Таня Бъчварова, ръководител направление „Анализи и прогнози“ - КСБ  

Анализът за деветмесечието от януари до септември 2013 г.  показва неблагоприятни данни за трайно влошаване на темповете на развитие на строителния бранш. Налице са свито потребление и необратими към растеж процеси, липса на активност в инвестиционната дейност, на нарастване на обемите, на пазар. Негативни фактори за средата са задлъжнялостта на държавата и общините, на  бизнеса към банките и между самите компании. Наблюдава се вътрешнофирмен дефицит на свободни парични средства. Доходите са ниски, а дълговете нарастват. Секторът се характеризира със застаряваща работна сила с намалена конкурентоспособност. Трайно се установява дъмпинговата политика. Отсъстват двигатели за растеж, има трудности при планиране на строителния бизнес. Очертава се спад на фона на задълбочаваща се криза.

Влошена е перспективата за развитие на отрасъл „Строителство“. Той остава под знака на трайната несигурност. България е сред държавите в ЕС с най-рязък спад на строителната продукция.

За януари – септември на 2013 г. тя е за 7452 млн. лв. Данните продължават да сочат негативно развитие с 16% спад в сравнение със същия период на 2012 г. Не се генерират достатъчно оборотни средства в сектора, липсва напредък, браншът продължава да губи мощ.

В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава незначителен ръст от 9,7%, който се дължи единствено на сезонна ангажираност. Сравнителната база е предкризисният период. Спрямо него оставаме далеч от  достигнатите нива. В сравнение с деветмесечието на 2008 г. намалението е от 48,1%. Прогнозата за 2013 г. беше произведената продукция от бранша да достигне малко над 10 млрд. лв., което е връщане на нивата от 2006 г.

Незавършеното строителство към края на 2012 г. възлиза на 19 млрд. лв. Данните носят информация за неуспешен опит на сектора да излезе от продължилата вече 4 години криза и да се доближи до предкризисните нива. Тенденцията за връщането към нормалната активност се отлага за бъдещето. Оптимистичните прогнози са изключително трудна задача.



Сегментът сградно строителство представлява 58,1% от общо произведената продукция в отрасъла за разглеждания период. Спадът е 13,5% в сравнение с деветмесечието на 2012 г. Спрямо второто тримесечие на 2013 г. има нарастване с 8,9%, а съпоставени с най-високите нива, данните сочат спад от 56,4%.

Сключените договори по обявени обществени поръчки за деветмесечието на 2013 г. са 790 на брой за общо 395 млн. лв. при произведена продукция на стойност 4327 млн. лв. Анализът показва, че сградното строителство продължава да е преобладаващо и в основната си част се формира от частни инвестиции.



Сегментът инженерно строителство представлява 41,9% от общо произведената продукция за деветте месеца на 2013 г. Продължава тенденцията на спад на фона на забавящата се икономика, като намалението е от 19,3% в сравнение със същия период на предходната година. Спрямо второто тримесечие на 2013 г. ръстът е 10,9%. В сравнение с най-високо постигнатото ниво за деветмесечието на 2009 г.  понижението е 41,2%. Сключените договори за деветмесечието по този сегмент на  инженерната инфраструктура са 1057 на стойност 2721 млн. лв. при произведена продукция за 3123 млн. лв. Този сегмент е движен основно от обществени поръчки на държавата и общините, финансирани с европейски средства.

Отрасъл „Строителство“ за периода януари - септември на 2013 г. формира 5,8% от БДС, с над 19 хил. предприятия, включително и тези без реализиран оборот по  предварителни данни на НСИ. По данни на ЦПРС към 10.12.2013 г. строителните компании с регистрация са 4302. Заличените са 456.

Членове на КСБ към септември 2013 г. -  1445 редовни и 25 сдружения.

Членове 2012 г. – 1579 редовни и 25 сдружения.

