Емил Христов
Свилена Гражданска
„Редно е първата ми среща, след като оглавих Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да е с ръководството на Камарата на строителите в България. Основен мой приоритет като ресорен министър са регионалното развитие, строителството и инфраструктурата. Мисля, че ще имаме много поводи за срещи, на които да обсъждаме наболелите проблеми в бранша. Целта на този наш разговор е преди всичко да се видим, за да начертаем какво стои пред нас, да изготвим план за работа“. Това заяви Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, при срещата с Управителния съвет на КСБ. Дискусията бе в сградата на Камарата. На нея присъстваха председателят на УС на КСБ инж. Светослав Глосов, зам.-председателите инж. Николай Станков и инж. Иван Мирински, почетният председател инж. Симеон Пешов, членовете на УС на КСБ инж. Владимир Вутов, инж. Стефан Тотев, инж. Любомир Качамаков, инж. Павел Калистратов, инж. Илиян Терзиев, инж. Цветан Цонев, инж. Атанас Кирилов, инж. Евтим Янев, инж. Росен Колелиев, председателят на ОП на КСБ – Бургас, инж. Николай Николов, изп. директор на Камарата инж. Иван Бойков и др.
„Предлагам да възстановим Консултативния съвет към ведомството, за да има непрекъсната обратна връзка както по отношение на законодателството, така и по текущите въпроси и проблеми, свързани с работата на МРРБ“, подчерта Павлова.
По думите на Лиляна Павлова до 7 декември трябва да приключи сливането на Министерството на регионалното развитие и Министерството на инвестиционното проектиране в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. „За целта е необходима промяна в Закона за устройство на територията, както в още 64 закона. В тази връзка през следващата седмица ще изменим и 120 наредби и постановления. Чак след това ще можем да отпушим целия процес, свързан с издаването на строителни разрешения. Работим и по нов устройствен правилник, защото в двете министерства има дублиращи се дирекции“, поясни министърът.
„Внесена е промяна в ЗУТ, според която само общините ще издават разрешенията за строеж. Започнатите процедури обаче ще бъдат завършени по досегашния ред от МРРБ. Те са 39. Ще направим всичко възможно, за да се случат максимално бързо“, акцентира тя.
Към настоящия момент има назначени двама заместник-министри във ведомството. Деница Николова ще ръководи ОПРР, Програмата за трансграничното сътрудничество, Дунавската стратегия и други. „Най-амбициозната задача, която съм си поставила, е да отблокираме парите по ОПРР до края на годината. За целта ще наложим плоска финансова корекция, няма да ощетяваме общините с индивидуални санкции, защото това веднага рефлектира върху строителите. В момента, в който се поставят глобите, местните власти спират да превеждат пари на фирмите. Плоската финансова корекция ще я платим на централно ниво от бюджета, за да дадем глътка въздух на общините. До края на месеца съм поставила задача да се направи предпроверка и да се наложи санкцията. Надявам се да получим подкрепата и на колегите от Министерството на финансите“, каза Павлова. Според нея същият метод ще бъде приложен и по ОПОС.
По думите й до края на годината рискови са 106 млн. евро по ОПРР. „Ако не ги разплатим по текущите проекти, ние ще ги загубим по правилото за автоматично връщане“, подчерта тя. „Това е най-големият проблем, който стои пред нас до края 2014 г.“, акцентира Павлова и добави, че „ОПРР 2014 – 2020“ е изпратена за съгласуване в Брюксел. „Целта е тя да бъде одобрена сега. Ако това стане, ще можем да обявим тръжните процедури. Ако не, програмата ще бъде разглеждана чак през юни“, такива са правилата, обясни министърът.
„Все пак имаме и план Б, стига да разполагаме с финансови възможности. Идеята е поне някои проекти по ОПРР, ОПТТИ и ОПОС да бъдат реализирани със средства от държавния бюджет, а след това парите да бъдат възстановени от Брюксел. Ако това не стане, 2015 г. ще бъде нулева година за строителството. Това е големият въпрос, който стои пред нас и трябва да решим до края на месеца“, заяви Павлова.
„Има риск да загубим и около 32 млн.лв. по схемата за енергийна ефективност по ОПРР. Работим това да не се случи и на предстоящия комитет за наблюдение на програмата ще вземем решение по въпроса. Същевременно правим и национална програма за саниране на всички панелни сгради в страната. Целта ни е на принципа на делегираните бюджети да предоставим финансиране на общините, а те да направят рамкови договори за избор на строителите, които ще работят на инженеринг. По този начин ще осигурим обекти за малките фирми“, добави министърът.
„Сред основните приоритети са и новият Закон за обществените поръчки и промяната на ЗУТ. Камарата през последната година работи за разделянето на ЗУТ на три – Закон за устройство на територията и регионалното развитие, Закон за строителството и Закон за градоустройството. Ще направим широко обществено обсъждане по темата. Най-накрая трябва да въведем и типови документи за строителство, за надзор и за доставка. Необходимо е час по-скоро да направим нужните промени, защото Европейската комисия не приема като цяло нашите правила за провеждане на обществени поръчки. А финансовите корекции, които ни се налагат, са заради търговете“, подчерта Павлова. Тя добави, че за да се отпуши инвестиционният процес, в момента в Народното събрание се разглеждат промени в Закона за държавната собственост, които ще позволят по-бързо протичане на отчуждителните процедури. „Нормативният акт в момента не действа ефективно и трябва да се работи в тази насока, за да няма повече проблеми“, обясни Павлова.
„Водната реформа остава наш ангажимент. Ще направим междуведомствена група, в която да разглеждаме промените. МРРБ ще е бенефициент по „ОПОС 2014 – 2020“ и ще разработим централизирано 28-те регионални инвестиционни планове. През това време ще се изграждат недовършените или незапочнатите проекти по „ОПОС 2007 – 2013“, акцентира министърът.
По време на срещата бяха дискутирани и проблемът с връщането на ДДС на строителите, административният капацитет на общините и въвеждането на е-търгове. Договорена бе и предстояща дискусия на МРРБ с НСОРБ и КСБ.
„Надяваме се новият Закон за обществените поръчки да не се прави на тъмно. Подготвили сме предложение за правилник за прилагането на сегашния. Промяната в ЗУТ също е сред нашите приоритети“, заяви инж. Светослав Глосов и добави, че се надява на добър диалог с МРРБ.
Като задача на министерството бе посочена подкрепата за най-бедните региони в страната. Това ще е в правомощията на зам.-министър Иван Аспарухов, досегашен кмет на Мездра. Той ще отговаря за регионалните съвети и ще разработва целенасочена програма и политика за финансирането на тези региони.
Министър Павлова и ръководството на КСБ обсъдиха и темите за еврокодовете и паспортизацията на сградите.
