Таня Бъчварова, гл. експерт
„Анализи, прогнози и мониторинг“
През януари общата строителна продукция в ЕС отчита повишение с 1,1% на месечна база, а на годишна с 6,6%. Инженерното строителство в общността регистрира ръст от 3,2% на годишна база, сградното – от 7,4%. В България през януари продукцията от гражданското и инженерното строителство достига повишение от 3,7% спрямо декември, а на годишна база нараства с 5%.
При сградното строителство през януари на годишна база се отчита спад от 2%. При инженерното има ръст от 15,3%. Годишният ръст на общата строителна продукция у нас достигна 5% срещу 6,6% за ЕС.
През февруари строителната продукция е нараснала средно на месечна база с 0,5% в целия Европейски съюз. На годишна база е отчетено увеличение с 6,1% в държавите от ЕС. Сградното строителство на годишна база бележи ръст от 6,4%, а инженерното – от 5%.
Ръстът на строителната продукция, отчетен в България през февруари, достига 0,3% на месечна база и 4,6% на годишна. При сградното строителство се отчита спад от 3,7% на годишна база, при инженерното има ръст със 17%.
През март произведената строителна продукция за страните от ЕС бележи ръст от 5,3% на годишна база. Сградното строителство претърпява спад от 0,6% и ръст на годишна база от 5,4%. При инженерното понижението е с 0,3% на месечна база и ръст от 4,3% на годишна. В България индексът на строителната продукция за март се е повишил с 4,7% на годишна база, при ръст в ЕС от 5,3%, а в еврозоната – 5,2%.
Според данните на европейската статистическа служба Евростат нарастването на строителната продукция у нас изостава в сравнение с ЕС.
През април произведената строителна продукция на месечна база и в ЕС, и в еврозоната отчита ръст от 0,3%. В България за април тя се е свила с 1,1%. На годишна база понижението на строителната продукция у нас достига 1,5%, докато в ЕС е регистрирано увеличение със 7,2%, а в еврозоната – със 7,3%. Темповете на възстановяване на строителния сектор в България значително изостават от средните за ЕС и еврозоната.
Двигател на ръста на строителната продукция в ЕС на годишна база е
сградното строителство с повишение от 8,4%, следвано от инженерното строителство с 4,1%.
През май произведена строителна продукция на месечна база в ЕС и в еврозоната отчита спад от 1,4%. Строителната продукция, произведена в България за май, бележи ръст от 1,8%.
На годишна база в ЕС е регистрирано увеличение от 4,1%, а в еврозоната от 4,4%. България отчита ръст с 6,1%. Основен двигател на ръста в строителния сектор в ЕС е продукцията на сградно строителство (5,3% ), което нараства с 5,6% в еврозоната. Инженерното строителство се свива с 1,1% в ЕС и с 1,2% в еврозоната.
През юни произведената строителна продукция спрямо май в ЕС отчита спад от 0,3%, а в еврозоната – 1,7%. Строителната продукция в България за юни бележи ръст от 0,1%.
На годишна база ЕС регистрира спад от 0,5%, а в еврозоната спад от 2,3%. България достига ръст от 5,6%. Регистрира се спад на сградното и инженерното строителство за ЕС – сградно 0,2% за ЕС, за еврозоната спадът е 2%. При инженерното спадът е съответно 2,7% и 3,4%.
Строителната продукция, произведена в ЕС, отчита ръст през второто тримесечие единствено на годишна база – съответно с 2,8% в еврозоната и с 3,4% в ЕС. Водещо е сградното строителство, при гражданското и инженерното се наблюдава спад на годишна база.
Обща строителна
активност
Конкурентоспособността на българската икономика не е висока, а в допълнение тя е и стагнираща. Анализът показва, че развитието на строителната индустрия поне още две години ще продължава с бавни темпове и ще е далеч от нивата, които сме имали преди кризата. То е с неустойчив характер и критични стойности.
2014 г. ще бъде тежка за строителния бизнес. Това сочат докладите на НСИ за първото полугодие на годината. Изнесените статистически данни са категорични – отрасъл „Строителство“ не може да провокира оптимизъм за излизане от кризата. Строителната индустрия продължава да изчислява рисковете и негативите при липса на напредък.
