Новини
Когато главата на рибата се вмирише, няма как опашката да ухае на свежо
Истината за интелектуалния и управленски потенциал на хората, които дърпат юздите на държавата и вкарват бизнеса и т. нар. обикновени данъкоплатци в правия път, най-сетне взе да си пробива път.
На 19 март Сметната палата честити първа пролет на двама от най-личните си „пациенти” – Министерския съвет и Агенция „Пътна инфраструктура, по доста нестандартен начин: публикува във ведомствения сайт одитните доклади за дейността им от 1 януари 2008 г. до 31 юли 2009 г. (за МС) и от
1 януари 2007 г. до парламентарните избори през лятото на 2009 г. (за АПИ).
Общият обем на „четивата” е 265 стандартни машинописни страници. С това съдържание, при спазване на всички закони на съвременното вестникарство, спокойно може да бъде произведен един... 65-страничен вестник. Тоест – „Строител” и половина, че и още малко отгоре.
Ако трябва да говорим за качество обаче, работата става много по-дебела. Защото данните и изводите в докладите са такива, че с тяхна „помощ” 10-12 съдебно-криминални репортери спокойно могат да си вадят хляба в продължение на... година-година и половина.
Най-малко.
Закон ли бе да го научиш...
Според Конституцията на България (чл. 105, ал. 1 и чл. 106) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, ръководи изпълнението на държавния бюджет и организира стопанисването на държавното имущество.
Според Закона за държавния служител (чл. 4, ал. 1) при изпълнението на своите задължения този тип професионалисти се ръководят от:
1. закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт;
2. спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите;
3. интересите на държавата.
А според Закона за администрацията (чл. 2, ал. 1 и ал. 2)
„администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи: законност; откритост и достъпност; отговорност и отчетност; ефективност; субординация и координация; предвидимост; обективност и безпристрастност.
В интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и с другите нормативни
актове...”
С други думи - в правителството, министерствата, агенциите и останалите структури на изпълнителната власт трябва да работят само люде, които са отлични професионалисти и са носители на висок морал.
Какви обаче са изводите на ревизорите от Сметната палата по адрес на Министерския съвет? Изброяваме само най-фрапиращите от тях. Тоест онези, заради които дори и Махатма Ганди (мир на праха му), ако беше наш съвременник, щеше да захвърли принципите си и да хукне да краде наравно с останалите:
- занижен контрол при харченето на бюджетни средства;
- нарушения на бюджетната дисциплина;
- неизпълнение на подписани договори, без да се плаща неустойка;
- сключване на неизгодни граждански договори;
- неотчитане, т. е. укриване на приходи;
- хаос с жилищния фонд на Министерския съвет, водещ до реално намаляване на активите на МС;
- сключване на договори без мотиви за необходимостта им;
- сключване на граждански договори с чиновници, назначени на трудови договори в администрацията на МС;
- сключване на граждански договори с едно и също лице от администрацията, но за изпълнението на различни задачи в различни дирекции и отдели;
- укриване на информация и документи от одиторите на Сметната палата;
- завишаване на текущи разходи, без това да е отразено в съответните счетоводни документи;
- отчитане на разходи с характер на текущ ремонт като разходи за основен ремонт и обратно;
- пътуване за сметка на бюджета из най-различни екзотични кътчета на земното кълбо (Виетнам, Кения, остров Бали, Южна Корея, Китай, Япония);
- получаване на пътни, дневни и нощувки, въпреки че по документи разходите са били за сметка на страната домакин;
- раздуване на представителните разходи и разходите за посрещане на гости до степен на... истинско безобразие: за 252 работни дни през 2008 г. са отчетени
590 555 „представителни” лева. Или по „някакви” си 2343 лв. на всеки 8 „трудови” часа...
От проверката става ясно още, че близо 7 млн. лв. са хвърлени на вятъра по възложени услуги, които така и не са изпълнени от доставчиците.
Общата сума по просрочени договори надхвърля 26 млн. лв.
А като най-фрапиращ коментаторите в централните медии определят случая с една обществена поръчка за изграждането на част от трасето за националната оптична мрежа. На фирмата изпълнител са й преведени авансово 10 млн. лв., но след като тя не изпълнява почти нищо, „някой” хитроумен чиновник обявява втора обществена поръчка. И правителството „киха” на новия победител още... един аванс от 10 млн. лв.
Чудно тогава какви ли безобразия се крият зад петте цензурирани страници в доклада? От които са извадени цели пасажи и на тяхно място е поставена зловещата ремарка „Изпратено на прокуратурата”?
