Георги Сотиров – спец. кореспондент от мястото на събитието, и екип на в. „Строител“   Строителни фирми - членове на КСБ, се включиха във възстановяването на щетите от водното бедствие във Варна, Добрич и Велико Търново. От трагичната нощ на 19 юни техника и работници под координацията на ОП на КСБ - Варна, и централното ръководство на Камарата са денонощно на терен – в най-тежко пострадалия кв. „Аспарухово“ в морската столица. Областните представителства на Камарата на строителите в България (КСБ) поддържат постоянна връзка с ръководството на организацията за съгласуване на дейностите с цел оказване на възможно най-ефективна подкрепа на всички засегнати от водната стихия части на страната. На 23 юни се проведе извънредно заседание на Изпълнителното бюро (ИБ) на Управителния съвет на Камарата. Ръководството на КСБ оцени високо бързата и ефективна реакция на областните представителства и на строителните фирми в най-тежките часове след случилата се трагедия.   Анализирана бе актуалната ситуация в различните региони на страната, както и помощта, която фирмите - членове на КСБ, могат да оказват в предстоящите процеси по възстановяване на инфраструктурата и жилищните сгради в пострадалите райони. ИБ взе решение да бъде открита целева сметка за събиране на средства, които да се използват за извършване на ремонти дейности под ръководството на Областните представителства във Варна, Велико Търново и Добрич. Определени бяха и членовете на ИБ, които ще отговарят за координацията на дейностите в отделните засегнати райони - инж. Николай Георгиев за Велико Търново, Пламен Иванов - за Варна и инж. Николай Станков за Добрич. Изпълнителното бюро реши също експертите на КСБ да се включат активно в изготвяне на оценки на щетите по искане на държавните органи. Ръководството препоръча на областните председатели да направят среща с кметовете на засегнатите от бедствието населени места за координация на възстановителните дейности. Камарата се обърна към своите членове по места, които са се включили от началото на аварийно-спасителните работи, да изготвят съвместно с общинските власти протоколи за удостоверяване на видовете СМР, които са извършени до момента. Бюрото реши също председателят на КСБ да инициира среща с ръководството на фонд „Бедствия и аварии“ с цел да се установят най-ефективните механизми за взаимодействие и да се обсъдят организационни и финансови въпроси, свързани с дейностите на фирмите. Трагедията В късния следобед на 19 юни Североизточна България беше сполетяна от природно бедствие. След силните порои части от Варна, Добрич и Велико Търново се оказаха под вода. Варна Най-разрушително беше наводнението в кв. „Аспарухово“. Приливната вълна унищожи сгради и улици. Морето взе човешки жертви, потопи и отнесе къщи и коли. Работата на строителните машини се оказа решаваща за преодоляване на най-тежките последици от природната стихия. С кранове и багер товарачи бяха извозени тоновете кал, залели домовете на хората. „Поддържаме пряка връзка с общинското ръководство, което текущо информира местната структура на КСБ за потребностите от работна ръка и техника. Помощта от строителите е абсолютно навременна“, съобщи изп. директор на КСБ инж. Иван Бойков за в. „Строител“ в първите часове след трагедията. „В постоянен контакт сме със зам.-кмета по строителството Христо Иванов и с главния архитект на Варна Виктор Бузев. Призовахме компаниите да се включат с работна ръка и техника, за да помогнат за възстановителните работи след бедствието. Всички фирми от Камарата са уведомени и имат телефон за връзка с кметството в „Аспарухово“, заяви председателят на ОП на КСБ - Варна, инж. Христо Димитров. „Извършваме най-необходимото. На място сме докарали техника, с която се почиства бедстващият район. Служители ръчно премахват и клони. Изпод калта вадим коли“, обясни той. Работата по възстановяването на кв. „Аспарухово“ продължава. Създадени са линейни графици на дейностите в петте му микрорайона. Екипите на Регионалната дирекция за национален строителен контрол провеждат огледи на пострадалите сгради с нарушена конструкция, за да се установи дали са опасни за живеещите в тях. Щетите от водното бедствие в квартала са оценявани от няколко комисии, в които участват и представители на Камарата. Огледи се правят на обществените сгради и на пострадалите здания частна собственост. Събраните данни се пращат в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. С решение на местния парламент ще се търсят възможности общината също да подкрепи гражданите. Варна ще получи експертна помощ от Перник с осигуряване на два екипа специалисти за оценка. Съставена е комисия, която да направи оценка и на състоянието на общинската собственост и инфраструктура. Строителните