Причините са:
Липсват фактори за сигурна среда, които да дават възможност на фирмите и свързаните с тях доставчици да покажат ръст и положителни тенденции на развитие.
Липсват активност и инвестиционна дейност.
Налице е задлъжнялост на бизнеса към банките и на фирмите помежду им.
Нарастват задълженията на общините към частния сектор – фактори, водещи до трудности при планиране на строителния бизнес.
Все още има строителна продукция, надвишаваща потребителското търсене.
Нараства вътрешнофирменият дефицит на свободни парични средства.
Замразени са плащания към строителите за над 2 млрд. лв. по оперативни програми.
Отрасъл „Строителство“ за януари – юни 2014 г. формира 5,6% от БДС с около 18 700 строителни предприятия, включително и тези без реализиран оборот по предварителни данни на НСИ. По данни на ЦПРС към 30 август 2014 г. строителните компании, вписани в Регистъра, са 4697 бр., от които 4644 са български юридически лица. Останалите 53 са чуждестранни фирми. Заличени към разглеждания период са 596 компании.
Малките фирми по критерий „Персонал“ са 4042 бр., или 86% от вписаните в ЦПРС. Средните са 566, или 12,1%. Големите са 89, или 2,1%. Към 30 август 2014 г. КСБ има 1386 редовни членове и 26 членуващи сдружения.
Строителната индустрия функционира значително под потенциала си. За първото полугодие на 2014 г. браншът регистрира отрицателен растеж и ниски обороти. Стойностите на произведената продукция след преизчисляване на 2013 г. по предварителни данни отново са с отрицателен знак. Бизнес климатът в сектора продължава да се влошава. Тенденцията към ниските нива се затвърждава и прогнозите не дават надежди за напредък и за възможност за възстановяване. Строителната индустрия страда от натрупан във времето дисбаланс с влошени условия за работа, несигурна икономическа среда, политическа нестабилност, сътресения в банковия сектор. Прогнозите за следващите 3 до 6 месеца остават песимистични.
Отрасъл „Строителство“ през януари – юни 2014 г. бележи ниски обороти и отрицателен темп на развитие, трайно установени от 2010 г. насам. Средата продължава да носи риск за строителния бизнес. Инвестиционната активност е ниска.
Сключени договори
Произведената продукция за шестмесечието е със значително по-слаб ръст от потенциалния. Голяма част от оборотите на строителните фирми се формират основно от поръчки на държавата и общините, финансирани с европейски средства. Сключените договори по обявени обществени поръчки общо за първото полугодие на 2014 г. са 11 955 бр. на стойност 3954 млн. лв. Делът на контрактите в сектор „Строителство“ е 7,8% от всички договори, а стойността им е 37,9% от общата – втората по обем след сегмента „Доставки“ (50%).
Сключените договори в отрасъл „Строителство“ са на стойност 1503 млн. лв. Произведената продукция за същия период е за 4866 млн. лв. Сключените договори за същия период на 2013 г. са за 2044 млн. лв. при произведена продукция за 4969 млн. лв. Отчита се спад на сключените договори с 26,5% и на произведената продукция – с 2,1%.
Тенденции
Данните от първото полугодие на 2014 г. в сравнителен анализ със същия период на миналата година носят затвърден отрицателен знак, както следва:
Общо строителство – спад с 2,1%
Сградното строителство – спад с 8,7%
Инженерно строителство – нараства със 7,3%
Общо строителство, първо полугодие
2010 г. 5418 млн. лв.
2011 г. 5353 млн. лв.
2012 г. 5413 млн. лв.
2013 г. 4969 млн. лв.
2014 г. 4866 млн. лв.
Нивата на произведената продукция в строителния сектор за полугодията от 2010 г. до 2012 г. се запазват и от 2013 г. до януари – юни 2014 г. бележат спад.
Инфраструктурните проекти са с положителна тенденция, но не са достатъчни за извеждане на отрасъла към напредък и връщането му към растеж. Продукцията от сградно строителство представлява 54,6% от общо произведената в сектора. Инженерното строителство представлява 45,4% от общата произведена продукция в отрасъла за януари – юни 2014 г.
