Ръководството на КСБ обсъди проектозакона за строителството с експерти от Немската камара

Инж. Джани Антова, главен експерт, Международен отдел на КСБ от Берлин Ръководството на Камарата на строителите в България обсъди значими за бранша теми с Немската строителна камара (HDB) в Берлин, Германия, в контекста на законодателството и практиката на домакините. Българските представители се интересуваха дали освен Закона за териториално устройство (Raumordnungsgesetz) съществуват други нормативни актове в страната, регламентиращи регионалното развитие, какви опростени процедури са застъпени в практиката при устройственото планиране и инвестиционното проектиране и строителство, намерен ли е начин за намаляване на административната тежест, пречеща на развитието на сектора. В приветствие директорът на отдел „Международни пазари” в HDB Франк Келенбарх пожела ползотворна дискусия между двете организации. Той увери, че немските експерти ще предоставят необходимата информация на гостите. Веднага след това побърза да обяви, че предстои посещение на делегация от експерти от провинциите Хесен и Тюрингия, която проявява сериозен интерес да се запознае с ръководството на КСБ и представители на университетите и вис­шите строителни училища у нас. Председателят на Камарата инж. Светослав Глосов благодари на домакините за гостоприемството. Членове на българската делегация бяха още и Венелин Терзиев - вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков, председателят на Контролния съвет Валентин Николов, председателят на ОП на КСБ – Бургас, инж. Николай Николов, инж. Джани Антова – главен експерт в Международния отдел, и арх. Борислав Борисов – ръководител на екипа към Камарата, изготвил промените в законодателството, свързани с устройството на територията и строителст­вото. „Голяма част от българската нормативна база в сектора е заимствана от немската. Екипът, подготвил измененията, се постара новите предложения да са синхронизирани отново с вашите текстове. Ползваме опита ви, но и ние имаме какво да споделим“, заяви инж. Светослав Глосов. Той подчерта добрите отношения, които КСБ поддържа с много европейски браншови организации, както и със сродни такива извън ЕС. Инж. Глосов сподели, че предстои сключване на споразумения на правителствено ниво със страни извън съюза за взаимно признаване квалификацията на българските строители. В своята презентация представителят на Министерството на транспорта и дигиталната инфраструктура д-р Блехшмит наблегна на фак­та, че в Германия има две нива на планиране, като основни са това на териториалното устройство и на строителството, отделно от тях е това на пътното изграждане. Планирането на териториалното устройство е регулирано с федерален закон и 16 закона на отделните провинции. Д-р Блехшмит сподели, че няма общ федерален план на териториалното устройство, понеже са създадени такива на провинциите. Една степен по-ниски са регионалните, които са по обособени райони в рамките на отделните провинции. Те са около 100 на територията на Германия и не се отнасят директно към гражданите, а по-скоро към институциите. В закона са предвидени възможности за участие на обществеността при обсъждането им. Беше разяснено, че тези документи винаги подлежат на проучване за влияние върху околната среда и че немските колеги не могат да улеснят процедурите. Д-р Блехшмит подчерта, че облекчаването невинаги би работило в дългосрочен план в полза на инвеститора. Той разясни, че предимствата на действащите процедури са високите изисквания, а преминаването стъпка по стъпка през целия процес гарантира качеството на извършените дейности. Инж. Улф Бегер - ръководител на Комисията по градоустройство към Съвета на асоциациите на инженерите и архитектите, стъпвайки на знанията и опита си като строител, поясни, че планът за развитие на федерално равнище задава общите цели. В него са обозначени екологични площи, на които няма да има застрояване. Спрямо тях на по-късен етап се определят големите трасета за изграждане на пътни и жп обекти. В провинция Хесен (една от 16-те във Федералната република) например, където има 3 региона, ако общината има искане да се строи, то това трябва да се съобрази с регионалния план, т.