КСБ

Своеволията на възложителите не спират

Председателят на ОП на КСБ в Кърджали – инж. Емил Младенов:

Своеволията на възложителите не спират

 

Освен ефективните действия на КСБ за редуциране на нарушенията е нужно и държавата да покаже по-силна воля

      Г-н Младенов, какво ново се случва в ОП - Кърджали? Как фирмите се борят с кризата? От регистъра ни отпаднаха 12 дружества и останахме 86. След юни, когато предстои ново пререгистриране, не се знае какво ще се случи и с тях. Но най-важното за строителните фирми е, че при липса на работа повече от две години категорията им се намалява. Фирмата губи престижната си позиция и не може да участва в търгове за големи обекти. Това е голямата трагедия. Защото има десетки наши дружества, които са въоръжени с много модерна техника и са с възможности да вършат сериозен обем работа, но отпадат. Сега половината от нашите фирми се занимават с високо строителство – изграждат жилищни кооперации. Малко са тези, които изпълняват обществени поръчки. Въпреки тежката криза се радвам, че по инициатива на КСБ и със съдействието на камарите на инженерите и архитектите се реализира проектът „Аз мога да строя“. Учим младежи и девойки от професионалните гимназии по строителство в страната как да проектират. На първия етап вече видяхме в кърджалийската гимназия по строителство „Христо Смирненски“ идеи за възрожденски къщи. Изработиха ги два екипа с консултанти архитектите Станислав Луков и Радосвета Хаджиева. Целта е децата да не излизат неподготвени от училище, да имат реална представа как се строи и проектира и да са подготвени за бъдещето, което се надявам за тях да е по-добро.   С какви надежди гледате към 2012 г.? Надяваме се да потръгне строителството, да одобрят проекти, да се финансират, та фирмите да заработят. Ако правителството ни склони Брюксел като дисциплинирана страна да получим отстъпка за съфинансирането по европейските проекти, което сега е 20%, то всички ще живнем. Намаляването на този процент ще позволи държавната хазна да съфинансира повече проекти, което значи и повече работа. Знам, че общините в Родопите имат доста защитени идеи по Програмата за развитие на селските райони. В Крумовград строителните фирми се стягат за работа по инфраструктурата, свързана с добива на злато. Мощни фирми като „Пътстройинженеринг“, „Ардастрой“ и „Саварона“ в Кърджали и „Родопастрой“ в Момчилград могат да изпълняват всякакво строителство. Проблемите в търговете продължават ли и във вашия регион? КСБ направи изключително много за редуцирането на измамите и проблемите. Строителите оценяват това, но е нужно и държавата да покаже по-силна воля. Възложителите продължават да използват допълнителните условия като вратичка за дискриминация. Има 2-3 пресни случая, в които победителят просто се знае.   Кой е най-значимият обект в района? Това е новият път от спирка Джебел до Подкова. Но може би най-голямото строителство, в което ще се инвестира от външна фирма, ще е в Крумовград във връзка със златодобива. Там ще се вложат стотици милиони, но трябва здраво да се държи за спазването на екологичните норми. Очаква се в Кърджали да започне и изграждането на пречиствателна станция. Паркът вече си има изпълнител и първият етап е на привършване. Сега е важно дали общината може да осигури средства да се продължи нататък.   Като че ли в Кърджали Програмата за развитие на селските райони има голям потенциал, но ресурсът й не се използва ефективно? С интересни проекти имаме шанс. Евросъюзът обръща внимание на местата с красива природа. В тази връзка Родопите имат бъдеще за развитие на туризъм като прекрасно място за възвръщане на силите на изтощения в индустриалните държави човек. Според мен Ардино е може би първенец в разработването на проекти в тази насока. Имат успешен екип и одобрени проекти. Община Кирково също се движи добре. И в община Джебел има задвижени проекти. Кърджали представи доста проекти, но одобрени няма.   Ако погледнем на Кърджалийска област като на строителна площадка, как изглежда тя? Вярвам, че през 2012 г. повече ще се строи. Почти навсякъде ще се работи, а има и идеи, които може да бъдат одобрени и финансирани. Надявам се да подобрим инфраструктурата в областта и най-важното тя да е причина тук да дойдат инвеститори, които да организират производства. Сега всички сме се вторачили в строителството на пътя за Маказа. Но май забравихме промишлените зони. Това са терените, където най-бързо може да се завърти бизнес и икономиката да дръпне напред.   Какво се случва с околовръстния път на Кърджали? Знам, че се прави всичко възможно да стартира, но кога? Чух, че ще струва 500 милиона. Това ще е огромно строителство и работа ще има за всички ни, дори чужда фирма да спечели търга за изпълнител, пак ще наема подизпълнители от тук. Ако скоро се отвори Маказа, доста ще се усложни движението в Кърджали, дано скоро да не тръгнат тировете от Европа за Бяло море. Иначе проходът е добра перспектива за общината и областта.   Фирмите, работили на Водното огледало в Кърджали, ще получат ли най-после парите си? Строителите на единственото по рода си хидротехническо съоръжение у нас, което се прочу с името Водно огледало и което акумулира в централната зона на Кърджали 1,5 млн. куб. м вода, най-после ще получат последната част от парите за свършената работа. Това ще стане тази година, но никой не знае точно кога, въпреки че в бюджета са фиксирани въпросните 24 млн. лв. Заедно с лихвите за забавяне на плащането милионите станаха 30. Ако отлагането във времето продължи, ще се трупат още лихви, които трябва също да се платят. За строителните дружества, участвали в изграждането на обекта, които две години изнемогват без средства за работа, е все по-тежко. Разпуснаха част от работниците и специалистите, които потърсиха препитание на други места, а някои заминаха в чужбина. Обвинението за пропуски в работата не издържа. След техническите и финансовите проверки се оказа, че не съществуват, а това, което е изработено си струва парите. Неплащането продължи твърде дълго и повлия зле на „Саварона“ и „Ардастрой“, които заедно със софийската „Станилов“ са в консорциума – изпълнител на обекта. Кърджалийските дружества са с голям технически и човешки ресурс и затова понасят тежки загуби. Най-малкото е, че съвременна строителна техника, която струва стотици хиляди левове, ръждясва.   Това значи ли, че държавата, като не е платила за свършената работа, е блокирала местните фирми? И не само това, за съжаление „изчезнаха“ и обекти, на които можеше да се работи. През това време бе спряно финансирането на инфраструктурни проекти, чието изпълнение беше започнало, като водоснабдяване, канализации, пречиствателни станции, благоустрояване на улици. Фактически в нашата област, освен парк „Арпезос-север“ и пътя от спирка Джебел за Подкова, който е част от международния за прохода Маказа, няма други обществено значими обекти, по които да се работи. За съжаление нашата община, която е една от задлъжнелите в страната, не е в състояние да финансира сама проекти. Казано простичко: Криви сметки, болна икономика.