Eкип в. „Строител“
През 2015 г. строителният бранш ще разполага с 2 млрд. лв. за инвестиции, от които 1,5 млрд. лв. е предвиденият ресурс за разплащане на проектите, които се изпълняват в момента и ще приключат през следващата година, а 460 млн. лв. са за обекти от програмния период 2014 – 2020 г. Това заяви Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, на четвъртия дискусионен форум „Строителството през 2015 г. – перспективи и предизвикателства. Възможностите през новия програмен период 2014 – 2020“. Той бе организиран от Камарата на строителите в България с медийното съдействие на в. „Строител“ и се проведе в „София хотел Балкан“. Форумът събра над 200 представители на централната и местната власт, както и на водещи строителни компании.
Събитието бе открито от инж. Светослав Глосов, председател на УС на КСБ. Той прочете поздравителни адреси от Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Европейската комисия по бюджет и човешки ресурси, и от Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент. „Въпреки трудностите строителството е един от главните двигатели на икономиката във всички страни. Вие сте тези, които променят лицето на България. Бъдете активни и не се колебайте да участвате в европейските програми, за да могат хората у нас да усещат ефектите от членството в ЕС“, се казва в обръщението на вицепрезидента на ЕК към участниците във форума.
„Този форум през последните години се утвърди като значително събитие за строителния отрасъл на българската икономика. Неговото провеждане предоставя възможности за създаване на градивен диалог между държавните институции, местната власт и бизнеса за обмяна на опит, мнения и идеи“, се посочва в поздравителен адрес на Искра Михайлова.
Възможностите за строителство през 2015 г. представиха освен Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, и Ивелина Василева, министър на околната среда и водите, Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщения, Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните, Любомир Христов, зам.-кмет на Столичната община, инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД, инж. Лазар Лазаров, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, инж. Асен Антов, изп. директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“.
„Форумът на КСБ е много важен за нас. Осъзнаваме възможността и важността да обсъдим как завършваме тази нелека година и какво предстои през следващата. В Министерския съвет беше приет проектозаконът за държавния бюджет за 2015 г.“, поясни Павлова и допълни, че през следващата година в България ще има нови 120 км магистрали, 44 км първокласни пътища и 300 км рехабилитирани трасета от първи, втори и трети клас.
„От ЕК настояват да не финансираме малки общини и да намалим средствата за здравеопазване по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Според правилата програмата може да бъде одобрена от Брюксел през юни 2015 г., но ние правим всичко възможно да получим предварително съгласие и да започнем да реализираме мерките в нея“, подчерта тя.
По думите й договарянето по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“ е приключило. Бюджетът й е 3,1 млрд. лв. Има и наддоговаряне по програмата с цел, ако има спестени средства, рискови или неизпълнени проекти, парите по тях да бъдат компенсирани с други обекти. Реално са разплатени 75% от бюджета на ОПРР. „Това не значи, че пред нас няма предизвикателства. Основният проблем са спрените средства по първа и трета приоритетна ос. Целта ни е максимално бързо да направим необходимото парите по тази оперативна програма да бъдат възстановени. Вече сме извършили изцяло процедурата по остойностяване на проекти. Наложили сме финансови корекции там, където има несъответствия, и сме в очакване одиторите от ЕК да дойдат на проверка и да видят напредъка ни. Надявам се в рамките на януари средствата по програмата ще бъдат възстановени“, обясни регионалният министър.
„Една от задачите, която стои пред нас, е да завършим всички проекти по ОП „Транспорт“. За мое огромно съжаление всеки един от тях има закъснение от почти една година. До ноември 2015 г. е необходимо да изградим обектите въпреки проблемите“, добави Павлова. Сред проектите, които трябва да са готови догодина, са АМ „Марица“, лот 4 на АМ „Струма“, както и пътен възел „Белокопитово“ на АМ „Хемус“, обходният път на Монтана, както и Западната дъга на София. Ще бъдат рехабилитирани и трасетата по програма „Транзитни пътища“ V. Те са с обща дължина от 300 км. За целта в проектобюджета за 2015 г. са заложени 100 млн. лв.
Лиляна Павлова бе категорична, че в началото на следващата година ще започне и строителството на АМ „Хемус“. Автомагистралата заедно с тунела под Шипка са посочени като резервни проекти за финансиране по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ (ОПТТИ) . „Ако се постигне спестяване на средства от изграждането на АМ „Струма“, която е приоритет за програмата, те ще бъдат насочени към АМ „Хемус“, заяви регионалният министър и уточни, че на този етап се търсят резерви и други източници на финансиране. Плановете са още през януари да бъдат обявени търговете за строителство на 60-километровия участък от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч. Изграждането може да започне през лятото на 2015 г. при добро изпълнение на държавния бюджет. Индикативната стойност е 520 млн. лв.
През лятото се очаква да се възложи и проектирането на участъка до Велико Търново. Дължината е 23 км, а индикативната стойност – 529 млн. лв. За лотовете от Велико Търново до Белокопитово, с обща дължина 110 км и заложени 790 млн. лв., при наличие на средства в бюджета също може да се проведат обществени поръчки за проектиране до края на 2015 г.
„На този етап от ЕК не са съгласни магистрала „Хемус“ и тунелът под Шипка да бъдат включени в „ОПТТИ 2014 – 2020“. Те считат, че реализацията на АМ „Струма“ е достатъчно скъпо мероприятие, което ще обхване целия ресурс на оперативната програма. Ние ще продължим разговорите, за да намерим алтернативно финансиране“, обясни регионалният министър и добави, че предишното редовно правителство е спряло всякакви плащания за строежа на АМ „Хемус“ в отсечката Шумен – Белокопитово. „Въпреки че през март 2013 г. бяхме оставили постановление на Министерския съвет за разплащане с изпълнителя, парите са били отклонени и сега ние ще осигурим 40 млн. лв. за строителя“, заяви тя. По отношение на АМ „Струма“ догодина трябва да са избрани изпълнителите за Благоевград – Крупник и Кресна – Сандански от лот 3 с индикативна стойност от 420 млн. лв.
„Отделно ще се работи и по тунела при с. Железница. Той е железопътно съоръжение и е дълъг 2 км. Най-голямото предизвикателство пред нас е лот 3.2, или по друг начин казано – преминаването през Кресненското дефиле. Тепърва предстои по този проект да довършим всички дейности – въздействията върху околната среда, конкретизирането на неговия обхват и маршрут. Там ние трябва да направим най-доброто съчетание между технически параметри, безопасно преминаване и икономическа изгодност за държавата“, обясни Павлова.
