[gallery link="file" order="DESC" orderby="post_date"]

Рекордна междуфирмена задлъжнялост, спад на инвестициите и нарастване на безработицата в сектора, сочат констатациите в анализа на КСБ

  3981 са фирмите, вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС). След приключването на процедурата по чл. 20, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите 596 компании са заличени от ЦПРС. Това стана ясно на традиционната юлска пресконференция на ръководството на КСБ, провела се в централата на Камарата. В нея участваха председателят инж. Светослав Глосов, зам.-председателят и председател на Комисията по воденето, поддържането и ползването на ЦПРС доц. д-р инж. Георги Линков, зам.-председателят на КСБ и вицепрезидент на FIEC Венелин Терзиев и изп. директор инж. Иван Бойков. Освен информация за резултатите след приключването на процедурата по чл. 20 ал. 2 от ЗКС, те представиха актуалните тенденции в строителния сектор, както и резултатите от наблюдението на групата за мониторинг на обществените поръчки към организацията. Към днешна дата вписаните в ЦПРС български компании са 3898, а чуждите 83. Пикът на заличавания на фирми от бранша е през 2009 и 2010 г. Фразата „Надеждата умира последна“ кара строителите да се поддържат в „състояние с лична карта“, т.е. да не бъдат заличавани от регистъра и да не губят право за работа, обобщи ситуа­цията в сектора доц. Линков. По думите му броят от 596 заличени фирми е напълно нормален и приемлив, като се запазва нивото от миналата година. Всяка строителна компания ежегодно е длъжна до 30 юни да представи в звената на ЦПРС годишен счетоводен отчет и удостоверение за задълженията си. Съгласно правилника фирма, която не изпълни това, автоматично се заличава от регистъра. Работещи без удостоверение „Продължава наемането на строители, невписани в регистъра. В печатно издание беше посочена класация на Топ 15 на строителни фирми. След излизането й телефонът ми постоянно звънеше, за да ме питат колеги дали е вярна. Равносметката се оказа печална“, обяснява доц. Георги Линков. По думите му два от петнайсетте флагмански кораба, обявени от това издание през 2011 г., имат приходи около 70-100 млн. лв., но не са вписани в регистъра. „Не става дума за строители, които сменят тапети. Възниква въпросът къде е законността. Специално ще реагираме на този случай и ще публикуваме резултатите във в. „Строител“. Възложителите са длъжни да искат удостоверение за ЦПРС при сключване на договор, общините също трябва да го изискват при разрешение за откриване на строителна площадка, а строителният надзор е длъжен да следи за неговото притежание при изпълнение на обекта. При наличието на тези три контролни звена пробиви все пак има“, констатира председателят на Комисията по воденето, поддържането и ползването на регистъра. Според него останалите тринайсет в класацията не отговарят на условията да са на челните места сред българските строители. „Няма ясен признак, по който е правен подборът. Всъщност пак се оказва типично българска работа. Излъчва се послание към бранша, което, вместо да помогне, да окуражи и успокои сектора, внася смут. Тази класация отразява това, което се случва в отрасъла, обясни доц. Георги Линков. Той посочи, че понякога и строителите сами са си виновни, защото главните изпълнители продължават да използват като подизпълнители невписани фирми“ Той отбеляза, че според закона Камарата не е орган, който трябва да извършва контрол по искането на удостоверение за вписване в регистъра. Тя може да дава становище по проблема и да пледира, че чистотата в отрасъла е от изключително значение. „КСБ може да призове главните изпълнители да избират за подизпълнители само фирми, вписани в ЦПРС. С течение на времето картината се подобрява, но са нужни воля и усилия от всички. Лесно е да се сърдим на кмета, на възложителя и надзора, обаче понякога трябва да обръщаме внимание и на себе си. Всеки един пропуск налива масло в огъня“, допълни доц. Линков. Председателят на Камарата инж. Глосов представи тенденциите в сектора, като напомни, че юли е времето, когато КСБ отчита ситуацията в бранша и състоянието на компаниите. По думите му са засегнати не само малките и новите фирми, но и тези, които отдавна присъстват на строителния пазар и вече са натрупали своя първоначален капитал. Произведената продукция за първото тримесечие на 2012 г. е 2 млрд. лв., като се отчита намаление общо с 3,3% спрямо същия период за миналата година. При сградното строителство сумата е около 1 млрд. лв. и спадът спрямо 2011 г. е 2,4 на сто. „Инженерното строителство, на което най-много разчитахме