компании, които помагат за преодоляване на щетите от бедствието, по данни на ОП на КСБ – Варна, са: „Главболгарстрой“ АД, „Билд инвест инкорпорейт“ ООД, „Рубикон“ ООД, „Експрес Гаранцион“ ООД, „Зебра“ ООД, „Пътища и мостове“ ЕООД, „Девня Трейд“ ООД, „А. Д. Холд“ ООД, „Елит пътна сигнализация“ ООД, „Анион 2 А“ ООД, „Комфорт“ ООД, „Планекс“ ООД, „Солей 06“ ООД и „Автомагистрали – Черно море“ АД. Добрич „Кметът на Добрич Детелина Николова се обърна към Камарата за помощ“, заяви инж. Валентин Зеленченко, председател на ОП на КСБ - Добрич. „Желанието им е за възстановяване на общински сгради - жилища, детска ясла, две детски градини и второ ДКЦ. От местната власт се надяват Камарата и нейни членове да ги ремонтират като дарение“, обясни инж. Зеленченко. Той допълни, че ще изпрати тази молба на община Добрич до всички членове на областното представителство и до Управителния съвет на Камарата. „Очакваме и посещение от зам.-председателите на КСБ инж. Николай Станков и Пламен Иванов, за да видят щетите на място. Камарата ще съдейства с каквото може“, добави инж. Зеленченко. Фирмите, членове на КСБ, които помагат в Добрич, са „Пътно строителство“ АД и „Валентино“ ООД. Велико Търново Водното бедствие не подмина и Велико Търново. „Продължаваме да работим активно по отстраняване на щетите от водния ад в Търновско. Пораженията по инфраструктурата са огромни, слава Богу, нямаме жертви“. Това заяви инж. Любомир Шербетов, председател на ОП на КСБ - Велико Търново. Има разрушени мостови съоръжения, пътни настилки, скъсани диги, активирани са свлачища. „Отговаряме на всеки призив на общинската администрация за помощ. Осигуряваме необходимата техника - багери, фадроми, булдозери и други. Постоянно сме в контакт с кмета на Велико Търново Даниел Панов и областния управител инж. Георги Рачев и решаваме на място какво трябва“, допълни инж. Шербетов. По думите му на призива на местната организация на КСБ са откликнали фирмите „Пътни строежи - Велико Търново“ АД, ЕТ „Надежда“, „Водстрой ВТ“ АД, „Тера“ ООД, „Скорпион инвестстрой“ ЕООД. Хронология на едно бедствие Причина за потопа в кв. „Аспарухово“ стана приливна вълна с височина над 2,5 м. Дошла е изведнъж, напълнила дерето и заляла постройките в близост, разказват очевидците. През последните 15 години обаче дерето не е било почиствано. В него са пораснали дървета, високи около 7 - 10 м. Кметът на Вар­на Иван Портних обясни, че нормата на валежите за общината е 53 куб. м на месец. Но в злополучната нощ на 19 юни те са се излели само за няколко часа. Ден след потопа във Варна бедствието се повтори и в Добрич и околните населени места. Много са унищожените домове, наводнените постройки и разрушените улици. Според местните жители причина за бедствието са прелелите язовири „Ботево“ и „Николаевка“. Официална версия по въпроса засега няма. Приливната вълна там достигна височина 8 м. От Областната дирекция на МВР съобщиха, че заради постъпила информация за опасност от скъсване на язовирната стена на „Ботево” два екипа от ОУ „ПБЗН” – Добрич, и екип на ОД на МВР – Добрич, са евакуирали населението на с. Ново Ботево. Поройните дъждове предизвикаха поредица от преливания на реките в областите Велико Търново и Габрово. Най-силно засегнати бяха ниските части в старата столица, Килифарево, Дебелец, Първомайци и Дряново. Бедствено положение във вторник обявиха и в община Никола Козлево, област Шумен. В района са се образували два микроязовира заради обилните валежи от последните дни. Единият от тях е в с. Цани Гинчево и заплашва да залее части от населеното място. Другият е между Пет могили и Никола Козлево. До бившия свинекомплекс край Пет могили има изградени три лагуни за нуждите на предприятието. Те са залети с вода и се е образувал огромен микроязовир с около 5 млн. куб. м вода. В него попада и помпената станция, която захранва с питейна вода селата Пет могили и Векилски. Дъждовете в Никола Козлево са разрушили улици, наводнили са жилищни и обществени сгради. 23 юни беше ден на национален траур в памет на жертвите на наводненията. Националните знамена на всички държавни институции бяха свалени наполовина. Засега е известно, че загиналите са 15 - 11 души във Варна, сред които три деца, и един мъж в Добрич. Най-малките жертви на природното бедствие са на 3, 8 и 13 години. В Катедралния храм „Свето Успение Богородично“ беше отслужен трисагий в памет на загиналите. На службата присъства и държавният глава Росен Плевнелиев. „Днес освен ден на траур за отнетите от водната стихия жертви, е и ден за национална съпричастност към семействата на загиналите и всички пострадали“, подчерта той, като потвърди ангажимента си да следи отблизо овладяването на щетите и да посети отново засегнатите от наводнението райони. Президентът благодари на дарителите и доброволците, които се отзоваха в помощ на пострадалите. Освен строителите с техника и работна ръка и стотици хора от цялата страна се включиха, за да почистят домовете, затрупани от насипи и кал. Включи се и армията с техника и хеликоптери, както и МВР. Започнаха кампании за събиране на дрехи и помощи. Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов вече съобщи, че с по 10 хил. лв. еднократна помощ ще бъдат подпомогнати близките на загиналите в бедствието. Финансова помощ ще има и за пострадалите от наводнението хора, които са подали по надлежния ред документи за оценка на щетите. „Ще търсим допълнително пренасочване на средства от бюджета поне за най-спешните ремонти, които трябва да се направят“, съобщи премиерът Пламен Орешарски на среща с представители на граждански и неправителствени организации при посещението си в Добрич. Вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева увери, че всички щети от наводненията ще бъдат покрити.   Може и да е трудно за вярване, но варненският квартал „Аспарухово”, регионът на Добрич и на Велико Търново се връщат към нормалния живот. Връщат се с помощта на хората, на строителите и на държавата. Колкото и нашият екип да беше стъписан от гледката из улиците на кв. „Аспарухово”, зад панелните блокове и долу, в голямата вода на морския канал, където бяха накамарени леки коли, не можем да си затворим очите пред реалност­та – трагедията беше страшна, пораженията - ужасяващи, но отношението на хората и тяхната реакция бяха подобаващи на бедствието. Не коментираме фразата дали „има държава” в тези дни, но виждаме, че мощната строителна техника работи на пълни обороти - репликата е към еврокомисар Кристалина Георгиева, докато тя с екипа на БЧК оглеждаше част от региона на бедствието. Георгиева се съгласява с нас и веднага влиза в ролята на експерт, видял какво ли не през годините на службата й в помощ на пострадалите: „При положение, че държавата все още не е въвела политика на задължително застраховане, тя трябва да помага на пострадалите. Естествено никой не може да очаква, че администрацията ще се погрижи за всичко, но ако го направи, пак повтарям – пропорционално, според това, колко са пострадали хората, намесата й може да бъде успешна”. Междувременно, докато екипът на еврокомисаря оглежда най-проблемната улица, по която се е понесла калната стихия, ние се опитваме да разговаряме с водача на един челен товарач от известна варненска строителна фирма, който само махна с ръка да го оставим да си върши рабо­тата. „Световна солидарност заради наводненията у нас има и е въпрос на планове и дипломация правителството да поиска помощ от ЕК за възстановяване на населените места“, коментира пред екипа ни председателят на БЧК Христо Григоров, който придружаваше еврокомисаря. Само час след Кристалина Георгиева своя коментар направи и президентът Росен Плевнелиев: „Днес видях изявлението на ОП на КСБ – Варна, и призива им за помощ към местните строителни фирми и аз съм им дълбоко благодарен, защото те казаха: „Ние сме готови тук да помагаме”. От ръководството на КСБ също ми се обадиха лично, за да ме информират, че имат готовност да помогнат с каквото и когато трябва“. Разбира се, в такава кризисна ситуация не всичко може да се прецизира на мига, но важното е, че желанието за помощ беше водещото. „Близо 860 души в различни райони на страната бяха спасени или подпомогнати при евакуацията от силите на Българската армия“, каза министърът на отбраната Ангел Найденов. Той припомни, че военнослужещи от състава на модулните формирования за преодоляване на последствията от бедствия са се включили още в първите минути на наводнението в най-силно застрашените райони във Велико Търново, Варна и комплекса „Албена“. Подкрепа на местната власт оказват екипажи на транспортната авиация, катери, водолазни екипи, военнослужещи със специализирана автомобилна техника. Сапьорни части на Българската армия ще изградят понтонен мост край Килифаревския манастир. Модулни формирования ще се включат и в разчистването на манастира „Св. Богородица“ край Бургас.   