И още едно много чудно „нещо” има. Какво ли щеше да се случи, ако иначе много строгите и много справедливи служители от т.нар. контролни и репресивни органи на държавата врътнеха поне четири-пет подобни заключения по адрес на частна бизнес структура? Възможните отговори са два. Или каскада от данъчни ревизии, обвинителен акт и съд, или чиновническо-магистратски рекет до второ пришествие. Или до фалит...
Хей, другарю, ти какво решил си тука с чука...
През одитирания период (1 януари 2007 г. - 30 юни 2009 г.) днешната Агенция „Пътна инфраструктура” преживява два „възродителни процеса” и пет кадрови въртележки по върховете.
Отначало структурата се нарича Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, а нейни шефове са Веселин Георгиев (22 декември
2005 г. - 4 февруари 2008 г.) и Милош Поцков (4 февруари 2008 г. - 9 август 2008 г.).
След преименуването й на Национална агенция „Пътна инфраструктура” през директорския кабинет последователно минават още трима души - Димитър Иванов (9 август 2008 г. - 20 октомври 2008 г.), Иван Атанасов (20 октомври 2008 г. - 5 декември 2008 г.) и Янко Янков (5 декември 2008 г. - 30 юли 2009 г.).
И още две дати към „ордьовъра”:
На 27 юли 2009 г. Народното събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и един „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател на 87-ото правителство в историята на България. А първата му работа само три дни по-късно - на 30 юли, е да уволни Янко Янков и на негово място да назначи (по-скоро да реабилитира) Димитър Иванов.
Както се вижда и с невъоръжено око, като изключим Веселин Георгиев (Батко), който от онзи ден е обвиняем и за присвояване в размер на 100 000 лв., няма друг шеф, издържал повече от шест месеца върху горещия ламаринен покрив на пътната агенция. И това никак не е случайно, защото открай време е известно: там, където има много пари, ако не слушкаш - плачкаш! Ако слушкаш - плачкаш по-късно и по-силно.
А сега - няколко думи по същество за работата, свършена от ревизорите на Сметната палата.
През периода 1 януари 2008 г. - 30 юни 2009 г. са спирани договори на обща договорена стойност 218 млн. лв., от които:
- 26 договора за текущ ремонт и зимно поддържане на републиканската пътна инфраструктура;
- 3 договора за реконструкция, изграждане на мост и аварийно възстановяване;
- 3 договора за инженеринг;
- 7 договора за строителен надзор за времето на спиране работата по
основния контракт.
Към датата на приключване на одита не е възстановена работата по 10 обекта - на обща договорена стойност 52,244 млн. лв. Но са изплатени суми (към датата на спиране) в размер на 39,300 млн. лв.
Изводите на одиторите са стряскащи. Не по принцип, а по същество. Все пак става дума за една от двете структури, които през годините са преследвали строителите като... империалисти. И все на тема изрядна отчетност, перфектна документация, високо качество, ниски цени... (Другата структура е ДНСК, но за нейното „вътрешно състояние” - някой друг път.)
Та ето какви спомени са отнесли със себе си ревизорите на Сметната палата след одита в АПИ:
√ Не са създадени условия за управление на процеса на спиране и възобновяване работата по обекти, тъй като:
- не са регламентирани и не се отчитат приоритетите на АПИ във връзка с планиране на работата по нови обекти преди приключване на такива, стартирали в предходни години;
- не са разработени и не се прилагат вътрешни правила, регламентиращи критерии за определяне на конкретните обекти за спиране, поради липса на финансиране;
- не е определен и не се прилага единен подход за възстановяване на работата на обектите в зависимост от степента на изпълнението на договорените дейности и тяхната обществена значимост.
√ Към 31 декември
2008 г. просрочените задължения на АПИ са 101,6 млн. лв. Към 30 юли 2009 г. са отчетени просрочени задължения в размер на 22,8 млн. лв. Това представлява 42,9% от всички задължения към доставчици, които са общо 53,3 млн. лв. Преобладаващата част от просрочените задължения са по договори за текущ ремонт, поддържане и зимно поддържане. Към 31 декември 2008 г. и към 30 юни 2009 г. те са съответно 95,1 и 99,8% от всички просрочени задължения.
√ Не е извършен анализ и не са посочени причините за просрочените задължения от бюджета на АПИ в обяснителните записки към отчетите за касовото изпълнение на бюджета към 31 декември 2008 г. и към 30 юни 2009 г.
√ До 8 декември 2008 г. в АПИ не са утвърдени - с вътрешни правила или административен акт - обективни критерии, по които се извършват плащания на задължения по договори (вкл. просрочени задължения) при недостатъчен финансов ресурс.