през последната година, е за едва 849 млн. лв. Очакванията то да измести закотвения на дъното строителен бранш за съжаление не се реализираха. Отчитаме намаление от 23% спрямо първото тримесечие на 2010 г., а спрямо това на миналата година то е 4,6%. Продължава да е най-тежка ситуацията при сградното строителство“, подчерта инж. Светослав Глосов. По данни на Камарата намалението в сравнение с 2009 г. е 53%. Безработните в отрасъл строителство за първото тримесечие на 2012 г. са 56,4 хил. души, което е нарастване със 17,5% в сравнение с последното за предходната година. Това се равнява на над 100 хил. души, като голяма част от тях преливат в сивия сектор. „Очакваме през следващите месеци все повече заети в отрасъл строителство да губят работните си места. Прогнозата е все по-мрачна – скоро няма да се случи дългоочакваното стабилизиране на пазара на труда“, прогнозира председателят на Камарата. Спад на инвестициите с 50% Инвестициите в отрасъл строителство за първите три месеца са 15,4 млн. при 31 млн. евро за първото тримесечие на 2011 г. Това формира спад от 50,3 на сто. Спрямо пиковите години в сектора намалението е от порядъка на 87%. Данните на Камарата посочват и намаление при издадените разрешителни за строеж. Налице е и сериозна разлика между тях и реално започналото строителство. Преобладават разрешителни за преустройство, реконструкции и промяна на предназначението. Тези за жилищни сгради се отнасят най-вече за едноетажни и двуетажни постройки. Анализът показва, че липсват големи инвестиционни проекти. Общата стойност на обществените поръчки от началото на годината към днешна дата е 1,141 млрд. лв. Обектите за над 2 млн. лв. са 77 на брой. 37% от тях са в сферата на инженерната инфраструктура, 27% - във високото строителство, 26% - в проектирането и надзора и 10% в енергийното строителство. Тенденции в отрасъла „Намалена е финансовата стабилност на фирмите. Малка част от тях не ползват кредити, като преструктуриране на задълженията са направили редица компании. Значителен е броят на просрочените плащания по кредити“, подчерта инж. Светослав Глосов. По думите му междуфирмената задлъжнялост продължава да бъде в сериозни размери. Според него колкото и да е парадоксално, решаването на въпроса с бързото съдопроизводство и фалитите на некоректните длъжници ще помогне в най-голяма степен на фирмите за финансовото им стабилизиране. Много от строителите имат просрочени несъбрани вземания от контрагенти, като в по-голямата част от случаите длъжници са юридически лица, общински и държавни структури и по-малък процент физически. Част от просрочията са за повече от година. Фирмите имат труден достъп до кредитен ресурс. Те търпят съществени загуби от това, че изцяло е спряно кредитирането на текущи проекти. Същевременно са се повишили лихвените проценти по вече подписани договори. Това налага да се предостави допълнително обезпечение по споразуменията, което води и до повишение на таксите за обслужване, сочи анализът на Камарата, представен от председателя. „На практика липсва изгодно кредитиране за бъдещи проекти. Необходимо е облекчаването на достъпа до кредитен ресурс“, заключи той. Малките фирми и обществените поръчки „Прекомерни са изиск­ванията за наличие на специфична строителна техника с определен капацитет, удостоверения за правоспособност, издадени от точно определена институция, и дълъг стаж на ръководна позиция. Това са малка част от условията, които спъват участието на малките фирми по търговете. Друг критерий е доказан оборот на фирмата изпълнител, надвишаващ многократно прогнозната стойност на поръчката. Все по-често явление при тръжните процедури е изискването на сертификати за качество. Това създава невъзможност за фирмите за участие в съответния търг“, отбеляза инж. Глосов, обобщавайки още някои от причините за стагнация в строителството. Като възможен механизъм за премахване на дискриминиращите критерии той предложи приемането от страна на държавата и преминаването към типови договори за строителство. Камарата за пореден път категорично изрази позицията си срещу допускането на дъмпинг на оферираните цени, водещи до занижени качествени показатели на изпълнените строителни работи. „Трябва да се спазва Законът за Камарата на строителите, още повече че той вече е част от Закона за обществените поръчки по отношение доказване на опита на кандидатите. Необходимо е засилване на сътрудничеството между бизнеса. Сигурно е едно: в условия на криза, в която се намира строителният бранш в момента, трябва да си помагаме, за да оцеляваме и просперираме“, обобщи инж. Светослав Глосов.    

инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ:

Рязко се повиши обжалването на търговете

Около 30% от търговете се обжалват, което може да доведе до забавяне на изпълнението на проектите, както и на работата по цели оперативни програми – такива примери могат да се дадат при ОП „Околна среда”. Процедурата по обжалване може да продължи около година, а КЗК е само първа инстанция. Предложението на Камарата е да се прилагат типови договори и типови поръчки. Така ще бъдат намалени възможните причини за обжалване. Един от проблемите при изпълнение на обществените поръчки е възможността за дописване на допълнителни условия от възложителя. Добавят се изисквания за техника, специалисти с голям трудов стаж, изпълнение на подобни проекти или на проекти, които до момента изобщо не са правени в България. Подобни практики водят до голям сив сектор при фирмите, издаващи сертификати, защото те се придобиват срещу заплащане, без компаниите да отговарят на критериите за нужното качество. По този начин се дискриминират малките и средните фирми - те нямат средствата за придобиване на различните сертификати. Има условия, които изобщо не трябва да бъдат включвани в тръжните процедури, като точковата система и това за срок за изпълнение и продължителност на гаранцията. Те са регламентирани в други документи и при точкуването с тях се злоупотребява масово. По данни на Камарата при около 30 на сто от обществените поръчки има дискриминационни условия. Засега има само статистика, но се планира да бъде изнесена и конкретна информация за поръчките, при които има нарушения. Според Министерството на регионалното развитие и благоустройството само три сертификата имат отношение към строителството - този за качество, за оценка за въздействие върху околната среда и за условията на труд. Няма изградена система за стриктен контрол между управляващия орган на дадена оперативна програма и общината - възложител на проект по нея. В последната година се извършват одити на проектите, но последиците от тях са спиране на средствата към местната власт. Това рефлектира както към общините, така и към строителите, които не могат да получат възнаграждението си за вече извършена работа. Задълженията на общините към строителните фирми са около 200 млн. лева към средата на тази година, като към декември 2011 г. те са били около 150 млн. лева. Данните сочат, че неизплатените от държавата средства са около 80 млн. лева. Проблем с тези задължения няма, защото това са текущи плащания и няма забавяния от предходни години. Всяка година те са между 80 и 120 млн. лева. Другият обсъждан проблем на пресконференцията беше критерият най-ниска цена. Той ще доведе до декапитализация на българските строителни фирми. Тръжните процедури, проведени по този критерий, не са особено балансирани. Условието за най-ниска цена трябва да се използва за малки поръчки или в аварийни ситуации. Очаква се към края на годината или в началото на следващата да се види как са реализирани проектите, чиито изпълнители са определени по този критерий. Освен това ще стане ясно и какво е състоянието на фирмите, които са строили такива обекти. Предстои да се видят истинските резултати за така наречените икономии, които бяха отчетени при много проекти.  

Венелин Терзиев, зам.-председател на КСБ и вицепрезидент на FIEC:

Камарата ще работи за подпомагане на малкия и средния бизнес

  Камарата си е поставила за цел да работи в насока подпомагане на малкия и средния бизнес и повишаване на достъпността до търговете. По данни на КСБ в момента се провеждат процедури, които са твърде окрупнени. Има търгове, при които дори и много големи български компании не могат да отговорят на поставените изисквания, какво остава за малките и средните предприятия. Това е дискриминационно спрямо българския бизнес. Във фокуса на работата ни ще бъдат поставени основно обществените поръчки. Може да се отчете, че в последните две години има постигнати успехи, реализирани със сътрудничеството на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Законът за обществените поръчки се промени, но има още много какво да се желае. Възложителите продължават да залагат в тръжните процедури дискриминационни условия за обеми на фирмите през последните 2 или 3 години - точно за периода на най-тежката икономическа криза, когато строителният сектор се сви многократно. Ако например една фирма преди 4 или 5 години е строила големи обекти, това, че през последните 3 не е имала работа, означава ли, че няма капацитет да строи сега? И представяйки необходимите банкови и финансови гаранции, не поема ли достатъчно своята отговорност за възможностите за изпълнението на даден обект? По същия начин стоят нещата и с изискването на опит. Ще дам пример със Софийското метро - един проект, оценен като успешен не само у нас, но и на европейско ниво. Когато започваше строителството на метрото, колко от фирмите бяха строили метро и имаха опит? Днес подземната железница у нас е пример за подражание за всички, които искат да строят подобно съоръжение. Строителите й създадоха екипи, намериха хора, които разбират от този тип строително-монтажна работа, привлякоха специалисти от чужбина. Изискването, за да построиш даден обект, да си изграждал преди подобен спира малките и средните фирми. Компания, която е започнала със строежа на една къща, през следващата година построява десет. Тя естествено се развива и трупа капитал и иска да мине на по-големи обекти, например кооперация. Но тя няма да може да докаже, че е строила подобно съоръжение. Нима компаниите нямат право да се развиват? Проблемът с дъмпинговите цени също е на дневен ред. Тук държавата би могла да отсява подобни предложения. Това може да се постигне с точно изготвена тръжна документация и ясна визия за изпълнението на проекта, както и коректно изчислена прогнозна стойност за дейностите. През последните години Камарата предлага въвеждането на типови договори за строителния бранш в България, а сега този въпрос е отправен и на европейско ниво. ЕС в момента работи по изготвянето на директива за обществените поръчки, която да изравни и стандартизира работата на всички държави членки. Очакваме документът да даде точни и ясни правила и да създаде условия за честна конкуренция. Нашите предложения ще бъдат представени пред FIEC, като очакваме по този начин да достигнат и до ЕК. На европейско ниво се водят и дискусии за създаване на фонд, насочен към финансиране на строителството в държавите членки. Предложението е тези пари да бъдат насочени основно към инфраструктурни проекти. FIEC ще представи идеята евросредствата да се влагат не само в обществена инфраструктура, а и във всички проекти, които имат връзка с обществената дейност, и да са насочени основно към малкия и средния бизнес, който е гръбнакът на европейската икономика. Строителството в България през годините е измъквало страната от икономически кризи, смея да твърдя, че с необходимата подкрепа, при условията на добро законодателство и прозрачни процедури, при реална конкуренция на пазара може да го направи и сега.   Автори Николета Цветкова  Свилена Гражданска