Инспекторатът трябва да санкционира собствениците на изоставени имоти

  Застраховането на строителните обекти не е проблем, който стои на дневен ред, защото полиците за строители, проектанти и надзорници са задължителни и лимитите са ясно разписани в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Проверка на „Строител” обаче показа, че строителните фирми предпочитат да застраховат обектите си на реална стойност или близка до нея, защото лимитите по ЗУТ от 600 000 лв. за строител и по 300 000 лв. за проектант и надзор обикновено са по-ниски от действителните за даден обект. „Правилният избор е човек реално да защити инвестицията си и съответно да направи застраховка на действителната стойност. Така строежът е защитен на 100%, а от друга страна, при нереално ниска застраховка впоследствие нещата няма как да се върнат назад от документна гледна точка”, коментира за „Строител” Искрен Миланов от „Вълканов и Миланов” ООД. Темата със застраховането на сгради и в частност на строежи е особено актуална покрай земетресението от 22 май и последвалите вторични трусове, включително този от 3,8 по Рихтер от 29 май – седмица по-късно. Застрахователни брокери заявиха за „Строител”, че нямат никакви проблеми със строителните фирми и винаги плащат по сключените задължителни полици. При лимита от 600 000 лв. полицата е едва 0,1%, или 600 лв. на година, което не е проблем. Застрахователите също потвърдиха, че повечето строителни компании предпочитат да застраховат над лимитите, като цената на полицата вече зависи от конкретното договаряне и от стойността на обекта. Един от малкото проблеми, които касаят застраховките срещу риска от земетресение, е заложеното самоучастие както за физически лица, така и за юридически, включително при строителните застраховки по ЗУТ. Размерът на самоучастието е 2% и това означава, че ако щетите са малки и например възлизат на 12 000 лв., то това е точно 2% от стойността на застраховката и те се покриват от титуляря. Всичко над тези 2% ще се покрие от застрахователя. Това била и една от спирачките повече хора да си правят застраховка срещу риск от земетресение, защото е ясно, че няма да покрие счупен телевизор например. Вторият проблем, който е значително по-голям, е с изоставените сгради и строежи. Ясно е, че те са без застраховка, и като изоставени и често рушащи се представляват значително по-голям риск и допълнителна заплаха за хората. Застрахователите също избягват да застраховат рушащи се постройки. Според Искрен Миланов проблемът може да се реши лесно, ако службата на инспектората към всяка община си върши работата и търси и санкционира собствениците на тези безстопанствени сгради. „Проблемът е голям, защото инспекторатът глобява само този, който се легитимира. Ако при проверките не успее да открие никой на зарязан строеж, което е и нормално, инспекторатът не си прави труда да изясни кой е собственикът и да го накаже. Ако правеше това, то проблемът с изоставените сгради щеше да се реши бързо”, коментира още Искрен Миланов.  

За и против задължителните полици

Дебатът за създаването на катастрофичен пул, който да покрива щети от земетресения, започна седмица преди голямото земетресение от 22 май и в момента е особено актуален. И държавата в лицето на Комисията за финансов надзор, и по-голямата част от застрахователната гилдия са на мнение, че такъв пул трябва да има, но големият въпрос е начинът на участие в него както за застрахователните компании, така и за гражданите с имущество. За част от специалистите Катастрофичният пул трябва да е задължителен за собствениците на имоти, защото по този начин, от една страна, всички ще са сигурни, а от друга, задължителната полица ще е максимално евтина. Проблемът е, че задължителното отблъсква, и това показва както избягването по всевъзможен начин на задължителната полица „Гражданска отговорност”, така и опитът на съседни държави като Румъния, където има задължително застраховане на имотите, но мнозина не го правят. Не е ясно и дали Катастрофичният пул ще е задължителен за застрахователните компании. От една страна, те ще имат повече приходи, но от друга, тези, които са по-малки, ще имат проблеми, ако настъпи наистина катастрофално събитие. „Въвеждането на задължително застраховане ще вдигне покритието на този вид полици у нас, което е добре за компаниите. Но може да отблъсне хората", коментира веднага след земетресението изпълнителният директор на „Интерамерикан” Коста Чолаков. Независимо дали компаниите задължително ще участват в пула или не, те трябва да отговарят на определени изисквания, смятат повечето специалисти - трябва да докажат съответния опит при управлението на подобни рискове и необходимите резерви. В България много компании са се специализирали в автозастраховането, но част от тях нямат достатъчно опит в имущественото. Основна роля при учредяването на катастрофичен пул обаче трябва да има държавата, единодушни са повечето застрахователи. Създаването му ще бъде от помощ за правителството и бюджета, защото няма да е необходимо да се харчат държавни пари за ремонти или изцяло ново изграждане на разрушени домове от земетресения, наводнения и свлачища. А сме свидетели, че в момента точно това ще се случи, именно защото почти всички собственици на пострадали домове нямат застраховка.    

Блиц

 

Искрен Миланов, съуправител на „Вълканов и Миланов” ООД, член на КСБ:

Много е важно кой е презастрахователят

Никога не съм имал проблем със застрахователните компании. За последно имахме наводнение на един от обектите и застрахователите реагираха напълно адекватно. Важният и ключов момент според мен е коя е презастрахователната компания, която стои зад съответния застраховател. Защото, не дай боже, да се случи наистина голямо бедствие като в Тайланд, то тогава ще има много щети и ако се окаже, че зад даден застраховател няма голяма презастрахователна компания, това би могло да предизвика сериозни проблеми. В момента пазарът на имуществените застраховки е на възможно най-дъмпинговите цени. След всяка ниска оферта получавам веднага още една на още по-ниска цена. Мисля, че ако зад застрахователите стои голям презастраховател от рода на „Лойдс”, то и тези дъмпингови цени ще се урегулират, защото и презастрахователят ще има думата при формиране на цената на полицата. Сега често се сключват нереално евтини полици с ясното съзнание, че няма да се стигне до катастрофално събитие.  

Борислав Богоев, зам.-председател на КФН, отговарящ за застраховането:

Катастрофичния пул трябва да го има

Моето лично мнение е, че трябва да има задължителен катастрофичен пул, но решението за това ще е политическо и не зависи нито от Комисията за финансов надзор, нито от застрахователните компании. Тук става въпрос за изключително голям брой имущество – около 3,5 милиона семейни имота за десетки милиарди лева. Катастрофичният пул се основава на принципа на солидарността и колкото повече имоти и по-голямо имущество бъдат застраховани, толкова по-евтина ще е полицата. Фактът е, че българинът доброволно няма да се включи, и затова трябва да стане задължително. Трябва да се има предвид обаче, че в случая ще става въпрос за малки суми от порядъка на 50–100 лева годишно в зависимост от имота. Катастрофичният пул ще покрива имущество на първо време на физически лица и ще се отнася за щети от земетресения, наводнения и свлачища. Това означава, че ако при земетресение на някой му падне и се счупи телевизорът, той няма да бъде покрит от тази полица и хората трябва да са наясно с това. За имуществото, което е различно от това за подслон, трябва да се сключи допълнителна имуществена застраховка и тя е по желание. Снимка: fsc.bg