Търсим решение за критичната инфраструктура

Прочетена: 239

КСБ, ЧЕЗ и Столичната община сложиха началото на бъдещи действия със съвместна дискусия

 

Състоянието на столичната електроенергийна инфраструктура е проблемно и заради него произтичат аварии. Около това становище се обединиха участниците в кръгла маса на тема: „Критичната енергийна инфраструктура на София – състояние и възможности за развитие“, организирана от Камарата на строителите в България (КСБ), ЧЕЗ, Столичната община и в. „Строител“. Втората теза, която обедини присъстващите, беше необходимостта от обществен консенсус по въпросите за модернизиране на мрежата и нуждата от постигане на баланс между развитието на града и на неговата енергийна инфраструктура.

Дискусията завърши с изготвянето на документ, в който фигурират няколко конкретни предложения. Участниците в кръглата маса препоръчват Столичната община, КСБ, Електроенергийният системен оператор и ЧЕЗ Разпределение да сключат меморандум за сътрудничество. Да бъде изготвен и десетгодишен план за интегрирано развитие на София, като водеща роля да имат координацията и сътрудничеството. В разговорите да бъдат привлечени отговорни институции като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, министерствата на икономиката, енергетиката и туризма, регионалното развитие и благоустройството и на вътрешните работи.
„Доброто състояние и сигурността на критичната инфраструктура в София е от решаващо значение за бизнеса. За нас е изключително важно да имаме сигурността и спокойствието, че дейността ни ще протича безпроблемно. Затова смятаме, че проблемът с инвестициите и модернизацията трябва да бъде разрешен час по-скоро и преди ситуацията да е станала критична”, заяви председателят на КСБ инж. Светослав Глосов при откриването на форума.

Критична инфраструктура са онези съоръжения и системи, чието спиране, неизправна работа или разрушаване могат да застрашат здравето и сигурността на населението, околната среда, националното стопанство и държавните институции. Нейното състояние е от изключително значение за столицата, тъй като в

София са концентрирани почти всички държавни институции, офисите на големи български и международни компании, образователни институции, административни сгради, дипломатически представителства. В града живее почти една четвърт от населението на страната и се произвежда около една трета от БВП.
Повечето електроенергийни съоръжения в столицата са построени преди 30-40 години и вече надхвърлят експлоатационния си срок. През последните години прогресивно се увеличава броят на авариите, както и времето за отстраняване на повредите. Ако не бъдат взети спешни мерки за подобряване на състоянието на критичната електроенергийна инфраструктура, тенденцията ще се задълбочава.
Кметът на София
Йорданка Фандъкова уточни, че експлоатационните дружества са тези, които трябва да предприемат инвестиции, но в същото време крайната цена трябва да е социално поносима за потребителите. „Известно е, че голяма част от тази инфраструктура е
строена преди десетки години. Много от съоръженията са остарели. Промяната на статуквото е от ключово значение. Безспорно, за Столичната община най-важният въпрос е този за сигурността на гражданите, а критичната инфраструктура се отнася най-вече до нея“, допълни градона­чалникът.
Регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал от своя страна коментира: „ЧЕЗ е компания, която доставя жизненоважни комунални услуги и ние съзнаваме своята отговорност към държавата и обществото. Като коректен партньор на Столична община ще продължим да работим за подобряване на качеството и сигурността на електрозахранването на града.”
Посланикът на Репуб­лика Чехия в България Н. Пр. Павел Вацек също очерта като най-сериозен проблем моралното и техническото остаряване на голяма част от критичната енергийна инфраструктура. „Мисля, че както София, така и българското правителство ще могат да си направят една голяма услуга, като предоставят на ЧЕЗ възможността да направи много повече инвестиции, отколкото им се позволява в момента”, смята той.
Зам.-председателят на КСБ Венелин Терзиев също бе сред активните участници в дискусията. Той наблегна на изключително важни за КСБ въпроси в качеството й на работодателска организация. „Искахме да направим дискусията публична, за да може да се чуят всички мнения. От тях трябва да излезем с конкретни идеи и да си поставим краткосрочни и дългосрочни цели. Така тези дискусии ще продължат дори в по-широк кръг, за да можем да постигнем реални резултати в развитието на града и нашия бизнес”, коментира той. По думите му за КСБ е от значение широката обществена подкрепа за всеки бъдещ ход по отношение на решаването на проблемите с критичната инфраструктура. „Ние държим и на още нещо – да се предприемат мерки за подновяване на съоръженията. В края на краищата за нас е важно качеството, което получават потребителите. Важна е и социалната поносимост на цената на енергията. За това могат да помогнат привлечени средства от европейските програми. И не на последно място всички тези мероприятия са антикризисна мярка, защото ще дадат работа на строителите”, добави
Терзиев.
Зам.-председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм
Валентин Николов информира, че скоро ще бъдат приети на първо четене промените в Закона за енергетиката. „Всички добри предложения могат да се заложат в него. Аз съм сигурен, че при бързо развиващата се столица трябва да помогнем за налагането на добри практики, и мисля, че сега имаме възможността да работим заедно в тази насока”, добави народният представител.
Сред участниците във форума беше и ген.
Румен Миланов, секретар на
Съвета по сигурност към правителството. Той изрази мнение, че енергийната сигурност е компонент и от националната. „Изключително важно е, когато търсим оптималното решаване на този проблем, да преценим в кои обекти от критичната инфраструктура трябва да насочим внимание и ресурс. Не е тайна, че електропреносната мрежа е доста амортизирана, че разпределителните станции – газови или електроенергийни,
са в недобро експлоатационно състояние”, подчерта Миланов.
В дискусията взеха участие повече от 100 представители на държавните институции, дипломатически мисии, регулаторните органи, местните власти в
София, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), бизнес и браншови организации, енергийни компании и др.

