Богомил Петков: ПЧП е начин за стимулиране на сектора
През последната година се наблюдава стремеж за обединение на строителитеСвилена Гражданска
Г-н Петков, каква е спецификата на строителния бранш в област Габрово?
Едва ли тя е по-различна от тази в страната. Основен източник на инвестиции в сектора са държавните и общинските поръчки, финансирани с европейски пари или от националния бюджет. Почти няма ново строителство. Отчита се липса на пазарен интерес към изграждане на жилищни сгради. Надеждите на фирмите са насочени към дейности, изпълнявани с финансиране от еврофондовете.
В района се осъществяват редица проекти с европейски средства. В процес на изпълнение са няколко етапа от водния цикъл на областния център, изграждане на регионално депо за отпадъци, реконструкция на ВиК мрежата в Севлиево, обходния път на Габрово, който е част от коридор 9. Големи инфраструктурни обекти има, но фирмите в областта са средни и малки и не успяват да участват в обществените поръчки за тях. Наемат ги като подизпълнители, но невинаги при ясни условия. Бавят се плащанията и това води до невъзможност за развитие.
Според представителите на фирмите са необходими мерки с цел насърчаване на икономиката, привличане на инвеститори, стимулиране на развитието и други. През последната година се наблюдава стремеж за обединeние на строителите от областта, за да могат да отговорят на изискванията на възложителите и да участват в търгове.
Несигурната икономическа среда e факторът, затрудняващ развитието на бранша, следван от финансовите проблеми и недостатъчното търсене. Малките фирми трудно успяват да участват в търгове за обществени поръчки и ги наемат само като подизпълнители. Необходимо е преодоляване и премахване на лошата практика, наложена през последните години, за намаляване на цените и печелене на търгове при изключително занижени оферти под себестойността на обекта.
Проблемите пред сектора са свързани още с ниска степен на въвеждане на иновации и модернизация, висока енергоемкост на производствата, влошена структура на работната сила, ниско заплащане и липса на мотивация.
Колко фирми са членове на ОП на КСБ - Габрово?
В настоящия момент те са 29, а вписаните в ЦПРС – 62. Намалението е значително, като се има предвид, че преди кризата членовете достигаха 45, а тези в регистъра бяха 80.
За съжаление междуфирмената задлъжнялост и сивият сектор са два от водещите проблеми в областта. Те ежедневно дърпат фирмите надолу, много често дори до невъзможност да работят и до фалит. А причините за тези процеси са много и най-различни.
Строителният бранш е свързан с много странични разходи – за категоризиране, лабораторни изследвания, стандартизиране, задължителни застраховки на работници и на МПС, данъци, постоянна нужда от ремонтни дейности на строително оборудване и механизация, като добавя и нужните средства за трудова медицина, метрология, охрана и не на последно място – сериозните глоби от много контролни органи, които следят нашата дейност... Това води до невъзможност за развитие и повишаване на трудовото възнаграждение и накрая – до влизане в сивия сектор.
Какви са трудностите, с които се сблъскват строителите в района?
Сред основните проблеми са драстично пониженият обем на строителство в района, липсата на инвеститори, свиването на дейността и намаляването броя на служителите, също така формулирането на критерии, предопределящи победителите при провеждане на обществени поръчки и други.
Срещате ли дискриминационни условия при търговете?
Има много какво да се коментира по тази тема... От години се говори, че уж се облекчават тръжните процедури като условия, документация, а всичко продължава бюрократично да тежи на бизнеса. В тези и бездруго тежки времена много колеги отделят значителен човешки и финансов ресурс, за да поддържат цели звена за подготовка на тръжни документи, много често без положителен краен резултат... Често се оказва, че малък брой фирми печелят голям брой обществени поръчки у нас.
Същевременно ситуацията е същата при изпълнението на европейски проекти – изключително много документи, справки, отчети, разнопосочно тълкуване на казуси, риск и несигурност.
Какво трябва да се промени, за да се подобри ситуацията?
Обикновено на събранията, които провеждаме в Областното представителство на Камарата в Габрово, колегите повдигат въпроса за нормативната база. Общото впечатление е, че производствата по Закона за устройство на територията за разрешаване на строителство или на въвеждане в експлоатация са безкрайно усложнени по отношение на съгласувателните процедури. Това води до непрекъснато удължаване на сроковете, до излишно влагане на време и пари.
