„Животно“ като спешен ремонт на опасен язовир няма – „животновъдите“ ни нефелни...

Две седмици след трагедията в с. Бисер диагнозата е ясна: обитателите на по-високите властови етажи взеха да страдат от раздвояване на личността. И то толкова масово, че ако ставаше дума за птичи грип, луда крава, инфлуенца или жълта гостенка – в най-добрия случай щяхме да говорим за епидемия. Освен това върху обитателите на по-високите властови етажи внезапно се стовари и амнезия. В толкова тежка форма, че някои от страдалците взеха да забравят не какво са приказвали вчера или онзи ден, а… преди няколко часа. А най-лошото е, че неадекватното поведение на т.нар. български управници изглежда адски естествено. И то толкова, че обикновеният данъкоплатец взе да се съмнява в… собственото си душевно здраве.

Въпреки че едва ли някой е забравил абсурда с изчезналите язовири, разиграл се миналата есен, ще се наложи да си го припомним. В средата на ноември председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров съобщи, че одитът на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за 2010 г. няма да бъде заверен. Причината е, че при ликвидирането на Изпълнителна агенция по хидромелиорации 11 от язовирите, прехвърлени в „Напоителни системи” ЕАД, не били записани в баланса на МЗХ. А това станало възможно благодарение на хаоса, създаден около закриването на въпросната агенция. За да изглежда всичко като истинско, председателят на Сметната палата изпрати остър сигнал на главния прокурор. Резултатът беше… меко казано, странен. Докато Борис Велчев се опитваше да обясни на широките народни маси, че на държавното обвинение никак не му влиза в задълженията да издирва изчезнали язовири, Софийската градска прокуратура му извъртя коварен номер. Оказа се, че още през есента на 2009 г. новоизбраният министър на земеделието Мирослав Найденов научил за липсващата документация, сезирал СГП и по случая било образувано дело срещу неизвестен извършител – за компютърното престъпление „Унищожаване на счетоводна програма, в която са записани данни за направените инвестиции в язовирите”. Оттук нататък хаосът става пълен. На 17 ноември 2011 г. електронното издание „Медиапул” съобщава, че „през 2009 г. Мирослав Найденов бил открил, че липсват книжата за 22 язовира, и с големи усилия успял да организира възстановяването на документите за 14 от тях…” Същия ден в ефира на Би Ти Ви министър Найденов обявява, че „изчезналите” язовири са само осем: „Ахелой”, „Бели Лом”, „Дяково”, „Жребчево”, „Порой”, „Съединение”, „Сопот” и „Тракиец”. „За тях не можем да намерим абсолютно никакви документи. Липсват абсолютно всякакви данни и за 13 броя предпазни диги, 27 дунавски диги, 75 помпени станции, 354 корекции на реки и 401 отводнителни полета”, допълнително сюрпризира втрещения зрител земеделският министър. А на 8 февруари 2012 г. сутринта, в ефира на tv 7 председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров изрецитира имената на… 11-те язовира, чиито документи са изчезнали толкова безследно, че никой не знае кои са собствениците им и кой ги стопанисва: „Малко Шарково”, „Сопот”, „Пчелина”, „Тракиец”, „Тополница”, „Ахелой”, „Бели Лом”, „Дяково”, „Жребчево”, „Порой” и „Съединение”. Само за пет-шест секунди обаче интернет търсачката Гугъл опровергава всички твърдения, че собствеността върху въпросните 11 водоема е по-неразгадаема мистерия и от проклятието на Тутанкамон. Избираме си един язовир, да речем „Пчелина”. И какво установяваме с три кликания на мишката? Че от няколко месеца някой много сериозно ни взема за откровени балъци. Цитираме публикация в интернет изданието mirogled.com на 9 февруари 2012 г.: „Държавно предприятие „Напоителни системи „Струма -Места” изпраща днес група, която да ревизира коритото на реката след язовир „Пчелина”, за да се гарантира нейната проводимост при евентуална висока приливна вълна от язовира. Това информира директорът на предприятието инж. Санде Костадинов. Той поясни, че от седемте язовира в област Перник, които стопанисва „Напоителни системи”, единствен „Пчелина” попада в списъка от 21 язовира, които са от национално значение и е публична държавна собственост… Той допълни, че държавното предприятие стопанисва на територията на област Перник 180 км диги и 7 язовира. С изключение на „Пчелина” останалите шест язовира са частна държавна собственост… Другите два големи язовира в областта - „Студена” и „Красава”, които са питейни