Тенденцията през 2013 г. е за намаляване на заличените фирми по неизпълнение на процедурата по чл. 20, ал. 2 от  Закона за Камарата на строителите. Индустрията се базира основно на 83% малки фирми, 15,5% средни и 1,9% големи, разпределени по критерий „Персонал“.

По предварителни данни БВП на един зает общо за икономиката за третото тримесечие на 2013 г. се увеличава с 0,5% в сравнение с второто тримесечие на същата година. БВП на един зает за деветмесечието показва незначителен ръст от 0,4% в сравнение със същия период на предходната година. Оценката на данните дава основание да се направят следните изводи:



Отчита се нисък ръст на БВП. Неблагоприятна  характеристика има и при Брутната добавена стойност (БДС).



БДС, формирана в отрасъл „Строителство” за  деветмесечието, е 2834 млн. лв., или 5,8% от общо формираната БДС. Спадът в сравнение със същия период на 2012 г. е 192 млн. лв., като се запазва тенденцията за понижение през последните 4 години. Брутната добавена стойност в строителството е под нивото от 2007 г., а в сравнение с деветмесечието на 2009 г. бележи спад от 1452 млн. лв.

На едно лице, заето в строителната индустрия, се падат 15 975 лв. от текущия обем БДС за деветмесечието. Тримесечната динамика показва положителни тенденции в цифри, но недостатъчно добри темпове, които да дадат тласък за развитие.

Едно лице, заето в строителството, за първото тримесечие произвежда продукция на стойност 10 369 лв. През второто тримесечие произведената продукция от едно лице е 15 935 лв., за третото тримесечие – 16 657 лв. Тук се наблюдава тенденция на по-малко произведена продукция за първото тримесечие при по-голям брой заети в производството. През второто тримесечие е обратно. През третото тримесечие се наблюдава нарастване на заетите и на произведената продукция на едно лице.

През 2008 г. обемът на произведената продукция е около 22 млрд. лв., а заетите достигат 297 хил. души. Делът на строителството в БДС е 9,3%. През 2009 г. обемът е 19 млрд. лв. със заети 277 хил. души, постигнат е дял на строителството в БДС 9,2%. През 2010 г. обемът на строителната продукция пада на 13 млрд. лв. със заети  225  хил. души и намаляващ дял на строителството в БДС от 7,1%. През 2011 г. година е постигнат обем 13 млрд. лв. със 198 хил. души и дял на строителството в БДС 6,5%.

През 2012 г. произведената продукция е за 13 млрд. лв. със 186 хил. заети и дял на строителството в БДС 5,9%. Строителният отрасъл, заемащ една от първите позиции в  относителния дял на БВП за страната, се нареди на последните места.

През 2013 г. брутната добавена стойност, формирана от отрасъл „Строителство“ за деветмесечието на 2013 г. е под нивата от 2007 г.

 

Изпълнение на оперативните програми

 

Според класация на Европейския парламент България вече не е на предпоследно място по усвояване на еврофондовете. През октомври страната ни е изпреварила Италия и Румъния. Усвояването на еврофондовете е задача от първостепенно значение. По данни на  Министерството на финансите за последните шест месеца са сертифицирани близо 1/3 от средствата по европейските фондове за целия настоящ програмен период.

За периода 1 януари 2007 – 15 март 2013 г. са сертифицирани европейски средства в размер на 34,47%.

Към 15 ноември 2013 г. сертифицираните разходи възлизат на 45,11% от общия ресурс на програмите. За последните шест месеца са сертифицирани над 10%, или близо 1/3 от средствата по европейските фондове за целия настоящ програмен период 2007 - 2013 година. Най-успешно средствата се усвояват по Програмата за развитие на селските райони и Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“, по които изплатените средства са в размер на 1,5 млрд. евро, или 45% от бюджета. Договорените средства по тези две програми са 2,43 млрд. евро, или 72,84% от средствата за целия период.

