Проблемът има решение

Г-н Йовчев, какъв изход предлага Българската браншова камара „Пътища” от създалата се ситуация със спрените пари за ремонт на пътища?
Премиерът заяви, че в началото на август предстои среща със Световната банка, на която да договорят 1 млрд. лв. за пътища, което е много хубаво. Там би могло да се обсъди и това, което ние предлагаме, а именно - да се постави въпросът за увеличаване на процента, който се разплаща от Световната банка и от Европейската инвестиционна банка за определен период от време, например на 85%. В момента съотношението е следното: 75% плаща Световната банка, а 25% - българският бюджет. За Европейската инвестиционна банка съотношението е 65% към 35%. Предлагаме и в единия, и в другия случай процентът от страна на банките да се увеличи за сметка на бюджета за определен период от време, а след като се нормализират нещата, отново да бъде увеличен процентът от българския бюджет. Тази схема се е прилагала и друг път. Така че считам, че проблемът не е чак толкова неразрешим.

Очаквате ли това ваше предложение да се приеме от отговорните институции и да се осъществи на практика?
Това е ставало и не представлява никакъв проблем да стане още веднъж, но за нас е много важно да не се спира ремонтът на тези пътища.

Какви действия ще предприемете оттук нататък?
Българската браншова камара „Пътища” е подготвила отворено писмо (б. ред. – в. „Строител” публикува пълния му текст), което сме изпратили до премиера Бойко Борисов, до министъра на финансите Симеон Дянков и до министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, в което предлагаме тази схема, както и среща с тях, на която да обсъдим проблема. Това трябва да стане колкото е възможно по-бързо, за да бъдат отрицателните последици по-малко.
Надявам се да възстановим нормалната си комуникация с АПИ по всички въпроси. Не може да се каже, че ние нямаме изобщо комуникация. Такава имаме най-вече във връзка с договарянето на зимното поддържане и текущите ремонти. Разменяхме информация, организирахме срещи. Същото се отнася и за утвърждаването на новата документация във връзка с търговете, чието провеждане предстои. Сключените договори вече ще бъдат за период от 4 години. Така че комуникация има, но не по всички въпроси, а това е много сериозен въпрос. Според мен институциите трябва да поканят нашата камара и Камарата на строителите в България (КСБ) да обсъдим нещата и ако наистина няма никакво решение, едва тогава да се пристъпи към тази крайна мярка.

Колко фирми са засегнати от това спиране на финансирането?
Основните фирми са 24, като прибавим и техните подизпълнители, излиза, че на практика целият пътностроителен бранш е потърпевш. Абсолютно всяка от фирмите има някакво участие в тези програми.

Какви ще са последиците от тази мярка съответно за фирмите, за държавата, за гражданите?
Последиците ще са пагубни. На практика ще се строи само магистрала „Тракия”. Но там в момента се работи само лот 2, предстои да стартира лот 3, а още по-късно и лот 4, но годината ще свърши. В нашето писмо предлагаме фирмите, които желаят и имат възможност да се самофинансират до края на годината, но до 30 април догодина да бъде сертифицирано и разплатено строителството. Настояваме обаче този ангажимент да бъде поет категорично, а не както е написано в писмата, че сертифицирането ще стане след 30 април. След 30 април означава и юли, август, а и по-нататък.

Какво ще стане с пътищата, при които ремонтът е стигнал донякъде? Няма ли те да се повредят заради това, че не са довършени?
Да, направеното категорично ще се повреди, защото обектите не са довършени.

Има ли опасност за пътуващите по тези пътища?
В писмата на пътната агенция до пътностроителните фирми е казано, че трябва да се осигури нормално движение в условията на ремонт. Трябва да има вертикална маркировка и където може, да се положи временна хоризонтална маркировка. От писмата не става ясно обаче кой ще плати за тази маркировка. Също така това, което е направено донякъде, в условията на едно дори нормално движение много по-бързо ще се разбие. После това ще трябва да се прави отново. Не се знае кой ще плати това повторно изпълнение на определен вид работа.
Има и още нещо. В тези писма не се говори за замразяване на строителството, каквото е то на практика. Когато един обект се замразява, необходимо е да се произнесе комисия, която да определи кои дейности трябва да се извършат, за да не се разруши направеното до момента. Не е ясно обаче кой ще плати за тези дейности.

Има ли опасност държавата ни да загуби парите от Световната банка и от Европейската инвестиционна банка?
Има, разбира се. Парите ги има, затова дори и когато не се използват, държавата плаща лихви. Когато няма плащане, фирмите започват да закъсняват със сроковете. Ако срокът се удължи и излезе извън финансовия меморандум, тогава банката ще поиска връщане на цялата сума. Считам, че особено в период на криза не бива да се спира такава програма, защото тези средства вече са отпуснати и ние трябва да се възползваме от това.