Мартин Славчев Инж. Шарков, разкажете малко повече за работата на Контролния съвет на КСБ, на който сте член.

Той е орган на Общото събрание на браншовата организация. Бил съм негов член и председател и по времето на Българската строителна камара. Аз съм и единственият жив почетен член на Камарата.

По устав представителите на Контролния съвет не са задължени да присъстват на заседания­та на УС на КСБ. Според мен това положение трябва да се промени.  За да можем да извършваме и превантивен, а не само последващ  контрол, трябва да бъдем добре информирани.

Как оценявате работата на организацията?

Тя доказа своята жизненост и компетентност. Показа, че е сериозен представител на строителния бранш. КСБ има звена, които обработват информацията за това какво се случва в сектора. Създаде се и прекрасен вестник - „Строител”, който информира българските строители,  обобщава проблемите, с които те се сблъскват, дава поле за изява на различни мнения и становища, свързани с бранша.

Камарата завоюва своя авторитет пред всички държавни институции и други обществени организации. Гласът й се чува. Това обаче не е достатъчно. Има неща, за които КСБ, особено по места, трябва да отстоя­ва своите позиции и да не допуска да се появяват нелоялни наши колеги. В това отношение трябва да се води жестока битка. Защото, ако сивата икономика не спре да действа, ще продължават некоректни, безпринципни отношения и задкулисни машинации.

Според вас какви трябва да бъдат приоритетите на Камарата?

Тя е организация от съмишленици. На базата на холдинговата система малките фирми трябва да бъдат приобщени към по-големите. Това изисква конкурентни, по-прозрачни и коректни правила на играта по отношение на договарянето.

Не е нормално подизпълнителите да дават най-ниска ценова оферта, за да бъдат избрани от главния изпълнител. Необходимо е да са ясни и прозрачни условията, при които е спечелен обектът, защото освен финансови основният строи­тел е поел ангажимента за гаранционни срокове и т.н. Не бива да се допуска подизпълнителите да работят за трохи...

Какви са основните проблеми на строителите у нас?

Според мен, че ние, българите, поначало трудно работим в колектив. Необходимите за това качества трябва да започнат да се изграждат още по време на ученическите и студентските години. У нас всеки студент само­стоятелно изготвя своята курсова и дипломна работа. В някои западноевропейски страни това не е така. В Англия при инженерните специалности още от първи курс се разработват колективни задания. Ако цялата група студенти е съставена например от двадесет души, тя се разделя на пет, като на всяка от тях се възлага отделна задача. Именно това изгражда навика у младите специалисти да работят в колектив, а не самостоятелно.

Как гледате на събитията у нас?

При всяка смяна, независимо каква е тя, трябва да има приемственост. Не може в управлението, без значение на какво ниво, да се вкарват само нови хора. В България обикновено когато се смени ръководството, например кметът на някоя община, той назначава свои заместници, началници на отдели и т.н. Какво се получава в крайна сметка? Необходимо е новоназначените да се обучават известно време. Затова в първите 1-2 години страдаме, докато управниците свикнат със задълженията си. Така е и с народните представители, защото общината е една малка държава...

Всяка партия трябва да работи за подготовката на своите млади кадри. Доколкото съм информиран, единствената у нас, която работи сериозно в това направление, е ДПС.

Каква е разликата в начина на работа в строителството сега и преди?

Ако говорим за качество на строителната работа, то сега е на много по-високо ниво. Пазарът вече е наситен с разнообразни материали. Съществува обаче известен проблем в производството на българските, защото няма ясно определени стандарти, които да се спазват.

По отношение на организацията и специализацията на работата също се наблюдават значителни подобрения. Липсва ни обаче сериозната подготовка на млади кадри в строителството за всички нива на професията.

Държавата е абдикирала от това свое задължение. В момента или се произвеждат прекалено много на брой в дадена област, които след това не могат да си намерят работа, или в други сфери те са недостатъчно, за да покрият търсенето. За да се избегне този серио­зен проблем, държавата заедно с бизнеса трябва да съумее да прогнозира в перспектива какви кадри ще са необходими за различните нива и специалности.

Кажете няколко думи и за Клуба на строителите ветерани?

Идеята за създаването му е стара - отпреди 5-6 години. Още с планирането да се закупи сграда на КСБ бяхме разговаряли, че тук трябва да има помещение, където да се събират строителите ветерани.

Благодарен съм на ръководството на Камарата, на УС, на председателя инж. Светослав Глосов, на изпълнителния директор инж. Иван Бойков, че още с влизането в новия дом ни беше дадена прекрасна зала.

През март т.г. учредихме Клуба на строителите ветерани. Всеки момент предстои да го регистрираме в съда по Законa за юридическите лица с нестопанска цел. Аз съм зам.-председател на Националния клуб на строителите ветерани.

Досега сме сформирали клубове в Пловдив, Стара Загора и Самоков. И на трите места хората с благодарност и отзивчивост участваха в организацията на мероприятията. Това може само да ни радва.

До края на годината предстои да се създадат представителства  и в другите областни и районни центрове на страната. Целта е строителите ветерани да почувстват грижа от страна на младото поколение колеги и да се види, че те не са забравени, както и успехите, които са постигнали през професионалния си живот.

Какво бихте добавили за финал?