√ Не са определени приоритетни договори, по които се изплащат задължения при налични лимити за плащания.
√ Действителната задлъжнялост на АПИ (по договори) превишава отчетените задължения, вкл. отчетените просрочени задължения, поради несвоевременно фактуриране на извършени по договори дейности и поради несвоевременно осчетоводяване в АПИ на издадени от изпълнители фактури.
√ Не е създадена координация между дирекциите, осигуряваща своевременното осчетоводяване на фактурите.
√ Системното неразплащане по договори блокира оборотни средства на фирмите и има възпиращо действие за изпълнителите да издават фактури. За да избягнат внасянето на ДДС, без да са получили от АПИ фактурираните суми, изпълнителите по договори не са издавали своевременно фактури в нарушение на определения в ЗДДС 5-дневен срок.
√ През одитирания период не са прилагани непрекъснато и последователно утвърдените ред и срокове за фактуриране и изготвяне на платежни документи за извършените работи по ТРП и ЗП и по ремонтни програми, финансирани от бюджета на АПИ.
√ В несъответствие със ЗДДС и с определения в агенцията ред през 2008 г. е взето управленско решение, с което се спира приемането на фактури и се забранява осчетоводяването им, ако те са получени след датата на тяхното издаване.
√ По счетоводни данни, представени от АПИ по време на одита, към ноември 2009 г. не са издадени фактури от изпълнителите по договори за извършени и сертифицирани дейности на стойност 25,2 млн. лв.
√ През одитирания период подобни справки с извънсчетоводни данни са изготвяни инцидентно.
√ В АПИ не са налични данни за стойността на извършени видове работи (приети с протоколи и сертификати), които не са фактурирани към 31 декември 2008 г. и към 30 юни 2009 г., тъй като информацията не се събира регулярно и не се архивира периодично.
√ За периода от 1.01.2007 г. до 30.06.2009 г. по данни, предоставени от АПИ и от Регистъра на обществените поръчки (РОП), в АПИ са проведени 368 процедури за възлагане на обществени поръчки, от които 275 по ЗОП и 93 по НВМОП.
√ В централната администрация (ЦА) на АПИ са проведени 146 процедури за възлагане на обществени поръчки, от които 138 по ЗОП и 8 по НВМОП.
√ В ОПУ са проведени 222 процедури за възлагане на обществени поръчки, от които 137 по ЗОП и 85 по НВМОП.
И накрая - вместо десерт, един от най-зашеметяващите примери за онова, което се е разигравало в АПИ:
„Източник на финансиране освен бюджетни средства на част от дейностите за възлагане на обществени поръчки е Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) с Управляващ орган - дирекция „Програмиране на регионално развитие” към МРРБ, в съответствие с разпоредбите на Решение на Европейската комисия относно приемане на ОПРР 2007-2013 г. за помощ на Общността от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) по цел „Сближаване” в регионите на България.
Съгласно изискванията на европейските регламенти и решения, както и постановления на Министерския съвет (за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПРР, съфинансирана от ЕФРР), се сключва Споразумение между Договарящия орган (МРРБ) и Бенефициента - АПИ, за определяне реда и условията, при които се поверява управлението на проекти, включени в средносрочна рамкова инвестиционна програма по Схема за представяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища.”
Продължителността на споразумението обхваща финансовата рамка 2007-2013 г. и дава основание за изпълнението на включените в средносрочната рамкова инвестиционна програма проекти от датата на подписването му на 5 юни 2009 г., като се прекратява на датата на официалното приключване на оперативната програма.
Голяма част от договорите по проведените процедури за възлагане на обществени поръчки са сключени през 2007 и 2008 г., но тъй като управленското решение за подписване на споразумението не е взето своевременно, изпълнението на тези поръчки не е обезпечено с финансови средства и е прекратено.
Непредоставянето на тези средства оставя договорите без изпълнение, с което изразходваният ресурс за провеждане на процедури по избиране на изпълнители и сключване на договори за 40 пътни отсечки - в размер на 312 млн. лв. (към края на 2007 г.) - остава без реализация...”
Какво да добавим още? Само едно: цензурираните страници в доклада за АПИ са осем. Което означава, че ако прокуратурата искаше да си свърши работата по закон, Веселин Георгиев-Батко отдавна трябваше да си има сговорна дружинка. На подсъдимата скамейка, разбира се, защото до разпределянето на горните и долните легла в килията ще трябва още много вода да изтече. За количеството на европейските милиони и милиарди да не говорим...