Инж. Светослав Глосов, председател на КСБ:

Дългосрочното планиране
на инфраструктурното строителство е ключово

Приветствам партньорството на КСБ със Столичната община, ЧЕЗ и вестник „Строител” в идеята да организираме такава дискусия. Големият интерес е показателен за важността на проблемите, свързани с критичната енергийна инфраструктура. Наясно сме, че пред нас стоят много предизвикателства, за да достигнем баланса и комфорта на съвременната и организирана градска среда, в която бизнесът, институциите и гражданите се чувстват сигурни. Ще постигнем това, като вървим напред заедно, и ще превърнем София в модерна европейска столица. Време е да действаме. Виждаме такава воля в Столичната община и това ни мотивира да работим в партньорство с всички заинтересовани страни.
Преди две години София преживя невиждан в историята си строителен бум. Той се оказа истинско предизвикателство за техническата й инфраструктура. Изведнъж по улиците на града вместо планираните през осемдесетте години 75 хил. автомобила започнаха да се движат почти два милиона. На мястото на едноетажните къщи изникнаха модерни жилищни сгради и бизнес комплекси. И така техническата инфраструктура на София се задъха. Това се отнася най-вече до електроснабдяването.
Ние изминахме труден път до постигане на партньорство между строителния бизнес и операторите на електроенергийните мрежи. Днес мога с удовлетворение да заявя, че сме направили много за подобряването на инвестиционния процес и администриране на присъединяването към електроенергийните мрежи. Убеден съм, че ще постигнем такъв диалог и с всички останали оператори на техническата инфраструктура, защото имаме ноу-хау. Днес се обединяваме около тезата, че дългосрочното планиране на градовете по отношение на инфраструктурното и високото строителство са ключови за подобряването на инвестиционната привлекателност на столицата и развитието на пазара на недвижими имоти.