В областта на ВиК инфраструктурата тя посочи, че приоритет за правителството е довършването на водната реформа, която е основа за усвояването на евросредства по Оперативна програма „Околна среда“. „Секторът е в тежко състояние, загубите на вода са огромни. За да обновим цялата система, са ни нужни 11,7 млрд. евро“, обяви Павлова и подчерта, че при реализирана водна реформа можем да разчитаме на 2 млрд. евро по ОПОС до 2020 г. В областта на водоснабдяването министър Павлова съобщи, че за пръв път след десетилетия в страната започва строителство на язовири за питейни нужди. До дни предстои подписването на споразумение, с което стартира строежът на яз. „Пловдивци“ с пречиствателна станция за питейни води. Инвестицията е за 47 млн. лв. През пролетта на следващата година ще се постави началото и на изграждането на яз. „Луда Яна“ за 50 млн. лв., както и рехабилитацията на стената на яз. „Студена“ за 30 млн. лв. За яз. „Нейковци“ все още продължават процедурите по проектиране.
Министър Павлова запозна строителния бранш и с Националната програма за енергийно обновяване на българските градове, която стартира в началото на 2015 г. Тя ще позволи българските градове да модернизират своя облик, а гражданите да санират домовете си, от което ще пестят значителни средства за отопление. За тази цел ще бъде създаден държавен гаранционен фонд с 200 млн. лв., към който ще бъдат насочени и 350 млн. лв. европейски средства, предназначени за саниране. По думите на министъра програмата ще е насочена изцяло към малките и средните фирми в регионите. Това е резултат и от активната позиция на Камарата на строителите в България, която от години настоява тези търгове да са насочени към МСП. По този начин ще се създаде работа за тях във всички райони на страната.
В програмата се предвижда на първо време 100% саниране на старите панелни блокове. Заедно с това ще завърши и обновяването на 120 сгради в страната с евросредства от „ОПРР 2007 – 2013“. По нея също е натрупано забавяне от една година, като няма и избрани изпълнители.
Министър Павлова гарантира пред строителния бизнес, че държавата няма да забавя плащанията по проектите, които се финансират със средства от спрените европейски фондове. „Това е важно както за бизнеса, така и за държавата, защото, ако не разплатим с тях, има опасност да загубим 106 млн. евро по 28 рискови проекта“, посочи тя и призова бизнесът да сертифицира по-бързо изпълнените дейности, за да няма загуба на евросредства. Министърът увери, че за да не е нулева 2015 г. по отношение на парите от ЕС, ще бъдат отворени мерки за набиране на проекти. „От 2015 г. ще започнат схеми „Интегрирани планове за градско развитие“, „Регионална образователна инфраструктура“, „Регионални пътища“. Те ще получат 180 млн. лв. за целия период на финансиране“, уточни Лиляна Павлова.
„За отсечките от трасето Видин – София и магистрала Калотина – София най-вероятно ще бъдат осигурени пари от заем от Европейската инвестиционна банка или от плана „Юнкер“, подчерта регионалният министър. По думите й МРРБ ще предложи създаването на два фонда – за пътища и за енергийна ефективност.
Сред транспортните проекти тя включи и магистрала „Черно море“.
Mинистърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски посочи, че се полагат максимални усилия за отварянето на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”. Преговорите с Европейската комисия продължават и се очаква ОПТТИ да бъде одобрена съвсем скоро. Разговорите с ЕК са насочени към финансирането на първата отсечка от автомагистрала „Хемус” – от Ябланица до пътя Ловеч – Плевен. „Опитваме се да включим трасето на АМ „Хемус” в ОПТТИ заедно с тунела под връх Шипка, но засега ЕК не я приема. Брюксел счита, че основен приоритет е изграждането на лот 3 на АМ „Струма”. Обектът от АМ „Хемус” обаче ще бъде изпълнен без значение от крайното решение на ЕК”, подчерта министър Московски.
Инж. Асен Антов, изпълнителен директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” (НКСИП), сподели, че най-голямото предизвикателство през 2015 г. ще бъде намирането на разумно и балансирано решение за лот 3.2 на АМ „Струма”. „Преминаването на магистралата през Кресненското дефиле е много комплексен проект. Той трябва да се преразгледа заради геоложките рискове, времевите ограничения, устойчивостта, екологичната и икономическата страна”, допълни инж. Антов. По думите му през следващата година НКСИП ще обяви много обществени поръчки. Най-големите търгове за строителство ще са за отделните етапи на АМ „Хемус” и на тунела при с. Железница, който е част от лот 3 на АМ „Струма”.
„Основната амбиция на Агенция „Пътна инфраструктура“ е да завърши проектите по ОП „Транспорт“, каза инж. Лазар Лазаров, председател на УС на АПИ. Сред тях са двата лота на АМ „Марица“, АМ „Струма“, обходът на Габрово, Монтана и Западната дъга на София. „През 2015 г. участъците, които са ни приоритет, са скоростният път Видин – Ботевград, АМ „Калотина“, пътен възел „Люлин” – „Бояна“, тунелът под връх Шипка при Габрово, скоростният път от Русе до Велико Търново“, обясни инж. Лазаров.
„Провеждаме поредица от действия, за да ускоряваме разплащанията по ОП „Околна среда 2007 – 2013“, за да се верифицират в много бързи темпове исканията за средства, които са представени от общините. До края на годината ще внесем сертификати на стойност 400 млн. лева в ЕК“, заяви Ивелина Василева, министър на околната среда и водите. След питане на инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ, тя отговори, че са дадени указания за бързото възстановяване на ДДС на фирмите – изпълнители на обекти по ОПОС.
По думите й в „ОПОС 2014 – 2020“ са заложени в ос „Води“ – 2,4 млрд. лв., за „Отпадъци“ – 520 млн. лв. „Новостите в ОП „Околна среда“ през 2014 – 2020 г. са свързани с реализацията и на друг тип проекти, свързани с превенцията от наводнения и свлачища. Ще се изграждат системи за наблюдение на нивата на речните басейни, така че да не се допуска заливането на прилежащи територии. За тази ос са осигурени 155 млн. лв. Тук са включени инфраструктурни мерки“, допълни Василева.
„Най-рано през третото тримесечие на следващата година ще може да започне изпълнението на мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), от които би могъл да се възползва строителният бранш“, обясни Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните. „За съжаление тази година беше нулева, най-вероятно – и следващата, що се касае за ПРСР. Програмата ще стартира със сериозно закъснение“, коментира той и увери, че ДДС-то и по „ПРСР 2014 – 2020” ще бъде възстановим разход, като ще се поеме с пари от националния бюджет, както се случва и в момента. „Тази година не са разплатени около 20 млн. лева за ДДС на общините по подадени заявки към Фонд „Земеделие“ заради недофинансиране. През миналата седмица обаче от Министерството на финансите са уверили, че до края на годината парите ще бъдат осигурени“, обясни Грудев.
