Новини

Когато главата на рибата се вмирише, няма как опашката да ухае на свежо

Истината за интелектуалния и управленски потенциал на хората, които дърпат юздите на държавата и вкарват бизнеса и т. нар. обикновени данъкоплатци в правия път, най-сетне взе да си пробива път.  На 19 март Сметната палата честити първа пролет на двама от най-личните си „пациенти” – Министерския съвет и Агенция „Пътна инфраструктура, по доста нестандартен начин: публикува във ведомствения сайт одитните доклади за дейността им от 1 януари 2008 г. до 31 юли 2009 г. (за МС) и от 1 януари 2007 г. до парламентарните избори през лятото на 2009 г. (за АПИ). Общият обем на „четивата” е 265 стандартни машинописни страници. С това съдържание, при спазване на всички закони на съвременното вестникарство, спокойно може да бъде произведен един... 65-страничен вестник. Тоест – „Строител” и половина, че и още малко отгоре. Ако трябва да говорим за качество обаче, работата става много по-дебела. Защото данните и изводите в докладите са такива, че с тяхна „помощ” 10-12 съдебно-криминални репортери спокойно могат да си вадят хляба в продължение на... година-година и половина. Най-малко.   Закон ли бе да го научиш... Според Конституцията на България (чл. 105, ал. 1 и чл. 106) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, ръководи изпълнението на държавния бюджет и организира стопанисването на държавното имущество. Според Закона за държавния служител (чл. 4, ал. 1) при изпълнението на своите задължения този тип професионалисти се ръководят от: 1. закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт; 2. спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите; 3. интересите на държавата. А според Закона за администрацията (чл. 2, ал. 1 и ал. 2) „администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи: законност; откритост и достъпност; отговорност и отчетност; ефективност; субординация и координация; предвидимост; обективност и безпристрастност. В интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и с другите нормативни актове...” С други думи - в правителството, министерствата, агенциите и останалите структури на изпълнителната власт трябва да работят само люде, които са отлични професионалисти и са носители на висок морал. Какви обаче са изводите на ревизорите от Сметната палата по адрес на Министерския съвет? Изброяваме само най-фрапиращите от тях. Тоест онези, заради които дори и Махатма Ганди (мир на праха му), ако беше наш съвременник, щеше да захвърли принципите си и да хукне да краде наравно с останалите: - занижен контрол при харченето на бюджетни средства; - нарушения на бюджетната дисциплина; - неизпълнение на подписани договори, без да се плаща неустойка; - сключване на неизгодни граждански договори; - неотчитане, т. е. укриване на приходи; - хаос с жилищния фонд на Министерския съвет, водещ до реално намаляване на активите на МС; - сключване на договори без мотиви за необходимостта им; - сключване на граждански договори с чиновници, назначени на трудови договори в администрацията на МС; - сключване на граждански договори с едно и също лице от администрацията, но за изпълнението на различни задачи в различни дирекции и отдели; - укриване на информация и документи от одиторите на Сметната палата; - завишаване на текущи разходи, без това да е отразено в съответните счетоводни документи; - отчитане на разходи с характер на текущ ремонт като разходи за основен ремонт и обратно; - пътуване за сметка на бюджета из най-различни екзотични кътчета на земното кълбо (Виетнам, Кения, остров Бали, Южна Корея, Китай, Япония); - получаване на пътни, дневни и нощувки, въпреки че по документи разходите са били за сметка на страната домакин; - раздуване на представителните разходи и разходите за посрещане на гости до степен на... истинско безобразие: за 252 работни дни през 2008 г. са отчетени 590 555 „представителни” лева. Или по „някакви” си 2343 лв. на всеки 8 „трудови” часа... От проверката става ясно още, че близо 7 млн. лв. са хвърлени на вятъра по възложени услуги, които така и не са изпълнени от доставчиците. Общата сума по просрочени договори надхвърля 26 млн. лв. А като най-фрапиращ коментаторите в централните медии определят случая с една обществена поръчка за изграждането на част от трасето за националната оптична мрежа. На фирмата изпълнител са й преведени авансово 10 млн. лв., но след като тя не изпълнява почти нищо, „някой” хитроумен чиновник обявява втора обществена поръчка. И правителството „киха” на новия победител още... един аванс от 10 млн. лв. Чудно тогава какви ли безобразия се крият зад петте цензурирани страници в доклада? От които са извадени цели пасажи и на тяхно място е поставена зловещата ремарка „Изпратено на прокуратурата”? И още едно много чудно „нещо” има. Какво ли щеше да се случи, ако иначе много строгите и много справедливи служители от т.