Финалът в Пловдив доказа, че младите могат

  „За здравето на младите специалисти, отгледани с любов от професионалните гимназии и посветени в занаята от браншовите камари в слънчева България. Традицията повелява виното да се започне от лозата, а бъдещето – с децата.” Тези изречения бяха красиво изписани на бутилките червено вино, с които участници и ръководители в конкурса „Аз мога да строя” отбелязаха тържественото приключване на третия му сезон. Наградите са във витрината на наградените, а победители са всички – най-вече децата, но и бизнесът, образованието и цялото общество. Вестник „Строител” беше медиен партньор на финала на конкурса. В предишния брой само загатнахме за впечатляващото мероприятие. Сега е ред на епилога... По време на церемонията председателят на КСБ инж. Светослав Глосов беше лаконичен: „Поздравявам участниците и хората, които ръководят проекта „Аз мога да строя”. Вижда се положителното му развитие от година на година. Досега изготвяхме проектите. Догодина се надявам да успеем да ги изпълним и на строителната площадка.” Всички ученици, заели своите места във Виенския салон в Пловдивския панаир, разбраха посланието му. Те тръгват към висшите учебни заведения и скоро ще станат неизменна част от бранша. Иначе на финал като на финал – емоции, публика, заряд... Шестнадесет екипа представиха симулативни комплекси инвестиционни проекти в четири категории – съвременна модерна къща, традиционна българска къща, бунгало и павилион. Между презентациите звучаха класическа музика и джаз. „Аз мога да строя” се превърна в най-хубавия ученически спомен на десетки бъдещи строители...  

Председателят на ОП на КСБ – Пловдив, и ръководител на проекта Пламен Иванов:

Естественото продължение е зад граница

Няма да спрем стремежа си да откриваме мотивираните млади кадри

  Г-н Иванов, тазгодишното издание на конкурса „Аз мога да строя” пресече финалната права. С какви чувства награждавате победителите? Казахме го няколко пъти – победители са децата. Те печелят възможност за по-добро бъдеще и професионална реализация, фирмите в бранша печелят по-добре подготвени кадри и всичко това рефлектира върху обществото.   Какво още поражда тясната комуникация между строителите и професионалните гим-назии? Най-хубавото на проекта е, че е несъвършен и че няма точна рамка. Той стои отворен и нещата се променят в движение. Всяко предложение от училищата се отчита. Това може да го направи само един свободен проект.   Как проектът кореспондира с образованието, давано в строителните гимназии? Проектът няма за цел да дублира държавното образование. В никакъв случай той няма за цел да се намесва в него, защото това е една консервативна система, която професионалистите трябва да оптимизират. Ние целим да подадем ръка на мотивираните хора. Да им предоставим възможност да почувстват професията по-рано и да се ориентират правилно в избора си на бъдещо професионално развитие. „Аз мога да строя” не се отнася към всички, а към мотивираните да участват в него. В някои случаи гимназиите имат амбиции, но учениците са пасивни. На други места, както в Бургас, учениците изявяват желание, но гимназиите не откликват на него. Получихте поздравителен адрес от председателя на Комисията по образованието в парламента. Общественият отзвук за проекта също е положителен. Наистина ли той е толкова ефективен? Абсолютно е така въпреки цялата скромност на инициативата. Без да бъде натрапчив, „Аз мога да строя” започна да получава все повече признание. Надявам се четвъртата година, съвместно с вестник „Строител” като медиен партньор, да бъде още по-знакова, да се включат много професионални гимназии и да има международно участие.   Споменахте международно участие. Разкажете ни какви са посоките на развитие оттук нататък? Естественото продължение на проекта е зад граница. Можем да тръгнем по няколко пътя. Единият вариант е по линия на FIEC и на Европейския съюз. От друга страна - между 21 и 25 юни в Германия предстои среща, в която ще обсъдим възможностите за сътрудничество. Германците проявиха интерес към проекта, но само ако го направим по-мащабен – 20 години напред и с по-широк обхват. От малки проекти Европа няма интерес. Другият път, по който можем да тръгнем, е по линия на традиционните взаимоотношения на професионалните гимназии с партньори в съседни държави. Това са Гърция, Турция, Сърбия и Румъния, където преподаватели и ученици ходят на посещения и обмяна на опит. С инж. Николай Георгиев, председателя на ОП на КСБ-Ямбол, решихме да инициираме среща с местните строителни организации. От Малта също проявиха интерес към „Аз мога да строя”. Французите пък ги интересува малко по-различен подход – търсят проекти, които да помогнат на приема на ученици и студенти.   Въпреки кризата и липсата на работа строителите осъзнават ли отговорността си пред тези млади специалисти? Дават ли им шанс? Не е правилно за фирмите да говорим относително. Нека става дума за мениджъри с визия за бъдещето. Тези, които независимо от трудностите разбират, че на младите кадри трябва да се дава шанс, осигуряват стажове, практики и в последствие наемат млади строители. Такива ръководители стават все повече. Подмяната на мениджмънта в нашия бранш като че ли започна. Появиха се хора с друга нагласа. Други еволюираха и стигнаха до нея.   Проектът „Аз мога да строя” е насочен към средните кадри. След година-две обаче тези деца ще станат възпитаници на висшите учебни заведения. Можем ли да мислим за насочването на проекта и към висшето образование? Изкушението е голямо. Това е друга възможност за развитие. Мислили сме върху идеята в следващите сезони да направим смесени екипи между професионалните гимназии и университетите. Пак ще търсим мотивация при децата, но на принципа – нискобюджетен, високоефективен проект. Трябва емоцията и отношението към професията да са водещи. Материалните стимули да останат на заден план.   На какви критерии трябва да отговарят екипът и проектът - победители в конкурса? Критериите за участие са умишлено абстрактни и широки. Оставили сме възможност на оценителната комисия да почувства качествата на проектите с професионалните си сетива. Регламентът е свободен. Победители са всички участници.   Третият сезон вече приключи. Нека да мислим за четвъртия. На какъв етап е той? Пуснахме заявките за участие. За да се случи изданието, ние трябва да имаме потвърдени заявки и сформирани екипи до края на учебната година. Тогава можем да правим оценка – къде има повишен интерес и къде той е позагубен. Ние не се стремим към масовост. Няма да спрем стремежа си да откриваме мотивираните млади строители.    

Инж. Николай Георгиев, председател на ОП на КСБ - Ямбол

Искаме да приобщим децата, тръгнали по нашия път

  Инж. Георгиев, какво на финала на конкурса видя оценителната комисия, която оглавявате? От година на година тази инициатива доказва себе си и своята стойност. В същото време и ние, строителите и представителите на КСБ, които работим по осъществяването й, доказваме ангажираността и отговорността на бранша. Правим го изключително за децата и трябва да продължим.   Как смятате, че трябва да се развие той? Ще търсим чуждестранни партньори. Може би ще започнем от съседните на България държави. Има проведени предварителни разговори. Най-вероятно скоро ще направим едно пътуване по периферията на страната. Да се надяваме, че с колегите ще си подадем ръка, защото разширяването на проекта е необходимо.   Да маркираме най-големите ползи за образованието и за бизнеса от „Аз мога да строя”? Камарата на строителите в България реализира проекта благотворително и благожелателно. Искаме да приобщим към бранша децата, тръгнали по нашия път, за да им покажем, че той е добър. Както в много сфери в България, така и в образованието кризата е остра. Идеята на Пламен Иванов и усилията на КСБ по някакъв начин успяват да популяризират професията строител.   Гимназията от Ямбол участва за пръв път в проекта. Единият екип дори стигна до финала. Строителите във вашия град дават ли шанс на млади специалисти? ОП на КСБ – Ямбол, и всички фирми поддържат тесен контакт с ръководствата на училищата. Когато и да се обърнат към нас, ние взимаме стажанти, за да ги обучаваме. Така ще бъде и занапред, колкото и малко работа да имаме.    

Бягство от общоприетото

Един от най-интересните проекти, представени на финалното състезание, беше дело на отбор „Биовация” от София. Той стана носител на специалната награда на „Аз мога да строя”. Името на екипа говори само за себе си, защото идва от думите био и иновация. Проектът черпи вдъхновение от земните форми. Къщата е слята с терена. Такива постройки са типични за по-северните райони, тъй като осигуряват много добра изолация посредством почвата. По тази причина къщата може да бъде определена и като пасивна. Отоплението също е от най-висок клас. Предвидена е ВиК система за пречистване на дъждовни води, които след това могат да се използват за измиване на автомобили или поливане. Цената на къщата е много висока. Но според създателите на проекта тя е устойчива инвестиция в дългосрочен план. Ето и мнението на екип „Биовация” за последните няколко месеца в „Аз мога да строя”: „Веднага усещаш атмосферата от екипната работа. Участието ни е една добра симулация на реалните работни условия. Запознахме се с водещи архитекти и инженери. Получихме възможност да се изявим и оценяваме това.”    

Соня Антонова от ПГСА „Пеньо Пенев” - Русе - стипендиант на КСБ

Стипендията ще ми помогне да завърша висшето си образование в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Преди това, разбира се, трябва да ме приемат. От малка мечтая да уча там. Доколкото знам, помощта от КСБ ще бъде в размер на една минимална работна заплата, както и плащането на семестриалните такси. Оценявам високо помощта от Камарата на строителите. Това показва, че браншът мисли за своите млади кадри. Такъв пример е и проектът „Аз мога да строя”. Той ни показа какво знаем на практика. Полезно за нас беше и създаденото приятелство с нашите връстници. Ние сме следващото поколение строители и е хубаво от ученическите години да се развиваме добре, ръка за ръка. Да си говорим откровено – знанията в училище не са достатъчни за формирането на един модерен млад специалист. Хубаво е, че има хора, които го осъзнават.  

Още веднъж кои са наградените:

 

Специални награди „Аз мога да строя“:  √  Отбор „Биовация“, София √  Мартин Лазаров, Велико Търново Първа награда √  Екип BBC, Пловдив Втора награда √  Екип „Дрийм билд“, Варна

Трета награда      √  Екип „Веселите тухлички“, Пловдив     √  Екип „Велико Търново“ Награда на публиката     √ Екип „Жасмин“, Варна