Инж. Григоров, каква е реалността за строителния бранш в област Шумен? Като навсякъде и в района строителите са много притеснени от икономическата криза. Обектите са малко. Основно работим по проекти от капиталовите програми на местните власти. Ако трябва да кажа какво предстои и на какво се надяваме, то е единствено на средствата от ЕС. В няколко общини - Върбица, Каолиново, Никола Козлево, Нови пазар и Преслав, се очаква да започнат изграждане и рехабилитация на подземната инфраструктура и строеж на пречиствателни станции за отпадни води. Не споменах Шумен, която е най-голямата община в района и естествено се строи и най-много. В областния център ще се работи по рехабилитация и разширение на канализационната мрежа, биологично стъпало на пречиствателна станция, както и консервационни и реставрационни дейности по паметници на културата. Предвидено е изграждане на три центъра от семеен тип. За едни от обектите вече има обявени обществени поръчки, за други все още се подготвя тръжната документация. А частните инвеститори? Колкото и малко да са техните вложения в областта, осигуряват ниша, която ангажира сектора. В индустриалния парк на Шумен се извършва строителство, а нашите фирми са подизпълнители. Каква е кратката равносметка на свършеното от ОП на КСБ - Шумен, през изтичащия мандат? Основно работихме с общините за по-нормални условия в тръжните процедури. По този начин се опитвахме да помогнем на нашите членове, доколкото позволява нормативната база. Разбира се, навсякъде има един печеливш и много недоволни фирми, но това е ситуацията в момента. Отделно проведохме курсове по охрана и безопасност на труда. Те са традиционни за нашите офиси. Какви са текущите задачи пред областното представителство на Камарата? Основната е свързана с организацията на отчетно-изборната кампания. Тя е най-важната за следващите няколко месеца, тъй като на нея ще се избере ново ръководство, с което да вървим напред. Макар че е почивен период, за строителството август е най-активният месец. Каква е междуфирмената задлъжнялост в района? Общините се опитват да разплатят просрочените си задължения, с което да намалее и междуфирмената задлъжнялост. Все още тя много тежи на строителите в района. Всичко дойде от забавените разплащания на местните власти по европрограмите. Често и финансовите корекции, които налагат управляващите органи на общините, се отразяват на нас изпълнителите. Това са проблеми, по които работим заедно с кметовете. Същевременно във всяка една криза сивият сектор се увеличава. С него нямаме много възможности за борба. Виждаме некоректните колеги, но няма как да им се противопоставим. Единствено инспекцията по труда би могла да направи нещо по въпроса. Колкото е по-тежка икономическата криза, толкова се разраства и сивият сектор. Чрез него се подбиват коректните изпълнители. Мъчим се да се борим с това, но е трудно, тъй като ни липсват лостове, за да му се противопоставим реално. Споменахте местната и държавната власт, участвате ли в съветите за развитие на района? За нас най-важната тема е за по-прозрачни тръжни процедури. Това е най-голямата ни болка на строители. Голяма част от обществените поръчки са разпределени предварително. Едва ли не изпълнителят е ясен още с обявлението на търга. Това е основното, за което трябва да се бори Камарата - за ясни и честни процедури. Безброй са примерите, които можем да посочим за дискриминиращи условия. Въпросът е как да намерим пътя, по който да излезем от тази ситуация, в която сме. За разлика от много колеги смятам, че икономически най-изгодната оферта е начин да заобиколим честния търг. Според мен единственият критерий, по който може да се оценяват предложенията, е цената. Няма друг. Същевременно, за да се преборим с дъмпинговите цени, би следвало законодателно да се реши, че офертите, които се отличават с 20% от средната стойност, се отстраняват. Тогава още с отварянето на ценовите предложения може да се поздрави избраният изпълнител и да няма условия за безбройни обжалвания. Чудесно е да намерим баланс между качество и цена, но обективно няма как да го преценим. Винаги остава съмнение за негласни договорки, срещу което трябва да се борим. Смятам, че всяка една промяна в Закона за обществените поръчки е полезна. Заставам зад по-радикалните изменения, които вече ви споменах. Предложените от Министерския съвет според мен няма да променят много условията при търговете и да дадат работа на малките и средните строители. Песимист съм за възможностите, които ще се открият пред малкия бизнес с допускането до тези процедури. Мисля, че при сегашните критерии те отново ще бъдат елиминирани. Регламентирането на фигурата на подизпълнителя ще спомогне. Всяка една промяна води напред, но измененията са много козметични. Все още администрацията не е узряла за радикални изменения в ЗОП, за да го изчистим максимално от лоши практики. Това, за което се бори строителят, е максимално честна процедура. Често ли се обжалват търговете в областта? Това е един нормален процес. Почти всяка обществена поръчка се атакува пред Комисията за защита на конкуренцията. Възложителите нямат достатъчно опит. В икономически най-изгодната оферта се записват критерии, по които е много лесно да се обжалва дадена процедура. Като председател на ОП на КСБ - Шумен, как виждате приоритетите на Камарата през следващите месеци? Основното е работа с държавата за изчистване на нормативната база, пречеща за развитието на бранша. Необходими са уеднаквени процедури - ясни и точни, електронен регистър на търговете, в който да са описани всичките етапи. Много бавно се случват нещата у нас. Нерви не ни останаха да очакваме промяна в тази посока. Това е хоризонтът, към който се стремим, но той е винаги далеч. Къде търси работа шуменският строител? В Шумен сме основно малки и средни фирми, ако изключим „Автомагистрали Черно море“, които могат сами да стъпят зад граница. Всички останали можем да участваме за големи обекти само в сдружения с по-големи компании. Опитваме да търсим работа като подизпълнители из страната. На инженеринг или на технически проект трябва да се изпълняват проектите? Тук няма еднозначен отговор. Има сложни и тежки обекти, които са удобни да се изпълняват на инженеринг, за да се даде възможност на строителя за най-качествено решение. Но всички да се изпълняват по този метод не е нормално, има елементарни неща, които могат да се работят и на технически проект. Голяма пречка при изпълнението на европрограмите е качеството на проектирането. Обикновено общините разполагат с много малко време и невинаги проектите са на достатъчно ниво. Това води до измененията им по време на строителството, до необходимост от допълнителни средства от страна на местните власти. Бързането усложнява както изпълнението на обекта, така и натоварва общините финансово. Как виждате развитието на строителния бранш в следващите месеци? Единствената сигурна работа за нас ще е тази по европейските програми. Все още общините нямат достатъчно собствен ресурс. Частните възложители не са много. Затова най-важното е регламентирането на обществените поръчки. Още с прочитането на тръжните условия сме наясно кой ще спечели. Има такива, при които направо отказваме да участваме. Надявам се скоро да няма дъмпингови цени, а честна и открита процедура по най-ниската стойност.