КСБ – домакин на среща на строителните федерации от региона
Обсъдени бяха общи проблеми и съвместни инициативиСвилена Гражданска Председателите на строителните федерации от нашия регион проведоха заседание в София. Домакин на срещата беше Венелин Терзиев, вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и зам.-председател на Камарата на строителите в България. Председателят на КСБ инж. Светослав Глосов приветства присъстващите и ги запозна със състоянието на бранша у нас.
Гости на заседанието в сградата на Камарата бяха Костас Рушас, президент на Кипърската федерация на строителните фирми, Андреас Микалос, генерален секретар на кипърската организация, и Лауренцио Плошчану, председател на Румънската асоциация на строителните фирми.
От българска страна присъстваха инж. Таня Каменова, член на Изпълнителното бюро на КСБ, инж. Виктор Шарков и Васил Вутов, членове на Контролния съвет на КСБ, представителите на международния отдел на Камарата - инж. Джани Антова и Мария Желева, както и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.
Председателят на КСБ инж. Глосов заяви, че основно спадът в бранша е във високото строителство - около 80%. Като цяло сривът в сектора спрямо върховата 2008 г. е около 68%. По думите му строителният бизнес след 2009 г. се развива предимно на инфраструктурните обекти. Той подчерта, че основната работа за строителите идва от обществените поръчки, като 90% от тях са по европейските програми.
„Тази тенденция продължава вече три години и ще е водеща и през 2013 г. Следващите месеци ще са сложни за бизнеса, тъй като приключва програмният период и ще очакваме новия. Сега трябва да се подготвят проектите, с които ще кандидатстваме през следващите години. Очакваме, че ще има вакуум през втората половина на 2013 и първата на 2014 г., докато проектите бъдат одобрени и започне финансирането на новите обекти. Още повече че след няколко месеца идват и парламентарните избори“, допълни той.
Инж. Глосов заяви, че в момента се работи основно по изграждане на транспортна инфраструктура, както и по ОП „Околна среда“ -пречиствателни станции, депа за съхранение на отпадъци и т.н. По думите му обектите по Програмата за развитие на селските райони и тези за енергийна ефективност са шанс за работа на малките и средните фирми.
Според него излизане на бранша от кризата може да има едва през втората половина на 2014 г. Той обясни, че очакваната строителна продукция за настоящата година е около 6 млрд. лв., което, сравнено с 2008 г., е голям спад. По думите му чуждите инвестиции у нас също са намалели. Бележат ръст само тези при покупка на жилища и обекти в курортните райони, което се дължи най-вече на руски инвеститори.
Председателят на КСБ подчерта важната роля на Камарата за защита интересите на строителните фирми. Той отбеляза и родолюбивата дейност на организацията, която възстановява български паметници на културата, като за пример посочи Паметника на Цар Освободител Александър II.
„Румънските фирми също изпитват затруднения. През изминалата година преживяхме два парламентарни вота, което оказа своето влияние“, заяви Лауренцио Плошчану, председател на Румънската асоциация на строителните фирми. В момента се работи за създаване на Етичен кодекс на строителите в Румъния, който се подготвя от пенсионирани министри по строителството, специалисти и т.н., като се черпи опит от Холандия.
„Българските строители от няколко години имат Етичен кодекс, на базата на който функционира комисия, която разглежда различни спорове между дружествата. В момента се подготвя и създаването на арбитраж“, подчерта Венелин Терзиев. Вицепрезидентът на FIEC заяви, че ще изпрати българския документ, като подчерта, че е необходим и на европейско ниво.
Плошчану обърна внимание, че скоро Германия ще отвори пазар за няколко милиона работници и строителните асоциации от региона заедно с Унгария и Полша могат да си помогнат, за да се изградят ясни и точни правила как ще се случва процесът.
„Необходимо е да работят с фирмите ни като подизпълнители, а не да наемат работниците човек по човек“, обясни той. (Интервю с Лауренцио Плошчану на стр. 9.)
По думите на Венелин Терзиев въпросът е сложен и се преплита с обучението на служителите, законовото плащане на отпуските, така че решението няма да е толкова лесно.
Плошчану припомни, че през юли миналата година бе обявена стратегия за устойчиво развитие на конкуренцията в строителния сектор и че той е докладчик за предлаганите промени от страна на FIEC. „Имаме един месец да съберем мненията от страните - членки във федерацията“, подчерта той.
Румънският председател заяви, че имат договор за сътрудничество с китайската организация, като целта е да намират средства за публично-частно партньорство, т.е. средства от Китай, работа в Румъния.
„Ние се намираме на границата на Европа, затова се надяваме както на европейско, така и на китайско финансиране за развитие на проектите“, подчерта той.
„При население от 800 000 души Кипър има 3000 строителни фирми. В момента текат усилени дискусии с кипърските синдикати за промяна на условията за заплащане. Минималното възнаграждение на строител при нас без осигуровките е 1806 евро“, заяви Костас Рушас, президент на Кипърската федерация на строителните фирми.
Той повдигна въпроса за сертифициране на работниците, като останалите участници в срещата се обединиха около необходимостта за унифициране на критериите за покриване на различните класове.
