Инж. Николай Георгиев: Междуфирмената задлъжнялост всеки ден убива компании

При търговете се допускат космически изисквания за обекти на стойност 1-2 млн. лв.

Прочетена: 77

Свилена Гражданска

 

Инж. Георгиев, изтече още една година за строителния бранш. Какво се случи през нея в Областно представителство – Ямбол?

Като всяка година, така и през 2012 г. правихме това, което трябваше, а какво се получаваше, е друг въпрос. Помагахме на ямболските строители най-вече като се опитахме да използваме Комисията по професионална етика относно случаи на неправомерни търгове в региона.

Помагахме на младите специалисти от Строителния техникум в града по проекта „Аз мога да строя“.

Най-голямата болка на ямболските строители и през изминалата година беше, че при високото строителство нямаше достатъчно обекти. Спадът е 50%. Ако го сравняваме с 2008-2009 г., когато обемът на строителната продукция беше за около 240 млн. лв., то за 2012 г. отчитаме около 118 млн., т.е. спадът е почти двоен.

80% от строителните обеми сега са по европейски програми. От една страна, е добре, че има подобни средства, което спомага за оцеляването на част от бранша. От друга обаче, не можеш да зависиш от бюрократичната машина. Няма реална конкуренция. Оцеляването на фирмата зависи от административните процедури. При един частен инвеститор можеш да разговаряш, да си в реална конкуренция с колегите. Докато една обществена поръчка зависи от бюрократичната машина, която на практика в един момент може да обезсмисли целия процес.

 Как работите с местната власт?

С общините работим нормално. През последните години имаме хубава тенденция обектите в Ямбол да се печелят от ямболски фирми. Обемът засега не е голям, по-скоро тепърва предстоят големи инфраструктурни обекти като например водният цикъл на областния град, който е за над 100 млн. лв. В тръжните комисии като независими експерти участват представители на Камарата на строителите, когато обектът е над 2 млн. лв., както беше при предишните промени на Закона за обществените поръчки.

 Като активен участник в търгове кои са най-честите нарушения, с които сте се сблъсквали?

Фрапиращи случаи при обществените поръчки съществуват в цялата държава. Има какви ли не условия и изисквания, които се пишат в тръжните документи. Не знам дали това зависи от местната власт, или по-скоро от министерствата, през които минават съответните обекти. Допускат се едва ли не космически изисквания за елементарни строежи за 1-2 млн. лв., за които трябва да се доказват невероятни обеми, които ги имат само три-четири фирми. По този начин още в самото задание в голяма степен провежданият търг се опорочава.

 Необходими ли са промени в законодателната база?

Необходимо е да се измени най-вече нормативната уредба и заданията, които се поставят от съответното министерство или общината. Търгът трябва да стане по-достъпен за всички, които са се доказали. Според мен, като притежаваш първа категория, трябва да можеш да изпълняваш всички обекти от нея. Имахме случай на обществена поръчка за обект в областта, който сам по себе си е трета категория, а се изискваше от фирмите да имат първа категория в три от групите. Впоследствие това беше коригирано, защото колегите са доста чувствителни на тази тема.

Същевременно Законът за устройство на територията трябва да се пренапише, а не да се правят непрекъснато козметични промени. Радвам се, че предложените изменения в нормативния акт за допускане на екоорганизации в комисиите при одобрение на подробни устройствени планове отпаднаха. Това щеше да затрудни изключително много нашия бранш. Все по-трудно щяха да се случват част от обектите.

 От 1 януари влезе в сила дългоочакваният Закон за публично-частното партньорство. Каква е възможната негова реализация на територията на областта?

Нормативният акт е една от възможностите да се намери допълнителна работа в сектора. Имаме предварителни разговори с общините за проекти. Надявам се някои от тях да се случат.

 Как се отразява междуфирмената задлъжнялост на компаниите в бранша?

Това е най-големият бич за сектора. Поради една или друга причина някои фирми фалираха, а други са на крачка от това. Голяма част от малките компании минаха в сивия сектор. Междуфирмената задлъжнялост, която е в десетки пъти повече от това, което ти дължи общината или държавата, всеки ден убива строителни компании. Трябва да се помисли по този въпрос и това може би трябва да е приоритет на Камарата през тази година.

 Как стои въпросът за кредитиране на строителите?

Както браншът беше най-хубавият за банките през 2008 г., сега станахме най-лошият. Лично аз ползвам кредит. Строителите сме на зор, а финансовите институции са тези, които имат пари. Трябва да се съобразиш с техните условия, като те почти никога не  допускат диалог. Според тях нашият сектор е рисков, поради това трябва да плащаме и високи лихви.

 На инженеринг или на технически проект трябва да се изпълняват обектите?

Зависи от обекта. Доказано е в Европа, че по ФИДИК – Жълта книга, се работи правилно и има успехи. За големите инф­раструктурни обекти е нормално да бъдат на инженеринг, при малките обаче не е. Голяма част от фирмите не могат да си го позволят. Те нямат капацитета да направят инженеринг на обекта.

Същевременно не трябва да забравяме, че ролята на консултантите е огромна. Тя трябва да е съобразена с действащата нормативна база и да не се правят нарушения. Имаме сведения, че голямата част от консултантите подготвят проектите за определени фирми. Заедно с КСБ трябва да се опитаме на местно и на национално ниво да ограничим това.

 Как ще протече според вас настоящата година?

Лошо. През 2013 г. аз не очаквам нищо добро да се случи за бранша. Освен инфраструктурни и водни обекти, основно по европейски програми, няма какво друго да се строи. За тях участват много малка част от фирмите в бранша – около 4-5%.

Основната част от фирмите са заети във високото строителство, но там не се вижда голямо раздвижване поне до втората половина на 2014 г. За съжаление ще има още фалити и междуфирмената задлъжнялост ще се увеличи. Приоритетите на Камарата през годината не трябва да се изменят. Тя е създадена, за да защитава бранша. Трябва да се опитаме да запазим членската си маса, каквато е в момента.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 06.02.2013. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: