Председателят на секция „Високо строителство“ към КСБ инж. Илиян Терзиев: Високото строителство си стои на кота нула

Инж. Терзиев, какво успяхте да свършите през 2011 г. и каква е ситуацията в сектора? Направихме план, към който трябваше да се придържаме. За жалост, доста от нещата, които искахме да свършим, са неосъществими, защото правилата на играта са повече от опорочени. Кризата най-осезаемо засегна високото строителство, а жилищното е много близо до дъното. Промишленото строителство също забави своите темпове. Като председател на секция „Високо строителство” изпитвам срам да говоря на строителните фирми, присъстващи на форумите на Камарата на строителите, за планове, идеи и приоритети, защото повечето от тях са на ръба на оцеляването. Въпросите на всички са свързани с това защо положението в сектора е толкова тежко и защо няма коректност при провеждането на търговете за строителство.   В тази тежка ситуация какво може все пак да направи вашата секция? Стараем се да запознаваме всички наши членове с новите неща, които излизат в законодателството. Информираме ги за търговете, които се правят. Организираме семинари, за да ги обучаваме.   На какво ще наблегнете през тази година? Тепърва ще мислим къде да насочим усилията си, как да структурираме стратегията си за стабилизиране на сектора. Високо строителство почти няма и много от големите фирми пренасочиха дейността си към други сектори. Може би е време да помислим за преквалификацията на фирмите в други направления. Това го виждаме като възможност с колегите от секцията и Камарата. Макар че не е ясно колко от строителните фирми биха могли да откликнат на съвременните изисквания на инвеститорите. Основна задача за нас като секция и за КСБ като цяло е да се опитаме да въведем ясни правила в сектора. Трябва да се уеднаквят критериите и правилата при провеждане на тръжни процедури. Законът за обществените поръчки е налице, но за съжаление, твърде много се злоупотребява с допълнителните изисквания, които възложителите вписват в тръжните условия. Това са някои от нещата, на които трябва да наблегнем.   Камарата полага много усилия нейни експерти да бъдат включвани в работните групи, които изготвят тръжни документации. Защо не се получава? Трябва да отпадне субективността в методиката за оценка при тръжните процедури. Също така смятам, че е неправилно да съществува критерият „най-ниска цена”. Отскоро познавам опита на Полша при провеждане на тръжни процедури. Там нещата по отношение на стойността на офертата са решени по следния начин: Офертите с най-ниска и най-висока цена отпадат автоматично. След това се прави средноаритметична цена от предложенията на останалите фирми и всяка оферта, надхвърляща я с повече от 20%, също се отстранява. У нас в момента всеки измисля правила съобразно интересите си. Твърдо стоим зад тезата, че трябва да се въведат единни и непоклатими правила за всички. И тогава никой няма да прави дъмпинг, ще има прозрачност и положителни перспективи. Ако това стане, можем да спасим част от фирмите във високото строителство. КСБ инициира създаването на отделен закон за строителството, който също би имал силна положителна роля... Целта на секциите в КСБ е да помагат на централната структура да прокара тези нейни идеи, които идват отдолу. Даваме предложения и работим заедно. Често участваме и в заседанията на FIEC в Брюксел. Опитваме се да заимстваме ноу-хау. Но там има FIDIC и се спазва от всички участници в строителството. В България правата на строителя в повечето случаи се пренебрегват. Нормално е, когато преговаряш с инвеститора, да стоите от двете страни на барикадата и всеки да се опитва да отстоява своите интереси и да има своите изисквания, но резултатът трябва да е договор, който балансирано да защитава правата на двете страни. За кога е предвидено първото заседание на секция „Високо строителство”? Ще се съберем в средата на февруари. Ще отчетем предходната година и ще чертаем планове за тази. Но наистина нямаме кой знае какво да рапортуваме. Истината е, че аз никога не съм се чувствал толкова неудобно при работата с колеги. Винаги съм ги гледал честно и не съм се притеснявал да отговарям на каквито и да било въпроси. Днес не знам с какво да ги поощря и каква добра новина да им кажа.   Имате ли информация колко фирми от вашия сектор реално не работят? Според мен 95% от всички неработещи фирми са във високото строителство. През 2009 г. бяхме над 5 хил. фирми. Днес сме около 3 хил., от които преки усилия да работят полагат едва половината.   Колко голям е сивият сектор във високото строителство? Той просто е даденост и е един от най-големите проблеми за бранша. Имахме идея за създаването на строителна полиция. Но хората искат да оцелеят и търсят начин да изкарат своите заплати. Има ли реална възможност някои от фирмите от високото строителство да потърсят реализация и на чужди пазари? Алжир, Грузия, Мароко и Азербайджан показаха готовност да ни приемат... След всяко едно „да” има „обаче”. Като строителство и изпълнение на задачите нямаме никакъв проблем. Обаче! Идва моментът с банковите гаранции. Високите лихвени проценти на банките смачкват не само строителството, но целия бизнес. Има и друго – презастраховането на банките при отпускането на кредити. Да не говорим, че в България банките се отнасят с недоверие към строителните фирми. И когато кажеш „искам” – става много трудно, освен ако не си някоя от най-големите и доказали се компании.   Може ли да се разчита на Агенцията за експортно застраховане да помогне с банковите гаранции? Може, стига да се измисли правилният механизъм. Излизането на строителни фирми на чужди пазари просто зависи от желанието и възможностите за сътрудничество с банковия сектор.