е. по-ниските нива е необходимо да се съгласуват с по-високите. Ако все пак се появи конфликт между двата документа, има предвидена т. нар. процедура за отклонение и е възможно планът на общинско равнище да повлияе на този на регионално. Съгласно Строителния кодекс във Федералната република, местните планове биват два вида – общ за устройство на територията и за застрояване, който е задължителен за частните лица. Подобно на българското законодателство, и в Германия има различни видове застроени зони според степента на смесване на жилищни и индустриални обекти. Основна цел в немския правилник за ползване на територията е предот­вратяване на замърсяването в индустриалните райони. То не трябва да влияе върху качеството на живот в жилищните. Домакините разясниха основните етапи, през които минава всеки инвестиционен проект – от идеята до превръщането му в действителност. Участниците в българската делегация отбелязаха, че системата в нашата страна е много подобна на немската. В България обаче, дори и да има конкретна идея, инвеститорът не може да знае със сигурност колко време му отнеме цялата процедура и кога може да започне реално да строи, както и дали съществуват мерки за облекчаване на тежките административни изисквания. Немските колеги подчертаха, че при тях стъпките са конкретни, ясно очертани и не могат да се прескачат. Начинът за облекчаване на процедурите трябва да се търси в ясно дефинирани по продължителност времеви стъпки. Според инж. Улф Бегер интересът на инвеститора е в неговата правна сигурност. В подкрепа на своето твърдение експертът сподели, че в практиката му често се налага да се правят допълнителни проверки за влиянието на проекта върху околната среда, които отнемат повече от предвиденото време. Генералният директор на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) Улрих Петцолд, който също взе участие в дискусията, поясни, че ограниченията, които забавят или спъват инвеститорите в строителството, не идват от Брюксел, а от Европейския парламент и донякъде от изпълнителната власт на европейско ниво. Той подчерта, че ЕК само предлага решения, а самите те се вземат от депутатите. Инж. Уве Бернщайн - представител на компания за инженерингови услуги, отбеляза, че се занимава с планиране, което е една степен по-ниско от това на общините, т.е. строителство на тунели и пътища, и работата му е тясно свързана с нормативната база в инфраструктурата. На въпроса, какви възможности има в Германия въз основа на съществуващите закони да се ускори процесът на планиране и застрояване, той отговори, че има обстоятелства, които не могат да се сложат във времеви рамки. В Закона за админис­тративните процедури на Германия има определени изисквания за срокове. Те се отнасят например за публичното обсъждане на даден проект, както за подаване на възражения, но няма предвидено време за юридическата обработка. Когато обаче се разглежда разширяване на съществуващ път, се ползва т. нар. съкратена процедура, т.е. не се минава през междинните институции, а директният партньор (федералният административен съд) взема отношение. Стремежът е възможно на най-ранен етап да се предостави планът за обсъждане на екологични организации и други заинтересовани дружества. Целта е сравнително рано да се открият конфликтните точки, за да се направят съответните експертизи. В Германия също, макар и рядко, има изключения от общото правило. В провинция Саксония например след наводненията преди половин година се е наложила бърза реакция за справяне с пораженията от природното бедствие, която е изисквала пред­приемане на определени стъпки с цел съкращаване на някои процедури. Инж. Бернщайн разказа за ролята на Немската камара за възлагане на строителни дейности, благодарение на която федералното правителство е създало инструмент за по-бързо решаване на спорни въпроси. Това е институцията, която определя дали подадените възражения по определен проект са основателни. Българските гости запознаха домакините с наскоро създадения обществен съвет към Министерството на инвестиционното проектиране, в който участват КСБ, Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и който се е ангажирал с актуализиране и подобряване на законодателството в сектора. У нас през последните десетилетия нормативната уредба често е била променяна и като процедури, и като правила, и като терминология, а основният проб­лем е в ефективността й на ниво община и държава. Българските представители обясниха, че у нас по принцип има възможност за „опростена процедура“, но рядко се стига до нея. На въпрос за сроковете в Германия за отчуждаване и обезщетяване немските експерти обясниха, че след подаване на документите по даден проект съществува срок, в който всички заинтересовани страни могат да вземат отношение, и едва след това се решава за издаването на разрешително за строеж. Изграждането започва, когато всички трудности са преодолени, затова и няма промяна в крайната цена на проекта. Когато собствениците на имоти смятат, че цената им е по-висока, в срок от 1 месец трябва да докажат това. Представителят на Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ) Йелена Караматйевич сподели, че преди година е правено проучване в 6 страни, между които не е България, за връзката между устройственото планиране и осъществяване на инвестиционни намерения. Въп­реки че държавата ни не е включена в този анализ, се предполага, че до голяма степен изследването може да е от полза за КСБ и се ангажира с предоставянето на проучването на българските си колеги. След срещата делегацията на Камарата посети Международното строително изложение BAUTEC 2014, на което участваха и български фирми.