Хитроумни общинари измислиха нова схема за рекетиране на строителния бизнес

Група граждани, получаващи заплати като главни архитекти на общини, сътвориха поредния български феномен. От междуведомствена преписка, призвана да озапти масовото заобикаляне на закона, те надскочиха себе си. И измислиха такса, която няма нищо общо с действащата нормативна уредба и която... поне засега никой няма намерение да въвежда: разрешителните за строителство се издават само след задължително съгласуване на проектите с регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ). Срещу скромната сума от 440 лева и... нагоре. „Благата” вест Преди няколко дни в редакцията пристигна кратък, но съдържателен сигнал. „При издаване на разрешение за строителство главните архитекти на общини все по-често се позовават на новопоявили се изисквания от РИОСВ: всички инвестиционни проекти да се съгласуват с тях, преди да бъде издадено разрешение за строителство. „В Закона за опазване на околната среда е описано как става това, а в Приложение № 1 и № 2 изрично са описани всички видове строежи, които подлежат на подобно съгласуване. Да, но в Приложение № 2, т. 10, буква „б” съществува неопределен текст „строежи с обществено предназначение”, което дава възможност на т. нар. компетентни органи да си тълкуват нещата, както си искат. Тъй като разбрахме, че такива проверки започват масово и главните архитекти вече знаят, те няма да издадат никакво разрешение за строеж без предварително съгласуване с РИОСВ. А това означава нови такси и допълнително удължаване на сроковете. С една дума - рекет. От доста време от ДНСК се оплакват, че когато в приемателна комисия има представител на РИОСВ и проектите не са съгласувани с тях, те отказват да приемат строежа. В тази връзка ДНСК с едно писмо разпорежда на главните архитекти да не издават разрешения за строителство, ако книжата предварително не са съгласувани с РИОСВ. При това независимо за какъв строеж става дума. Лично аз в момента изисквам подобно съгласуване за един водопровод от 20 метра, защото иначе главният архитект не само може да откаже, но и да поиска ДНСК да ми наложи солидна глоба. От колеги в страната разбрах, че в момента най-малката такса за тази „услуга” е 440 лева. В обращение са пуснати вече и специални бланки. Хич не ми се говори, затова само ще маркирам: освен парите ще започнем да губим и много повече време. Дори ако става дума за нищо и никакви „строежи” като ограда, тротоар или детска площадка...” По съвсем обясними причини авторът на сигнала сподели, че е член на Камарата на строителите в България (КСБ) и на Българската асоциация на архитектите и инженер-консултантите (БААИК), но помоли засега да не цитираме името му. По въпроса с притесненията от евентуално чиновническо отмъщение позицията на в. „Строител” винаги е била ясна: щом човек говори истината - няма от какво да се страхува. От време на време обаче се налага дори и ние да „изневерим” на себе си, защото... ясно е защо - заради страховете, че опре ли работата до съд, бюрократът винаги е прав. Дори в случаите, когато е очевадно колко е „крив”. Толкоз с лиричните отклонения. На 16 февруари Управителният съвет на БААИК изпраща на заместник-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева писмо, в което се казва: „В последно време на различни форуми се появяват неофициални съобщения и информации за нови изисквания при издаване на разрешение за строителство съгласно чл. 148 от ЗУТ. Главните архитекти на общините се позовават на новопоявили се изисквания от РИОСВ: всички инвестиционни проекти да се съгласуват с тях, преди да бъде издадено разрешение за строителство. След детайлно запознаване със Закона за опазване на околната среда и по-специално с текстовете за „Оценка и въздействие върху околната среда на инвестиционни предложения” ние намираме известни противоречия при изброяването на видовете строежи в Приложения № 1 и № 2 на ЗООС и класификацията и категоризацията, подробно описана в чл. 137 от ЗУТ. За УС на БААИК е неясно съдържанието на точка 10, буква „б” от Приложение № 2 на ЗУТ кои са тези „обекти с обществено предназначение”. Това дава възможност за свободно тълкуване, въпреки че в останалите текстове на приложенията са изброени конкретни наименования на видове строежи, предприятия и т. н. В чл. 143, ал.1, т. 4 от ЗУТ е посочено в кои случаи се иска становище от министъра на околната среда и водите, но никъде на друго място законодателят не е поискал да има и становище на РИОСВ  

Факсимилета от писмата на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти и на заместник-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева, които би трябвало да сложат точка на новия рекет: предварително съгласуване с шефовете на РИОСВ няма, измислена такса – също.

