КСБ

Нашата дума трябва да бъде чута при изготвянето на нормативната база


На разширения управителен съвет на КСБ от миналата седмица ИБ предложи и УС избра за нов председател на секция „Инженерна инфраструктура” инж. Росен Колелиев – „Пътища и мостове-ПРО” ООД, Варна. Новоизбраният председател бе любезен да отговори на няколко въпроса за първото си интервю за в. „Строител”.

Инж. Колелиев, приемете поздравленията на екипа на „Строител” по случай избирането ви за председател на секция „Инженерна инфраструктура”. И вече като председател, бихте ли споделили вижданията си за развитието на тази секция?

Като сектор от строителния бранш, в който се очаква да се реализират големи инвестиции, смятам, че нашата дума, на строителите, трябва да бъде не само чута, но и да бъде взета предвид при законодателството, изготвянето на нормативна база и при цялостния инвестиционен процес, планиране, проектиране, строителство, надзор и поддържане. В тази връзка предвиждам на първо време да се структурира ръководство на секцията, което да приеме план за работата, обсъден с всички колеги, и след приемането му да започне същинската работа по неговото изпълнение.

Как ще коментирате резултатите от Третата национална конференция „Пътища”, където вие изнесохте доклада „Устойчиви във времето пътни настилки чрез използването на полимермодифициран битум”?
По принцип идеята за ежегодна национална конференция в пътния бранш е отлична и първите две имаха голям успех. Тази година нещата не се получиха - слаба посещаемост, лекторите говориха пред почти празна зала, нямаше хора от пътната администрация, от общините като орган, който се разпорежда с четвъртокласната пътна мрежа и т.н.
Това може би се дължи на факта, че основната тема бе свързана с европейските политики за проектиране, което на пръв поглед засяга по-малък кръг специалисти. Според мен с малко промени в структурата и организацията този форум може да се превърне във важно събитие за пътния бранш.
Въпреки тези недостатъци специално за мен резултат има – представиха се най-новите модели, използвани като изходна база за извеждане на нормите и правилата за проектиране на двулентови пътища и магистрали в Германия - една нормативна база, която и в България има нужда от корекция.
Коментира се дългоочакваното включване на полимермодифицирания битум в нашата техническа спецификация, направени бяха предложения към пътната администрация, които за мен са изключително полезни. Тези предложения не бива да остават без продължение – например нашият екип направи предложение всички пътища, предвидени за строителство по временно спряната програма „Транзитни пътиша V”, която ще стартира напролет, да бъдат изпълнени по техническа спецификация 2008, което ще рече да се използва полимермодифициран битум, тъй като тези пътища са от първокласната пътна мрежа и са много натоварени - тук чуждият опит изисква абсолютно задължително използване на полимермодифициран битум.

Конференцията беше с научна тематика. Като информация за българската аудитория бяха изтъкнати много новости в пътното строителство, чието внедряване у нас ще доведе до подобряване на пътната инфраструктура както в проектирането, така и в строителството.
По-скоро трябва да бъде коригирана техническа спецификация 2009 в частта си, която приема вместо полимермодифициран битум, да се използват „добавки”, които увеличават температурата на омекване на битума. Тази възможност ще доведе до компрометиране на настилките през зимния период, тъй като много от т.нар. добавки действително повишават температурата на омекване през лятото, но водят до т.нар. температурни пукнатини през зимния период.
Като общо според мен теорията и нормативните документи трябва да изпреварят практиката. Залагайки на новостите в нормативната база, се дава възможност на добрите професионалисти в бранша да предлагат по-ефикасни решения. Мога веднага да дам няколко примера - инжекторното кърпене на дупки със смес от фракции и емулсия – прилага се почти навсякъде, но инкогнито, защото го няма никъде в нормативната ни база. Друг пример - използването на фрезован материал като суровина за производство на биндер в цяла Европа се толерира, а при нас поради липса на нормативна база и разбиране се отхвърля въпреки големия икономически и екологичен ефект. Тази технология в Европа е тествана още през 70-те години.
Смятам за абсолютно необходимо една малка част от бюджета на АПИ да бъде заделяна годишно за експериментално прилагане на нови технологии, което ще позволи в наши условия да тестваме новостите в сектора.

Какво е вашето разбиране за свързването на АМ „Хемус” и АМ „Тракия” (обявена от министър Плевнелиев като лот 6 на АМ „Тракия”).
Преименуването на залегналата в старите разработки автомагистрални пътни отсечки Варна-Бургас от АМ „Черно море” в лот 6 на АМ „Тракия” приемам по-скоро като стратегически ход с оглед улесняване на финансирането, но така или иначе тази отсечка е част от европейски коридор №8 и може да бъде построена с европейски пари.
Аз лично докладвах на експертен съвет като проектант предпроектните проучвания на този участък в три варианта още в далечната 2003 г. За съжаление от тогава до днес нищо съществено не се е случило по този проект. В тази разработка бе доказана икономическата ефективност от изграждането на участъка и се чака само политическата воля. При наличие на такава само в рамките на 2-3 години може да се подготвят търговете за строителство.