На второ място по усвоени пари е ОП „Транспорт“ с 888,2 млн. евро, или 44% от предвиденото финансиране. Договорени са 1,958 млрд. евро, или 97,8% от общия бюджет на програмата. По ОП „Конкурентоспособност“ са изплатени 510,4 млн. евро (44%), а договорените са 969,6 млн. евро (83,4%).

По Оперативна програма „Регионално развитие“ по данни на МРР са сключени 54 договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност близо 94 млн. лв. Одобрени са 72 проектни предложения. За последните 6 месеца са извършени плащания в размер на 424 млн. лв. Ръстът им спрямо същия период на 2012 г. е със 146%.

Европейската комисия определи като допустим за финансиране проекта за изграждане на Северната скоростна тангента на София. Очаква се да бъдат одобрени пълните варианти на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, в които са идентифицирани проектите, които ще могат да кандидатстват за финансиране през новия програмен период.

Броят на градовете, които ще бъдат финансирани по ОП „Региони в растеж“, е 67. Сформирана е междуведомствена работна подгрупа за приоритизиране на подходящи за финансиране обекти на природното и културното наследство. Тя се ръководи от министрите на регионалното развитие и на културата. Подборът на обектите се прави въз основа на специална методология и се планира в началото на 2014 г. да има изготвен приоритизиран списък с проекти за финансиране.

 

Водоснабдяване и канализация

 

Финализирана е националната стратегия за управление и развитие на водния сектор - ключов документ за обосновка на инвестициите по ОП „Околна среда“ през новия програмен период.

Направени са подробен график и процедура за изваждане на активите от балансите на ВиК дружествата през следващите 12 месеца. През този период трябва да се сключат и договори за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги от операторите в обособените територии. Разработен е правилник за организацията и дейността на асоциациите по ВиК, който е публикуван за обществено обсъждане.

Изготвен е идейният проект за яз. „Луда Яна“ с индикативна стойност 26,4 млн. евро, който ще бъде доизграден със заем от Световната банка. Строителството на този обект ще стартира през следващата година.

Започна тръжната процедура за избор на строител на яз. „Пловдивци“. Индикативната сума за изпълнението му е около 20,3 млн. евро. Строителството ще стартира през следващата година. Готов е и проектът за рехабилитация на стената на яз. „Христо Смирненски“. Строителните дейности са планирани за 2014 г. и ще се финансират от бюджета на регионалното министерство с 350 хил. лв.

Предстои подписване на договор за обследване на площадката и проектиране на яз. „Нейковци“. Индикативният бюджет за неговото изграждане е около 20,5 млн. евро. Готов е и идейният проект за рехабилитацията на стената на яз. „Студена“, който е на стойност около 15,8 млн. евро. В ход са преговори със Световната банка за заем за рехабилитацията на пречиствателната станция за питейни води в Перник. Разработена е програма за решаване на проблема със сезонния и целогодишния воден режим в някои населени места.

 

Пътна инфраструктура

 

В момента се изграждат пътища с обща дължина над 1100 км на стойност над 1,5 млрд. лв. Строителството на магистралите и скоростните пътища остава приоритет, но вниманието е насочено и към пътищата втори и трети клас.

Продължава изграждането на АМ „Марица“, АМ „Струма“ и АМ „Хемус“. Със средства от ОП „Транспорт“ продължава изграждането на обходните пътища на Враца, Габрово и Монтана, както и на Западната дъга на Софийския околовръстен път. Завършва изграждането на обекта Кърджали - Подкова.

По ОП „Регионално развитие“ стартира изпълнението на 4 проекта: рехабилитацията на 65,2 км третокласна пътна инфраструктура в областите Добрич, Велико Търново, Търговище и Ямбол. По програмите „Регионално развитие“ и „Трансгранично сътрудничество“ през последните 6 месеца е завършила рехабилитацията на 256 км републиканска инфраструктура. По „Транзитни пътища V“ завърши рехабилитацията на 351 км пътна мрежа. През следващата година ще продължи рехабилитацията на около 500 км. Продължава активната работа за подготовка на проекта за лот 3 на АМ „Струма“. Открита е обществената поръчка за геоложки проучвания в зоните на тунелите в Кресненското дефиле и при с. Желез­ница.