водоеми, се стопанисват съответно от ВиК Перник и „Водоснабдяване” ЕООД - Брезник, което е 100% общинска собственост. Освен тези язовири на територията на региона има още няколко водоема, които са общинска собственост и са отдадени под аренда или на концесия. Отговорност за тях носят общините или арендаторите и концесионерите, ако това им е вменено като задължение в договорите, сключени с тях.” Какво стана ясно от току-що цитираната публикация? Ами най-малко две неща. Първо – ако документите на язовир „Пчелина” са изчезнали, абсурдно е някой да знае каква точно собственост е той – държавна или общинска, публична или частна. И второ – поне в Пернишка област е известна както собствеността на язовирите, така и субектите, които носят отговорност за състоянието им. Избираме си още един от „неидентифицираните” язовири – „Малко Шарково”. Този път разчитаме на Чичо Гугъл малко, колкото да се убедим в очевид­ното. На 10 март 2010 г., т.е. по времето, когато земеделският министър все още не знае чия собственост е въпросният язовир, пресцентърът на областната управа официално уведомява местните медии: „Спешно осигуряване на финансови средства от държавния бюджет за извършване на неотложни ремонтно-възстановителни дейности по язовирната стена на язовир „Малко Шарково”е поискал областният управител на област Ямбол Таня Димитрова. Писменото искане и мотивировката са изпратени до вицепремиера, министър на вътрешните работи и председател на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет Цветан Цветанов. Ситуацията е сериозна заради активизирало се свлачище по сухия откос на стената на язовира. Застрашени са сигурността и стабилността на язовирната стена. Ситуацията се наблюдава от специалисти по хидромелиорации. Обилните валежи допълнително са ускорили свлачищните процеси, които са констатирани при проверки на място и са описани в констативните протоколи на Изпълнителната агенция по хидромелиорации. От агенцията също настояват за финансови средства за трайно разрешаване на проблема.” Година и два месеца по-късно (на 21 април 2011 г.) хей така – както земеделският министър все още не знае чий е язовир „Малко Шарково”, в сайта на Агенцията за обществени поръчки (АОП) се появява… съобщение, което вкратце гласи: „Обявление за малка обществена поръчка. Възложител – Министерство на земеделието и храните. Вид на поръчката – услуга. Предмет - „Изработване на работни проекти за нуждите на МЗХ”, включваща три обособени позиции, както следва: Позиция I: Язовир „Георги Трайков” („Цонево”), община Дългопол, област Варна - авариен ремонт на енергогасителя на основния изпускател за мелиоративни нужди – работен проект; Позиция II: Възстановяване на язовир „Малко Шарково”, село Малко Шарково, община Болярово, област Ямбол, вследствие свлачищни процеси по сухия откос на стената – работен проект; Позиция III: Бент „Панчарево”, община Столична, район Панчарево, област София – ремонт на кулата на основния изпускател, актуализация на работен проект.” Как така се открива процедура за възлагане на обществена поръчка за строителен ремонт на обект с неустановен собственик? И как земеделското министерство, след като не знае, че е собственик, подписва договор за изпълнение на въпросната обществена поръчка и харчи бюджетни пари като възложител? Неведоми са пътищата управленски. Тъкмо тази „неведомост” обаче ни накара да отделим още едно денонощие за „тършуване” из интернет дебрите и да установим, че някой наистина се опитва да ни прави на луди. Или поне да си мисли, че му вярваме, докато ни лъже колко щедра е държавата, щом стане дума за „спешно възстановяване на щетите, причинени от наводненията”. На 16 март 2010 г. информационната агенция БГНЕС публикува успокоителна (уж) информация. Тя е озаглавена „Около 200 хил. лева трябват за ремонт на язовир „Цонево” и в нея се казва: „До 10 дни ще бъде изготвен доклад за безопасността на съоръженията на язовир „Цонево”. Това стана ясно на проведената днес във Варна работна среща на експертната комисия от „Напоителни системи” ЕАД, Изпълнителната агенция по хидромелиорации и областната администрация за състоянието на язовир „Цонево”. Първоначалният оглед от експертите показва, че са необходими около 200 000 лв. за отстраняване на щетите. Предстои да се изработи доклад за мерките за възстановяване на съоръженията и тяхната безопасност. Аварийната ситуация възниква поради частично разрушаване на стена на