Обявени обществени поръчки
Обявените обществени поръчки за първото шестмесечие са 2113 бр. на стойност 3253 млн. лв. при 1457 бр. за общо 2621 млн. лв. през същия период на миналата година.
Сключените договори по обект са 940 бр. за 1503 млн. лв., при 802 бр. на стойност 2044 млн. лв. за първото полугодие на 2013 г. Отчита се ръст на броя на сключените договори в отрасъл „Строителство“, в сравнение с полугодието на 2013 г. Те са с 138 бр. повече, но стойността бележи спад с 541 млн. лв.
Сключените договори по обявена обществена поръчка в отрасъла по критерий „Стойност“ заемат втора позиция с дял 38% от общо сключените договори по обект на поръчка, нареждайки се след сегмента „Доставки“ с дял от 50%. Сключените договори за полугодието на 2014 г. са на стойност 1,5 млрд. лв., което е с 541 млн. лв. по-малко от 2013 г.
Към 30 юли 2014 г. по данни на Министерството на финансите просрочените задължения са 151 млн. лв. От тях 3,5 млн. лв. са на държавата и 147 млн. лв. на местните власти. С най-много задължения са област Пазарджик – 16 млн. лв. (общините Велинград и Септември). Следват област Кърджали със задължения от 15,5 млн. лв. (община Кърджали), област Смолян с 14 млн. задължения (общините Чепеларе, Смолян, Девин), област Перник с 12 млн. лв. (община Перник), област Пловдив с 12 млн. лв. (общините Родопи, Карлово, Сопот), област Сливен с 10 млн. лв. (община Сливен).
Строителни фирми не са получавали заплащане от февруари и чакат около 2 млрд. лв. за свършената работа по оперативните програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“.
Същото се отнася за изпълнените обекти по Програма за развитие на селските райони. Блокирани са средствата по фонд ФЛАГ.
Общините и строителните фирми са като скачени съдове – ако фалират едните, фалират и другите. Необходими са бързи действия за размразяване на финансирането и гъвкавост при сроковете, възобновяване на плащанията при активна роля на централната власт.
Задълженията към строителните фирми остават непосилна тежест за тях. Общините категорично имат проблеми и това пречи на развитието на строителната индустрия. Запазва се тенденцията на нарастване на междуфирмената задлъжнялост – състояние изключително тревожно и опасно за компаниите. Това води до блокиране на оборотния им капитал, изправя ги пред невъзможност да осъществяват обичайната си дейност и да генерират приходи и печалби и в крайна сметка се стига до неплатежоспособност и сигурен фалит. По данни на статистиката всяка втора фирма в България има просрочено задължение към друго дружество. Задлъжнялостта в страната продължава да се увеличава с високи темпове и рефлектира върху прякото производство на фирмите и заплатите на работниците. Близо 70% от сделките между български фирми се плащат със закъснение, като се удължава и времето за разплащанията.
Разходи за придобиване
на ДМА
Разходите за придобиване на ДМА в отрасъл „Строителство“ са 4,5% от общите за бизнеса. Те бележат спад от 7,6% за януари – юни на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г., а спрямо предходното тримесечие се отчита ръст от 45,1%. Тоест, през първото и второто тримесечие на 2014 г. са отчетени най-ниски нива за придобиване на ДМА в отрасъл „Строителство“, а това е един от основните фактори за траен растеж. Липсата на ресурс за него носи риск за развитието на всяка строителна фирма, води до понижаване на инвестициите и респективно – до намаляване на заетостта.
Общи икономически
показатели
През първото тримесечие ЕС отчита растеж от 0,3%, а еврозоната – от 0,2%. Растежът на Брутния вътрешен продукт (БВП) по предварителни данни на Евростат се е забавил до 0,2% в ЕС през второто тримесечие на годината спрямо предходното, а растежът на икономиката в еврозоната е нулев при прогноза за повишаване с 0,1%. През второто тримесечие на годишна основа икономическият растеж в ЕС е 1,2%, а в еврозоната е 0,7%. Растежът на българската икономика през второто тримесечие е 0,5% спрямо 0,3 на сто през първото тримесечие. На годишна основа БВП на България е нараснал с 1,6% спрямо 1,2 на сто през първото тримесечие. През второто тримесечие на 2014 г. БВП възлиза на 19 517 млн. лв. по текущи цени, като на човек от населението се падат 1379 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 1,6% на БВП през второто тримесечие на 2014 г. в сравнение със същото на 2013 г. и 0,5% спрямо първото тримесечие на 2014 г.