По отношение на АМ „Хемус“ в момента приключва актуализацията на предпроектните проучвания. Стартира търгът за проектиране на 60-те км от Ябланица до връзката Плевен - Ловеч и за изготвяне на доклад по ОВОС. Срокът за двете дейности е по 1 година. Подготвена е програма за ремонт на най-натоварените и в най-лошо състояние второкласни и третокласни пътища, които ще се финансират от републиканския бюджет. В програмата са включени 700 км.

 

Проект „Енергийно обновяване на българските домове“

 

През октомври стартира обществена поръчка за изпълнение на строително-монтажни работи на първите две сгради по проекта „Енергийно обновяване на българските домове“. Получени са 15 оферти, които в момента са в процедура на разглеждане.

От ноември 2013 г. се увеличи от 6 месеца на една година гратисният период за предоставяне на кредити от Фонда за жилищно обновяване.

През 2014 г. ще бъдат стартирани тръжните процедури за избор на проектанти и строители за обновяване на близо 180 сгради. Двете процедури ще бъдат с по 7 обособени позиции, формирани на регионален принцип – съответно за шестте района за планиране и за София. С избраните изпълнители ще бъдат сключени рамкови споразумения и когато има готови за финансиране сгради, ще се пристъпи веднага към възлагане на проектиране, а впоследствие и на ремонтните работи. По този начин ще се съкратят сроковете в сравнение с опцията да се провеждат множество отделни процедури.

В рамките на шестте месеца от юни до декември по трите програми за териториално сътрудничество са разплатени близо 8,5 млн. евро. За сравнение през цялата 2012 г. са разплатени около 10 млн. евро. Размерът на загубените средства по трите програми за 2011 и 2012 г. вследствие прилагане на правилото n+3 е около 5,5 млн. евро.

 

Приоритети

 

Европейската комисия уведоми България за окончателното си становище относно географския обхват на бъдещите програми по инструмента за предприсъединителна помощ. През следващия програмен период страната ни ще продължи да управлява три отделни двустранни програми по външните граници на ЕС – с Турция, Македония и Сърбия.

София ще разполага с 230 млн. лв. повече и по-голяма част от сумата е от програми на ЕС. Със заем от 50 млн. евро ще се ремонтират и строят нови пътища. Ще се работи по ул. „Обиколна“, ул. „Опълченска“, бул. „Тодор Каблешков“, бул. „Ботевградско шосе“, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Сливница“, бул. „Никола Мушанов“. Затова и средствата за кърпене на дупки са с над 3 млн. лв. по-малко от тези за 2013 г. - 23,8 млн. лв. Ще продължи строителството и на метрото.

ай-големият проект на града за 2014 г. обаче ще е заводът за преработка на отпадъците. Ще се строят още детски градини, както и 75 км канализация. За всички обекти има готови проекти и договори с изпълнители.

Допуснати  нарушения

Най-нисък е процентът на усвояемост по Оперативна програма „Околна среда“, по която ЕК временно спря плащанията по проектите. Дейностите продължават да се изпълняват със средства от националния бюджет. След отстраняване на пропуските по изпълнението на програмата средствата ще се верифицират и възстановяват от ЕК. Общата стойност на наложените финансови корекции по проектите е 250 млн. лв.

Нарушенията, допуснати по ОПОС, са: смесване на критерии, неправомерно съкращаване на срокове по обществени поръчки, дискриминационни изисквания към кандидати за участие в български организации, както и неправомерно удължаване на срокове за вземане на решения по процедурите.

