КСБ
Нужно ни е становище за петте вида стандарти по чл. 53 от ЗОП
Уважаеми колеги, стагнацията на пазара на строителни услуги достигна поредния максимум. Масово е намаляването на персонала на строителните фирми до санитарния минимум и свиване на обемите под разумното. При тези обстоятелства мнозинството от фирмите не покриват изискванията на Закона за камарата на строителите за регистрация в I и II категория и изцяло са под минималните изисквания на възложителите на обществени поръчки за назначен персонал и изпълнени обеми строителна продукция.
За жалост общественият сектор в момента се явява основният възложител на строителни услуги и ние не бихме оцелели без неговите поръчки. При тези обстоятелства огромно е значението на Камарата, която е създадена основно да обединява интересите на членовете си и активно да съдейства за решаване на проблемите им.
Ще се опитам при гореизложените обстоятелства да формулирам един от основните проблеми, който обаче не търпи отлагане и трябва да бъде решен спешно и чието решение може да бъде постигнато с малко усилия от наша страна като камара. Повечето от членовете на Камарата са малки фирми - 78%, като голяма част от тях вече са микрофирми с персонал, състоящ се от управител (собственик) и служител за изготвяне на оферти и тръжни документации. Ясен е големият проблем със Закона за обществените поръчки и прилагането му по начин, явно дискриминиращ тези малки фирми. За тях достъпът до обществени поръчки с обем, по-голям от 240 000 лв., е химера. Липсва им каквато и да било възможност за кредитен ресурс, за да отговорят на изискванията на възложителите, не могат да чакат забавеното изплащане на обществените поръчки, не могат да посочат изпълнени големи обекти за предходните три години, защото са били основно нерегламентирани подизпълнители, нямат всички от изискваните вече пет стандарта (ISO 9001:2008; ISO 14001:2004; BS OHSAS 18001; SA 8000 и вече изискания от община Созопол ISO 27001:2005), а нямат и възможност да ги поддържат ежегодно поради липса както на персонал, така и на средства за това. На подобен натиск са подложени и средните и големите фирми, макар и в по-малка степен. Постепенно средните преминават към малки, а големите - към средни фирми.
На фона на този апокалипсис процъфтява бизнесът на сертифициращите фирми, от чиято дейност не се получава никакъв принаден продукт и издаваните от тях сертификати не изпълняват ролята си. Докато основните проблеми по прилагането на ЗОП преодоляваме бавно и мъчително, проблемът с изискванията за наличие на пет вида стандарти е предизвикан от самите нас. Ясно е, че сертифицирането на десетина фирми по стандарта SA 8000 и даването им по този начин на предимство естествено не без толерирането от местните администрации, доведе като отговор до сертифицирането на вече три строителни фирми по стандарт ISO 27001:2005. Това сертифициране със стандарт, касаещ информационната сигурност, явно не влияе на качеството на строителния процес, но би помогнало за спечелването например на обществената поръчка в община Созопол, където навярно някоя фирма е убедила общинската администрация да го заложи като техническо изискване. Продължавайки по този начин, влизаме в спиралата на необходимостта от сертифицирането с огромното количество стандарти, валидни в Европейския съюз, ако искаме да имаме поне
минимален шанс при участие в обществена поръчка. Считам, че този подход първо не е разумен, не води до ефективно разходване на публични средства и освен това не допринася за повишаване нито на качеството, нито до подобряване на организацията на строителния процес и социалната отговорност на строителните фирми. Затова с оглед на гореизложеното моля спешно за организиране на дискусия по темата вътре в Камарата и за излизане с официално становище и искане за тълкуване от междуведомствената комисия (АОП, Сметната палата, КЗК и Инспекцията за държавен финансов контрол) за законността на изискваните вече пет вида стандарти по чл. 53, ал. (1) и (2) от ЗОП.
Автор: Инж. Евтим Янев,
председател на
ОП на КСБ-Пазарджик
