КСБ

Експерти от ОП станаха кореспонденти на „Строител”

„Дълбоко в Сърнена гора, най-източната част от Средна гора, в района на полигона Змейово нашият екип се опита да открие истината за въздуха на Стара Загора, която многократно бе обгазявана с азотен диоксид, сероводород и прах. Дали военният полигон е необходимият грешник?”...
И такава репортерска задача очакваха бъдещите нови кореспонденти на нашия вестник от областните представителства на КСБ, с които проведохме един различен с посланията си тиймбилдинг дълбоко навътре в Сърнена гора, до Змейово, но по-точно - в Старозагорските минерални бани.
Такава задача нашите колеги не получиха, но преди журналистическите изпитания да започнат, неочаквано за мнозина от тях – експерти в ОП или работещи за ЦПРС, в тиймбилдинга взеха участие знакови фигури от Камарата.
С присъщия си ведър и приятелски тон изп. директор инж. Иван Бойков не само приветства идеята на редколегията на вестника за разширяване състава на кореспондентите с хора, който са вътре в проблематиката, но и акцентира върху необходимостта от творческото развитие на колегите, от творческата свобода при писането на текстовете. „Свободният човек е свободен тогава, когато може да защити тезата си публично”, беше встъплението на члена на УС на Камарата д-р Михаил Петров. „Писането е и опит, но и удоволствие”, продължи той.
Всичките тези думи бяха отправени към представителите на точно 13 областни представителства на КСБ, които, с благословията на своите областни председатели, трябва да навлязат в ново за тях амплоа.
Това беше в основата на експозето при представяне спецификата на работата в печатните медии. Главният редактор на „Строител” Ренета Николова определи идеята за този обучителен семинар на вестника и кореспондентите от ОП на КСБ като ново начало в развитието на печатното издание на Камарата. „Очаквайте нарастване броя на страниците”, вметна Михаил Петров, който е и член на Съвета на директорите на „Строител”. Ренета Николова анализира възможностите на най-често използваните журналистически жанрове, като обърна внимание, че журналистическото творчество е документално творчество. То отразява конкретен факт или събитие. „Затова вие ще трябва да се научите да ни информирате за този факт, да го описвате и коментирате, ако трябва, или да го анализирате, ако сте готови да поемете тази отговорност. Защото писаното слово остава, и то е лична отговорност. Но и отговорност на вестника! Главният редактор посочи и основните въпроси, на които всяка новина трябва да отговори: кой, кога, къде, какво, защо и наблегна и на основното изискване всяка информация  да бъде проверена поне от два независими един от друг източника.
Представете си реакцията на новопокръстените ни кореспонденти - инженери, икономисти, завършващи задочно различни специалности във ВУЗ, но нито един от тях с журналистическо или филологическо образование, как възприемаха скока в непознатите главоболни води на журналистиката…
Това, за скачането, метафорично беше пресъздадено от един от колегите със сбит разказ за неистовия репортер Егон Ервин Киш, който, за да отрази един икономически проблем в Австралия и за да попадне в държавата, която не му дава виза, скача от палубата на кораба „Стрессурд”, чупи крака си и остава на континента… за да пише репортажи!
Е, ние не искаме нашите кореспонденти да скачат от скелетата на новостроящите се сгради в техните региони, но „основното е да преценявате важността на новината”, наблегна колежката Елица Илчева, а Явор Симеонов препоръча „новината да е полезна, да усетите мига, защото в начина на писане всеки от вас изразява себе си”. Впрочем това беше и началото на разгорещената дискусия, чийто тон зададе председателят на ОП на КСБ – Добрич, Илия Михайлов. „Вестникът се чете не само от мениджърите на строителните фирми. Все по-често го виждам в ръцете на техническите ръководители, на обикновените строители. На страниците има за всекиго по нещо. Това го твърдя като пряк свидетел, но го твърди и авторитетният администратор на Добрич, кметът Детелина Николова”, категоричен беше Михайлов. Тук Олга Пешева от ЦПРС и инж. Бойков се солидаризираха с факта, че на страниците на „Строител” проблематиката на ЦПРС все още е малко застъпена, и то само когато има някакви съобщения за годишните потвърждавания. Юлия Фисинска от смолянското ОП настоя за създаването на оперативни връзки с вестника, а Светлана Иванова от Пловдив разказа за предстоящото пътуване до Румъния на наградени ученици от професионалните гимназии по строителство, архитектура и геодезия, участвали в конкурса „Аз мога да строя” на пловдивското ОП. Междувременно уебдизайнерът ни Влади Георгиев в присъщия си насмешливо-шеговит тон сподели „трудностите си” при макетирането на вестника, работата със снимковия материал, както и различните премъдрости при визуализирането на отделния брой. Фоторепортерът Камен Влахов препоръча лаконично: „Снимайте, снимайте, снимайте”, като имаше предвид неограничените възможности на цифровата фототехника. И някак неусетно новосформираните преди кафе паузата три екипа започнаха същинската надпревара - написването на два текста по зададен казус и друг по избор.
Интересно беше да се наблюдава ентусиазмът и желанието за добро представяне на трите отбора, водени от тримата редактори във вестника. И дойде кулминацията – екипите сами представиха текстовете си. Още там проличаха добрите. По общо мнение се отличаваше информацията за годишното потвърждаване на екипа на Явор Симеонов. Под секрет ви информирам, че в тази група имаше две дами от Централния регистър… Открои се аналитичният репортаж за провеждане на търгове по ОП „Регионално развитие” в Смолян. Инж. Родопманов беше изпратил амбициозни сътрудници, а и в помощ тук се оказа нашата репортерка Мариана Корчакова, която има за ресор МРРБ и познава проблематиката дори по-добре, отколкото собствената си къща. Приятна професионална нотка на владеенето на репортажа като жанр се усети в представянето на едно пътуване до Букурещ на третия екип.
И дойде часът на истината. Авторитетното жури в състав председател д-р Михаил Петров и членове Илия Михайлов – председател на ОП-Добрич, и Ренета Николова- гл. редактор на вестника, отсъди по съвест: „Победители са трите екипа! Но голямата награда отива при групата кореспонденти на Елица Илчева.”
Признавам, като водещ на единия от екипите, гардът ми малко падна, но бях първият, който сърдечно поздрави победителите – Елица, Мариана, Юлия и Теменужка Бодурова от Смолян, и Наталия Новкова и Мариана Димитрова от столичното представителство на Камерата.
Слава богу, че предстоеше още работа, защото бях решил да се „самонакажа” за загубата на отбора с 20 дължини в басейна на хотела, което впрочем не ми се размина, но причината беше друга. Накрая Стоян Димитров представи електронното издание на вестника, което беше замислено само преди няколко месеца, на тиймбилдинг в Луковит. Посещенията вече са респектиращи и говорят, че „за всеки влак си има пътници”. Стига обаче влакът да е експресен, добре технически поддържан, вратите да се отварят без скърцане, а пътниците да са компютърно грамотни. Нашите „пътници”, българските строители, явно са, щом интересът нараства от ден на ден.

Това беше.
Е, и два часа тенис на маса с предизвестен победител – Мартин от културната страница. Останалите, загубилите, изтърпяхме наказанието си със споменатите вече 20 дължини в басейна…


Наградите ви очакват

На тиймбилдинга бе взето и решение за обявяване на конкурс за най-добър материал и най-добра снимка, където освен репортерите и редакторите във вестника ще участват и новите ни колеги – кореспондентите от ОП на КСБ. Надяваме се на благородна и успешна борба. Оценките ще бъдат направени още през септември на делова среща в курортен комплекс „Албена”.
Успех на всички!
Наградите си заслужават.