енергогасителя на един от двата изпускателя на язовира. В момента през втория изпускател се изпускат по 25 кубика вода за секунда поради достигане на контролния обем на язовира от 250 млн. кубика вода. “Изпускането на водата се прави с оглед максимално регулиране на оттока в река Камчия, която поема водите и от язовир „Тича”, за да се предотврати наводнение на прилежащите земеделски земи покрай р. Камчия”, обясни изпълнителният директор на „Напоителни системи” ЕАД Елица Попова. „Цонево” е един от 22-та язовира публична държавна собственост изцяло на разпореждане на държавата, управлявани от Изпълнителната агенция по хидромелиорации. „Напоителни системи” ЕАД поддържа и експлоатира държавния хидромелиоративен фонд за улавяне, съхранение и разпределение на вода за напояване на земеделски култури. Част от стопанисваните съоръжения доставят вода за промишлени и други нужди, в това число за питейно-битово водоснабдяване на населението.” Четири месеца по-късно – на 13 юли 2010 г., „Дарик нюз” уведомява: „С 30 см се е покачило нивото на водата в язовир „Цонево” за последните 24 часа, заяви за „Дарик” шефът на „Напоителни системи” Ивайло Комитов… Проблемът с едното от двете съоръжения, през които се изпуска водата от язовира, все още съществува. Преди няколко месеца авария извади от строя единия енергогасител. В тази ситуация се изпускат само по 14 куб. метра в секунда, а се приемат около 50 куб. м/сек. От Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет са одобрили средства, но процедурата е доста тежка и тромава, оплака се шефът на „Напоителни системи”. Той обясни, че язовирът е публична държавна собственост и „Напоителни системи” само го ползва. “Ние няма как да влагаме наши средства за възстановяването на тези съоръжения”, допълни Комитов.” След още малко умуване, продължило „само” 7 месеца, на 21 и 24 април 2011 г. в сайта на Агенцията за обществени поръчки се появяват заветните две съобщения. За първото вече стана дума – изработване на проекти за ремонт на водоемите „Малко Шарково”, „Цонево” и „Панчарево”. Второто съобщение вече е конкретно: земеделското министерство търси изпълнител на поръчката „Язовир „Георги Трайков” („Цонево”) - инжекционни работи на енергогасителя на основния изпускател за промишлени нужди – I етап, община Дългопол, област Варна”. Условията на възложителя, поне по отношение на кандидат-изпълнителите, са жестоки. Образно казано. И се простират от височината, личното тегло и цвета на очите, та чак до… справките по ДДС, сертификатите от Камарата на строителите и Централния професионален регистър на строителя. За разлика от дефиницията на поръчката, която би трябвало още в началото да отсее несериозните или корумпираните кандидат-участници в процедурата: „...изпълнение с каквито и да е средства на строителство, съответстващо на изискванията, определени от възложителите…” В крайна сметка поръчката, чиято стойност е 68 881 лв., е възложена и изпълнена. Рапортът за прекрасно свършената работа е публикуван в сайта на АОП на 27 януари 2012 г., но описаното в него няма нищо общо с т.нар. спешни аварийно-възстановителни мероприятия отпреди две години. По простата причина, че пак някой е спестил някаква част от истината. Четем документ, озаглавен „Описание предмета на поръчката”, писан от „ресорните” консултанти на Министерството на земеделието и храните: „На 23 февруари 2010 г., в 8 часа сутринта е констатирана авария при енергогасителя на мелиоративния изпускател. Наблюдава се разрушаване на част от бетоновата облицовка на левия откос с височина 9,50 м, дължина 9 м преди водобойната стена и 25 м след нея, заедно с подложения бетон, дрениращия пласт и земната основа. При това се е образувало и значително изравняване на прилежащия терен във вид на ров с дължина 34 метра, средна ширина 10 метра и средна дълбочина 6 метра. Съществуващите фуги на здравата част от бетоновата облицовка са обрушени, което създава условия за продължаване на процеса на изнасяне на материал зад облицовката и застрашава от срутване останалата част от облицовката. При направената ревизия се констатира наличие на множество каверни под нея (облицовката – бел. ред.). Това състояние на енергогасителя не позволява ползването на основния изпускател за мелиоративни нужди поради опасност от продължаване на разрушаването му…” И какво, пита се в задачата, „това” има нещо общо с темата? Най-краткият отговор гласи – бягство от отговорност чрез