Според него строителният сектор може да се възползва от възможности по общо 5 мерки от ПРСР – инвестиции в материални активи с индикативен бюджет 760 млн. евро, развитие на стопанства и предприятия – 173,4 млн. евро, основни услуги за обновяване на селата и селските райони – 625,7 млн. евро, инвестиции за развитие на горските райони – 64,3 млн. евро, както и за местно развитие – 129,9 млн. евро.
„За последните 5 години са цялостно рехабилитирани 84 км основни булеварди”, заяви Любомир Христов, зам.-кмет на Столичната община. Изградени са 14 км нови улици. Обновени са няколкостотин км второстепенни улици. В процес на изпълнение е програма за цялостен ремонт на основни улици и булеварди. През тази година са рехабилитирани бул. „Цариградско шосе” от надлез „Г. М. Димитров” до този над бул. „Александър Малинов”, бул. „Ботевградско шосе”, бул. „Никола Мушанов” и др.
„През 2015 г. предвиждаме да продължи обновлението на бул. „Цариградско шосе” от алея „Яворов” до 4-ти км и от „Александър Малинов” до Околовръстния път; бул. „Монтевидео“ от бул. „Н. Петков“ до бул. „Президент Линкълн“, бул. „Сливница“, бул. „Владимир Вазов“ и други. За част от обектите в момента тече тръжната процедура, за друга все още не е стартирала“, добави Христов.
„През април следващата година ще открием продължението на първата линия на метрото“, обясни инж. Стоян Братоев. „В момента се извършват довършителните работи по станциите. Строителството и разплащането вървят по график“, обясни инж. Братоев.
„В „ОПТТИ 2014 – 2020“ има два обекта – продължението на метрото до ул. „Сребърна“ с една станция. Другият е третата линия на метрото. Заради огромния финансов ресурс сме предвидили изграждането да започне с централния участък. В момента тече тръжната процедура за него“, каза изп. директор инж. Братоев.
Ивелина Василева, министър на околната среда и водите:За водна инфраструктура до 2020 г. ще разполагаме с 2,4 млрд. лв.
До края на годината ще внесем сертификати за 400 млн. лв. в ЕК
Проектите по ОП „Околна среда 2007 – 2013“ са забавени след спирането на средствата от ЕК и от националния бюджет поради което не бяха извършвани разплащанията в продължение на година и половина. Това неминуемо се отрази на строителния сектор и аз искам да благодаря за куража и за устойчивостта на фирмите през този период. Изпълнението на голяма част от проектите се превръща в рисково предвид ангажиментите на държавата да ги приключи до края на 2015 г. Затова за пореден път апелирам към вас да мобилизираме всички сили, за да съумеем да реализираме обектите по програмата.
Фокусът на „ОПОС 2017 – 2013“ бе насочен в секторите „Води“ и „Отпадъци“. Договорените средства са 5,6 млрд. лв., 2,3 млрд. лв. са разплатените. В изпълнение са 237 проекта, от които инфраструктурните в частта „Води“ са 63, в „Отпадъци“ – 23. Вече имаме успешно реализирани обекти. Направихме анализ на риска по отношение на всеки един проект. Ще започнем ускорен мониторинг с провеждане на регулярни срещи с бенефициенти и изпълнители, за да ускорим строителството. Рисковете от потенциални загуби варират между 145 и 205 млн. евро към края на тази година. Провеждаме поредица от действия, за да ускорим разплащанията, за да се верифицират в много бързи темпове исканията за средства, които са представени от общините. До края на годината ще внесем сертификати на стойност 400 млн. лв. в ЕК. Надяваме се да намалим загубите по програмата, ако ЕК приеме анализа ни относно причините за забавянията, които са свързани с обжалване на тръжни процедури и с природните бедствия. Същевременно даваме указания за бързо възстановяване на ДДС.
Новата оперативна програма е пряко обвързана с ангажиментите на държавата ни да провежда реформи. Това, което ще финансираме и през програмния период 2014 – 2020 г., ще е инфраструктура, свързана с интегрираното управление на водите, както и с изграждане на съоръжения за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води. Разширяваме обхвата на „ОПОС 2014 – 2020“ с възможности за осигуряване на средства за водоснабдителни мрежи, както и съоръжения за пречистване на питейните води и изграждане на кладенци и довеждащи водопроводи. Обемът на финансовите средства, които ще бъдат заделени за приоритетна ос „Води“, възлиза на 2,4 млрд. лв. Вече сме заложили в индикативната годишна работна програма първите покани за проектни предложения да бъдат подготвени в началото на 2015 г. Те ще касаят разработването на прединвестиционни проучвания в регионален мащаб, което от своя страна ще даде възможност за реализация на регионалните проекти, каквото е изискването на ЕК. Стана ясно, че реализацията на тази ос ще бъде пряко обвързана с напредъка по прилагането на принципите на водната реформа. Опитваме да убедим ЕК, докато се правят законодателните промени, да продължим изпълнението на проекти, които вече са подготвени, за да няма луфтове между двете оперативни програми.
По ос „Отпадъци“ са отделени 520 млн. лв. за проектиране и изграждане на площадки и инсталации на предварително третиране на отпадъците и т.н. През следващата година ще бъдат обявени първите покани за участие и ще бъде дадена възможност за кандидатстване за строителство на съоръжения за биоразградими отпадъци, за преработка и т.н.
Новостите в ОП „Околна среда 2014 – 2020“ са свързани с реализацията на проекти за превенция от наводнения и свлачища. Ще се изградят системи за наблюдение на нивата на речните басейни, така че да не се допуска заливането на прилежащи територии. За тази ос са осигурени 155 млн. лв. Тук са включени редица инфраструктурни мерки.
ОП „Околна среда“ беше приета с окончателния й вариант от правителството. На този етап най-голямото предизвикателство пред нас е да се справим с успешното финализиране на старата програма. Разчитам много на строителния бранш за това.
Надеждите ни са, че по плана „Юнкер“ можем да реализираме обекти в сектора, свързан с управлението на отпадъците, тъй като там могат да бъдат генерирани по-голям обем приходи и да се привлече интересът на потенциални частни инвеститори.
Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията:Няма да има загуба на средства по ОП „Транспорт” към края на 2014 г.
Строителството на автомагистрала „Хемус” е приоритет
Оперативна програма „Транспорт” (ОПТ) е договорена 100%, като дори е постигнато наддоговаряне по всяка приоритетна ос. Повечето проекти се движат със закъснение, заради което разплатените средства са достигнали малко повече от 67%. Това поставя оперативната програма пред определен риск. Няма да има загуба на средства по ОП „Транспорт” към края на 2014 г., но през 2015 г. трябва да дадем всичко от себе си, за да постигнем максимално разплащане. Вероятно обаче ще се стигне до загуба в края на следващата година.