Членовете на БААИК са сериозно обезпокоени от нововъзникналите административни пречки, които забавят и оскъпяват всички инвестиционни намерения. Във връзка с горното моля да дадете разяснения какви нови изисквания са поставени от вашето ведомство, на какви основания, какви са размерите на новите такси и какви са сроковете за отговор...” Един месец по-късно отговорът на Евдокия Манева (изх. № 15-00-8/19.03.2012 г.) пристига и колкото и невероятно да звучи, истината моментално започва да изплува на бял свят (цитираме със съкращения). „Приложения № 1 и № 2 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) са в сила от обнародването на ЗООС в Държавен вестник, бр. 91 от 25 септември 2002 година. Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС е изменяно два пъти (ДВ, бр. 77 от 2005 г. и ДВ, бр. 52 от 2008 г.). Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 е изменяно веднъж (ДВ, бр.77 от 2005 г.). Съгласно разпоредбата на §1, т. 29в от ДР на ЗООС, въведена с изменението на ЗООС в ДВ, бр. 77 от 2005 г., „Обекти с обществено предназначение” са: а) детски ясли и градини, специализирани институции за социални услуги за деца и ученици, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, школи - музикални, езикови, спортни, центрове за работа с деца; б) лечебни и здравни заведения, здравни кабинети, служби по трудова медицина; в) спортни обекти - стадиони и спортни зали; г) театри, киносалони, концертни зали; д) железопътни гари, летища, пристанища, автогари; е) административни и обществени сгради. Във връзка с горното потвърждаваме, че не са въвеждани нови изисквания за задължително съгласуване на всички инвестиционни проекти с РИОСВ преди издаване на разрешително за строеж. По отношение на таксите, дължими при провеждане на процедурите по глава шеста от ЗООС (издаване на разрешение за преценяване на необходимостта от ОВОС и разрешение по ОВОС), същите са разписани в чл. 1 на Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ (обн. ДВ, бр. 39/20.05.2011 г.). Сроковете за провеждане на необходимите процедури по издаване на решение за преценяване на необходимостта от ОВОС и решение по ОВОС са разписани в глава шеста, раздел III на ЗООС и в Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС...” Неведнъж и два пъти през годините сме писали за „приходните” своеволия на българските общинари и за тяхното изумително скъперничество, щом трябва да отделят десетина минути от драгоценното си време за някое свое задължение по закон. Но такова безочие, с каквото се сблъскваме днес, човек трудно може да си представи. Не за друго, а защото в „онова” писмо на ДНСК, което хвърли архитектите и инженер-консултантите в смут, няма дори половин дума за нова процедура, нови такси и нови срокове. На всичкото отгоре въпросното писмо изобщо не е адресирано до главните архитекти на общините.  

