КСБ

Обществените поръчки влизат в евродиректива

[gallery link="file" order="DESC" columns="4" orderby="post_date"] Нова Директива за обществените поръчки подготвят Европейският парламент и Съветът. Това стана ясно по време на конгреса на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), в рамките на който се проведе и международна конференция на тема „Модернизиране на обществените поръчки”. Проектодокументът, който се очаква с нетърпение от всички в строителния бранш, бе представен от Алесия Чентиони от екипа на депутата от Европейския парламент Марк Тарабела. „Модернизацията на нормативната база за възлагане на обществени поръчки трябва да търси баланс между опростяване на правилата, от една страна, и установяване на ефективни процедури с новаторски и устойчиви критерии за възлагане, както и осигуряване на по-широкото участие на малките и средните предприятия (МСП). Успешната реформа и прилагането на правилата за обществени поръчки ще спомогнат значително за ново инвестиране в реалната икономика и преодоляване на кризата в европейски аспект“, съобщи Чентиони. Факт е, че пазарите на обществени поръчки представляват съществена част от икономиката на съюза - около 19% от БВП на ЕС. Новата директива ще засегне непосредствено 150 000 процедури годишно. Стратегическите цели в предложените реформи са опростяване на правилата и по-голяма гъвкавост за възлагащите органи и икономическите оператори, подобряване на правната сигурност за участниците в процедурите, засилване устойчивостта на обществените поръчки и подобряване ефективността на публичните разходи. Основните моменти в презентацията бяха по-широк избор на процедурите за обществени поръчки, редуциране на изискуемите документи, електронните поръчки и достъпът на МСП до тях. Стремежът на направените проектопредложения е чрез разширяване на избора на процедура процесът на възлагане да се направи по-гъвкав. Предложенията улесняват прибягването към „състезателна процедура с договаряне” (преди „процедура на договаряне с предварително обявление”). Основанията за прилагане се разширяват и тя се поставя наравно със състезателния диалог. Въпреки това обаче „състезателната процедура с договаряне” не е превърната в стандартна процедура. В допълнение към това се създава нова процедура – „иновационно партньорство”, касаеща изработване на техническите спецификации и допълнителните поръчки за иновативни стоки или услуги. Едновременно с тези нововъведения се укрепва и съществуващият инструментариум и се насърчава използването на електронни средства за комуникация, като се предвижда разработване на гаранции, които да съпътстват разширяването на „състезателната процедура с договаряне”, за да се осигурят прозрачност, ефективност и създаване на условия на равнопоставеност за всички икономически оператори. По отношение на премахването на критерия за най-ниска оферирана цена и предписание за прилагане на критерий „икономически най-изгодна оферта” в доклада на Тарабела се предлага да се разшири прилагането на този принцип. Докладът приветства реформата, целяща значително опростяване на достъпа до пазари за възлагане на обществени поръчки на всички икономически оператори и по-специално на малките и средните предприятия. Предложенията в тази част се стремят да намалят изискванията, които възлагащите органи налагат. Проектодирективата ще подпомага участието на МСП в обществени поръчки, затова разписва разделянето им на лотове на базата на задължителния принцип „прилагай или обяснявай”, както и чрез определяне на задълженията за оборот и позволяване на директни плащания към подизпълнители. Направените предложения по тази точка дават по-точни дефиниции с цел намаляване на административната тежест за възлагащите органи, като в същото време определят и други начини за гарантиране на ефективното участие на МСП - като обединения, участващи под формата на един икономически оператор или създаването на консорциуми. Проектът дава подкрепа на предложението за преки плащания към под­изпълнители за увеличаване на прозрачността в обществените поръчки и предотвратяване на злоупотребите. В презентацията по темата бе обърнато съществено внимание на данни и цифри, свързани с отварянето на европейските обществени поръчки за компании от трети страни. Цитира се, че 85% от пазара на европейските обществени поръчки е отворен за трети страни, което възлиза на 352 млрд. евро. С най-голям дял са САЩ - 32%, възлизащ на 178 млрд. евро, следвани от Япония - 28%, т. е. около 27 млрд. евро, и Канада с 16% - 27 млрд. евро. Поради очевидното разминаване по отношение на принципа на реципрочност сумата на паричните загуби за ЕС от недостъпност до международните пазари на обществени поръчки възлиза на около 12 млрд. евро.    

FIEC постави десет въпроса към комисар Антонио Таджани

1. Инициативата на екшън плана „Строителство 2020” засяга широк кръг проблеми (инфраструктурни, фискални, социални, финансиране и др.), които са отговорност на различни структури в Европейската комисия. Как възнамерявате да осигурите адекватна координация вътре в комисията? 2. Няколко от предложените мерки ще изискват значително финансиране, част от което ще дойде от ЕС (чрез структурни и кохезионни фондове). Как страните членки могат да използват фондовете по-ефективно? Как комисията може да им помогне да използват финансирането (например чрез по-малко бюрократични процедури)? 3. Много от страните членки са в трудно положение по отношение на финансите. Като се има предвид това, как може те да бъдат стимулирани да предприемат необходимото инвестиране в инфраструктура? И какво може да направи Европа, за да мобилизира частния капитал за подкрепа на риска за такава инвестиция? 4. За да се въведе концепцията за устойчиво строителство вие говорите за използване на хармонизирани индикатори. Строителството обаче е силно свързано с националните особености. Как възнамерявате да доближите тези два фактора? 5. Строителният бранш има особености, които го отличават от другите сектори на индустрията: например крайният продукт е произведен на мястото, където ще се използва, за разлика от стоки, които се произвеждат във фабрика и после се транспортират до пунктове за продажба. Как тези междусекторни обстоятелства могат да се вземат предвид в политиките на ЕС? 6. Какво реалистично комисията възнамерява да прави, за да намали бюрокрацията за компаниите, голяма част от които са малки и средни предприятия? 7. Комисията беше предложила регулиране на достъпа до пазара, който позволява при определени обстоятелства органите, отговарящи за обществените поръчки, да изключват някои оферти от трети страни, както и Европейската комисия да разследва дали се дава реципрочност на пазари на трети страни. Мисли ли комисарят, че това е достатъчно, за да се осигури действително реципрочност от други търгуващи партньори? 8. Как комисията може да помогне за движението на работна сила чрез признаване на квалификацията? 9. Новата директива за „късно плащане” в момента се прилага в различни страни членки. Това е решаващо за оцеляването на строителните компании и по-специално на малките и средните предприятия: А. Бихте ли казали как се развиват нещата и имате ли усещане за подобрения в това отношение в бъдеще? Б. Съзнавате ли факта, че тази нова директива вероятно ще доведе до ефективно увеличаване на сроковете за плащания в някои страни? 10. Подкрепяме идеята на комисията да увеличи капитализацията на ЕИБ с 10 млрд. евро. Това може да мобилизира много повече частния капитал, но финансирането от ЕИБ е с труден достъп за компаниите. Какво според вас може да направи комисията, за да ускори достъпа на финанси от ЕИБ директно до компаниите? Автори: Инж. Джани Антова  Ренета Николова