По предварителни данни произведеният БВП за полугодието на 2014 г. възлиза на 35 614 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 4920 лв. от стойностния обем на показателя. За първото тримесечие сумата е 2224 лв., за второто е 2696 лв.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през първото тримесечие е 13 792 млн. лв., през второто възлиза на 16 643 млн. лв. по текущи цени. Общо за полугодието е 30 415 млн. лв.
Сектор „Строителство“ формира 1666 млн. лв. в добавената стойност на икономиката, като бележи спад от 45 млн. лв. от равнището си спрямо същия период на предходната година. На едно заето лице се падат 5534.5 лв. от текущия обем на БВП, като всеки зает създава средно 13,30 лв. БВП за един отработен час.
Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през второто тримесечие на 2014 г. се увеличава с 1,8% и също така с 1,8% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година.
БДС, формирана в отрасъла за януари – юни 2014 г., е 1666 млн. лв., което е 5,5% от общо формираната. Отчита се спад с 45 млн. лв. в сравнение със същия период на 2013 г., с което се запазва тенденцията от последните 4 години. БДС се формира с около 18 700 строителни компании, от които 95% са малки, а 5% са средните и големи фирми.
БДС в строителството е под нивото от 2007 г., а в сравнение с полугодието на 2009 г. бележи спад с 980 млн. лв.
На едно лице, заето в строителната индустрия, за полугодието на 2014 г. се падат 9799 лв. от текущия обем БДС. За първото тримесечие на 2014 г. – 4311 лв., за второто – 5488 лв. Наблюдава се запазване на нивата в сравнение с полугодието на 2013 г.
За първото тримесечие на 2014 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 4,6% спрямо първото тримесечие на 2013 г. Разходите за второ тримесечие спрямо същия период на 2013 г. нарастват с 2,3%. Разходите на работодателя за труд за един отработен час за наетите по трудово правоотношение са 5,68 лв. За първото тримесечие на 2013 г. те са били 5,43 лв. За второто тримесечие на 2014 г. възлизат на 5,67 лв. при съответно 5,54 лв. за 2013 г. Тенденцията е запазване на нивата на разходите на работодателя.
Броят отработени часове от един нает по трудово правоотношение в отрасъл „Строителство“ е 410,5 за първото и 430 за второто тримесечие на 2014 г. Отчита се ръст с 4,7% на отработените часове. Средната стойност на брутния продукт, изработван за час в сектора, е 10,5 лв. за първото тримесечие и 12,8 лв. за второто на 2014 г. Наблюдава се ръст от 29% на средната стойност на брутния продукт в строителството, изработен за 1 час. От 2007 г. до 2013 г. БВП се повишава, а от 2010 г. до 2013 г. БДС намалява.
Производителност
на труда
По предварителни данни на НСИ през първото полугодие на 2014 г. заетите лица в икономиката са 3414 хил., или с 0,3% повече в сравнение със същия период на 2013 г. В отрасъл „Строителство“ заетите са 170.3 хил. души, или с 0,6% по-малко. Производителността на труда на едно лице за полугодието на 2014 г. бележи спад от 1,5% в сравнение със същия период на 2013 г.
2008 г. – Обемът на строителната продукция е около 22 млрд. лв., а заетите достигат 297 хил. души. БДС е 9,3%.
2009 г. – Обемът на строителната продукция е 19 млрд. лв. със заети 271 хил. души. БДС е 9,2%.
2010 г. – Обемът на строителната продукция е 13 млрд. лв. със заети 223 хил. души. БДС е 7,1%.
2011 г. – Обемът на строителната продукция е 13 млрд. лв. със заети 193 хил. души. БДС е 6,5%.