продължава...→

А накрая, като за капак, появата на тази „бумага” не е плод на нечие разпалено въображение в ДНСК, а е „рожба” на едно друго писмо, изпратено от министъра на околната среда и водите Нона Караджова до министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Ето за какво става дума. На 1 ноември 2011 г. министър Караджова изпраща на колежката си следната „депеша” (изх. № 04-00-2805/01.11.2011 г.): „Във връзка със зачестилите случаи на издаване на разрешения за строеж, без да се проведени изискващите се по глави шеста и седма от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) процедури, в т. ч. и оценка за съвместимост по чл. 31 от Закона за биоразнообразието (ЗБР), ви напомняме, че МОСВ със свое писмо с изх. № 04-00-1628 от 30 юни 2011 г. ви представи предложения за изменение на текстове от ЗУТ с цел преодоляване на този проблем. Настоящият ЗУТ не дава яснота как се процедира с обект, притежаващ разрешение за строеж, без да е проведена процедура по ОВОС, ЕО или оценка за съвместимост, издаване на разрешително по чл. 104 или комплексно разрешително. Тоест - без да са налице изискващите се и по чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ административни актове, наличието на които по реда на ЗООС е условие за разрешаване на строителството. Редица констатирани случаи, при които има издадени разрешения за строеж, без да бъдат проведени процедурите по околна среда, са обект на разследване от страна на Европейската комисия, съответно има и стартирали процедури по нарушения в областта на околната среда. Процедурите по глава шеста от ЗООС и по чл. 31 от ЗБР (транспониращи Директива 85/337ЕИО, изменена и допълнена, както и Директива 92/43/ЕИО) са абсолютно императивни и тяхното правилно провеждане в най-ранен етап е задължителен елемент за издаване на разрешения за строеж. Обръщаме ви внимание, че голяма част от случаите на промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешение за строеж, определени като несъществени по смисъла на ЗУТ, водят до съществени промени в работата на инсталациите по смисъла на ЗООС и дори до възникване на необходимост от издаване на комплексно разрешително. Това се ползва съзнателно от част от инвеститорите с оглед заобикаляне на разпоредбите и изискванията на глава седма на ЗООС. С предложените от нас изменения и допълнения към ЗУТ ще се осигури провеждането на необходимите процедури по глава шеста и седма на ЗООС. Във връзка с изложеното по-горе до приемане на необходимите законови промени моля за вашите указания към компетентните органи по прилагане на ЗУТ (ДНСК, кметове на общини и т. н.) как да процедират с обектите, за които не са проведени необходимите процедури по глава шеста и седма по ЗООС при наличие на вече издадени разрешителни по реда на ЗУТ.” Две седмици по-късно заместник регионалният министър Екатерина Захариева препраща писмото на Нона Караджова (изх. № 90-05-1275/14.11.2011 г.) до шефката на ДНСК Милка Гечева и „свежда до знанието й” позициите на МРРБ по повдигнатите въпроси: 1. Следва да се засили отговорността по спазване на чл. 169, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и на специалната нормативна уредба, свързана с опазване на околната среда, от страна на органите, компетентни да издават строителните книжа, както и контролът от страна на ДНСК при изпълнение на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. При наличието на пропуските, посочени от МОСВ, да не се допуска издаването на разрешения за строеж, а издадените да се отменят. 2. След като отклоненията от одобрения инвестиционен проект са определени като несъществени по смисъла на чл. 154, ал. 1-3 от ЗУТ, т. е. не са приложими изискванията на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и работите, свързани с тези отклонения, може да се отнесат към обхвата на чл. 151 от ЗУТ. МОСВ трябва да конкретизира констатираните от тях специфични случаи, когато независимо от наличието на несъществено отклонение по смисъла на ЗУТ се изискват актове по ЗООС. И тук стигаме до най-голяма мистерия в случая: писмото на ДНСК до началниците на регионалните дирекции, което уж развързало ръцете на главните архитекти на общините да въведат новото съгласуване (уж от името на РИОСВ) и, разбира се - новите такси! Може и ние нещо да не разбираме, но както и да го „премятахме” това писмо (изх. № СТ-755-119278/05.12.2011 г.) - отпред назад, отзад напред, от средата надолу, от средата нагоре - ей, Богу, подобни опции никъде не открихме. Нито по дължина на редовете, нито между тях. Съдете сами: „Във връзка с постъпило и заведено с вх. № СТ-755-22-230/15.11. 2011 г. в ДНСК писмо изх. № 90-05-1275/14.11. 2011 г. на МРРБ, към което е приложено писмо №04-00 -2835/01.11. 