 

Столичният градоначалник Йорданка Фандъкова:

За София енергийната ефективност ще е приоритет

Благодаря на Камарата на строителите в България и ЧЕЗ за организираната кръгла маса. Всички знаем състоянието на енергийната инфраструктура в града. Тя е изключително изостанала, защото в нея не е инвестирано. Не може с магическа пръчка или за ден или два да се изгради наново, но със съвместните усилия на бизнеса и експертите можем да се постараем да ускорим този процес.
Като кмет на града имам своите изисквания към експлоатационните дружества. Те не са никак малко или лесни. Трябва да се инвестира максимално, за да се преодолее изоставането. Но същевременно трябва да се запази социалната цена на услугата, тъй като все още сме в криза. И на трето място дружествата са длъжни да предлагат качество на гражданите.
Сложната авария преди месец в „Топлофикация” ни показа, че в тежката зима подобна повреда може да засегне хиляди семейства. Тя се отрази и на електропреносната мрежа с изключването на няколко подстанции на ЧЕЗ. За няколко часа хиляди семейства с малки деца останаха без ток и парно. Няма как това да не ни безпокои. Благодаря на Гражданска защита, на аварийните екипи на ЧЕЗ и на „Топлофикация”, че кризисната ситуация се преодоля бързо. Даваме си сметка за причините, довели до тези аварии.
За мен въпросът, който пряко засяга състоянието на енергийната система в града, това е енергоспестяването и енергийната ефективност. Инвестицията в тях е ключовата тема в следващия програмен период. Ние я поставяме пред Европейската комисия и пред българските управляващи. За нас енергийната ефективност ще е приоритетна при подготовката на проекти за периода 2014-2020 г. При всички случаи, ако не направим това усилие, каквито и средства да се влагат в електромрежата, тя няма да издържи. Градът постоянно се развива. До този момент Столичната община започна инвестиции в енергоспестяващи мерки по отношение на собствените си сгради. Всички четиридесет и пет нови сгради на детски градини отговарят на изискванията за енергийна ефективност. ЧЕЗ също показа социалната си роля, като спомогна за една от детските градини.
След седмици започва работата за въвеждане на стандарти за енергийна ефективност в девет столични училища със средства от ОП „Регионално развитие”. В същото време имаме подготвени проекти за кандидатстване по фонд „Козлодуй“ за детски градини и училища.
Трябва да се признае, че повече от 30 години не е правена сериозна инвестиция и в „Топлофикация София”. Сега за първи път се подменя една от основните мощности в ТЕЦ „София” и това говори много ясно за причините за състоянието на критичната инфраструктура. Това е и грижа за околната среда, и подобряване качеството на обслужване на гражданите.
Кражбите на кабели остават сериозен проблем. Наскоро беше извършена такава в подлеза пред Централна гара. В момента там заради откраднати цели участъци от системата е тъмно и страшно за преминаване. Изискват се нови големи инвестиции, а това са пак парите на хората. Благодарна съм на МВР и на служителите за това, че поставят като приоритет работата по сигурността и по намаляване на този неприятен феномен. Проблемите са навсякъде. Безспорно при строителството на нови сгради не се спазват всички изисквания.
За мен тази кръгла маса е изключително важна и ще разчитам тя да не е единствена. Нека направим серия от обсъждания, за да можем да ускорим процеса на баланс между сериозни инвестиции и в същото време добро обслужване.

 

Петър Докладал,
регионален мениджър на ЧЕЗ за България:

Инвестициите са наложителни

Климатичните проблеми в началото на тази година показаха колко е важна темата за енергийната инфраструктура. Мрежата не е подготвена за толкова резки промени в климата. Евентуални проблеми в енергийната инфраструктура могат да застрашат здравето и сигурността на населението и нормалния икономически живот. Състоянието на електроенергийната мрежа в града е далеч от оптималното, голяма част от съоръженията са на повече от 30 години, морално остарели, без остатъчен жизнен цикъл. Това води до чести аварии, а в бъдеще тази ситуация ще се влошава прогресивно. За да не попада столицата в такова положение, е наложително още сега да се инвестира.
Необходими са инвестиции в енергийната инфраструктура и се надяваме да получим подкрепа за тях. Кризата ще премине и София ще продължи да се развива. В столицата са концентрирани почти всички държавни институции, офиси на големи български и чужди компании, живеят около 2 млн. души и качеството на електроснабдяването на критичната инфраструктура е гаранция за националната сигурност. За нашата компания не е важна само поддръжката, но и развитието на тази мрежа.