Направих инспекции на почти всички обекти, които се реализират по ОПТ. Необходима е сериозна организация и мобилизация на изпълнителите. Засега метрото остава един от най-успешните проекти. Строителството на двете отсечки – до летище София и до Бизнес парка в жк „Младост 4“, се движи в срок и се очаква да приключи до края на април 2015 г. По всички останали проекти обаче установихме закъснения.
Най-голямо е забавянето по лот 3 от рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас, който обхваща трасето Церковски – Карнобат. Голямо е и закъснението по лот 2 от модернизацията на жп трасето Септември – Пловдив. Другият проблемен жп проект е довършването на линията по направлението Димитровград – Свиленград. Не мога да кажа, че съм оптимист за тези обекти, но се надявам, че след като направим нови работни програми със строителите, те ще приключат в рамките на програмата. Не трябва да се позволява да губим дори и незначителни средства. Естествено, при някои обекти има обективни причини за закъснението. Но част от него е генерирано заради неизползването на достатъчно механизми за преодоляване на бавните темпове. Например отчуждаването на имотите е проблем, който така и не намери своето решение при предишното правителство. Отчуждителните процедури са в основата на забавянето на строителните дейности. Ще направим максимално възможното, за да ускорим работата по проектите. Всички жп обекти – и пътните като АМ „Струма” и „Марица”, ще получат цялата необходима подкрепа от Управляващия орган на ОПТ и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за да приключат навреме.
Полагат се максимални усилия за отварянето на новата Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” (ОПТТИ). Преговорите с Европейската комисия продължават и очаквам ОПТТИ да бъде одобрена съвсем скоро. Разговорите с Комисията са насочени към финансирането на първата отсечка от автомагистрала „Хемус” – от Ябланица до пътя Ловеч – Плевен. Опитваме се да включим трасето като резервен проект в ОПТТИ заедно с тунела под връх Шипка. Строителството на автомагистрала „Хемус” е приоритет за правителството. В същото време Комисията счита, че основна задача е изграждането на лот 3 на АМ „Струма”. Ще настояваме за включване на АМ „Хемус”, но засега Комисията не я приема. Обектът ще бъде изпълнен без значение от крайното решение на ЕК. Ще търсим и други варианти за финансиране, но няма да се откажем от АМ „Хемус”. Лот 3.2 на АМ „Струма” е обвързан със скъпото строителство на тунел с дължина 15 км, преминаващ през Кресненското дефиле. Работи се по алтернативен вариант, който ще отнеме време, и затова първите средства биха могли да се използват за АМ „Хемус” и тунела под Шипка. С одобряването на програмата веднага ще може да започне изграждането на лотове 3.1 и 3.3 на АМ „Струма”, за които имаме проектна готовност.
През настоящия програмен период средствата за пътна и жп инфраструктура ще бъдат разделени поравно, като за всяка ос ще има по 673 млн. евро европейско финансиране. В железопътния сектор ще се работи за цялостната модернизация на линията Пловдив – Бургас. Ще се продължи и трасето сръбска граница – София – Септември. Предвижда се частта от Елин Пелин до Септември да се финансира по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”, а впоследствие остатъкът от линията до Драгоман ще се реализира по Механизма за свързване на Европа. Първите жп проекти, които ще стартират по новата оперативна програма, са Пловдив – Оризово, жп възелът Бургас, Видин – Медковец. Имаме готовност и с резервни жп проекти като Варна – Русе и Синдел – Карнобат.
За метрото в София са отделени около 400 млн. евро по ОПТТИ, с които да се изгради първият участък на третия метродиаметър от бул. „Янко Сакъзов” до кв. „Красно село”. Строителството на подземната железница ще започне през следващата година. След като програмата получи одобрение, ще бъде възстановена и инвестицията на Столичната община за проекта за разширение на втория лъч на подземната железница в София по бул. „Черни връх”, който е в процес на изпълнение.
По ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” са предвидени и 24 млн. евро за интермодални терминали. След като бъдат изградени, те ще се предоставят на концесия на частни оператори. Ще се създаде и отделна приоритетна ос по програмата с бюджет над 77 млн. евро, по която ще се финансира разработването на системи за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността в различните видове транспорт.
Важно е да отбележим и възможностите, които ще ни даде т.нар. план „Юнкер”, който предвижда в новия Европейски фонд за стратегически инвестиции да бъдат събрани 315 млрд. евро. През следващите три години тези допълнителни средства ще бъдат насочвани там, където са най-необходими. Целта е да се ускорят икономическият растеж и заетостта в Европа. Идеята на ЕК съвместно с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е повече от 20 млрд. евро да бъдат мултиплицирани и те да постигнат инвестиционен ефект от 315 млрд. евро. Заделеното финансиране от Комисията и ЕИБ ще служи за гаранция на частната инициатива. Очаква се Европейският фонд да заработи още в средата на следващата година. Във връзка с това ще сме готови с проекти. Имаме идеи какви точно трябва да бъдат разработени, за да са в съответствие с плана „Юнкер“. Заложили сме привлекателни и интересни проекти за частния сектор, които могат да генерират приходи. Това ги прави непопулярни за изпълнение през структурните фондове на ЕС, тъй като коефициентът на съфинансиране трябва да е много голям. В същото време, ползвайки гаранцията от фонда, ще се минимизира рискът при изпълнението им. Имаме готови проекти за електронно управление и транспортна инфраструктура.
Инж. Лазар Лазаров, председател на УС на АПИ: Основната задача до 2020 г. е изграждането на автомагистралния пръстен на държавата
Основната задача на АПИ през следващата година е да завърши проектите, финансирани по ОП „Транспорт 2007 – 2013”. В хоризонт от приблизително 6 години искаме да изградим автомагистралния пръстен в страната, защото вече няколко десетилетия хората чакат да го довършим. Тази амбиция е съвместна с Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП). Също така важни за България са и транзитните пътища, защото по тях има огромен пътникопоток. Европейският съюз дава пари за отсечки, по които движението е по-голямо и възвръщаемостта на средствата – също. Факт е, че и хората от малките населени места също искат да пътуват по хубави пътища. Не сме ги забравили, но имайки предвид, че още през 70-те години на миналия век се е говорило, че трябва да бъдат изградени магистралните участъци, е крайно време да бъдат завършени. Пътната инфраструктура трябва да отговоря на модерните изисквания.
