартизирани документи следва да бъдат одобрени от министъра на финансите и съответният ресорен министър и да се използват при договори за строителство, които са с публични възложители“, посочи адв. Пенкова.

При подготовката на Специфичните условия на договора не трябва да се променя честното и балансирано разпределение на риска, утвърдило стандартните договорни форми на FIDIC в разпознаваеми договорни форми, които могат да се използват в различни юрисдикции. Трябва да се спазват публикуваните през 2019 г. Златни принципи на FIDIC. При изготвянето на Специфичните условия е необходимо да се съобразят изискванията, регулиращи проектирането, разрешаването, изграждането и въвеждането в експлоатация на строежите по смисъла на ЗУТ, съставянето на актове и протоколи по време на строителството, задължителните минимални гаранционни срокове и други, както и разпоредбите на ЗОП при публични възложители. Не следва ненужно да се изменят, заместват или дори заличават разпоредбите от общите условия.

Адв. Виктория Пенкова разказа, че новото издание на Жълтата книга е продължение на утвърдените с първото издание добри традиции. „В него има иновативни моменти, които продължават и доразвиват установеното балансирано и справедливо разпределение на риска. Една от промените в новото издание на Жълта книга, което може да бъде определено като иновативно е засилената роля на инженера, който следва да действа неутрално. В случай че се изисква инженерът да получи съгласието на възложителя преди да упражни определено правомощие, изискванията за това следва да се посочат в Специфичните условия. Не може да се въвежда изискване инженерът да получи съгласието на възложителя, преди да се постигне съгласие между страните.

Друга съществена промяна е въвеждането в многостепенната процедура на споровете на конкретни срокове, равнопоставеност на страните и единни правила за искове на страните и предвиждането на постоянно действаща комисия за разрешаване/избягване на спорове. Членовете й са непрекъснато на терен, те подпомагат страните по договора, за да се избегнат споровете“, разясни тя.

„Друга иновация в Жълтата книга са включените съвети към потребителите на договори на FIDIC при използването на Строително-информационно моделиране (BIM)“, каза адв. Пенкова и изтъкна, че по отношение на необходимите законодателни промени, свързани с дигитализацията на строителния сектор и ВIM не може да се отчете значителен напредък у нас.

Инж. Любомир Качамаков припомни, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е създадена работна група за дигитализация на строителния сектор, която е изготвила пътна карта как това да стане факт, но реални резултати не са постигнати на този етап. „Дигитализацията е нещо, което рано или късно ще се случи“, бе категоричен той.

Арх. Хасан Юмер разясни

предимствата на BIM технологията.

„BIM показва как може да се реализира един проект, какви етапи трябва да включва той, колко хора, ресурси, машини са необходими. Ако строителят направи всичко това, преди да стартира дейностите, може да открие грешки в проекта и да ги избегне в процеса на изпълнение. С BIM може да се предвиди какви са рисковете и какъв ще е бюджетът. Така инвеститорът ще минимизира рискове и ще се избегне оскъпяването на проекта“, каза арх. Юмер.

От своя страна инж. Любомир Качамаков посочи, че това е една от основните причини КСБ да настоява за въвеждане на BIM. След което постави въпроса за особеностите на новото издание от 2017 г. на Бялата книга и как тя може да подпомогне избягването на грешките по отношение на подготовката на проектите.

В отговор д-р Адриана Спасова припомни, че Бялата книга е свързана с договорите за услуги. „Тя е за всички услуги в сферата на строителството – проектиране, надзор и подготовка на проект. Представлява кратък договор с две много важни приложения, свързани с обхвата на услугите и начините за плащане, които са разписани“, обясни тя. Според нея най-важното от използването на Бялата книга е, че може да се прилага клаузата за извънредни разходи. „Ако има повторяемост на услугите – например при разделянето на един проект на по-малки части, това се счита за извънредни разходи и се заплаща допълнително. Много разчитам на това, че въвеждането на Бялата книга ще доведе до промяна на ситуацията по отношение на предоставянето на услуги“, завърши д-р Спасова.

По събитието работиха Мартин Стоянов, Владимир Георгиев, Галя Герасимова, Мирослав Еленков, Росица Георгиева, Емил Христов, Десислава Бакърджиева, Ренета Николова.