Президентът настоява за бърза оценка на загубите Еврокомисарят Кристалина Георгиева призова да изготвим проекти за възстановяване, за да получим финансиране от ЕС Президентът Росен Плевнелиев поиска спешен план за овладяването на щетите от наводненията и за превенция при бедствия. Държавният глава участва в заседанието на Областния кризисен щаб във Варна. Там той апелира максимално бързо да бъдат оценени щетите и да бъдат подготвени проекти за отводняване и за изграждане и модернизиране на канализационната мрежа на региона, които да се финансират с европейски средства. Държавният глава призова да се подобри комуникацията между различните структури, ангажирани със справянето с последиците от бедствието. „Хората искат да видят сега и веднага институциите да работят в тяхна полза“, заяви президентът по време на заседанието. Във варненския квартал „Аспарухово“ продължават дейностите по отводняване на домовете на хората. Аварийни екипи и повече от 350 доброволци работят по почистването на улици и деретата в района. Българският червен кръст осигурява храна и вода за населението, беше отчетено на заседанието на кризисния щаб в Областната управа. По-късно в събота президентът и европейският комисар за международното сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи Кристалина Георгиева направиха оглед на засегнатия от пороя кв. „Аспарухово“. Росен Плевнелиев припомни, че преди около две години след трагедията в с. Бисер бе посочена необходимостта от реформа във водния сектор, но законовите промени, предвиждащи реализирането й, са стигнали само до първо четене в Народното събрание. Той коментира, че е недопустимо от 15 години да не се взимат мерки за проблеми като незаконното застрояване и нерегламентираната сеч, както и за почистването на речните корита. Президентът изтъкна и необходимостта от въвеждането на обучения за реакции при кризи. „Горд съм от доброволческата инициатива и солидарността на хората“, каза  още държавният глава. „Не можем да живеем с илюзията, че подобно бедствие повече няма да ни се случи. Затова превенцията е ключова“, заяви еврокомисар Кристалина Георгиева. Тя призова институциите във Варна да направят необходимите проекти и посочи, че те ще получат финансиране. „Трябва да изпратим послание, че проблемът ни е локализиран и се справяме с него“, уточни еврокомисарят. Президентът и българският еврокомисар посетиха и Добрич. Там те разговаряха с Кризисния щаб за овладяване на щетите от наводненията. Сред обсъжданите теми бяха важността да се обясни на хората какви са процедурите, за да получат средства от държавата за възстановяване на щетите. Президентът очерта като спешни мерки отводняването и почистването на домовете на пострадалите от бедствието, както и възстановяването на подаването на електричество и питейна вода. Държавният глава заяви, че най-важното в момента е бързо сформиране на комисиите, които да направят оценки и опишат щетите. Според Росен Плевнелиев в тази ситуация държавата трябва да покаже солидарност, тъй като общините имат ограничени бюджети и не могат да се справят сами. Дългосрочните мерки, които президентът посочи, са свързани с превенцията и изчистването на коритата на реките. Чуждестранните медии: Библейски наводнения взеха жертви в България Дейли Мейл: Най-малко 10 души загинаха при наводнения с библейски размери, които застигнаха България. Премиерът Пламен Орешарски описа наводненията като „голяма трагедия” и обяви понеделник за ден на национален траур. Евронюз: Най-малко 16 души вероятно са загинали след проливните дъждове и наводненията в източната част на България. В пристанищния град Варна, който стана сцена на най-лошите разрушения, бе обявено извънредно положение. ИТАР-ТАСС:  В резултат на проливни дъждове в българските курорти Кранево и „Албена” има наводнения, блокирани са хиляди туристи, включително деца. Генералният консул на Русия във Варна Юрий Соловьов казва, че непосредствена заплаха за почиващите в Кранево и „Албена” руски туристи няма. РИА Новости: Най-тежко е пострадал българският черноморски град Варна, под вода са цели улици и къщи. Много коли са отнесени от потоците вода. В някои райони на града е нарушено електроснабдяването. Скай Нюз: Коли бяха завлечени в Черно море от придошлата вода, която заля Варна. Големи части от балканската държава бяха обхванати от силни дъждове и мощни бури, които оставиха хиляди хора без ток и храна. 1 млн. лв. щети за Прохода на републиката Щетите от наводненията в Прохода на републиката са за до 1 млн. лв., каза пред журналисти председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) инж. Стефан Чайков. Срокът за разчистването на пътя е краят на юли. По думите на инж. Чайков движението през прохода ще бъде забранено, докато не се укрепят срутищата и свлачищата в зоната на Килифарево. „Съжалявам, знам, че засягам икономическите интереси на хората, които живеят в района, но безопасността на пътуващите в един от най-натоварените проходи в държавата е на първо място“, коментира Стефан Чайков. До възстановяване на движението шофьорите на тежкотоварни автомобили, пътуващи от Северна към Южна България, трябва да преминават през прохода Шипка. Тежкият трафик от Южна към Северна България е насочен през Ришкия и Котленския проход. Леките автомобили могат да пътуват без ограничение в двете посоки през всички разрешени за движение старопланински проходи.