Към момента наша задача е приключването на работата по магистралните участъци, които се изграждат. Това са АМ „Марица“, лот 2 и лот 4 от АМ „Струма“, обходните пътища на Монтана и Габрово, както и участък 1 от Западната дъга на Софийския околовръстен път. Категоричен съм, че за целта не трябва да допуснем загуба дори на едно евро от средствата, които са осигурени. Необходимо е да се инвестира основно в транзитните пътища. За мен лично като председател на УС на АПИ магистрала „Струма“ е едно от най-големите предизвикателства. Строителството на обекта върви с бързи темпове, но работата, която трябва да се свърши, е много. При лот 4 дейностите не са сложни, но са скъпи. Надявам се все пак до края на 2015 г. този участък от аутобана да бъде завършен и по него да могат да минават автомобили.
През следващата година участъците, които също са приоритет, са скоростният път Видин – Ботевград, АМ „Калотина“, пътен възел „Люлин“ – „Бояна“, тунелът под връх Шипка при Габрово, скоростният път от Русе до Велико Търново. Всички те зависят от обхвата на оперативните програми и дали ще ни бъдат отпуснати евросредства за тях. В противен случай ще трябва да търсим друг вариант за финансиране.
Важно е да се отчете и физическото изпълнение на част от обектите. Лот 1 Оризово – Димитровград от АМ „Марица“ е готов на около 65%, а лот 2 Димитровград – Харманли – на около 80%. Там строителните дейности вървят с бързи темпове и не очаквам да има забавяне. Надяваме се целият участък да бъде пуснат в експлоатация до края на юли 2015 г. Със средства от републиканския бюджет се изгражда и отсечката от км. 99+820 до км. 108+510 в района на Свиленград. С изпълнението й по автомагистрален път ще се пътува до ГКПП Капитан Андреево. Това ще доведе до развитие на икономиката в региона, а също така ще позволи и по-бързото придвижване.
До октомври 2015 г. трябва да завърши изграждането на най-дългия участък от АМ „Струма“ – от Дупница до Благоевград. На отсечката с дължина 37,5 км се работи с пълна мобилизация, като същевременно се извършват и археологически проучвания. Строителите се опитват в най-кратки срокове да приключат обекта и аз съм изключително доволен от тяхната работа. През лятото трябва да е готов и лот 4 от Сандански до Кулата. Както вече казах, там има леко забавяне заради фирмата изпълнител, но се надявам, че скоро ще решим и този казус.
С пари от бюджета АПИ ще изгради и 5 км от АМ „Хемус“ в участъка Белокопитово – Каспичан. Строителят е категоричен, че до лятото на 2015 г. обектът ще е готов. Това ще спомогне по-скоро да бъде завършен и магистралният пръстен на страната.
По отношение на типовите договори има две мнения. Първото е, че с тях изключително ще се облекчи работата на администрацията. Второто в качеството ми на инженер е, че това няма да доведе до нищо хубаво. Причината е, че отново ще се върнем до критерия „най-ниска цена“. Методиката за оценка на иновативност, на подход към обектите и към икономически обоснованата оценка ще бъде загубена. Няма лошо да има и такъв вариант, но се появяват компании, които искат да спечелят на всяка цена. Така се прави дъмпинг на пазара. Едно нещо, което се строи за 10 единици, няма как да бъде предложено да се направи за 5. Проблемите ще възникнат веднага и заради това аз съм скептично настроен. Не съм сигурен, че това е най-добрият вариант. Всички ще вървят към типови конструкции и няма да има никаква иновативност. Ще се гледа максимално изчистеното, евтиното, традиционното и няма да се търсят варианти за нещо ново, рационално и по-ефективно.
Любомир Христов, зам.-кмет на Столичната община: Ще продължим да сме коректен партньор на фирмите
И през следващата година, както и досега, в проектобюджета на София се залагат приоритети за развитието на града, което в голямата си част е свързано с реализацията на строителната програма. А тя е достатъчно разнообразна. Общата стойност на проектобюджета на София е малко над 1,460 млрд. лв. Една значителна част от тях ще са от собствени приходи. Около 400 млн. лв. са от оперативните програми.
Предвиждаме инвестиции и в социалната, инженерната и парковата инфраструктура. Немалка част от нея е свързана с обновяване на транспорта – улици, булеварди, мостове и други съоръжения. Водещият проект и през следващата година ще е развитието на мрежата на метрото. Очакваме през 2015 г. както успешно да бъдат завършени двете отклонения по първата линия до Бизнес парка и до летището, така и да стартира строителството на третия диаметър.
За последните 5 години изцяло са рехабилитирани 84 км основни булеварди. Изградени са 14 км нови улици. Обновени са няколкостотин километра второстепенни улици. През тази година ремонтирахме бул. „Цариградско шосе“ от надлеза на „Г. М. Димитров” до надлеза на бул. „Ал. Малинов”, бул. „Ботевградско шосе”, бул. „Никола Мушанов” и др.
През 2015 г. предвиждаме да продължи рехабилитацията на бул. „Цариградско шосе” от алея „Яворов“ до 4-ти км и от „Александър Малинов” до Околовръстния път; бул. „Монтевидео” от бул. „Никола Петков” до бул. „Президент Линкълн”; на бул. „Витоша” – пешеходна зона, III етап, и на участъка от ул. „Гургулят“ до Южния парк; на бул. „Сливница” от бул. „Константин Величков” до бул. „Петър Дертлиев”; бул. „Дондуков” от Младежкия театър до ул. „Кракра”; бул. „Владимир Вазов“ и бул. „Прага”. Ще изградим ул. „Обиколна” в участъка от бл. 211 до бул. „Копенхаген”.
Голяма част от тези проекти са в тръжна процедура или предстои да бъде обявена такава. Техническите решения са максимално комплексни, дори и включват рехабилитация на съществуващ релсов път. Същевременно търсим средства и за обновяване на мотрисите. Около 20% от трамваите в София отговарят абсолютно на съвременните технически изисквания.
Ще продължим и през 2015 г. с изграждането на системата за третиране на твърдите битови отпадъци на София. Компостиращите инсталации за зелени и биоотпадъци в Хан Богров работят от началото на 2014 г. Постоянно се увеличава обемът на преработвания боклук – от него се прави компост, който сега използваме в зелената система на София и за електричество. В момента е в процес на изграждане инсталацията за механично биологично третиране в местността Садината, с. Яна. Строят се 5 сгради. Стойността на договора е 213 462 193 лв. Изпълнител е „Актор АД – Хелектор АД”.
За последните пет години в столицата са изградени 226 016 м водопроводна мрежа и 101 493 м канализационна. Инвестирани са 260 млн. лв. През 2015 г. предвиждаме строителството на дубльора на ляв владайски колектор. По ОП „Околна среда 2014 – 2020“ имаме проектна готовност да кандидатстваме за изграждане на канализация и водопроводи с проекти за 90 млн. лв. Те са в кварталите „Орландовци“, „Бенковски“, „Овча купел“ и „Горна баня“ и др.