Необходимите стъпки според управляващия орган са подобряване на системите за управление и контрол, проверка на обществените поръчки, провеждани в периода 2010 - 2013 г. Последиците от спирането на ОП „Околна среда“ върху бранша тепърва ще се оценяват, като се има предвид фактът, че от началото на кризата досега отрасъл „Строителство“ разчита основно на европейските средства.

Обща строителна активност

Просрочените задължения по бюджетите на общините към 30 септември 2013 г. са в размер на 162,2 млн. лв. по данни на Министерството на финансите. Основната част от тях са към строителните фирми. Въпреки това се отчита намаление на задълженията с 11,5 млн. лв. в сравнение с 31 декември 2012 г. Просрочените плащания са формирани по бюджетите на 144 общини, или 54,5% от общия им брой.

102 общини отчитат намаление на забавените плащания към края на септември 2013 г. спрямо същия период на 2012 г., като задълженията са по-малко с 31 млн. лв.

Увеличението на просрочените задължения към 30 септември е с общо 20 млн. лв., са отчели 58 местни власти. При други 104 общини няма промяна в задълженията към края на септември. В делегираните от държавата дейности забавените плащания са за 4,5 млн. лв., или 2,8% от общия размер на просрочията. Общини със сериозни закъснения по плащанията като процент от собствените приходи са: Антон, Копривщица, Брегово, Димово и Борован.  Посочените общини на практика са във фалит, защото задълженията надхвърлят собствените им приходи.

В над 10 други - Копривщица, Лозница, Хисаря, Симитли, Рудозем, Криводол, Кюстендил, Пирдоп, Бобов дол и Руен, ситуацията също е критична. Най-тежко е положението в Копривщица, където размерът на дълга достига 621% спрямо приходите.

По области най-драстично е намалял делът на просрочията на Столичната община – с 3,1 млн. лв. Така задълженията й остават малко над 10 млн. лв. Разплащане с бизнеса в срок се отчита в Търговище, Пазарджик, Добрич, Шумен, Варна и София-област.

Просрочените задължения на област Бургас за деветмесечието са се увеличили с 3,8 млн. лв. и вече достигат 8,7 млн. лв. Задълженията на областите Велико Търново и Видин също са се увеличили с около 1 млн. лв.  – съответно за 2,3 млн. лв. и 13,1 млн. лв.

Областите с най-голям дълг към края на септември са Перник и Кърджали - 15 млн. лв. След тях е Смолян с 14,9 млн. лв.

Задължения и инвестиции

Задържа се равнището на просрочените задължения и липсват оптимистични очаквания. Строителният бизнес губи мощ с продължаващата тенеденция на ниски нива. Кредитирането остава сериозна бариера пред компаниите. Въведените условия за по-голямо участие на кредитоискателя в общата стойност на сделката са сериозна пречка за напредък. Ситуацията не показва загриженост от страна на финансовите институции. Продължават да нарастват задълженията на държавата в лицето на общините към бизнеса, забавените плащания водят до сериозни проблеми с ликвидността.

Нужна е коректна политика по отношение на плащанията от страна на държавата. Салдото по бюджетите на общините на касова основа към 30 септември 2013 г. е положително и достига 244 млн. лв.

Общинският дълг и общинските гаранции към 30 септември 2013 г. са на стойност 919,1 млн. лв., в т.ч. 450,5 млн. лв. вътрешен дълг и 468,6 млн. лв. външен. Задълженията на Столичната община формират 48,8% от общия размер на общинския дълг и гаранции. Спрямо края на 2012 г. размерът на общинския дълг и общинските гаранции намалява с 58 млн. лв. Това се дължи на намаления размер на вътрешните заеми с 23 млн. лв. и на външните с 34,9 млн. лв. Необходима е коректна политика по отношение на плащанията от страна на държавата, а от страна на строителните фирми по отношение на качеството, сроковете и изпълнението.

Разходите за придобиване на ДМА в отрасъл „Строителство“ представляват 6% от общо направените по икономически дейности. Намалението е от 9,5% в сравнение със същия период на 2012 г. Понижението спрямо предкризисния период е от 53,4%.

