Свилена Гражданска   Инж. Петров, вече от няколко месеца сте начело на ОП на КСБ – Русе. Каква е спецификата на  района, която има значение за строителите?

Тя се определя от географското положение на областта, както и от характерните льосови почви тук. Тези фактори влияят съществено на строителните дейности – фундирането, полагането на канализационни и водопроводни тръби и т.н. Това налага фирмите, които работят в региона, да се съобразяват с тези особености.

Иначе едва ли състоянието на бранша в района е по-различна от това  в страната. Основният източник на работата на строителите са обществените поръчки, обявени от общините или държавата, финансирани по европейски фондове или от националния бюджет.

Има няколко по-големи местни фирми, които, обаче  за съжаление през последните три-четири години станаха подизпълнители на външни за областта компании. Повечето от обществените поръчки се печелят от компании, които не са от региона. В момента членове на областното представителство в Русе са 56 при 112 вписани в Централния професионален регистър на строителя. Усилията на местното ръководство са насочени да привлечем поне три четвърти от компаниите да станат част от КСБ. Това е залегнало в нашите задачи и с всяко мероприятие, което организираме, целим да го постигнем.

Надеждите на всички сега са насочени към дейности, изпълнявани с финансиране от еврофондовете.

Какви са проблемите, с които се сблъсквате?

Те са от най-различен характер. Дори и от времето. В цяла България пече слънце и почти няма сняг. В Русе сме сковани от 30 – 40 см снежна покривка. За радост през последните няколко дни снегът започна да се топи. Смятам, че със затоплянето на времето ще започне и активният строителен сезон. Почти всички фирми чакат, само няколко, които са с довършителни работи по обектите си или се занимават с вътрешно строителство, работят.

Вече споменах, че обществените поръчки основно дават работа на строителите. Често се получават забавяния при разплащанията от страна на публичните възложители. Понякога и частните инвеститори са некоректни. Това се предава по веригата, тъй като главният изпълнител не превежда изработените средства на подизпълнителите си или на доставчиците си. Фирмите работят все пак, за да имат обеми и да не губят категории. Но се получава един непрекъснат процес на задлъжнялост между строителите.

Сивият сектор също влияе твърде негативно на отрасъла. Жилищното строителство е почти спряло. Част от строителите, които работеха в малките фирми, тръгнаха с теслите и се опитват да оцеляват, като предлагат услугите си на цени под минимума, което спомага за разрастването на неформалната икономика в региона.

Казахте, че обществените поръчки са основен източник на работа за бранша, сблъсквате ли се с некоректни и дискриминационни условия в търговете?

И при нас трудностите идват от това, че голяма част от тръжните процедури са насочени към определени фирми още с излизането на обявите. Заданията така се разработени, че да се спечелят от конкретни компании. Проблемите на малките и средните фирми са изключително сериозни. Критериите за обем не могат да се покрият дори и от големите местни строители. И те са принудени  да стават подизпълнители на външни фирми и да работят на часови ставки от 2,80 лв. или 2,90 лв. При сегашната минимална работна заплата е просто невъзможно оцеляването им.

Най-честите дискриминационни условия, с които се сблъсквам и аз като участник в обществените поръчки, са изискванията за големите обеми и за банковите гаранции. Непосилни са за компаниите. Те   са принудени да се обединяват, за да достигат необходимите изисквания като консорциуми.

Какво трябва да се промени, за да се подобри ситуацията?

Очакваме на второ четене в пленарната зала да минат измененията на Закона за обществените поръчки. Надяваме се те да осигурят по-голяма прозрачност при търговете. Същевременно от Камарата на строителите в България са подготвили проекти на нов Закон за устройство на територията и закон за строителството. Тези документи бяха обсъдени по време на разширения Управителен съвет на КСБ в Хисаря. Дискусията ще продължи и със съдействието на нашия в. „Строител“, благодарение на който всички важни промени в сектора достигат до очите и ушите на  строителите в област Русе.

Искрено се надявам, че двата проектозакона ще допринесат за създаване на честна и конкурентна пазарна среда чрез намаляване на административната тежест и въвеждане на типови документи и процедури, регулиращи взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес.

Как работите с местната и държавната власт?

С общините тепърва ще създаваме контакти, тъй като сме ново ръководство, но с областната управа вече имаме добри взаимоотношения. Тук е мястото да изкажа благодарност към централата на  Камарата, че Русе си има собствена сграда. Вече при нас е и местното представителство на Камарата на архитектите. Също така имаме добри контакти с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Тепърва ще инициираме с двете организации съвместни мероприятия.

Накъде е необходимо да обърне поглед българският строител, за да излезе на международните пазари?

Ние сме граничен район и русенските фирми вече строят в Румъния. Моята компания също работи там. Тепърва ще се създават още по-дълбоки връзки между двете страни.

Лошото е, че загубихме позициите си в републиките от бившия Съветски съюз. Там винаги сме били приемани като добри строители, възлагали са ни обекти с важно значение. Затова мисля, че в тази посока трябва да се работи не само от страна на нашата Камара, а и на държавата. Необходимо е да си върнем отново тези позиции. Трябва да обърнем внимание и на азиатските пазари.

Каква според вас е най-важ­ната роля на Камарата на строителите в България?

Още преди да бъда избран за председател на областното представителство в Русе и да заместя Георги Стоев, който беше два мандата начело на ОП на КСБ – Русе, аз виждах изключително полезната роля на Камарата. Тя е мостът между нас и правителството и парламента. КСБ е с такъв авторитет, че нейният глас се чува по всеки въпрос. Има го уважението и съобразяването с нашите решения.

Какви са очакванията за развитието на сектора в следващите месеци?

Те са много по-добри в сравнение с досегашните. Винаги след март започват да ни търсят, а и тогава стартират изпълненията на обществените поръчки, което няма начин да не  даде тласък на строителството. В момента по-голямата част от фирмите са съкратили хората си, но март-април вярвам, че отново ще  започ­не едно по-мащабно изпълнение на обектите. Ще се събудят и частният сектор, и инвеститорите.

Пожелавам на колегите си да имат работа. Те са достатъчно грамотни и ако имат обекти, ще успеят да ги изпълнят.