През 2015 г. ще завърши строителството на 5 детски градини и ще започне работа по още 8. Предвижда се изграждане на пристройка на 2 етажа с физкултурен салон и класни стаи в 98 училище в район „Надежда”, както и пристройка и надстройка в Първа английска гимназия.
От 2006 г. сме изградили 67 детски градини. В тях са внедрени всички мерки за енергийна ефективност. Направени са основни ремонти на 26 ясли.
През 2015 г. се предвижда да продължи изпълнението на проекта за възстановяване и обновяване на парковото пространство на Националния дворец на културата заедно с прилежащите тротоари и осветление, както и участъка от бул. „Витоша“ от ул. „Гургулят“ до Южния парк, ремонт на Борисовата градина – втори етап, Западния парк и Северния парк.
Заложили сме изграждане на 109 обекта за видео наблюдение. Досега общо 240 училища и детски градини са включени в системата, както и 19 дома за социални услуги. Инсталирано е видео наблюдение в 21 паркове и градини, в пешеходните пространства по бул. „Витоша”, ул. „Пиротска”, бул.„Цар Освободител”, както и в новоремонтираните подлези. Обособен е изнесен център за наблюдение на подлезите на „Ботовградско шосе”.
Отправям апел към строителните фирми да са активни както досега и да кандидатстват по обществените поръчки за София. Столичната община ще продължи да се разплаща в срок и да бъде коректен партньор за бизнеса.
Инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД:Строителството на трета линия на метрото ще започне през лятото
Съгласно одобрената Генерална схема за развитие на линиите, метрото в София трябва да има три лъча с обща дължина 57 км и 54 станции, като с реализацията им броят на превозвани пътници трябва да надхвърли 550 хил. души дневно. Плановете са трите линии да се пресичат в триъгълник в централната градска част (ЦГЧ), като по този начин с една смяна може да се достигне до всяка точка от трасето на подземната железница.
В по-далечна перспектива за развитие извън ЦГЧ са предвидени разклонения, като в крайната си фаза те ще имат Х-образна структура. След реализацията и на тези обекти метрото ще има обща дължина 78 км със 74 станции.
През програмния период 2007 – 2013 проектът за разширение на метрото започна с един етап, който включваше първоначално отсечката Централна жп гара – хотел „Хемус”. В процес на разговори с ЕК успяхме да защитим разширението на обхвата му от „Надежда“ до бул. „Джеймс Баучер“. Така първата фаза бе с 6,5 км трасе със 7 станции. Като се видя, че тя върви добре, с Управляващия орган на ОП „Транспорт“ успяхме да защитим и втория етап от проекта. Той включваше надлез „Надежда“ – „Обеля“ и жк „Младост“ – бул. „Цариградско шосе“. Двата етапа приключиха през 2012 г. Междувременно се подготви и следващата фаза на изграждане на метрото от бул. „Цариградско шосе“ до летище София и кв. „Младост 1“ до Бизнес парка. Тя започна през 2013 г. През април 2015 г. третият етап трябва да бъде завършен.
Участъкът до летището в момента е изпълнен на 84%, до края на годината ще прехвърли 90% и ще останат повече монтажни работи, изпитания, настройки на апаратура, което ще се прави януари, февруари, март 2015 г. Той включва 4 станции – две са в жк „Дружба“, една в индустриалната зона и една – на летището.
Вторият участък до Бизнес парка е завършен на 78%. Той е дълъг 3 км и е с три подземни станции.
Заедно с изграждането на метрото обновяваме и прилежащата инфраструктура. Такъв е примерът с бул. „Кръстьо Пастухов“. Преди дни пуснахме движението по част от ремонтирания бул. „Александър Малинов“. През следващата година предстои да се завърши поетапно останалата част от обекта и така от бул. „Цариградско шосе“ до Околовръстния път ще имаме един изцяло нов булевард с 6 ленти.
В момента се работи по участъка метростанция „Джеймс Баучер“ – „Витоша“. Той е включен в ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“. Столичната община осигури средства, за да бъде започнато предварително неговото строителство до одобряване на програмата от Брюксел. Изпълнител е обединение „Метро Черни връх – 2013”, което е съставено от „Станилов” ЕООД, „Метропроект Прага” АД и „Джи Пи груп” ООД. Стойността на трасето е 21,6 млн. евро. Дължината му е 1,3 км и е с 1 станция. Срокът на строителството е 22 месеца. Крайният срок е юни 2016 г.
Започнахме работата и по третия лъч на метрото, който е включен също в ОПТТИ. Одобреното трасе е бул. „Владимир Вазов“ – Орлов мост – НДК – „Красно село” – жк „Овча купел”. Дължината му е 16 км с 16 станции, а прогнозният пътнически поток – 170 хил. души на ден. Той е разделен на етапи. Първият обхваща бул. „Владимир Вазов“ – Орлов мост – НДК – бул. „България“ – кв. „Красно село” – 8 км и 8 метростанции. При строителството му ще се използва щитов метод. Станциите ще се изграждат по открит способ, с изключение на тази при Орлов мост. В момента тече тръжна процедура за избор на изпълнители и инженер-консултант. Прогнозната дата за започване на строителство е средата на 2015 г. Ще търсим средства и за финансиране на следващите два етапа. Първият е кв. „Красно село“ – жк „Овча купел“ – Околовръстно шосе. Дължината е 4 км с 4 станции. Необходимото време за строителството е две години и половина. Третият етап е бул. „Ботевградско шосе“ – бул. „Владимир Вазов“ с дължина 4 км и 4 станции. Прогнозно начало на следващите два етапа е 6 – 8 месеца след осигуряване на финансиране.
По третата линия на метрото ще се движат и изцяло автоматизирани мотриси.
Интервалът на столичното метро в пикови часове ще бъде скъсен през 2015 г. Сега влаковете идват на всеки 3,5 мин, а догодина ще са на 3 мин в най-натоварените часове на деня.
Подземната железница е два пъти по-бърза от другия градски транспорт, като всеки ден се спестяват 25 000 часа заради факта, че хората я ползват. Освен това е много по-екологичен и безопасен начин на придвижване, така че разширението със сигурност ще облекчи трафика в столицата.
Инж. Асен Антов, изп. директор на НКСИП:Най-голямото предизвикателство е намирането на разумно решение за лот 3.2 на АМ „Струма”
Проектирането на АМ „Черно море” ще бъде обезпечено по ОПТТИ
Автомагистрала „Струма” е един от трите проекта, за които отговаря Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”. Ще припомня, че тя беше създадена в края 2011 г. с конкретната задача да подготви и изпълни трите най-големи инфраструктурни пътни обекта в България – АМ „Струма”, АМ „Хемус” и АМ „Черно море”. За изминалия период успяхме да реализираме напредък и по трите проекта.
