Необходим ни е категорично нов ЗОП

Томислав Дончев е роден през 1973 година в Габрово. Завършва математическата гимназия в родния си град. През 1997 г. получава магистърска степен по философия от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Има и втора специалност по журналистика. През 1998 г. специализира политически науки в Международното лятно училище по политически науки и международни отношения, Полша. През 2001 г. специализира „Подпомагане на високотехнологични малки и средни предприятия и научно-развойни стартиращи фирми” в института НЕГЕВ, Израел.
През 2005 г. Дончев завършва курс по бизнес менторинг в Академията по бизнес менторинг, Оксфорд, Великобритания. През 2006 г.  получава магистърска степен по стопанско управление във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
В периода 1997- 1999 г., работи като учител в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново - преподава социална психология, логика, етика, философия на правото. От 1999 г. до 2000 г. Томислав Дончев е редактор в Радио Габрово. От 1995 г.
до 2000 г. работи като доброволец, член на ръководството и служител в различни неправителствени организации от сферата на образованието и науката; бил е сътрудник и на агенция за социологически изследвания. През 2000 г. става главен секретар на клуб „Отворено общество” – Габрово, до 2004 г. От 2001 г. до 2004 г. е изпълнителен директор на Високотехнологичен бизнес инкубатор - Габрово; в този период подготвя и управлява десетки проекти в Габрово в сферите на регионалното и икономическото развитие, образованието и социалната сфера. Дончев е член на екипа „Експертни анализи” към Института „Отворено общество”, разработил Регионалния план за развитие на Северозападния район за планиране.Членува и в работната група към Министерството на финансите, разписала правилата за разпределение на средствата от европейските фондове в България. Дончев е бил и независим консултант и лектор в сферите: „Подготовка и управление на проекти”, „Планиране и стратегическо управление”, „Системи за оценка и текущ контрол”. Обучавал е представители на общини, областни администрации, училища, НПО, фирми в над 20 населени места на страната.
Дончев е бил програмен директор в институт „Отворено общество” - София, ръководи звеното за подготовка и управление на проекти по европейски програми. За последните три години под прякото му ръководство са спечелени международни проекти в социалната сфера и регионалното развитие на обща стойност 1,5 млн. лева; работи в партньорство с редица утвърдени европейски консултантски фирми от Германия, Великобритания, Холандия, Италия, Словакия. Бил е и член на Българската асоциация по управление на проекти.
Томислав Дончев е бил кмет на Габрово. На 18 март 2010 година той става министър по еврофондовете в правителството на Бойко Борисов. Семеен, има един син.

Шест месеца от избирането ви за министър по еврофондовете, каква е равносметката, какво се промени в тази сфера?
През изминалите шест месеца главна част от усилията ми бяха подчинени на основната цел - да направим процесите по-ясни, по-бързи, по-прости, и ако мога така да се изразя, по-човешки. Да бъдат съобразени с нуждите на тези, които ползват парите. Мисля, че до голяма степен успяхме. Всички промени в нормативната база вече са реализирани, основните постановления на МС, които регулират процесите на разпределение на европейските пари, на контрола по отношение на средствата и начините на плащане, вече са променени. Сега всички управляващи органи са задължени да предоставят много повече информация, и то много по-рано. Правата на бенефициента, този, който използва средствата, са гарантирани в много по-голяма степен, включително и с ясни срокове, в които трябва да реагира всеки управляващ орган или междинно звено. Особена гордост е това, че успяхме да увеличим размера на авансовите плащания – 35%, говоря за общини и за инфраструктурни проекти. В години на криза, когато има много силен натиск по отношение на публичните бюджети, високият процент на тези плащания безспорно е глътка въздух. По този начин общините, а и не само те, ще ускорят реализацията на проектите. Много важна е и новата система за определяне на финансовите потоци между Министерството на финансите и управляващите органи, която позволява при всички случаи да се плаща по-бързо. Към момента има нормативно изискуемо основание всеки бенефициент, в чийто проект няма нередности, да очаква плащане след отчет в рамките на два месеца и половина. Това е огромно ускоряване и най-радостното е, че ние вече имаме управляващи органи, които още преди да бъде приет текстът на това постановление, реално работиха в рамките на този срок. Не искам да пропусна и допълнителните мерки, свързани с контрола и гаранцията за законосъобразното разходване на средствата, например методиката за финансовите проекти. Бърз и ефективен инструмент, който позволява в случай, когато имаме нередност, основно в процедурите по закона за обществените поръчки, да се реагира много преди да са се намесили правоохранителните органи. В масовия случай става дума не за престъпление, а за допуснати сериозни грешки в документацията, които нарушават някои от основните принципи на публичните доставки и не гарантират най-добро качество на най-добра цена. В такива случаи, когато някой е допуснал такава грешка, без значение дали волно или неволно, на него ще му се наложи да възстанови обратно част от финансирането, което е разходил. Финансовите корекции могат да варират между 2 и 100 % в зависимост от степента на нарушението. Методиката вече работи и още с приемането й беше пратен много категоричен сигнал до всички бенефициенти за това. Забелязва се много по-голямо внимание по отношение на процедурите, особено след първите наложени финансови корекции. Сега всеки бенефициент знае, че в методиката изключително ясно, дори в табличен вид, са описани видовете нарушения и последващите за тях санкции. Най-хубавото при приложението на тази методика е, че тя реално позволява да поправяме грешките, преди да ги е открил някой друг. В случай че налагаме финансова корекция, България не губи тези пари. Простичко казано, те се връщат в съответната оперативна програма и могат да бъдат разходвани за някой друг проект. Би могло да се добави още много и по отношение на диалога ни с ЕК, и по отношение усилията да имаме един добър контакт с всички организации, които използват средства от ЕС, без значение дали става дума за бизнес, за общини, за неправителствени организации. Предстои ни още много работа, въпреки че за една година и по-специално за последните 6 месеца, имаме наистина добри резултати, свързани с темпа на уговаряне и темпа на разплащане. Те буквално са с пъти по-големи от предишни периоди. Независимо че за една година темповете са се увеличили многократно, необходимо е още много, защото България има нужда тези пари да работят.

Имаше един период, в който бяхме станали синоним на всякакви нарушения и измами с европейските средства, например миналата година, когато ОЛАФ представи официалния си доклад, аз бях в Брюксел на това представяне, от един час пресконференция 50 минути се говори за България и около 10 за Румъния. Минахме ли вече този период, в който ние бяхме критерият за нарушенията?
Темата за контрола в момента в никакъв случай не е основна в диалога ни с ЕК. Партньорите ни от Брюксел в много голяма степен са уверени, че системата за финансово управление и контрол в България работи адекватно. Лошото е друго! Вследствие на поредица от грешки, и по пътния фонд, и по програма САПАРД преди две и повече години, България публично успя да си „издейства” образа на лошото момче или момиче в ЕС. И ако добър имидж се гради трудно и са необходими дълги, последователни и системни усилия, то само за няколко дни може да бъде сринат добрият образ на една държава.
Направено е много, но са необходими още усилия България да получава това внимание, този респект, уважение и отношение, което заслужава, според мен, и според експертите в комисията и сред политическите кръгове, а надявам се, вече и сред европейските граждани, образът на България да се приема като наистина променен. Категоричен съм обаче, че ще бъдат необходими още усилия в тази насока.

