Г-н Чавдаров, каква беше личната ви мотивация да се включите в проекта?
Личната ми мотивация беше, че имам симпатии към Германия. Но искам веднага да кажа, че съм очарован от обгрижването, което получихме от организаторите на проекта в КСБ и лично от Наталия Цонева. Това няма връзка със същината на проекта, но за нас е много важно. Чисто професионалният ми стимул беше да видя как работят немците, и по-точно как се съчетава теорията с практиката. Нашият професионален допир беше с немска строителна и инвентарна техника. Това, което битува, че немците са силни във всичко, вече мога да кажа, че е проверено.

И какво видяхте?
Изключително интересно бе да видим как стоят нещата в Германия с квалификацията на кадрите и политиката им в това отношение. Това там е държавна политика. Тя се състои от няколко основни момента. Строителните фирми и тяхното сдружение, наподобяващо КСБ, работят в тясна връзка с министерството на образованието и професионални центрове, за да направят една добре смазана машина, от която да се възползват всички. Не откриваме топлата вода, но технологията е достойна за уважение. Това, което ме впечатли, е, че инвестират много в обучението на кадри. От центъра в Есен научихме, че строителните фирми правят годишни отчисления, които се използват, за да се обучават кадри. В Керпен научихме за т.нар. дуална система, която позволява съчетаването на инженерното образование с практиката в определен профил. С тригодишно обучение се дава и теоретична, и практична насоченост и това вдига цената на специалистите на пазара на труда. Представям си как това скъсява пътя в комуникацията, в мениджмънта на нещата. Това е програма максимум за нас. Не че при нас няма такива кадри, но те са по изключение. В моята фирма например има строител, който е инженер по икономическите науки, но това е случайно.

Имат ли нашите фирми финансовата възможност да отделят средства за обучение във време, когато всеки се спасява поединично?
От името на нашата фирма и от мое име мога да кажа, че ние не обръщаме гръб на подобни инициативи, но може би сте права, че при нас се прави на парче. Докато там, пак казвам, това е държавна политика, традиция, която е от 30-те години на миналия век. Не съм песимист, но не виждам това да стане лесно у нас.

Защо е важно да се участва в подобни проекти? Повечето от колегите ви казват, че нямат време за губене.
7 дни не променят нищо от всекидневието. Работата на всеки мениджър трябва да е така ситуирана, че тези дни да не бъдат фатални. Иначе е човешко и разбираемо да се каже „няма време”. Трябва да се отвори съзнанието и да се помисли, че тези неща са важни. Втората причина, поради която съм доволен, е, че създадох контакти, които ми помогнаха да си движа бизнеса. Контакти с български партньори, сега ще видим и с немците. Това също е инвестиция, която нямаше да се случи без проекта.

С други думи, ще има ефект от проекта и в дългосрочен план?
Дългосрочно проектът е от изключително значение, защото, като знаем немското ноу-хау, ще го имаме предвид. Поне фирмите, които имат волята. Но ние бяхме представители на частни дружества. А си мисля, че е хубаво такива неща да стават по друг начин - държавата да поеме някакъв ангажимент, нейните чиновници да се обучават, за да се промени системата. Бизнесът е гъвкав, казваме си: „Ще направим, ще променим нещо”, и го правим, но държавата реагира тромаво и бавно.

Може би тук е ролята на Камарата?
Винаги съм казвал, че това са и претенциите ми към браншовите организации - да се грижат активно и със зъби и нокти за членовете си. Защото ние помежду си сме силни, но България като цяло не е Европа и ние трябва всичко да го изстрадваме. Затова трябва някой да инициира дейности, да насочва държавните институции в правилната посока, за да се върви напред, да изисква, дори ако трябва, да менажира. Защото не е ясно коя е двигателната сила в държавата. В Германия е изключително добре отработена връзката между Министерството на образованието, строителите и центровете за обучение. Затова са им хубави пътищата.
Според мен нашата браншова организация трябва да направи така, че обучението на кадрите да се превърне и в държавна политика. Трябва да кажа, че това има и социален ефект. Освен че строителните фирми имат нужда от скъпо платени кадри, това е и социален проблем. Хората трябва да се интегрират. Аз очаквах по центровете там да видя гастарбайтери и хора с нисък социален статус, ниско платени. А видях немци, момчета и момичета, които средното образование бълва и които нямат желание да работят. Те искат да отидат в бюрото по труда и да не правят нищо. Но ги хващат такива центрове, които в случая работят и със социалното ведомство, и им казват: "Ако искате да станете например кофражисти, ще учите 3 години и ще ви се плаща." И след 3 години излизат хора, които имат място в обществото.