2011 г. на МОСВ с молба за указания и предприемане на мерки за превенция на нежеланите последици от неспазване на нормите по чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, във връзка с изискващите се процедури по реда на глава шеста и седма от ЗООС, ви уведомяваме: √  Спазването на чл. 81, ал. 1, чл. 104 и чл. 117 от ЗООС, в т. ч. и чл. 31 от ЗБР, задължително следва да бъде съблюдавано още при изготвянето на инвестиционните проекти в съответствие с разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 - че строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за защита от шум, опазване на околната среда, опазване на защитените зони, на защитените територии и другите защитени обекти. √  Съгласно чл. 142, ал. 4 от ЗУТ всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им със съществените изисквания към строежите. √  С чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ е указано, че инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаването на строителството по ЗООС или специален закон. √  Следва да се има предвид, че съставеният комплексен доклад от лицензирана фирма консултант, наета за извършване на оценката за съответствие на инвестиционния проект за даден строеж, задължително следва да съдържа всички необходими данни в съответствие с регламентираните с разпоредбите на ЗУТ обхват и съдържание на комплексния доклад за извършена оценка за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите, в т. ч. и по отношение на наличието на изпълнение на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 от ЗУТ на базата на проведени процедури, изиск­ващи се по реда на чл. 81, ал. 1, чл. 101 и чл. 117 от ЗООС, в т. ч. чл. 31 от ЗБР. √  При одобряване на инвестиционните проекти и издаване на строителните книжа следва от одобряващия орган да бъдат изисквани доказателства за горепосочените разпоредби. √  В провежданите от началниците на РДНСК производства по чл. 156 и чл. 216 от ЗУТ за преценяване законосъобразността на издадените строителни книжа същите следва да имат и задължения да упражняват контрол по спазване на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 от ЗУТ. √  При въвеждане на строежите в експлоатация органът по чл. 177 от ЗУТ задължително следва да установи съответствието на завършения строеж с всички изисквания по чл. 169 от ЗУТ, включително за опазване на околната среда и опазването на защитените зони, защитените територии и другите защитени обекти. √  Следва да се има предвид, че в съответствие с чл. 14, т. 3 и чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и обекти неспазването на изискванията към строежите, посочени в чл. 169 от ЗУТ, е основание за отказване приемането и въвеждането в експлоатация на строежа. √  Предвид контролните функции на общинските администрации и органите на ДНСК по спазването и прилагането на нормативната уредба по устройството на територията и с оглед изложеното в писмата на МОСВ и МРРБ, копия от които приложено предоставяме на началниците на РДНСК, следва в производствата по чл. 156, чл. 177 и чл. 216 от ЗУТ стриктно да се съблюдава спазването и изпълнението на разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 от ЗУТ. √  Спазването на чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, във връзка с разпоредбите на ЗООС следва да бъде контролирано и установявано и при извършване от органите на ДНСК на комплексните планови проверки на дейността на общинските администрации в страната. √  При установени нарушения на законовите разпоредби срещу нарушителите и виновните длъжностни лица задължително да бъдат образувани административно-наказателни производства. √  Началникът на съответната РДНСК да уведоми всички кметове и главни архитекти на общините в териториалния обхват на РДНСК за настоящите нареждания и същите да бъдат доведени до знанието на всички служители. Дали и вие си мислите онова, което ние си мислим? Че всъщност става дума за затягане на професионалната дисциплина и за по-стриктно прилагане на отдавна действащи законови разпоредби? Е, вярно е, че тук-там някои думи и словосъчетания „понамирисват” на скрита заплаха, но тя в никакъв случай не е насочена към нормалните инвеститори и строители. Тоест - към хората, които и без да им напомня някой, уважават духа на закона и спазват всяка негова буква. А останалите - те да си мислят каквото си искат. Особено когато дойде време да обясняват как се е случило така, че те са издали разрешение за строеж на туристическа атракция „Наколно рибарско жилище”, пък на брега на морето кротко е полегнал петзвезден хотел с 2000 легла и 15 ресторанта, барове, казино и нощен клуб. Или пък вместо разрешената ферма за охлюви в тучната долина на река „Хикс” се е проснал гигантски свинекомплекс. Колкото до притесненията, че някои главни архитекти и шефове на РИОСВ се усуквали като млади лози по стар плет само и само да изкарат някой лев в суматохата, тях директно ги препращайте към заместник-министър Евдокия Манева. Или по-скоро - към най-близката прокуратура. И хич да не ви пука!    

Софиянци се престараха

Фризьорските салони – враг № 1 на околната среда!

На 5 март 2012 г. в деловодството на ДНСК е изведено писмо с вх. № СТ-755-03-786. Негов автор е Анелия Шишкова, управител на „Цеф билд консулт” ЕООД. А получатели са началникът на ДНСК Милка Гечева и министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. В писмото си Анелия Шишкова сигнализира за следното: никъде в закона не пише, че абсолютно всички инвестиционни проекти трябва да се съгласуват с РИОСВ. И подкрепя това свое становище с конкретен пример: „В един от столичните райони е поискано уведомление за инвестиционно намерение и решение по чл. 93, ал. 1 от ЗООС при разглеждането на инвестиционен проект за преустройство и промяна на предназначението на съществуващ обект „магазин” в обект „фризьорски салон...” Хвала! С таквиз зорко бдящи общински служители българската природа няма как да не оцелее!