2012 г. – Обемът на строителната продукция е 13 млрд. лв. със заети 173 хил. души. БДС е 5,9% .
2013 г. – БДС, формирана от отрасъл „Строителство“, е 3754 млн. лв. Бележи спад с 364 млн. лв. в сравнение със същия период на 2012 г., запазвайки тенденцията от последните 4 години. Произведената продукция е намаляла с 12,6% спрямо 2012 г. Строителната индустрия за полугодието на 2013 г. е формирала 5,6% от БДС, с над 19 хил. строителни предприятия, включително и тези без реализиран оборот.
През първото тримесечие на 2014 г. делът на строителната индустрия от БДС е 5,3% . През второто тримесечие на 2014 г. делът на строителната индустрия от БДС е 5,6%. Продукцията в строителния сектор бележи спад от 6% в сравнение със същия период на 2013 г.
Инвестиции
Големият размер на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България в сравнение с останалите държави от ЕС бе натрупан през 2005 – 2007 г. чрез значителни входящи потоци в производството, строителството и недвижимите имоти. Този резултат може да се обясни с потенциала за висока възвръщаемост предвид ниската цена на труда, отличния туристически потенциал и възприемания по-нисък риск поради присъединяването ни към ЕС. Последният значителен напредък при недвижимите имоти бе през 2009 г., когато секторът привлече над 20% от общия приток. От тогава той понесе оттегляне на инвестиции в размер на 6% от общите потоци ПЧИ. Успешната реализация на инвестициите изисква устойчивост на нормалната уредба, на административното обслужване и на социалните отношения.
ПЧИ остават основен фактор за дългосрочен икономически растеж в България заедно с еврофондовете. Чуждите инвестиции показват неблагоприятна динамика на цялостната дейност с трайно задълбочаваща се отрицателна тенденция, която продължава вече 4 години. Това носи негативни последствия и силно ограничена възможност за промяна в посока възстановяване.
Преките чуждестранни инвестиции продължават да спадат според предварителните данни на БНБ към края на юни. От началото на годината в страната са привлечени чуждестранни вложения на обща стойност 490,7 млн. евро, или 1,2% от БВП. Свиването им е със 145,7 млн. евро спрямо същия период на 2013 г., когато обемът им е бил общо 636,4 млн. евро, или 1,6% от БВП.
Чуждестранните инвестиции в страната за януари – юни 2014 г. спадат на годишна база с цели 22,9%. В отрасъл „Строителство“ за полугодието на 2014 г. са вложени 33 млн. евро и се отбелязва ръст с 44,5%, или 10 млн. евро в сравнение със същия период на 2013 г.
Нужни са неотложни мерки за подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите. Друг изключително показателен факт е намаляването на платените такси за издаване на строителни разрешителни в София по данни на Дирекция „Архитектура и градоустройство“. Ситуацията и в останалите градове от страната е аналогична.
Платени такси за издадени разрешителни:
2008 г. – 45 млн. лв.
2009 г. – 25 млн. лв.
2010 г. – 15 млн. лв.
2011 г. – 5 млн. лв.
2012 г. – 5,7 млн. лв.
2013г. – 5,7 млн. лв.
Първо тримесечие на 2013 г. – 753 хил. лв.
Първо тримесечие на 2014 г. – 1180 хил. лв.
Второ тримесечие на 2014 г. – 2339 хил. лв.
Отчита се ръст на нивата на постъпления от платени такси за издадени разрешителни през първото полугодие на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. Издадените разрешителни за строеж са 2136 бр. за жилищни сгради, или с 11,5% повече в сравнение със същия период на 2013 г. Разрешителните за жилища са 6854 – с 41% повече.
Разгърнатата застроена площ е 927 350 кв. м, като нараства с 38,2% спрямо първото полугодие на 2013 г. Издадените разрешителни за административни сгради за януари – юни на 2014 г. са 91 бр., или с 42,2% повече спрямо същия период на миналата година. Разрешителните за строеж на други сгради са 2089 бр. Отчита се спад от 8,9% спрямо полугодието на 2013 г. Разгърнатата площ бележи намаление от 18,7%.