създаване на информационен хаос. Който не вярва – връщаме се на темата за раздвояването на личността (управленското) и психясването (в реално време) на обикновения данъкоплатец: - 19 февруари 2012 г. (обобщена медийна справка): „Вече са проверени 500 от всичките 600 язовира и при 14 от тях има опасност от преливане. Това съобщи Националната електрическа компания...”; - 17 февруари 2012 г. (индивидуална медийна справка): „Спешно ремонтират 11 опасни язовира”, съобщи в. „Труд”. Има опасност при предстоящото топене на снега да прелеят и да наводнят намиращи се наблизо населени места, пътища и гари. Водоемите са без преливници, а основните им аварийни изпускатели не работят. Стените им са в лошо състояние, тъй като заради неизправностите са преливали и преди...”; - 8 февруари 2012 г.: „Съществуват близо 3000 водоема като „Иваново” (става дума за язовира, който заля село Бисер – бел. ред.). Те не са паспортизирани и не се полагат средства за тяхната експлоатация, обяви пред tv 7 земеделският министър Мирослав Найденов...”; - 8 февруари 2012 г., Би Ти Ви: „Всичките потенциално опасни язовири, които са около 900, ще бъдат източени напълно. Другите ще бъдат източени наполовина, като кметовете ще бъдат задължени да осигурят денонощно дежурство при пълноводието, което предстои, за да могат да предупредят населението да избяга...” - 7 февруари 2012 г., в. „Труд”: „Шест от големите язовири в страната вчера преливаха или започваха да преливат. Външно министерство уведоми гръцките и турските власти за високите води на язовир „Ивайловград”. Той прелива и до редакционното приключване на броя се очакваше това да се случи и с водите на язовир „Студен кладенец”...”; - 27 Януари, 2012 г., пресцентър на МВР: „Към момента няма данни за критично състояние на реки и язовири. В Драгоман, с. Вакарел от община Ихтиман и с. Храбърско, община Божурище, е нарушено водоснабдяването. В община Костинброд, селата Понор, Чибаовци, Бучин проход и Градец са с режим на водата поради нисък дебит, неповлиян от атмосферните условия. За отстраняване на нарушеното водоснабдяване са изпратени екипи...” Ако някой е разбрал колко язовира има в България и колко от тях са потенциално опасни – значи ние нещо сме се объркали. Още повече че изведнъж си спомнихме за един сайт, който се казва „Национален концесионен регистър”. И кашата стана още по-голяма, защото в него има не по-малко от... 890 съобщения за общински язовири, отдадени на концесия. Първият договор е от 1998 г. и в него става дума за язовира край с. Езерче, община Цар Калоян, област Разградска. Последният договор е подписан през юли м.г. и е посветен на водоем във Врачанско. А онова, което ни направи впечатление (освен бройката и факта, че т.нар. безстопанствени язовири си имат собственици), е следното: независимо от това за какво ще бъде използван съответният язовир, концесионерът е длъжен да поддържа хидротехническите съоръжения, да ремонтира стената и дигите, да осигурява безопасността на водоема. И тези негови задължения изрично са записани в документацията. Тогава за какво става дума? Ами за пари естествено. За много пари, които най-лесно се „усвояват” в условията на тотален информационен хаос. Този път кавичките са поставени съвсем умишлено, защото става дума за онова – другото - усвояване, за което народът е казал: „Лява ръка – десен джоб”. В отчета за 2005 г. на несъществуващото вече Министерство на държавната политика при бедствия например пише, че за ликвидиране на последствията от тогавашните наводнения държавата е осигурила 247,5 млн. лева. Срещу които съответните органи и институции би трябвало да са осигурили спокойния сън на населението и бизнеса. Ключовата дума тук е „би трябвало”, защото няколко години по-късно – през 2010-а – ни споходи още един потоп. Тогава държавата според Националния статистически институт е отделила над 500 млн. лв. за възстановяване на щетите. Къде са отишли всички тези милиони, след като днес за кой ли път ни се налага да пишем и да приказваме до болка банални неща? Едно е сигурно – легалният строителен бизнес не ги е прибрал, въпреки че той най-много си го отнася заради чиновническия мързел и некомпетентност. Така че преди отново да развърже кесията, правителството хубаво да си помисли дали да не врътне една „аварийна” ревизия и да установи кой е виновен за разминаването между свършеното и похарченото. И колкото по-свирепа е тази ревизия, толкова по-добре.