Проблеми при участието в процедури по обществени поръчки
Инж. Валентин Вълев, член на Управителния съвет на КСБ
След проведени разговори между членове на Управителния съвет на Камарата на строителите в България на среща, състояла се във Вършец, се очертаха следните проблеми, с които фирмите се сблъскват при участието си в обществени поръчки:
I. На първо място се откроява сериозна тенденция за необосновано утежняване на условията за участие в процедурите по избор на изпълнител на обществени поръчки. Все по-често към минималните изисквания за квалификация и опит на участниците възложителите изискват доказателства за назначени по трудови договори лица за контрол върху качеството на строителството и такива за контрол по спазване на безопасни условия на труд, като същевременно те следва да имат минимум 2 или 3 години стаж на тази позиция и да са преминали обучение през последните 12 месеца от лицензиран от НАПОО център за професионално обучение.
Процедури с подобни изисквания са:
1. „Строителни работи по реализирането на проект „Реконструкция на тротоари по ул. „Равно поле” и ул. „Нефтяник” в гр. Шабла, община Шабла, обл. Добрич”.
2. „Строително-монтажни работи за реконструкция и естетизация на градски площад и околното пространство на гр. Шабла”.
3. „Закриване на съществуващо сметище за ТБО в гр. Козлодуй” – община Козлодуй.
4. „Изграждане на двуетажна сграда (разширение) на ОДЗ 85 „Звездичка” с две яслени и една градинска групи в кв. 42, УПИ VI, кв. „Дружба 2”, част на територията на район „Искър”, община София.
5. „Корекция на р. Лева”, община Криводол.
6. „Изграждане на две вътрешни канализационни мрежи”, с. Камен.
7. „Строителство, реконструкция, рехабилитация на ВиК мрежи и съоръжения в с. Глогово, община Тетевен. Част: ВиК системи и инсталации”.
8. „Избор на изпълнител на СМР на обект „Благоустрояване на крайдунавски парк, част I, етап II”, община Тутракан.
9. „Доизграждане на физкултурен салон и топла връзка към 199 ОУ на територията на Столична община, район „Подуяне”, община София.
10. „Избор на изпълнител на СМР на обект „Рехабилитация на зелени площи с изграждане на площадки за детски игри и кътове за отдих в населените места в община Завет”.
Същевременно всеки участник в процедура по Закона за обществените поръчки или НВМОП прилага в офертата си удостоверение за вписване в Централния професионален регистър на строителя. Това само по себе си би следвало да е достатъчно доказателство за възложителите, че съответното дружество покрива нормативните изисквания за извършване на строителни дейности, съгласно ЗКС и ЗУТ.
Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя би отказала вписване на дружество, което не е изпълнило императивна норма на ЗКС, включително нормата на чл. 15 (1), т. 4 – за нает по трудови договори персонал. ЦПРС е публично достъпен, ето защо е излишно възложителите да изискват доказателства за обстоятелства, надлежно удостоверени от компетентен орган.
Допълнителните утежняващи условия за участие в процедурите – за доказване на проведени периодични обучения на контрольорите по качество и ЗБУТ и за наличие на стаж на съответната позиция, не се основават на нормативни изисквания. Възложителите залагат тези условия в рамките на своята оперативна самостоятелност по смисъла на чл. 51 от ЗУТ, но третират превратно правомощията си за преценка на квалификацията на участниците. От продължителността на трудовия стаж на контрольорите по качество и по ЗБУТ не следва да се правят изводи за съответствието на бъдещото строителство с изискванията на възложителя.
В обобщение на горното смятам, че подобен критерий в процедури по ЗОП/НВМОП има за цел да ограничи възможността за участие на част от дружествата в обществени поръчки. Същевременно по този начин се дава необосновано предимство на друга част от строителните фирми, които биват избирани за изпълнители при ограничена конкурентна среда.
II. Втори основен проблем, очертаващ се в отношенията между възложители и изпълнители на обществени поръчки, е съдържащата се в договорите клауза относно финансирането на проектите. Често възложителите не посочват конкретен срок за извършване на плащания, а обвързват своето задължение с получаването на целеви средства от съответния финансиращ орган. Договорът за обществената поръчка, сключен между възложителя и изпълнителя, е поставен в зависимост от друг контракт – между възложителя и финансиращия орган, по който изпълнителят не е страна. Това води до неравностойно положение на изпълнителите, които не са информирани за условията на договорите между възложители и финансиращ орган и не са в състояние да предвидят кога ще получат плащане за изпълнените и приети работи.
Също така в част от договорите за рекултивация на стари депа за битови отпадъци се предвижда еднократно плащане едва след приключване и приемане на техническата и биологичната рекултивация. Това означава, че изпълнителят е длъжен да финансира обекта изцяло със свои средства, а плащане ще постъпи евентуално след 3 – 4 години.
Пример за такава процедура е „СМР по рекултивация на старо сметище в гр. Сухиндол, община Сухиндол”, обявена през 2013 г. Чл. 4 (1) от Договора по процедурата гласи: „Възложителят се задължава да плати дължимата цена, както следва: еднократно след приключване на СМР на обекта, издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация или Приложение 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., одобряване и превеждане на суми на Възложителя от ПУДООС.”
Считам, че по горепосочените проблеми, а и по други въпроси, повдигани от членове на КСБ, Камарата следва да се излезе с официално становище, защитаващо интересите на строителния бранш в България.