Най-голям брой разрешителни за строеж на нови сгради са издадени в област Пловдив (510), Бургас (466), София (307), Варна (288). Най-много жилища ще бъдат започнати в София (1771), Бургас (1336), Варна (990) и Пловдив (750).
Започнато строителство
Жилищни сгради – 1316 бр. с 3850 жилища в тях. Спрямо същия период на 2013 г. се наблюдава ръст от 23,7% на броя и 18,8% на жилищата. Разгърнатата площ е с 30,6 % повече.
Административни сгради – 54 бр. Наблюдава се ръст от 17,4%. Общата застроена площ намалява с 18,5%.
1117 бр. са въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през полугодието на 2014 г. според данните на НСИ. Спрямо същия период на 2013 г. ръстът е с 0,9%, или с 10 бр. Жилищата в новопостроените сгради са с 10,1% повече.
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради за полугодието на 2014 г. със стоманобетонна конструкция са 73,8%, с тухлена – 23,2%, и с друга – 3%. В сравнение със същия период на 2013 г. се наблюдава увеличение само на относителния дял на стоманобетонните сгради.
Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите (67,7%), следвани от жилищните кооперации (16,7%). В сравнение със същия период на 2013 г. броят на къщите намалява с 3%, а на жилищните кооперации – с 4,6%.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Бургас (182 бр. с 1643 жилища) и Варна (173 бр. с 1602 жилища).
Общата полезна площ на въведените в експлоатация жилища през първото полугодие на 2014 г. е 430 хил. кв. м, или с 8,2% повече в сравнение със същия период на 2013 г.
По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2014 г. са 2240 хил. души.
Тези в отрасъл „Строителство“ са 5,7% от общо наетите лица. Тенденцията на спад се запазва. Данните показват намаление от 1,6% спрямо същия период на 2013 г., когато заетите достигат 127 хил. души. През първото полугодие на 2014 г. средната месечна работна заплата в сектора бележи незначителен ръст от 5,1% в сравнение със същия период на 2013 г., а спрямо средната работна заплата за икономиката тя е с 18,2% по-ниска.
Заетите в отрасъл „Строителство“ за периода януари – юни са 170 хил. души и съставляват 5% от общо заетите в икономиката на страната. В сравнение със същия период на 2013 г. броят им намалява с 0,6%.
Секторът се характеризира със застаряваща работна сила с намалена конкурентоспособност. Наблюдава се отлив на младото поколение от отрасъла. В тази посока е нужно разработване от държавата на стратегия за развитието на строителната професия.
Безработните в отрасъла за полугодието на 2014 г. съставляват 10,8% от общия брой за страната. Новорегистрираните незаети са 43,9 хил. души, или с 13,1% по-малко спрямо същия период на 2013 г. Според анализи на КСБ безработните в сектора са повече от 100 хил. души. Не се наблюдават устойчиви процеси на възстановяване на пазара на труда в отрасъла.
Прогнозата за 2014 г. е, че все още има предпоставки за ръст на безработицата. Повишава се и делът на безработните млади хора. Изходът е привличане на чужди инвестиции, които да създадат работещи предприятия, работни места и приходи в бюджета.
Усвояване на европейските средства
България е на 24-то място в ЕС по разплатени средства от еврофондовете. Към 15 август усвояването на общия бюджет в размер над 8 млрд. евро на европрограмите у нас е около 52%. Според правилата по изразходване на средствата до края на тази година трябва да усвоим още 1,333 млрд. евро, а до края на 2015 г. – още 2,241 млрд. евро. Освен заради малкия процент разплатени европейски средства страната ни губи финансиране и заради блокирани програми и проекти. Анализът на правителството сочи, че до края на тази година може да бъдат загубени близо 193 млн. евро.
България ще получи около 10 млрд. евро от европейските фондове през следващите 6 години. Парите ще бъдат разпределени в 7 оперативни програми.
Посоката, в която КСБ работи, е създаване на честна и конкурентна пазарна среда, повишаване на солидарността между фирмите в бранша, въвеждане на типови документи и процедури при обществените поръчки, регулиращи взаимоотношенията между участниците в строителния процес, създаване на по-добри условия за инвеститорите, облекчаване на бизнеса.