Изпълнението на АМ „Струма” е разделено на пет участъка, като НКСИП отговаря за подготовката на лот 3. Това е най-дългото и тежко трасе от магистралата със своите приблизително 62 км. Поради сложността си лот 3 е разделен в четири договора за строителство. Това са лот 3.1 – от Благоевград до с. Крупник (17 км, 150 млн. лв. без ДДС), и лот 3.3 – от Кресна до Сандански (23 км, 200 млн. лв. без ДДС), които са изцяло пътни. В рамките на лот 3.1 северно от с. Железница ще има тунел, който е с дължина 2 км и стойност – 200 млн. лв. без ДДС. Преценихме, че е удачно съоръжението да се изведе в отделен строителен договор. Четвъртият участък е лот 3.2, който е по средата от с. Крупник до Кресна. Той е с дължина 21 км и индикативна стойност 490 млн. лв. без ДДС. Проектирането на лот 3 започна през 2013 г. Проектите за пътната част по лот 3.1 и 3.3 бяха завършени през април 2014 г. Това ни позволи да стартираме тази година обществени поръчки за строителство, които са двустепенни с етап на предквалификация. В момента е в оценка първият етап от тях и ако всичко се развие по план, в средата на 2015 г. ще имаме подписани договори. Интересът и към двете процедури беше доста сериозен. За лот 3.1 имаме 13 подадени заявления, а за лот 3.3 участниците са девет.
Проектът за тунелната част по лот 3.2, както и този за съоръжението при с. Железница, трябваше да са готови до 13 октомври тази година, но за съжаление имаше малко забавяне и те бяха предадени на 17 ноември 2014 г. По график оформянето на окончателните проекти е предвидено за януари 2015 г., но очевидно ще закъснее. Лот 3.2 е най-тежката и най-спорната част от проекта. По подготовката му се работи от доста години и за този участък на магистралата са предложени и най-много варианти. През 2008 г. изцяло по екологични съображения беше прието преминаването през Кресненското дефиле да бъде решено с дълъг тунел от 15 км, който НКСИП следваше да разработи подробно. С напредването на процеса започнаха да се появяват проблеми.
Камарата на строителите в България (КСБ) инициира редица дискусии от началото на годината, по време на които те бяха обсъждани. Основният е икономически. През предходния програмен период лот 3.2 беше обоснован като икономически ефективен, но тогава правилата бяха различни спрямо настоящия. Така че това поставя сериозен риск за проекта. Той трябва да се преразгледа и заради геоложките условия. Кресна е сеизмично най-активният район в страната. По темата имаше научна конференция, организирана от КСБ и вестник „Строител”, на която успяхме да формулираме доста въпроси, които предстои да решим. На събитието стана ясно, че са необходими и допълнителни геоложки проучвания в района на Кресненскто дефиле, които да се фокусират върху сеизмотектониката. Лот 3.2 трябва да бъде преразгледан и заради времевите ограничения. Проектът трябва да бъде реализиран в рамките на програмния период, което ще е трудно осъществимо, тъй като се очаква строителството на тунела да продължи около 7 години. Беше повдигнат и въпросът за устойчивостта и за средствата, които ще бъдат необходими за експлоатация и поддържане на съоръжението. Следва да бъдат оценени и екологичните ефекти от изграждането на тунела. През 2008 г. това не беше направено. Тогава се оцениха единствено ефектите от експлоатацията, без да се вземе предвид огромният обем от земните маси, които трябва да се транспортират през дефилето. Заради всички тези негативи в момента се разработва алтернатива. Предстои да се извършат нови екологични оценки и на двата варианта – за дълъг тунел и алтернативния, по който се работи. Надявам се скоро да имаме яснота за лот 3.2 на АМ „Струма”. Това няма да попречи да стартираме тръжната процедура за строителството на тунел при с. Железница в началото на 2015 г. и да имаме изпълнител в края на следващата година.
В съпътстващата дейност по проекта за лот 3 на АМ „Струма“ налагаме добрата практика екологичният консултант да работи съвместно с проектанта. До момента това не е правено в страната. Смисълът на тази дейност е във всеки един от етапите на проектиране да имаме яснота, доколко обектът отговаря на изискванията на Оценката на въздействието върху околната сред (ОВОС). Много съществена дейност, която върви по график, е актуализацията на прогнозата на трафика в Кресненското дефиле. Този аспект обикновено се подценява, но той има важна роля.
НКСИП постигна напредък и по подготовката за доизграждането на АМ „Хемус”. През 2012 г. кандидатствахме за финансиране по ОП „Транспорт” и успяхме да обезпечим тези дейности. Още тогава разделихме неизградените 250 км на 8 участъка, които са групирани в три етапа. Първият започва от връзката на изградената част от магистралата след Ябланица до пресичането с път II-35 (Плевен – Ловеч). Дължината му е около 60 км, а индикативният бюджет – 434 млн. лв. без ДДС. Вторият е от пътен възел с път II-35 до път Е85 (Русе – Кърджали), който е с дължина около 85 км и ще възлезе на 441 млн. лв. без ДДС. Третата фаза обхваща 110 км, които са от пътен възел с път Е85 до новоизградената част от АМ „Хемус” близо до Белокопитово. Инвестицията за този участък се оценява на 660 млн. лв. без ДДС. След като избрахме окончателния вариант, стартирахме едновременно с проектиране и процедура по ОВОС, с което ще се спести време. За етап I – договорът с проектанта е подписан през април 2014 г. и той трябва да бъде изпълнен до 28 януари 2015 г. Проектирането на втората фаза започна през юли т.г. и ще приключи на 3 юни 2015 г. По третия етап работата започна през ноември 2014 г. и проектът ще готов на 18 юни 2015 г. През април т.г. е подписан и договор с изпълнител за изготвяне на доклад по ОВОС за доизграждане на АМ „Хемус”. Решението по ОВОС се очаква в средата на 2015 г. Всичко това ни позволява да стартираме процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство на първия етап още в началото на следващата година. Търгът отново ще е двустепенен и ще продължи до средата на 2015 г.
Миналата година направихме актуализация на предпроектните проучвания на АМ „Черно море” и преизчислихме необходимата инвестиция. Приблизителната стойност за довършването на АМ „Черно море” е 340 млн. евро., с които трябва да се изградят 95 км. Публични средства не са предвидени по проекта. Имаме готовност през 2015 г. да кандидатстваме за финансиране за подготовката на проекта от ОПТТИ. Така ще обезпечим проектирането и съпътстващите технически дейности.
През 2015 г. НК „Стратегически инфраструктурни проекти” ще запази добрия темп на работа, която се увеличава все повече с развитието на проектите. Безспорно най-голямото предизвикателство ще бъде намирането на разумно и балансирано решение за лот 3.2 на АМ „Струма”.
Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните: ДДС ще бъде възстановим разход и в „ПРСР 2014 – 2020”
Мерките по програмата, касаещи бранша, ще стартират в края на следващата година
Най-рано през третото тримесечие на следващата година ще може да започне изпълнението на мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), от които би могъл да се възползва строителният бранш. За съжаление 2014 г. беше нулева, най-вероятно и 2015 г., що се касае за програмата, ще стартира със сериозно закъснение. Официално ПРСР беше изпратена в ЕК като първоначален вариант едва през юли т.г. и в това си качество тя беше последната, получена от Брюксел от страна членка. Амбицията ни е до края на декември да отговорим на 426-те коментара, които получихме през септември, така че през следващата година програмата да стане оперативна и да заработи официално. Не по-рано от юни-юли 2015 г. обаче ще получим официалното й одобрение и едва тогава ще можем да говорим за прием на документи. Предварително изпълнение ще тръгне само на мерки и дейности, свързани с обновяването на земеделска техника.
Строителният сектор може да се възползва от възможности по общо 5 мерки от ПРСР – инвестиции в материални активи с индикативен бюджет 760 млн. евро, развитие на стопанства и предприятия – 173,4 млн. евро, основни услуги за обновяване на селата и селските райони – 625,7 млн. евро, инвестиции за развитие на горските райони – 64,3 млн. евро, както и за местно развитие – 129,9 млн. евро.
Най-интересна за бранша е мярка 7 – за основни услуги за общините и селските райони, по която допустими дейности са подобряване качеството на основните обществени услуги, интегриране на уязвимите групи от населението, изграждане на техническа инфраструктура, оползотворяване на отпадъците и други.
2015 г. е последната за заявяване и изплащане на средства от програмния период 2007 – 2013 г. Има сериозен брой проекти, които са в етап на изпълнение, с бенефициенти общини, които трябва да усвоят общо около 300 млн. евро.
Заели сме се с нелека задача заедно с част от колегите от другите страни членки, най-вече Полша, Румъния, Австрия и Германия, за отпускане на допълнителен толеранс от 6 месеца за приключването на работата по старите обекти с цел да направим всичко възможно да усвоим максимум средства.
На предложението на изпълнителния директор на КСБ инж. Иван Бойков да се поднови рамковото споразумение с ДФЗ с цел „отпушване“ на работата по проектите в част „Строителство“ обещавам, че ще бъде сключен нов такъв договор.
Към края на тази година ще изгубим 90 – 100 млн. евро по ПРСР. Това са неусвоени средства заради темповете на работа в Държавен фонд „Земеделие“ през последната година.
По въпроса за ДДС – той ще бъде възстановим разход, като ще се поеме с пари от националния бюджет, както се случва и в момента. Тази година не са разплатени около 20 млн. лв. за ДДС на общините по подадени заявки към Фонд „Земеделие“ заради недофинансиране. През миналата седмица обаче от Министерството на финансите увериха, че до края на годината парите ще бъдат осигурени.
Що се отнася до ПРСР за стария програмен период (2007 – 2013 г.), около 250 от всички 426 коментара на Европейската комисия, получени през септември, вече са отразени. Трябваше да влезем в съвсем друг оперативен диалог с колегите от ЕК. Това вече е факт, изградили сме практика в рамките на последните месеци за ежедневна комуникация с видео конферентна връзка с експертите на Брюксел.
Сериозна част на коментарите е свързана с общата визия на ПРСР, която липсваше, нямаше спойка между отделните мерки, която успяхме да изградим след допълнителен анализ на целите и необходимостта от подобрение на програмата. Някои от схемите придобиха малко по-друг вид. Имаше допълнителни уточнения със сектора за хидромелиорациите, където изцяло ще стъпим на анализа, изготвен от Световната банка.
Остава отворен проблемът с финансирането по линия на ПРСР, предназначено за водния сектор. Към настоящия момент нямаме работещо решение и това ще е една от мерките, която ще стартира допълнително впоследствие. Чакаме анализа на Световната банка, като препоръките ще залегнат в ПРСР. Проблемите с финансирането на водните проекти обаче няма да стопират одобрението на цялата програма от Еврокомисията, а само ще отложат една част от инвестициите.
Няма решение и за т.нар. бели петна – населените места, които няма да получат средства по ПРСР.
Инж. Николай Николов, председател на ОП на КСБ – Бургас:Сверихме си часовника за ситуацията в сектора
Получихме важна и положителна информация. Сверихме си часовника, каква е ситуацията в сектор „Строителство” след програмния период 2007 – 2013 г. Също така разбрахме какво предстои през новия. Оценявам много позитивно цялото събитие.
При бъдещите подобни форуми, организирани от КСБ, трябва да се навлезе в конкретика за оперативните програми.
Инж. Йорданка Маркова, председател на ОП на КСБ – Пловдив:Получихме отговори на наболелите въпроси
Смятам, че форумът на тема „Строителството през 2015 г. – перспективи и предизвикателства. Възможностите през новия програмен период 2014 – 2020“ беше много ползотворен. Получихме отговори на някои от наболелите въпроси за нас, строителите. Надявам се да се обърне повече внимание на проблемите на малките и средните фирми. Тези срещи трябва да продължат, защото на тях се вижда развитието на бранша.
Инж. Албен Родопманов, управител на „Виастрой инженеринг” ООД:Министрите поеха конкретни ангажименти
Мога да дам висока оценка на четвъртия дискусионен форум на тема „Строителството през 2015 г. – перспективи и предизвикателства. Възможностите през новия програмен период 2014 – 2020“, организиран от Камарата на строителите в България и в. „Строител”. Смятам, че всички имахме нужда от подобна среща с представителите на изпълнителната власт. По време на събитието се обсъдиха теми, които до голяма степен са ни познати, но все пак е важно да ги чуеш от първо лице и да добиеш конкретна представа за това, какво и как ще се случи през новия програмен период. Хубаво е, че министрите поеха конкретни ангажименти по въпроси, касаещи нашата дейност.
Инж. Евтим Янев, член на УС, председател на ОП на КСБ – Пазарджик:Гилдията да се обедини около типизираните норми
Изключително важно е да чуем от първа ръка мнението на правителството. Удовлетворява ме желанието му за работа и по-доброто разбиране на естеството на проблемите. Намеренията, които бяха заявени, биха благоприятствали развитието на бизнеса. Нас най-вече ни касае промяната в Закона за обществените поръчки. Съгласно изискванията на ЕС за ЗОП, той трябва да се синхронизира с последната директива на Европейската комисия. Важно е гилдията да се обедини около предложението за типизирани норми. Те ще помогнат и за усвояването на средствата от ЕС.
