КСБ обеща помощ за решаване на проблемите, създадени от въгледобива

  Среща за намиране на най-доброто решение на острия проблем с подземните минни разработки в Перник инициира кметът на общината Росица Янакиева. Мнения по наболелия въпрос изказаха специалисти и научни работници от БАН, Минно-геоложкия университет и Университета по архитектура, строителство и геодезия. На форума присъства и зам.-председателят на КСБ Венелин Терзиев, който посъветва кмета да действа здраво в посока финансиране на бъдещия спасителен проект и увери, че в лицето на Камарата Перник винаги ще среща помощ. Там бяха Таня Каменова, член на УС на КСБ и Димитър Живков - председател на областното представителство в Перник. Пропаданията на терени, наводняване на мазета и приземни етажи са сред често срещаните усложнения в живота на перничани и именно те бяха във фокуса на дискусията. След 2008 г. е правено частично запълване на отделни подземни галерии. Като цяло обаче не е ясна картината на минните изработки от подземния въгледобив и особено на териториите, където има жилища и сгради. Целта е да се набележат мерки за техническо изпълнение и запълване на подземните кухини и пространства, за да бъде стабилизирана повърхността, където има жилища, сгради и инфраструктура, и да се гарантират животът и здравето на гражданите. Единното становище на присъстващите специалисти бе, че е нужен верифициран комплекс от методи, за да се стигне до верния вариант за решение. Според Росица Янакиева този подход ще бъде база за решаването на всички проблеми, възникнали в резултат на 120-годишния въгледобив в Перник. Тя припомни, че на огромни територии съвсем близо до града се правят изкопи с дълбочина 60-70 м, и посочи, че това дава своето негативно отражение. Същото се отнася и до образувалите се езера в котловините. Кметът Росица Янакиева призова учените и специалистите да подскажат колкото е възможно по-бързо на общинската управа какво, кога и как да бъде направено. „Перник е град, който ще продължи да се развива. Тук ще се строи. Въпрос на месеци е изграждането на мощна подземна инфраструктура”, заяви тя и подчерта, че никой не може да си позволи да бъдат загробени милиони левове с полагането на нова ВиК инфраструктура, без да е ясно каква е опасността от евентуално срутване на земните пластове. От друга страна, местната власт трябва да убеди Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и в бъдеще да отделя средства за проучвания и обследване на минните изработки. Време не остава, тъй като до октомври 2014 г. ще се формират новите договорености между ЕК и България за периода 2014- 2020 г. Преговарящите също трябва да бъдат убедени да бъде заложена мярка за преодоляване на последствията от подземния въгледобив, по която Перник може да кандидатства за финансиране. Средствата, които ще са нужни за решаване на проблема, възлизат на стотици милиони левове. Този проблем в Западна Европа вече не фигурира. Както се изрази един от присъстващите, „в подредените държави подобни проблеми не са били допуснати.” Скоро ще се проведе и втора среща по темата. Тогава ще бъдат разписани конкретните стъпки, по които ще се тръгне за решаване на острия проблем.    

Застрашителните 49 кв. километра

Подземните изработки в пернишкия въглищен басейн, чиято експлоатация започва на 17 август 1891 г., се простират на площ от около 49 кв. км. Иззетите подземни пространства и обрушовки се намират под голяма част от жилищните квартали и изградената инженерна инфраструктура на града. Около 5 кв. км жилищни квартали се намират на терени, в които е текъл подземен въгледобив. Статистиката отпреди 4 години сочи, че в Перник има 155 напукани сгради в кварталите „Драгановец”, „Байкушева махала”, „Рудничар”, „Караманица” и „Каменина”, а други 62 къщи са застрашени от самосрутване. През 2010 г. в квартал „Проучване“ се срути стар двуетажен блок, а после стана ясно, че под него са кръстосани една над друга четири руднични галерии, всяко от които с височина от 2,50 метра. Проблемът на Перник, който е надупчен като швейцарско сирене от подземни руднични галерии, е, че с преустановяване на добива и спирането на над 2000 помпи, които са изземвали водата от изработките, масивът се е наситил с вода, а подпочвените води, които започват да излизат на повърхността, са създавали и създават опасност за сградите и съоръженията от инженерната инфраструктура в Перник. Наличието на изоставени и необрушени минни изработки и големи пространства, от които са изземвани въглища, създават опасност от слягания и внезапни пропадания на повърхността. Заради реалната заплаха, в която се превръщат подземните галерии, фирма „ГеоЕксперт” от Швейцария проведе полеви геофизични експерименти в Перник и направи презентация за първичните резултати. Лоренц Келер обяви, че е приложено сеизмично измерване по метода на рефлектирането. Направени са два профила в района на Минния музей. Между двете подземни галерии в музея има зона на разрушение, каза Келер. Земята под тях обаче е здрава. Българските специалисти бяха на мнение, че сеизмичният метод е добър и полезен, но не е вълшебен. От 2008 г. за цялостното решаване на проблема от Междуведомствения експертен съвет (МЕС) при МИЕТ започва изпълнение на група проекти, финансирани от републиканския бюджет. Реализирано е проучване и пространствено съвместяване на маркшайдерски планове и вертикални разрези на подземните минни изработки с кадастралния план на Перник. В процес на осъществяване е изграждане на пространствена реперна мрежа и реализиране на геодезични измервания и маркшайдерски наблюдения за движенията и деформациите на земната повърхност и минния масив в районите на подземните рудници „Бели брег” и „Стари рудници”. Реализира се и проект за геомеханични и хидрогеоложки оценки на застрашените обекти на повърхността от прекратените подземни минни дейности към „Мини-Перник” ЕАД. Възникващите рискове, а в отделни случаи и аварийни ситуации в Перник създават сериозно напрежение. Многобройни са жалбите на граждани относно пропадания на улични платна, деформации и напуквания на жилищни сгради, свлачищни проявления, наводнения на избени и сутеренни жилищни и обществени сгради.   Автор: Милена Грозданова