Причините за намаляване на ДМА са несигурност в бизнес средата, по-малко планирани средства за активи, както и задълженията към строителните фирми от страна на държавата и общините.

Основните притеснения за бизнеса са свързани най-вече със замразяване на чуждестранните инвестиции. Строителството е капиталоемък отрасъл и те са значими за него.

През  деветмесечието на 2013 г. чуждите инвестиции по данни на БНБ към 15.11.2013 г. общо за страната са 854,4  млн. евро, или 2,9% от БВП. Според динамиката на капиталовите вложения в България данните показват, че в сравнение с ревизираната стойност на миналогодишните инвестиции имаме спад от 48,7%. Вложенията в основен капитал са 618,3 млн. евро, или 72,4% от инвестициите. Реинвестираната печалба е в рамките на 12,5%, или 106,6 млн. евро.

Запазва се тенденцията за намаление на ръста на реинвестираната печалба при инвестициите от дялов капитал и при вложенията в основен капитал.

Чуждестранните инвестиции в отрасъл „Строителство“ са 53 млн. евро и бележат драстичен спад от 76,4% в сравнение със същия период на 2012 г. Понижението е 81,7% спрямо последното тримесечие на 2013 г. 90% от компаниите не могат да се похвалят със заделени средства за разрастване и инвестиции. От началото на годината се забелязва задържане на инвестиционните проекти и отдръпване на строителните предприемачи, губи се конкурентната борба за привличане на капиталовложения независимо от промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Преките чуждестранни инвестиции и еврофондовете остават основният фактор за дългосрочен икономически растеж в България.

Разрешителни за строеж

Издадените разрешителни за строеж за третото тримесечие са за 1173 жилищни сгради с 3760 жилища в тях и с 489 204 кв. м РЗП, на 56 административни сгради/офиси с 55 508 кв. м РЗП и на 1267 други сгради с 555 121 кв. м РЗП.

През третото тримесечие на 2013 г. издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 1,9%, жилищата в тях - с 26%, а застроената им площ - с 23,8% спрямо второто тримесечие на 2013 г. Увеличават се и разрешителните за строеж на административни сгради със 75%, както и тяхната РЗП - със 133,9%. Същевременно броят на разрешителните за строеж на други сгради са по-малко с 8,8%, а разгънатата им застроена площ бележи намаление със 7,8%.

Издадените разрешителни за деветмесечието на 2013 г. са за 3088 жилищни сгради с 8622 жилища в тях и РЗП 1160116 кв. м. В сравнение с деветте месеца на 2012 г. има намаление от 4,9% на жилищните сгради, нарастване от 15,7% на жилищата в тях и нарастване на РЗП С 11,1%.

Издадените разрешителни за детмесечието на 2013 г. за административни сгради са 120 и са по-малко с 1,6% в сравнение със същия период на 2012 г. при нарастване на РЗП с 50,5%.

Издадените разрешителни за други сгради за деветте месеца на 2013 г. са 3559, РЗП – 1 615 069 кв. м. Запазва се броят на издадените разрешителни в сравнение със същия период на 2012 г. РЗП нараства с 3,2%.

Издадени строителни разрешителни за строеж на сгради  общо през деветте месеца на 2013 г. по данни на НСИ са  6767 с РЗП 2871451 кв. м. В сравнение със същия период на предходната година се наблюдава намаление със 160 издадени разрешителни, или спад от 2,3% и незначителен ръст на застроената площ със 7,4%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради за деветте месеца на 2013 г. са издадени в следните области: Пловдив - 393, Бургас - 341, София (град) – 278, София – 231 и Варна – 267. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (град), Пловдив, Бургас, Варна и Благоевград.

Общо за всички сегменти за деветте месеца на 2013 г. по данни на НСИ са започнати 3242 нови сгради с РЗП 1 516 090 кв. м. Наблюдава се намаление от 3,2% в сравнение със същия период на 2012 г. на общия брой и нарастване на РЗП от 6,5%. Жилищните сгради са 1751 с 5138 жилища в тях и със 711 707 кв. м обща застроена площ.

Административните са 88 с 49 652 кв. м РЗП. Другите сгради са 1403 със 754 731 кв. м РЗП. Спрямо същия период на 2012 г.  започнатите нови сгради са по-малко с 3,2%. Жилищните сгради нарастват с 1,5%, жилищата в тях - с 10,7%, а общата им застроена площ със 17,8%. Регистрирано е увеличение на започнатите административни сгради с 39,7% и на общата им застроена площ - ръст от 69,4%. За първи път се очертава тенденция на нарастване от последните две години на застроената площ и на броя започнати жилищни сгради. Другите сгради бележат намаление с 10,1% и тяхната РЗП - също - с 4,3%.

Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас – 331 общо, от които 218 жилищни, 8 административни и 105 други сгради; Варна - общо 298, в т.ч. - 204 жилищни, 3 административни и 91 други сгради; Пловдив - 304 общо, от които 199 жилищни, 3 административни и 102 други сгради.

Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през периода януари - септември на 2013 г. по данни на НСИ са 1631. Спадът е с 5,2% спрямо същия период на предходната година. Продължава тенденцията на спад на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради. Новопостроените жилища в тях са 6981, или с 2,2%  по-малко. Най-голям брой въведени в експлоатация жилищни сгради има в областите Варна - 317 с 1779 жилища в тях, Бургас –  233 с 2034 жилища, и Пловдив - 138 сгради с 433 жилища.

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през януари - септември на 2013 г. е 588 хил. кв. м, или с 2,4% по-малка в сравнение със същия период на 2012 г.

Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2013 са 521 - с 40 по-малко, или намаление от 7,7%. Спрямо третото тримесечие на 2012 г. сградите са 38 по-малко, или 6,8%. Регистрираното намаление на новопостроените жилища в тях е с 12,8%



Въведени в експлоатация новопостроени сгради за третото тримесечие на 2013 г. по вид: 

- стоманобетонни конструкции - 74,5%, или нарастване от  2% в сравнение с второто тримесечие;

- тухлени - 24,5%, или намаление с 1,3%;

- панелни – 0,6% ,или нарастване от 0,4%;

- други - 0,4%, или намаление от 1%;

В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. се наблюдава увеличение на относителния дял на тухлените сгради.

Разпределение по вид строителство за третото тримесечие на 2013 г: най-голям дял имат къщите с 66,6%, или намаление от 3,1% в сравнение с второто тримесечие на 2013 г., следвани от кооперациите с дял от 18%, или намаление от 0,9% в сравнение с второто тримесечие.

Безработицата

за периода  януари – септември 2013 г. в страната остава висока, броят на незаетите лица е 435 хил. по данни на Евростат. На годишна база той се увеличава с 6,6%. В сравнение с второто тримесечие на 2013 г. има незначително намаление. Страната ни се нарежда на 7-о място в ЕС по най-висока безработица.

Незаетите в отрасъл „Строителство“ съставляват 11% от всички в страната. Новорегистрираните безработни за януари - септември 2013 г. са 48 хил. души, т.е. намаляват с 9% в сравнение със същия период на 2012 г. Промените са основно поради сезонни фактори. В сравнение с деветмесечието на 2009 г. безработните се увеличават със 74%. Според данни на КСБ безработните в отрасъл „Строителство“ са над 90 хил. души.

Анализът показва, че не се наблюдават устойчиви процеси на възстановяване на пазара на труда в бранша. Продължава тенденцията на нарастване на безработните на фона на задълбочаващата се криза в сектор „Строителство“. Причините за това са забавящата се икономика, липсата на достатъчно висок ръст и съответно - на генериране на достатъчно нови работни места, които да компенсират съкратените.