нар. контролни и репресивни органи на държавата врътнеха поне четири-пет подобни заключения по адрес на частна бизнес структура? Възможните отговори са два. Или каскада от данъчни ревизии, обвинителен акт и съд, или чиновническо-магистратски рекет до второ пришествие. Или до фалит... Хей, другарю, ти какво решил си тука с чука... През одитирания период (1 януари 2007 г. - 30 юни 2009 г.) днешната Агенция „Пътна инфраструктура” преживява два „възродителни процеса” и пет кадрови въртележки по върховете. Отначало структурата се нарича Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, а нейни шефове са Веселин Георгиев (22 декември 2005 г. - 4 февруари 2008 г.) и Милош Поцков (4 февруари 2008 г. - 9 август 2008 г.). След преименуването й на Национална агенция „Пътна инфраструктура” през директорския кабинет последователно минават още трима души - Димитър Иванов (9 август 2008 г. - 20 октомври 2008 г.), Иван Атанасов (20 октомври 2008 г. - 5 декември 2008 г.) и Янко Янков (5 декември 2008 г. - 30 юли 2009 г.). И още две дати към „ордьовъра”: На 27 юли 2009 г. Народното събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и един „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател на 87-ото правителство в историята на България. А първата му работа само три дни по-късно - на 30 юли, е да уволни Янко Янков и на негово място да назначи (по-скоро да реабилитира) Димитър Иванов. Както се вижда и с невъоръжено око, като изключим Веселин Георгиев (Батко), който от онзи ден е обвиняем и за присвояване в размер на 100 000 лв., няма друг шеф, издържал повече от шест месеца върху горещия ламаринен покрив на пътната агенция. И това никак не е случайно, защото открай време е известно: там, където има много пари, ако не слушкаш - плачкаш! Ако слушкаш - плачкаш по-късно и по-силно. А сега - няколко думи по същество за работата, свършена от ревизорите на Сметната палата. През периода 1 януари 2008 г. - 30 юни 2009 г. са спирани договори на обща договорена стойност 218 млн. лв., от които: - 26 договора за текущ ремонт и зимно поддържане на републиканската пътна инфраструктура; - 3 договора за реконструкция, изграждане на мост и аварийно възстановяване; - 3 договора за инженеринг; - 7 договора за строителен надзор за времето на спиране работата по основния контракт. Към датата на приключване на одита не е възстановена работата по 10 обекта - на обща договорена стойност 52,244 млн. лв. Но са изплатени суми (към датата на спиране) в размер на 39,300 млн. лв. Изводите на одиторите са стряскащи. Не по принцип, а по същество. Все пак става дума за една от двете структури, които през годините са преследвали строителите като... империалисти. И все на тема изрядна отчетност, перфектна документация, високо качество, ниски цени... (Другата структура е ДНСК, но за нейното „вътрешно състояние” - някой друг път.) Та ето какви спомени са отнесли със себе си ревизорите на Сметната палата след одита в АПИ: √ Не са създадени условия за управление на процеса на спиране и възобновяване работата по обекти, тъй като: - не са регламентирани и не се отчитат приоритетите на АПИ във връзка с планиране на работата по нови обекти преди приключване на такива, стартирали в предходни години; - не са разработени и не се прилагат вътрешни правила, регламентиращи критерии за определяне на конкретните обекти за спиране, поради липса на финансиране; - не е определен и не се прилага единен подход за възстановяване на работата на обектите в зависимост от степента на изпълнението на договорените дейности и тяхната обществена значимост. √ Към 31 декември 2008 г. просрочените задължения на АПИ са 101,6 млн. лв. Към 30 юли 2009 г. са отчетени просрочени задължения в размер на 22,8 млн. лв. Това представлява 42,9% от всички задължения към доставчици, които са общо 53,3 млн. лв. Преобладаващата част от просрочените задължения са по договори за текущ ремонт, поддържане и зимно поддържане. Към 31 декември 2008 г. и към 30 юни 2009 г. те са съответно 95,1 и 99,8% от всички просрочени задължения. √ Не е извършен анализ и не са посочени причините за просрочените задължения от бюджета на АПИ в обяснителните записки към отчетите за касовото изпълнение на бюджета към 31 декември 2008 г. и към 30 юни 2009 г. √ До 8 декември 2008 г. в АПИ не са утвърдени - с вътрешни правила или административен акт - обективни критерии, по които се извършват плащания на задължения по договори (вкл. просрочени задължения) при недостатъчен финансов