Доста положителни промени са направени, но казвате, че още много неща предстоят. Какво конкретно предстои? Включвате ли в това число промените и направата на нов закон за обществените поръчки? Премиерът неведнъж вече каза, че това е необходимо.
Необходими са още и допълнителни усилия, в т.ч. свързани с подобряването на цялата нормативна база или среда, в която се реализира използването на средствата от ЕС. Ако използваме такъв, малко по-илюстративен подход, това е пистата или релсовият път, върху който се движи композицията. Колкото по-добра е пистата, по-гладка, с по-малко завои, толкова по-бързо и безпроблемно ще се движат нещата. Категорично Законът за обществените поръчки е един от приоритетите. По редица причини ЕС има претенции по отношение на функционирането на публичното възлагане в България. Неотдавна бяха направени промени в Закона за обществените поръчки. По същество те представляваха транспониране на европейско законодателство. В този си вид нашият закон създава определени затруднения, предвид опасността от трудно и бавно възлагане, след множество обжалвания. Според мен на нас ни е необходим категорично нов закон, който по възможно най-добрия начин да поставя баланса между прозрачност, гаранции за законосъобразност, честна конкуренция, най-добро качество на най-добра цена и в същото време да бъде прост и функционален.
Разбира се, брилянтен баланс между тези крайности е невъзможен, но съм сигурен, че би могъл да има по-добър баланс от този, който имаме в момента. Защото сега и възложители, и изпълнители, и опоненти са категорични, че законът е сложен и тромав. След дълга процедура по обжалване е напълно възможно възлагането да отнеме повече от половин година. Става така, че законът често не успява да гарантира абсолютното спазване на всички основни принципи на публичните доставки, най-вече на свързаните със свободната конкуренция, и да гарантира най-добро качество на най-добра цена.
Има сформирана работна група, която подготвя практически нов текст. Опитваме се да съобразим всички добри и лоши практики в прилагането на закона до момента, като ще се ползваме от мнението на всички министерства, на българските общини, на контролните органи - Държавната финансова инспекция, Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки. Надяваме се в най-кратки срокове да може да предложим един добър текст, съобразен с реалните нужди и на общините, и на министерствата, и на българския бизнес. Допълнителни усилия може да бъдат положени по отношение на ускоряване на всички процедури, свързани с европейското финансиране. Изследванията ни показват, че огромна част от времето за изпълнението на един проект, особено инфраструктурен, не отива в процедури, които са свързани със самото европейско финансиране, с одобряване на проекта, с отпускане на финансирането. Те са свързани с редица технически проблеми по отношение на самото инфраструктурно съоръжение. Една от най-простите, но ефективни идеи, е т.нар. бърза писта. Ние имаме Закон за насърчаване на инвестициите, където на инвеститорите от клас А са учредени права, за да могат да получават много ускорено административно обслужване. Идеята предполага на всички изпълнители на европейски проекти, над определена стойност, примерно 1 или 2 милиона лева, да бъдат дадени правата на инвеститор клас А, а това определено би спестило време. Не само защото България има нужда от тези пари, а защото всеки проект си има краен срок, който трябва да се спазва. При неспазване на сроковете може да се наложи да се връщат пари...

Бихте ли казали кой влиза в работната група за Закона за обществени поръчки, защото това ни е интересно, и ще има ли представители на браншовите, на професионалните организации?
Разбира се, много е трудно да се намери оптималния баланс между максимално широк състав и максимално добро темпо на работа. Изначалният състав на групата включва представители на всички министерства, изброените институции, Национално сдружение на общините в Република България. Съвсем скоро ще има заповед на министър-председателя, където ще бъдат описани всички участници. Редно е текстовете на закона да бъдат консултирани, включително и с представители на българския бизнес, това е вид обратна връзка, която позволява да се видят нещата и от другата страна.

Спомням си, че наскоро направихте една оценка на отличните и на по-слабите програми. Каква е ситуацията сега?
Бързам да уточня, че сравняването на програмите крие известни рискове, защото това са много, много различни инструменти. Сравняването само на база основни показатели, темпо на договаряне, темпо на разплащане не е съвсем коректно. Ние не можем да сравняваме оперативната програма „Конкурентоспособност”, която работи най-вече с малки и средни предприятия, където основна част от проектите са за получаване на международно признати сертификати или за закупуване на машини, например с Оперативна програма „Транспорт”. Тук един проект е на стойност десетки или стотици милиони левове, свързан с построяване на магистрала или рехабилитация на железен път. Това са по същество много различни инструменти, които работят с много различни бенефициенти. Има значение огромната разлика в стойността на проектите. Но като цяло с добри темпове върви Оперативна програма „Регионално развитие”, добри оценки от комисията получава и програма „Околна среда”. Ще спомена, че на екипа на МОСВ му се наложи да преодолее доста трудности с налагането на новия подход. Оперативна програма „Конкурентоспособност” тепърва има възможност да докаже, че този инструмент много бързо ще започне активно да работи на пазара и българският бизнес ще може да се ползва от цялата помощ, която той предлага. Голямо предизвикателство продължава да бъде Оперативна програма „Транспорт”. Тя се движи много по-бавно от очакванията, и от моите, и на партньорите ни от ЕК, и най-вече - очакванията на българските граждани. Напомням, че в тази програма са средствата за изграждането на нови магистрали, за рехабилитация на огромна част от жп трасетата на България. Страната има нужда от тези пари, България има нужда от тези съоръжения колкото се може по-скоро. За да може пътуванията да бъдат по-кратки, да може да пазим живота на хората, и за да може редица региони да станат по-атрактивни не само за живот на хората, а и за инвестиции.
Изключително важна програма, а проектите в нея са по-особени, по-предизвикателни. Затова полагаме всички усилия, за да ускорим темповете, включително и чрез ползване на техническа помощ от утвърдени международни финансови институции и създаване на нови звена от експерти, които да подпомагат и да ускоряват темповете.