Прогнозата е, че високата безработица и слабата активност на трудовия пазар в сектора ще се задържат до края на 2013 г. За трайно понижаване на безработицата и създаване на нови устойчиви работни места е необходимо подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестиционната дейност. Оптимистичните прогнози са изключително трудна задача. По оценка на повечето строителни компании приоритет остава запазването на сегашните свити обеми.

По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2013 г. в сектор „Строителство“ са 129 хил. души. Тенденцията на спад се запазва и намалението в сравнение със същия период на 2012 г. е с 5,8%. Наетите в отрасъла по трудово и служебно правоотношение представляват 5,7% от общо наетите лица. През деветмесечието на 2013 г. средната месечна работна заплата в строителството бележи незначителен ръст от 3,4% в сравнение със същия период на 2012 г.

Заетите лица общо за деветмесечието на 2013 г. са 3477 хил. За второто тримесечие на 2013 г. са 3516 хил., за третото - 3624 хил. Отбелязва се нарастване през третото тримесечие спрямо второто с 3,1%. На годишна база намалението е с 0,3%, което се дължи на сезонната активност.

Заетите лица в отрасъл „Строителство“ представляват 5,1% от всички. Структурата на заетите показва намаление на относителния дял от 4,3% в сравнение със същия период на 2012 г.

Направени са и положителни стъпки. Създават се нови работни места, но така или иначе нашата сравнителна база е предкризисният период, спрямо който нивата на заетост остават все още ниски. Средната работна заплата в отрасъла е 636 лв. при средна работна заплата общо за икономиката 790 лв.

Сключени договори по обект на поръчката

В рамките на извършените анализи към 30.09.2013 г. обявените обществени поръчки в отрасъл „Строителство“ са 1432, а за проектиране и надзор - 836. Те са разпределени, както следва:

Сградно строителство - 560 обявени обществени поръчки на стойност 421 млн. лв.

Инженерна инфраструктура - 728 обявени обществени поръчки на стойност 2869 млн. лв.

Енергийна инфраструктура - 144 обявени обществени поръчки на стойност 311 млн. лв.

Сключените договори по обявени обществени поръчки към 30.09.2013 г. са 1847 на брой с обща стойност 3115 млн. лв. Увеличението в сравнение със същия период на миналата година по-рано е 39,6% на броя и 158% на стойността на контрактите.

Разпределение на фирмите, сключили договори по обявените обществени поръчки по критерий „Нетни приходи от продажби и персонал“:



малки строителни фирми  - 664, или 36% от общо сключените договори;



средни строителни фирми – 854, или 46,2%;



големи строителни  фирми – 271, или 14,7%;



нерегистрирани фирми в ЦПРС  - 58, или 3,1 %.

82,2% от договорите се изпълняват основно от малките и средните фирми, разбира се, това се диктува от вида на обществената поръчка и изискванията към изпълнителя. Големите фирми изпълняват 14,7% от поръчките за деветмесечието на 2013 г.

Произведената продукция е за 7452 млн. лв. Стойността на сключените договори по обявени обществени поръчки за  периода януари - септември на 2013 г. е 3115 млн. лв.

41,8% от обема на продукцията се дължат на обществените поръчки, а останалите 58,2% - на други инвестиционни проекти.

Очакванията за напредък остават за следващия програмен период

Надеждите изцяло са насочени към следващия програмен период. Ключовите цели са подобряване конкурентоспособността на българския бизнес, насърчаване на инвестиционната активност, стартиране на всички оперативни програми през следващата година, създаване на предпоставки за икономическо развитие и възможности за повишаване на доходите на гражданите.

Приоритетни за финансиране за периода 2014 – 2020 г. ще бъдат обновлението и модернизацията на предприятията, интернационализация на бизнеса, зелена икономика и развитието на секторите иновации и приложни научни изследвания. Една от възможностите пред строителния бранш да поеме нагоре е чрез финансираните с публични средства проекти.