Преди месеци на свое заседание правителството одобри 24 мерки за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса. Ще се радвам вече с колегите реално да усетим положителната им страна.
Как работите с местната и държавната власт?
Като цяло взаимоотношенията ни с тях са добри. Представители на различните институции се отзовават на покани за срещи от наша страна, присъстваме на техни инициативи. Смятам, че можем да засилим още взаимодействието си, ако местните власти ни търсят за консултации при инфраструктурни проекти, ако включват наши представители в комисии за избор на изпълнител и ни канят в обществени обсъждания по значими за региона проекти. Това би допринесло за повишаване прецизността и качеството на разработваните предложения, за по-голяма прозрачност в тръжните процедури и по-добро изпълнение на обектите.
Какви са инициативите на ОП на КСБ - Габрово?
Поддържаме постоянна връзка с фирмите членове, като ги информираме за промени в нормативната уредба, за предстоящи събития в областта на строителството, организирани в региона и от централата на КСБ. Консултираме ги при попълване на данни в ЦПРС, поддържаме връзка с медиите и ги информираме за дейността на областното представителство. Активно партнираме с Професионалната гимназия по строителство в Габрово и всяка година я подпомагаме финансово.
Трябва да се отбележи инициативата за подпомагане изграждането на храм „Св. Лазар Български – Дебелдялски” в родното място на светеца по случай 240-годишнината от рождението му, в която Камарата на строителите се включи с 12 хил. лв. дарение.
Използвам случая да благодаря на ръководството и всички колеги от разширения УС, които ме подкрепиха в тази благотворителна кауза.
Накъде е необходимо да обърне поглед българският строител за излизане на международните пазари?
На първо място е необходимо развитие на бранша, въвеждане на иновации и модернизация. Този процес може много да се подпомогне, ако държавата ни подобри бизнес отношенията с други страни, ако раздвижи икономическите представителства и консулства, ако стимулира „българското”. Именно това ще окуражи фирмите да предприемат смели начинания, да рискуват без притеснения за провал, да инвестират и да вървят напред.
През последните години те стигнаха до извода, че трябва да се обединяват в консорциуми, за да преодоляват препятствията. Бъдещето е именно в консолидиране на бизнеса с цел повишаване на конкурентоспособността.
Каква е ролята на Камарата на строителите в България?
Като най-голямата браншова организация в инвестиционния процес с широка мрежа от регионални структури КСБ оказва основно логистична и консултативна подкрепа на фирмите. Ценни са срещите с колеги, за да си сверим часовниците кой къде е, как се развива и какво предприема. Полезно би било Камарата на строителите в България да инициира и организира международни срещи и семинари, които да ни дадат възможност да опознаем чуждия опит, стандарти и технологии, начин на работа, управление на човешки ресурси, взаимодействие с различни заинтересовани страни, участие в обществени поръчки, иновативни приложения. Този опит би могъл да ни е от полза, да ни мотивира и даде нови насоки за развитие.
Какви са очакванията ви за развитие на сектора през следващите месеци?
Прогнозите за бъдещето са насочени към инфраструктурното строителство, ВиК мрежите и пречиствателните станции, енергийната инфраструктура, добива на зелена енергия. Публично-частното партньорство е един от начините за стимулиране на бизнеса. Реализирането му зависи от инициативата на общините и държавата. ПЧП дава широко поле на работа. И най-важно, хората да не губят вяра, сила и мотивация, за да градят бъдещето. Има една мисъл на Джон Ричардсън, която гласи: „Когато говорим за бъдещето, има три вида хора. Тези, които го оставят да се случи. Тези, които правят така, че да се случи. И тези, които се питат какво се случи.” Убеден съм, че именно колегите строители сме тези, които правят така, че бъдещето да се случи!
Бих искал да използвам това интервю, за да приканя моите колеги и ваши читатели с добри сърца по възможност да дарят средства за довършване на храма в с. Дебел дял чрез дарителски фонд „Свети Лазар Български” по сметка BG90UBBS81411010124510, BIC UBBSBGSF, ОББ АД Габрово.