 

Димитър Георгиев, зам.-министър на вътрешните работи:

МВР работи активно срещу посегателствата върху съоръжения от електропреносната система

В резултат на мерките, които предприехме през 2011 г., можем да отчетем 26% намаление при кражбите на съоръжения от енергийната инфраструктура. През изминалата година са откраднати 171 спрямо 231 км кабели през 2010 г. Разкрити са над 400 такива престъпления, като са задържани 316 лица. Постоянно се проверяват пунктовете за изкупуване на черни и цветни метали.
Приветствам инициативата на организаторите да се дискутира за състоянието и надеждността на енергийната инфраструктура на София. Въпросите за рисковете и заплахите, свързани с нея, добиват особена значимост във връзка с възникналите напоследък бедствени ситуации. Ние виждаме, че без общи усилия не можем да се справим с катаклизмите. Природата е по-силна от нас. Отговорността за сигурността на енергопреносните системи, които са част от критичната енергийна инфраструктура на страната, на които разчита цялото общество, е поверена на всички нас. Водено от това разбиране, Министерството на вътрешните работи е извело като приоритет в дейността си противодействието на престъпността, свързана с посегателствата върху съоръженията и инфраструктурата от електропреносната система. Такива престъпления, които са с висока обществена опасност и засягат цели отрасли от нашата икономика. В МВР сме разработили процедури за обмен на информация, планиране на съвместни действия с дружествата и бизнеса за пресичане на кражбите. Ние трябва да бъдем много по-активни, за да не позволяваме това да се случва.

 

Даниел Берг, директор на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за България:

Ще помагаме с каквото можем

Европейската банка е заинтересована от темата за критичната инфраструктура и искаме оттук нататък да помагаме с каквото можем за подобряването й. Вече имаме изградени партньорства със Столичната община, КСБ и ЧЕЗ. Очевидно всички сме притеснени от състоянието на критичната инфраструктура в София. Инвестициите в електроразпределителната мрежа са тежки и високи. Затова и правителството преди 6 години покани компании като ЧЕЗ, Е-ОН и EVN да работят в тази посока. Но за да инвестират, те се нуждаят от добра регулаторна среда.
Искаме да работим и за подобряване на енергийната ефективност в столицата. Преди седмица имахме среща с кмета Йорданка Фандъкова именно по тази тема. Средствата са големи. Оценихме, че около 4-5 милиарда евро могат да бъдат инвестирани в енергийна ефективност.

 

Петър Диков, главен архитект на столицата:

Три са важните проблеми на София:
инфраструктура, инфраструктура, инфраструктура

В момента подценяваме възможностите на града за развитие на електропроизводството. На първо място ще поставя топлинните централи. Недопустимо е те да се употребяват само за производство на пара, без да има когенерация. Същевременно можем да използваме соларни инсталации, миниводноелектрически централи и производство на енергия от отпадък. По отношение на първите столицата има ресурс за малки фотоволтаични системи. Само площта на покривите на училищата и детските градини е над 350 хил. кв. м. Освен това 2 млн. кв. м са покривите на панелните сгради, които предстои да бъдат санирани. С добро саниране може да се намали с 500 MW електропотреблението.
Производството на енергия от отпадък тепърва започва да се дискутира. Но той е част от ресурса за електропроизводство в града. Няма нужда от законодателни промени, за да решим въпроса с критичната енергийна инфраструктура в столицата. Ние просто трябва да дисциплинираме действията си. Проблемите на инфраструктурата в София са изключително важни. За съжаление през последните двайсет години не се е отделяло сериозно внимание на тях. Преди няколко години, когато започнахме работа по пътните проекти на града, казвах, че столицата има три важни проблема. А именно инфраструктурата, инфраструктурата и отново инфраструктурата.
Днес не сме много далеч от решаването им особено щом се отнася до енергийната и водната. Кабелното стопанство е много остаряло и амортизирано. Има части на София, в които кабелите са с напрежение, различно от основното. Предстоят да бъдат подменени, главно в центъра на София. Това е проблем не само по отношение на електроснабдяването, но и на състоянието на сигурността. В града има много въздушни мрежи. Голяма част от тях минават по недопустим начин в градската среда.
Трансформаторните мощностите също са проблем. Всичко това се случва, защото ние от дълги години не работим в перспектива къде ще се развива електроснабдителната мрежа. Тук искам да отбележа, че с ЧЕЗ проведохме специална среща и постигнахме съгласие, че много важно е да работим в сихрон и с разчетен план. Това ще ни позволи да не се изненадваме от всяко действие на инвеститора и е добре дошло както за развитието на София, така и на електромрежата. Успокояването в инвестиционния пазар ни дава временна свобода, за да свършим точно тези действия. При следващо развитие на строителството ние ще бъдем в готовност да го посрещнем със съответните решения. Същевременно въпросът за подстанциите е изключително важен за столицата. По мнение на специалисти има доста неравномерно разпределение на възловите станциите.

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ

Кръгла маса на тема:

„Критичната енергийна инфраструктура на София – състояние и възможности за развитие“, организирана от Столичната община, Камарата на строителите в България, в. „Строител“ и ЧЕЗ България.

София, 21 февруари 2012 г.

Участниците в кръглата маса
– разбират значението на енергийната сигурност за качеството на живота и развитието на устойчив бизнес в столицата;
– обединяват се около необходимостта от обществен консенсус по въпросите на развитието и модернизирането на електроенергийната критична инфраструктура на София;
– подчертават необходимостта от постигането на баланс между развитието на града и на неговата енергийна инфраструктура;
Участниците в кръглата маса единодушно изразяват своята загриженост във връзка с днешното състояние на столичната електроенергийна инфраструктура и произтичащите от това проблеми.
– Преобладаващата част от електроенергийната мрежа и съоръжения са в експлоатация вече повече от 40 години и поради това се увеличават рисковете от енергийни аварии и сривове в снабдяването, каквито вече са регистрирани през настоящата зима.
– Финансовите възможности за задоволително от гледна точка на надеждността и стабилността на поддръжката на мрежите средно и ниско напрежение са силно ограничени и значително изостават от действителните нужди на града.
– Засилва се дисбалансът между изискванията на потребителите за разширяване на мрежата и увеличаване на нейния капацитет и възможностите на електроенергийните оператори да им отговорят.
– Не е отредено дължимото внимание на критичната важност на развитието на електроенергийната инфраструктура в процеса на разпределяне на финансови средства от европейски фондове и програми.
– Не се дебатира визията за модерното енергийно бъдеще на града в светлината на целите за нисковъглеродна енергетика и икономика.
Въз основа на горното участниците в кръглата маса:
1. Подчертават спешната необходимост от координация и сътрудничество между заинтересованите страни за постигането на необходимия баланс за своевременно развитие на енергийната инфраструктура в отговор на нуждите на потребителите.
2. Препоръчват на Столичната община, кмета на град София, Камарата на строителите в България, Електроенергийния системен оператор и ЧЕЗ Разпределение да сключат меморандум за сътрудничество относно изготвяне на десетгодишен план за интегрирано развитие на столицата като необходим документ, отговарящ на съвременната представа за устойчиво градско развитие.
3. Препоръчват широкото оповестяване и дискутиране на десетгодишния план за интегрирано развитие на столицата и привличане на отговорни институции като ДКЕВР, МИЕТ, МРРБ и МВР в процеса на разработване и обсъждане на документа.
4. Оценяват положително приноса на организаторите на настоящата кръгла маса за стимулиране на партньорството между различни сектори, свързани с постигането на обща цел за развитие на столицата в унисон с нейното мото „Расте, но не старее“.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.02.2012. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: