Ще бъдем последователни и настоятелни при защитаване на нашите позиции

Г-н Василев, как ви хрумна идеята да преплувате Босфора? Как въобще се решихте на такова нещо?
Мои приятели от Турция ми казаха, че има такъв плувен маратон. Няколко пъти го пропусках, но винаги съм имал желанието да го направя. А как съм се решил… нека се върна за малко във времето. „Хелиос”  е регистрирана през 1990-а и тази година навършихме 20 години. Куриоз е, че със съдебно решение фирмата ни е регистрирана на… 36 март. Това го забелязах чак една година по-късно - на митницата в Гюешево. Полицаите ме спряха и заявиха, че това съдебно решение е фалшиво, с дата 36 март. Отивам, поглеждам, да вярно, пише 36 март. Оттогава така си върви – отдолу с думи пише двайсет и шести март, а отгоре с цифри - 36 март. Та през тези две десетилетия минахме през различни перипетии. Но знаете ли кое ме впечатлява най-много? Негативизмът на българина, който бележи делника, празника, живота ни. Още като се събудим, и започваме да говорим за криза, за нещо страшно или лошо. През целия си съзнателен живот винаги съм се стремил да не се поддавам на този модел и това много ми е помагало във  времето. През 1990-1991 г. нямахме почти никакъв опит и стартирахме бизнеса с внос от Украйна, Русия. Само три години по-късно – на 31 май 1994 г., открихме официално първия частен цех за арматурни заготовки. В повечето случаи сме постъпвали по този начин. Тръгваш към целта и в процеса на работа се тренираш и подготвяш.
През последните 14-15 години тази обремененост - че живеем в перманентна криза – ни се отразява доста зле. С мрънкане нищо не се постига. Още повече, че въпросната перманентна криза според мен сами си я предизвикваме. В тази обстановка ти си като жаба в кален гьол. Не можеш да чакаш той да се избистри, да стане по-плитък или по-дълбок. Ще се научиш да плуваш и да си намираш храна, ще се научиш да живееш. И така ще подготвиш живота, плуването и организацията на работата, че да ти е хубаво. Иначе какво правиш? Или щъркелът те изяжда, или бягаш в друг гьол, където те чака… същото.  Друг ред няма.
Ето това са мотивите, които ме „пратиха” да преплувам  Босфора. Има, разбира се, и един национален момент. Не може от 1911 г. до 1918 г. нашите деди (имам прадядо, който е бил войвода по Беломорска Тракия) да спечелят три войни, по време на отпуските да направят по четири-пет деца, да ги възпитат да работят, да ги научат как да оцеляват. А през периода 1918-1939 г. да изградят една от най-стабилните икономически и финансово държави в Европа и на Балканите. Силна държава със самочувствие, със силен народ.
Докато ние какво направихме за тези 20 години? Аз се чувствам много отговорен като човек и като предприемач, който е направил третото металургично предприятие в България. Аз съм един от хората, които се причисляват и към индустриалното общество на тази държава. За мен това е гордост. Но в крайна сметка какво правим? Вместо да сме организирани и да се занимаваме с работата си, започнахме и ние да се увличаме по мрънкането. В която и сфера да си, трябва да се концентрираш и да работиш, трябва да вложиш цялата си енергия в това нещо. Тогава си казах: „Добре, какво мога да покажа извън това, което правя всеки ден? На себе си, на моите хора - семейството и служителите, на всички колеги и приятелите от клубовете, в които членувам? Избрах да преплувам Босфора. За да преодолея тези седем километра, се наложи – доколкото мога, да се подложа на сериозни тримесечни тренировки. Повлия ми добре - свалих 7-8 кг, преодолях и психическата бариера, „спусната” от непрекъснатото повтаряне на близки и познати: недей, няма смисъл, какво правиш, вече си на 54 г. и може да стане беля...  

Не смятате ли, че тези предупреждения са били основателни, след като преплуването на Босфора наистина е много сериозно изпитание?
Едва когато отидох там, разбрах какво е карало близките ми да са загрижени. Разбрах и какво е страхът, който трябва да преодолееш . Изсипват ни 400 души на една площадка от 70-80 квадрата и, представете си, пускат музика, с която те нахъсват така, че дори и най-близките ти трудно ще те познаят. В един момент казват „Юруш”, ти гледаш как стотици тела се хвърлят във водата едно върху друго, защото всеки гледа да тръгне навреме… Без никакво преувеличение, точно в този момент аз си представих българския войник от картината на Ярослав Вешин „В атака. На нож” - с разкъсаната шапка и скъсани цървули, но с очи като на див звяр и с пушка в ръка. Този войник също го е страх, защото няма човешко същество, което да не се страхува. Но с вик „Ура” той тръгва в атака, защото има цел. Тук е същата работа: хвърляш се и вече не мислиш, плуваш и знаеш, че трябва да стигнеш целта.
В личен план аз съм най-доволен, че успях да се подготвя и че издържах психически. Защото, ако не издържиш, просто спираш да плуваш, вдигаш ръка и организаторите те прибират с най-близката моторница. Аз обаче исках да го направя не заради самото преплуване, а да покажа по този начин на себе си и на всички около мен, че можем да плуваме. И че кризата не може да ни бъде оправдание. Просто трябва да имаме поставена цел, която винаги  да преследваме.

Да, кризата е основна тема, особено за строителния бранш. Понеже вие сте  член на УС на КСБ какво  може да направи камарата в такъв момент? И какви са приоритетите на новия управителен съвет?
По въпроса за браншовите организации имам позиция още от 1991 година. Тогава заедно с Димитър Язов, Пламен Иванов, Кочовски започнахме да се събираме и да разговаряме на тема „Капитализъм, браншова организация”. Въпреки че довчера сме били работници, служители или ръководители в една друга форма на обществена организация на производството, още тогава бяхме наясно, че браншовите организации са субекти, които имат и ще имат огромно влияние. Както върху вземането на управленски решения, така и за подредбата на самия бранш. Значи, когато подреждаш бранша си, ти трябва браншова организация, не можеш да очакваш различни икономически, статистически, политически или други фактори да слагат ред в твоя бранш. Аз имах щастието да бъда  член на УС в първия му мандат и с голямо задоволство, за първи път от толкова години (а аз съм от 1976 г. все в строителството) мога да заявя, че най-накрая КСБ придоби браншови облик. И, като се каже Камарата на строителите в България, на гилдията да се гледа по друг начин - с респект. Изказвам голямото си уважение към Симеон Пешов, защото благодарение на него, благодарение на Иван Бойков като изпълнителен директор, благодарение на останалите колеги ние успяхме да преодолеем всички субективни и обективни пречки, организирахме се целият УС и тръгнахме в една обща посока - за изграждане на камарата. Като авторитетна структура, която има своето достойно място в обществото. Вече се  знае кой кой е в строителството и  ни приемат с уважение – било то синдикатите, било то в министерските кабинети или в общините.
За постигането на подобна амбициозна цел три години не са кой знае колко много. Но смятам, че успяхме. Вие сте свидетели колко срещи направихме - с премиер, с вицепремиер, с министрите на строителството, на екологията - това не е случайно, това е извоюван авторитет. През следващите три години новият управителен съвет трябва да укрепи този авторитет, да го направи още по-значим. По всички проблемни въпроси думата на камарата като браншова организация трябва да звучи все по-тежко. И ще не ще, всеки да се съобразява с нашето мнение. Ние трябва да бъдем последователни и настоятелни при защитаване на нашите позиции. Трябва да разширим обхвата на камарата, да я утвърдим като ударния юмрук на бранша - силен, стегнат, всички в една посока. Имаме два основни проблема. Първо – разплащането и взаимоотношенията с финансовите институции, от които зависи физическото оцеляване на фирмите в момента. И второ – взаимоотношенията с органите на държавната и общинската администрация, в чиито ръце така или иначе  е съдбата на бъдещите търгове.
Новият УС трябва да доизгради авторитета на КСБ и да усъвършенства умението за прокарване на решенията на камарата. В момента вземането на решенията и тяхното докарване докрай е много важно да стават бързо във времето. Това е начинът за стимулиране на администрацията - с време и с натиск. Имаме професионалист в ресора - регионалният министър Росен Плевнелиев. Той е успешен като специалист, успешен е като администратор, успешен е и във взимането на решения, защото познава бранша. Ако сте забелязали, той най-добре си изпълнява задълженията, свързани с плащанията. А други министри и министерски чиновници по някакви причини – без значение дали те са субективни или обективни, продължават, така да се изразя, да „тупкат топката”.

Къде е мястото на камарата в подобни случаи?
Нашата работа е да сме арбитрите, адвокатите, надстроечната структура, която трябва да защити строителна фирма „Хикс”, „Игрек” или „Зет”. А не строителят сам да ходи и да се чуди как да се оправя с институциите. Всеки от нас сигурно има някакви свои лични „стъпки” в различните институции. Камарата обаче трябва да се превърне в най-голямото лоби на строителния бранш. Не може Иван от партия „Хикс” и Драган от партия „Игрек” да вършат онова, което би трябвало да е право и задължение на камарата. Ето защо трябва да си извоюваме такъв авторитет, че нито един въпрос, свързан с настоящето и бъдещето на бранша, да не бъде решаван зад гърба ни. Или пък мнението ни да бъде търсено само проформа.
Камарата е на всеки от нас и трябва да разчитаме на себе си като строители, не да си пречим, а да си помагаме. Явно времето ни поставя пред едно много сериозно изпитание: оцеляването. Почти всички в бранша сме в много трудно положение. Притискат ни банки, инвеститори, негативни обществени нагласи. Това изнервя обстановката и изостря отношенията помежду ни. Ето защо аз апелирам най-искрено и в човешки план - трябва да се настроим психически така, че да оцелеем като строители, без да си навредим като хора.
Искаме да го признаем или не, в бранша влязоха много непрофесионални структури. Структури, които имаха свободни средства и се чудеха къде да ги инвестират. Те използваха широко отворената ножица между търсенето и предлагането и в периода 2007-2008 г. натрупаха сериозни печалби, по-голяма част от които – спекулативни. Слава богу, кризата доведе и до един оздравителен процес: много от тези измислени фирми не пожелаха да се регистрират и вече ги няма на пазара. Това не е злина, напротив – в бизнеса трябва да останат само онези, за които строителството не е само работа, а и призвание, начин на живот. Именно тези хора ще устискат на всякакви кризи. И ще изплуват, макар с по няколко воденични камъка на шията.
Поне от десет години фирмите, които можем да наречем строителни и които изграждат съвременния облик на строителната индустрия, са ясни. Оттук нататък е голямата роля на камарата - да ни обедини. Където прехвърчат искри, където – по една или друга причина - има изостряне на отношенията между наши членове, да ги убеди да седнат на една маса и да се разберат като нормални хора и колеги.

Да разбирам ли, че говорите за идеята за превръщането на етичната комисия в арбитраж ? И проблемите между членовете на КСБ ще се решават вътре в структурата, вместо да се ходи по съдилища и комисии?
Това е факт. Смисълът от съществуването на Етичната комисия аз го разбирам в по-широк аспект. Не да разяснява дали е крив Иван или Драган, а да разгледа и да реши един проблем така, че никога повече да не се занимава с подобен казус. Ние в момента имаме, казах го ясно и точно, два проблема, заради които браншът е зле подреден: осигуряване на средства чрез финансовата система и ефективна работа с администрацията. За да се измъкнем, ние трябва да преодолеем тези проблеми по възможно най-бързия начин. Средствата за това ще дойдат от европейски проекти, от европейските фондове, но процесът е затормозен от тежката инерция в административните служби и собствената  инерция, с която трябва да се преборим.

Нека да кажем няколко думи и за фирмата, за „Хелиос металург”. Доколкото разбирам тя е първата фирма, която има такъв затворен цикъл на производство?
„Хелиос металург” реално е на пазара от 2006-та. Две години по-късно – на 25 март 2007 г., в Пловдив открихме третото металургично предприятие в България, изградено изцяло с частни капитали. То произвежда арматурна стомана и е четвърто по големина след „Кремиковци“ - София, „Стомана“ - Перник, и „Промет“ - Дебелт. Капацитетът е 12 хиляди т месечно, но досега максималното количество, което сме пускали на пазара, е 8500 тона месечно.
Интересното за „Хелиос металург” е, че по-голяма част от произведената армировъчна стомана се преработва в арматурни заготовки, които – по заявка на клиента, доставяме до всяка една точка на страната. От значение е това, че от началото на 2009  г., след един сериозен 6-месечен одит, успяхме първи да сертифицираме арматурната заготовка като продукт и в момента сме единственият сертифициран производител на такова изделие. Това е най-сериозното ни предимство, особено ако става дума за проекти на чуждестранни инвеститори.
Освен това заготовките преминават през процес на компютърна обработка. Всяка позиция получава свой уникален баркод върху идентификационен етикет, който пък съдържа информация за предназначението на заготовките от всяка партида.
Всичко това гарантира на инвеститорите и на строителите… „юридическо спокойствие”, защото, ако се наложи, чрез тези баркодове ние можем да докажем във всеки един момент къде се намира, къде трябва да се намира и какви са механичните и химическите показатели на всяка колона, греда или стомана, посочена в арматурния план.
Подобна практика е въведена в доста европейски държави, но безспорните лидери са Германия и Италия. След миналогодишните тежки земетресения италианците въобще отказаха да покрият щетите поради това, че стоманата и бетонът не са произведени от сертифицирани компании, разполагащи с ефикасни системи на управление, производствен и качествен контрол.
И последната засега, разбира се, новина е, че през 2012 г. ще затворим целия цикъл: от изкупуването на скрап, през производството на кнюпели и арматурна стомана, до производството на арматурна заготовка. Искрено се надявам, че едновременно с това ще затворим и друг един кръг: ще предлагаме висококачествен продукт на достъпна цена.

Ще почива ли г-н Василев това лято?
Г-н Василев ще почива. Всяка година за почивката на г-н Василев се грижи г-жа Василева, която този въпрос го планира винаги. Ние горе-долу почиваме винаги през септември, но през последните 6-7 години – задължително навън. Заминаваме само с нейния GSM, за да мога да бъда под пълен контрол. Бил съм в Австралия, в Северна и Латинска Америка. Сега ще пътуваме до Армения и Грузия. Благодарен съм, че животът ми даде такава възможност и че имам амбицията и кондицията да го правя.

Последно, някакво пожелание за в. „Строител”. Вие го подкрепяте и на практика, не само на думи, но и на дела.
Подкрепям го, защото той ни е необходим, той е нашата витрина. Той е трибуната, от която ние можем и трябва открито да си казваме нашите си неща – строителните. Когато говорим за „Строител”, ние казваме „нашият вестник”. И всеки го търси, защото става все по-смел, темите - по-конкретни и интересни. Вестник „Строител” е много сериозно постижение на КСБ. А най-голямото, което вие и екипът успяхте да направите, е, че не го претупахте, а го осмислихте. Списвате го професионално и без да е тежко за четене. Ето защо още на първото заседание на новия УС обща позиция беше, че вестникът ни е нужен и ще се развива заедно с нас. Пожелавам много успехи на екипа и на неговия главен редактор!

Интервю на
Ренета Николова