Венелин Терзиев предложи правилник за дейността на групата, който ще бъде разгледан и подписан на следваща среща. В него ще бъдат ясно разписани задълженията на всеки един от представителите на групата.
Вицепрезидентът на FIEC информира участниците за проведеното заседание на Управителния съвет на организацията, състояло се преди дни в Мюнхен. Там са били обсъдени редица въпроси, свързани със състоянието на строителния пазар в Европа, развитието на публично-частното партньорство, сертифицирането на работниците, както и възможните съвместни инициативи. Представен е бил актуализиран финансов доклад за 2012 г., както и бюджетната рамка за 2013 г. Изводът от срещата е, че бюджетът за изминалата година ще бъде спазен с балансиран резултат. Венелин Терзиев е направил предложение да се привлекат нови членове на FIEC от групата на страните, работещи по програми за присъединяване към ЕС, с цел увеличаване на приходите.
От разговорите по време на срещата стана ясно, че в момента се изготвя програмата за конгреса на строителната организация. Вече е уточнена една от темите, която ще е „Води“. Ще се организира също и дискусия за фасилити мениджмънт, тъй като е считана за стратегическа за FIEC и страните членки. По време на УС на организацията е докладвано и за подготвяна модернизация на сайта. Целта е новият вариант да започне да работи в края на първото тримесечие на тази година.
Венелин Терзиев уведоми, че всяка една от комисиите - икономическа, правна, социална и техническа, е изнесла доклад за дейността си.
По време на срещата в София Васил Вутов представи и проекта „Аз мога да строя“. По думите на Венелин Терзиев КСБ се стреми да го направи международен. „Той може да е част от идеята за сертифициране на работниците и инженерите, така че да сме сигурни, че когато наемаме хора от България или Кипър, те ще имат едни и същи способности“, допълни той.Венелин Терзиев, вицепрезидент на FIEC и зам.-председател на УС на КСБ: Ще работим за европейски Етичен кодекс в бранша
Важен е въпросът с източноевропейските работници в Германия
Г-н Терзиев, бяхте домакин на първата регионална среща на строителните федерации от региона, които са членове на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Как възникна инициативата за подобна дискусия в София?
Тя дойде вследствие на моя идея с цел да се задълбочи сътрудничеството в групата и да можем да работим по-сериозно. Стъпвам на опита на най-активната група във FIEC, която прави срещи, взима решения, отстоява позиции и решава проблеми - тази на германската камара. Мисля, че това, което започнахме, е едно добро начинание и то намира подкрепа у колегите. За съжаление не всички успяха да присъстват на тази среща. Трябва да се има предвид, че някои от държавите са в много тежко състояние поради икономическата криза, в някои има безсрочни стачки и колегите трябва да присъстват в този момент в страните си. Имам уверението им, че на следващите дискусии ще участват и те.
Какви са основните резултати от срещата?
Придобихме като Камара много полезна информация за сектора в регионален план. На първо място е тази, която получихме от Лауренцио Плошчану, президент на румънската асоциация, че немската камара предвижда да открие бюра във всеки регион за набиране на работна ръка. Това е вследствие на изказване на немския канцлер Ангела Меркел, че страната през 2013 г. ще приеме 5 млн. работници. Една голяма част от тях ще бъде от строителния сектор. За нас тази информация е много ценна, защото това е сериозен проблем. Той касае основно Камарата и строителните фирми като работодатели, защото ние сме хората, които влагаме в образование и преквалификация на работната сила. Ако тези работници, в които години наред сме инвестирали средства, отидат да работят там - това означава ние да загубим тези пари. Разбрахме се с румънската асоциация да намерим обща позиция с тях и с останалите колеги. След това ще отидем на разговор с немската камара по този въпрос. Аз поставих темата и по време на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.
Кои са другите общи теми, по които КСБ ще работи съвместно със строителните организации от региона?
В действителност имаме много близки теми. Въпреки че сме малко разнопосочни като регион и група, проблемите ни са, общо взето, едни и същи. Виждаме, че може да осъществяваме съвместни инициативи като например проекта „Аз мога да строя“. Ние показахме филма на колегите и те изразиха своята готовност за включване в него. Сред основните неща, които трябва да направим, е изработването на общ правилник, в който ясно и точно да са разписани задълженията на всяка една държава членка, както и на хората, които ще бъдат избрани да представляват групата. Оттам нататък ще реализираме и други съвместни инициативи. Например ние споделихме добрата ни практика относно създаването на Етичен кодекс. Оказа се, че в Румъния и в Кипър се опитват да изработят подобен документ. Ние предложихме да им предоставим нашия кодекс като основа. Ако те могат да го обогатят и допълнят с нещо, да излезем с общо становище пред FIEC и документът да бъде приет и на европейско ниво.
Какво предстои оттук нататък?
На първо място да изработим правилника, а след това да подготвяме общи становища и да защитаваме общи интереси. Те са много и най-различни. В някои отношения сме изпреварили част от държавите от групата, а в други сме изостанали. Например в Кипър са много напред по отношение на типовите договори за обществени поръчки, ние все още не можем да ги наложим. От друга страна, у нас сме приели европейската директива за забавено плащане, задължаваща държавата да се разплаща в определен срок, а в Румъния все още тя не е факт. Трябва да вървим към общи стандарти в сектора.