ресурс. √ Не са определени приоритетни договори, по които се изплащат задължения при налични лимити за плащания. √ Действителната задлъжнялост на АПИ (по договори) превишава отчетените задължения, вкл. отчетените просрочени задължения, поради несвоевременно фактуриране на извършени по договори дейности и поради несвоевременно осчетоводяване в АПИ на издадени от изпълнители фактури. √ Не е създадена координация между дирекциите, осигуряваща своевременното осчетоводяване на фактурите. √ Системното неразплащане по договори блокира оборотни средства на фирмите и има възпиращо действие за изпълнителите да издават фактури. За да избягнат внасянето на ДДС, без да са получили от АПИ фактурираните суми, изпълнителите по договори не са издавали своевременно фактури в нарушение на определения в ЗДДС 5-дневен срок. √ През одитирания период не са прилагани непрекъснато и последователно утвърдените ред и срокове за фактуриране и изготвяне на платежни документи за извършените работи по ТРП и ЗП и по ремонтни програми, финансирани от бюджета на АПИ. √ В несъответствие със ЗДДС и с определения в агенцията ред през 2008 г. е взето управленско решение, с което се спира приемането на фактури и се забранява осчетоводяването им, ако те са получени след датата на тяхното издаване. √ По счетоводни данни, представени от АПИ по време на одита, към ноември 2009 г. не са издадени фактури от изпълнителите по договори за извършени и сертифицирани дейности на стойност 25,2 млн. лв. √ През одитирания период подобни справки с извънсчетоводни данни са изготвяни инцидентно. √ В АПИ не са налични данни за стойността на извършени видове работи (приети с протоколи и сертификати), които не са фактурирани към 31 декември 2008 г. и към 30 юни 2009 г., тъй като информацията не се събира регулярно и не се архивира периодично. √ За периода от 1.01.2007 г. до 30.06.2009 г. по данни, предоставени от АПИ и от Регистъра на обществените поръчки (РОП), в АПИ са проведени 368 процедури за възлагане на обществени поръчки, от които 275 по ЗОП и 93 по НВМОП. √ В централната администрация (ЦА) на АПИ са проведени 146 процедури за възлагане на обществени поръчки, от които 138 по ЗОП и 8 по НВМОП. √ В ОПУ са проведени 222 процедури за възлагане на обществени поръчки, от които 137 по ЗОП и 85 по ­НВМОП. И накрая - вместо десерт, един от най-зашеметяващите примери за онова, което се е разигравало в АПИ: „Източник на финансиране освен бюджетни средства на част от дейностите за възлагане на обществени поръчки е Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) с Управляващ орган - дирекция „Програмиране на регионално развитие” към МРРБ, в съответствие с разпоредбите на Решение на Европейската комисия относно приемане на ОПРР 2007-2013 г. за помощ на Общността от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) по цел „Сближаване” в регионите на България. Съгласно изискванията на европейските регламенти и решения, както и постановления на Министерския съвет (за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПРР, съфинансирана от ЕФРР), се сключва Споразумение между Договарящия орган (МРРБ) и Бенефициента - АПИ, за определяне реда и условията, при които се поверява управлението на проекти, включени в средносрочна рамкова инвестиционна програма по Схема за представяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища.” Продължителността на споразумението обхваща финансовата рамка 2007-2013 г. и дава основание за изпълнението на включените в средносрочната рамкова инвестиционна програма проекти от датата на подписването му на 5 юни 2009 г., като се прекратява на датата на официалното приключване на оперативната програма. Голяма част от договорите по проведените процедури за възлагане на обществени поръчки са сключени през 2007 и 2008 г., но тъй като управленското решение за подписване на споразумението не е взето своевременно, изпълнението на тези поръчки не е обезпечено с финансови средства и е прекратено. Непредоставянето на тези средства оставя договорите без изпълнение, с което изразходваният ресурс за провеждане на процедури по избиране на изпълнители и сключване на договори за 40 пътни отсечки - в размер на 312 млн. лв. (към края на 2007 г.) - остава без реализация...” Какво да добавим още? Само едно: цензурираните страници в доклада за АПИ са осем. Което означава, че ако прокуратурата искаше да си свърши работата по закон, Веселин Георгиев-Батко отдавна трябваше да си има сговорна дружинка. На подсъдимата скамейка, разбира се, защото до разпределянето на горните и долните легла в килията ще трябва още много вода да изтече. За количеството на европейските милиони и милиарди да не говорим...  

