Арх. Борислав Борисов: Регулацията в инвестиционния процес се превърна в спирачка за икономическото развитие

Ренета Николова  

Арх. Борисов, на съвместна пресконференция на министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов и браншовите организации бе обявен стартът на  законодателната реформа в сектор „Строителство”. Какво налага тази радикална по думите на председателя на парламентарната Комисия по инвестиционно проектиране - Емил Костадинов, реформа?

Може да се твърди, че професионалните среди, представлявани от Камарата на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на строителите в България, както и много други представители на участниците в инвестиционния процес, от няколко години поставят въпроса за цялостна реформа в областта на териториалното устройство, регионалното развитие, градоустройството, инвестиционното проектиране и строителството. Осъзната е потребността от облекчаване и опростяване на регулаторните режими. Споделя се убеждението, че е дошъл моментът българската професионална общност да потърси обединяващите ни принципи, правила и норми за по-качествени и ефективни законодателни текстове. Всичко това мотивира министъра на инвестиционното проектиране арх. Данов и председателя на парламентарната Комисия по инвестиционно проектиране инж. Костадинов, както и ръководителите на КСБ, КИИП и КАБ – инж. Светослав Глосов, инж. Стефан Кинарев и арх. Владимир Дамянов, на съвместна пресконференция да обявят своите аргументи за необходимата промяна.

В основата на промените стоят изготвените  проекти на нормативни актове от работна група, чийто ръководител сте вие. Какво е главното в тях? Как се разделя материята на Закона за устройство на територията (ЗУТ)?

Подготвени са текстовете, които да послужат като прототип за три отделни законопроекта. Това са законопроект за териториално устройство и регионално развитие (ЗТУРР), законопроект за градоустройството (ЗГр) и законопроект за строителството (ЗС). Материята, която понастоящем е предмет на ЗУТ, се предлага да бъде нормативно уредена в два отделни законопроекта, а именно в ЗГр и в ЗС. Законът за строителството обхваща инвестиционното проектиране, строителното изпълнение и въвеждането в експлоатация на строежите. След предстоящите обществени обсъждания с професионалните общности и представителите на гражданите и заинтересованите страни се надявам да се стигне до приемливи за всички участници в инвестиционния процес проекти на законодателните регламенти.

Използвахте ли чужд опит, на базата на който да съставите документите?

Да. Проучихме европейските норми и по-подробно германското законодателство. Преведохме основните техни закони, аналогични на българските в сектора на планирането, проектирането и строителството. Сравняването на нашата практика с чуждия опит винаги е от полза. Нормално е, когато при сходни казуси става възможно да се почерпи информация от устойчивата законодателна практика на другите европейски страни с дългогодишен опит.

Реформата ще направи ли по-устойчива законодателната система за инвестиционния процес, ще спрат ли многобройните промени на законите, които често повече пречат, отколкото помагат на бизнеса? Ще направи ли предвидим за инвеститорите срока за стартиране на даден проект?

Надявам се. Такива са и едни от основните цели, принципи и насоки на идеята и предложенията за законодателната реформа. Това ни мотивира да инициираме този важен за страната ни дебат. Едва ли има български гражданин, който да не се е сблъскал с какви ли не препятствия по пътя за реализацията на дори елементарни инвестиционни инициативи.

Къде открихте най-голямата административна тежест пред бранша? Кое трябва да се промени и кое да се унифицира?

Едва ли има област в разглеждания от нас сектор, в която нормативно-административната и като цяло регулаторната тежест да не е нарас­твала през последните години. Появиха се какви ли не видове планове, проекти, части, процедури, съгласувания, повторения, дублирания, таксувания, декларирания и т.н. Регулацията в инвестиционния процес по своята сложност и непредвидимост се превърна в спирачка за икономическото развитие на България. Всичко, което е възможно да се облекчи и унифицира, е желателно внимателно да се премисли и ако има обществено съгласие, да се предложи за промяна.

Какъв е вашият коментар за демонстрираната обща позиция от браншовите организации, които май за първи път са толкова единни в действията си?

Можем да се гордеем с наложилия се позитивен стил на управление в браншовите организации, при който се загърбват различията и се търси онова, което ни обединява. В това отношение се надявам на подобен подход и от представителите на политическите сили, от които в крайна сметка ще зависи тази, както и всяка друга законодателна реформа. Има толкова много неща, за които в обществото има предпоставки за единомислие и единодействие. Едно от тях е намаляването на регулаторната тежест в цялата верига на инвестиционния процес – от териториално-устройственото и регионално планиране през градоустройството, инвестиционното проектиране и строителството до въвеждането на строежите в експлоатация.

Каква е ролята на КСБ за инициираните промени?

Ролята е голяма и безспорна. КСБ е с утвърден авторитет сред професионалистите. Тя години наред се превръща в неотменим коректив и партньор за всяка важна законодателна промяна в сектора. В този смисъл и сега КСБ, заедно с КАБ и КИИП, е един от инициаторите за стартиране на обществените обсъждания относно законодателната реформа.

 Имаме намерение да започ­нем публикуване на изготвените проекти на нормативни актове като приложение във 

в. „Строител”. Смятате ли, че е реалистично това да се случи през април?

Да. Това е възможно и реалистично, ако става поетапно. Може би е добре да се публикуват и направените преводи на немската нормативна уредба. Читателите на вашия вестник вероятно ще имат възможност по този начин да участват пълноценно в предстоящите обществени обсъждания, да дават мнения и предложения.

Какво предстои в съвсем делови  порядък пред работната група?