Илиян Терзиев: Не разделям фирмите на малки и големи. Има можещи и неможещи

Ренета Николова   Г-н Терзиев, каква беше 2013 г. за високото строителство? Има ли позитивни тенденции или не?

От моя гледна точка има положителна тенденция. Нещата се промениха, коренно от преди, когато имаше страшно много търгове, изпълнението на малка част от които обаче реално стартираше, а в момента има поръчки и почти всички се случват. Разбира се, неприятно е, че цените са крайно ниски, но такава е ситуацията към днешна дата. За жалост това могат да си позволят икономиката и инвеститорите, които останаха на пазара.

На провелия се в Хисаря УС на Камарата беше отбелязано, че началото на новия програмен период е време, в което се поставят нови задачи. Какво трябва да се промени в сектора, така че да има повече високо строителство?

Не само в сектора на високото строителство, но и навсякъде трябва да има промени. Първо фирмите трябва да помислят по това как да покрият по-голям периметър от видовете строителство, защото ако една фирма разчита само на високо, ниско или напр. жп строителство - няма как нещата да се развиват в положителна посока. Българските фирми трябва да имат готовност да влизат в консорциуми както помежду си, така и с чужди компании, за да могат да покрият изискванията на тръжните процедури. Като пример мога да дам нашата фирма „АТ - Инженеринг 2000”- никога не сме  мислили, че ще строим част от система за третиране на битови отпадъци, а именно „Инсталация за биологично третиране на площадка Хан Богров”. Но в комбинация с немския партньор „Егерсман Анлагебау Гмбх &Ко” и другата българска фирма - „Диана Комерс”, направихме първата компостираща инсталация в България, която наскоро открихме.

Кое беше най-голямото предизвикателство при изграждането на такава инсталация?

Когато имаш прекрасни партньори, които знаят какво правят, няма проблем. Важно беше и че нямаше никакъв проблем с плащанията от общината, бяха като по часовник.

Интересното при тази поръчка беше, че освен да построиш инсталацията, да организираш цялостното изпълнение на обекта, след това отговаряш и за пускането му в експлоатация и работата  на инсталацията и ако човек го е страх, по-хубаво въобще да не се захваща с такъв проект. В едногодишния период, който предстои, заедно с общината участваме  в експлоатацията на тази инсталация. В края на годината се изчисляват разходите и ако си успял да ги предвидиш правилно - печелиш, ако не - глобата е жестока. Друго интересно е, че спечелихме този търг два пъти. На  първия конкурс се оказа така, че всички други фирми отпаднаха, останахме само ние. Поради тази причина, за да няма обвинения, че липсва конкуренция - процедурата беше прекратена. Втория път, пак с общи усилия на партньорите – отново спечелихме. И мога да кажа, че с добра съвместна работа  на община, проектанти и строители, направихме нещо, с което да се гордеем. Имаме успешно реализиран обект с разрешение за ползване.

Споменахте търговете. Може ли да се направи общ извод от организацията на процедурата по този проект. ЗОП отново е на дневен ред - какво основно трябва да се измени в него, за да има спокойствие за фирмите?

Като основен момент, бих казал, да се създадат правила. Какво разбирам под правила? Не може всяка община да си пише собствени изисквания за търговете. Второто, мисля, че е голяма грешка да се дава възможност на хора, неспециалисти, да управляват проектите. И трето, което за мен е много важно, да се спре с тази порочна практика - най-ниска цена. Тя съсипва всичко. Това бих казал най-кратко - правилата за всички да са еднакви и нека спечели този, който може да реализира най-добре обекта.

Една от темите на УС беше свързана и със законодателните инициативи на Камарата - проектозакона за строителството и измененията в ЗУТ. И двата нормативни акта влизат в законодателната програма на правителството, а до шест месеца трябва да ги имаме и реално. Какво е най-важното, което те трябва да регламентират?

В момента имаме много голямо разбирателство с правителството и приемане на доста наши предложения. Нормално е, като сме браншова камара, да вземат предвид голяма част от това, което предлагаме. Имаме добър диалог с институциите. Приемането на законите ще даде тласък на работата и ще стабилизира бранша, мисля и че до голяма степен ще облекчи бюрократичната тежест.

Какво остава като най-голям проблем пред фирмите от високото строителство?

Първо – липсата на работа, което води до втория голям проблем - фирмите са готови на всяка цена да вземат обект. Апелирам всички, преди да кажат, че могат да направят нещо, да прочетат много внимателно за какво става дума, да преценят могат ли да  покрият изискванията, ако не могат, е по-добре да се направи консорциум с някой, който има капацитет, отколкото да се правят експерименти. Аз не приемам разделянето на фирмите на големи и малки. Аз ги разделям на можещи и неможещи.

УС прие отчета на секция „Високо строителство”, самокритичен в интерес на истината. Какво отчитате като най-голям успех през изминалата година и какво си поставяте като цел през 2014-а?

Заради това, че нямаше много работа, успяхме да се видим с доста хора и да чуем проблемите им. Ролята на всички секции е връзката между фирмите и Камарата. Разбира се, и ние знаем, че има райони, където нещата стоят добре откъм работа, има и такива, където нещата са трагични. За жалост какво да обясниш на човек от район, в който няма работа. Може само да му съчувстваш, да му даваш акъл, но като реална помощ не знам какво може да се прави. Секцията не може да раздава работа, може само да опитаме да вкараме правила, да видим какво и как се случва и как да се направи, за да работи по-добре, но нищо повече. За мен основното е да поддържаме контакт с хората и да прокарваме това, което те предлагат. За онези, които искат да направят повече - да можем да им дадем знание и правила.

Понеже споменахте, че търгове се печелят на всяка цена. Къде е мястото тук на етичния кодекс и какви промени са необходими в него, за да стане наистина работещ?

Само ще припомня, че бях в комисията по етика на софийското областно представителство на Камарата. Тя е една от тези, в които има най-много жалби. Това показва, че хората малко погрешно разбират комисията. Мислят, че ние сме съд. Ние не сме съд, а комисия по етика. Може да кажем от етична гледна точка кое е правилно и кое не. Етичният кодекс трябва да се изпълни със съдържание и да се спазва от всички фирми и това ще е една от най-важните задачи, по които ще работим през новата година.

Каква ще бъде 2014 г. за строителите?

В никакъв случай по-лека от предишната, но мисля, че по-богата на обекти. Ще е преломна за тръгването нагоре на бизнеса. Но трябват много усилия и много труд.