Говореше се, и вие също имахте идея за създаване на отделен закон за еврофондовете. Ще бъде ли изградена единна администрация при работа с фондовете, или те ще бъдат разпръснати в различните министерства. Зная, че има държави, които са възприели тази система на работа.
Фактът е, че има държави, които прилагат подобна система, която също има и силни, и слаби страни. Силните страни на едно подобно решение е, че всичко се управлява от едно място и има по същество една наистина отлична координация. Предизвикателството в подобен модел е чисто отрасловата връзка между съответната оперативна програма и това, което става в министерството, отговорно за тази сфера.
Например как да си представим МОСВ без Оперативна програма „Околна среда”? До 2013 г. ние ще продължим да работим със съществуващата сега институционална структура. Промяна на модела със сигурност ще има след 2013 г. Мога категорично да кажа, че трябва да бъдат положени усилия към по-голяма териториална децентрализация. Това е доказана добра практика в която и да е страна. Колкото до специален текст, закон, който да регулира използването на средствата от ЕС, до голяма степен всички процеси са регулирани с множество постановления на МС, с наредби и т.н. Добрият подход е всички тези текстове да бъдат класифицирани в един общ документ. Принципната страна на въпроса е те да станат част от закона и той да бъде много по-устойчив, което да дава ясни и дългосрочни сигнали на всички - и на бенефициенти, и на държавни институции, които го прилагат, ако щете и на фирми, които се интересуват от изпълнението на обществени поръчки в рамките на самото финансиране.
Динамичната материя е тази, която може да се наложи веднъж или два пъти в рамките на няколко години да бъде променена... В подзаконови нормативни актове например. Но ние сега се нуждаем от цялостен документ, който ясно, категорично да регламентира нещата. За да може всеки участник в процеса с относително малко усилия, без противоречия, да се запознае с основните си права и ангажименти. Законът за обществените поръчки е на първо място с много по-голямата си важност.

Г-н министър, новия ЗОП как го виждате във времето?
Трудно ми е да бъда съвършено конкретен, но ми се иска това да стане максимално бързо. Защо не за два или за три месеца? Тук обаче качеството също е толкова важно, колкото е важен и срокът. Освен чисто експертната работа, която трябва да бъде извършена от всички ангажирани, текстът трябва да бъде консултиран с всички заинтересовани страни. В т.ч. и с българския бизнес.

В заключение - кое ви удовлетворява най-много от това, което успяхте да свършите досега като министър на еврофондовете?
Аз съм човек, който трудно постига удовлетворение и ако нещо се получи, веднага си намирам ново предизвикателство. Най-големите предизвикателства и най-високите цели тепърва предстоят. Ние имаме три много усилни години до края на програмния период, където всичко, което е направено до момента, трябва да даде резултат. Наред с това имаме задачата не само да изпълним всичко в рамките на този програмен период, но и да подготвим отлично бъдещия. За да не се озовем на 1 януари 2013 г. в същото положение, в което бяхме на 1 януари 2007 г.
Първите реални договори са сключени в края на 2008-а, първите реални плащания вероятно са дошли още по-късно, което са две загубени години. Аз искам първите тръжни процедури за обекти, финансирани от следващия период, да бъдат отворени на 15 януари 2013 г., а не през 2015 г.
За тази цел, освен подготовка на всички планове и стратегически документи, вкл. и на текстовете на оперативните програми, разбира се, и на националната стратегическа референтна рамка, най-важното е още в началото на 2013 г. да започнем да се подготвяме на техническо ниво, което означава проектиране, минаване на част от процедурите, свързани с оценка на въздействието върху околната среда, и прочее всичко това, да бъде готово още сега. Един голям инфраструктурен проект се подготвя две или три години. Ако ние искаме той да започне през
2013 г., трябва да започнем да го готвим някъде през 2011 г.

Благодаря. Желая ви успех!