Обикновен цинизъм

С Договор МС № 30 от 13 май 2009 г. е възложено изпълнението на малка обществена поръчка с предмет „Изследване на административните и регулаторни разходи на бизнеса” на стойност 15 000 лв. без ДДС. Възлагането на поръчката е извършено съгласно изискванията на чл. 2, ал. 1 от НВМОП... При проверката на документацията се установи, че в заповедта за възлагане на малката обществена поръчка са използвани два показателя за оценка на офертите: „предлагана цена” и „техническа оценка на предложената методология”. Предвидено е, че оценката по втория показател е експертна и ще се извърши въз основа на сравнителен анализ на отделните оферти с оглед на предложената методология за осъществяване на изследването, включително и за тестване, подготовка на анкетьорите, наблюдение на работата по места, въвеждане на данни и анализ и др. Независимо че по втория показател са посочени отделни параметри, въз основа на които ще се извърши експертната оценка, не е уточнено по какъв начин всеки от тези параметри ще бъде оценен. С това са създадени предпоставки за субективно оценяване по този показател. Бел. ред.: Нарочно решихме да онагледим ведомствените безумия в „онзи” Министерски съвет с този случай. От финансова гледна точка той е по-скоро микроскопичен, отколкото дребен. Управленският цинизъм, лъхащ от тези няколко реда обаче, е чудовищен. По една много проста причина: абсурдно е да изследваш причините за административните и регулаторните разходи на бизнеса (средно по 150-170 млн. лв. годишно), за които... единствено ти си виновен. Също толкова цинично щеше да е, ако в средата на 90-те години „борческите” групировки си бяха поръчали проучване на тема „Защо хората умират от желание да застраховат колите, магазините и ресторантите си в СИК и ВИС?”  

Брутално

Из докладите на Сметната палата за безобразията в Министерския съвет и АПИ

  Министерски съвет: l Изразходвани са бюджетни средства без сключен договор за доставки на стоки и услуги, за които се изисква наличие на договори в съответствие с нормативните документи (ЗОП, НВМОП и ЗЗД). l Не са въведени и не функционират контролни механизми, в резултат на което сключените договори не се изпълняват в определените в тях срокове. l По бюджета на МС не постъпват приходи от неустойки от неизпълнените договори. Не са защитени финансовите интереси на Министерския съвет. l Не са защитени финансовите интереси на Министерския съвет по договори: а) с клаузи за авансови плащания, обезпечени с банкови гаранции, които покриват само част от авансово изплатените суми; б) с извършени авансови плащания по договори преди влизането им в сила. l В нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗОП при проведени процедури за възлагане на обществени поръчки чрез договаряне с обявление са сключвани договори с несъответствие между договорения начин на плащане и клаузите на сключения договор. l Информацията по обществените поръчки е изпращана на АОП след нормативно определените сроковете. l Не е изпращана обобщена информация до АОП за всички малки обществени поръчки, реализирани при условията на чл. 2 от НВМОП. l В нарушение на разпоредбите на ЗОП и НВМОП са сключвани договори преди изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител на поръчката и без представяна гаранция за изпълнение.   Агенция „Пътна инфраструктура“ В част от одитирания период се прилагат контролни дейности, опредени в ЗФУКПС, но без постигане на необходимата степен на ефективност. От 1 януари 2007 г. до 30 септември 2008 г. правилата и провежданите процедури по осъществяване на предварителен контрол са формални и неефективни. На практика липсва планиране на дейността по извършване на реконструкция, ремонти и поддържане на пътната мрежа, тъй като не са утвърждавани годишни програми и годишни инвестиционни програми по реда, предвиден в чл. 36 от ППЗП. Установеният дисбаланс между планирани и предоставени на агенцията средства за извършване на основни дейности води до реална невъзможност да се финансират договорени дейности, свързани с поддръжката на пътната инфраструктура. Сключвани са договори без осигурено финансиране, поради което АПИ не е изпълнявала в срок задълженията си за плащане при изпълнение на договора. Създадени са рискове изправните контрагенти по договорите да претендират неустойки. Не са защитени финансовите интереси на АПИ като възложител, тъй като бюджетни средства в значителен размер са предоставени като аванси по договори, които не са изпълнени.