Свилена Гражданска
Инж. Зарев, как протече работата на оглавяваната от вас секция „Проектиране и строителен надзор“ към Камарата на строителите в България през 2014 г.? Какво е състоянието на сектора?
Като основна задача трябва да отбележим работата по промените в нормативната уредба. Изготвихме становища по предложени от различни институции проекти за изменения на актове, като Закона за устройството на територията и Закона за обществените поръчки, както и по наредби и правилници, уреждащи дейността на строителния надзор и проектантите. Изразихме мнение относно разработени от „Центъра за научни изследвания и проектиране” към Университета по архитектура, строителство и геодезия „Норми за проектиране на пътни тунели” и „Техническа спецификация за пътни тунели”. Според експертите ни документите ще дадат по-голяма сигурност, безопасност и качество в проектирането, изграждането и приемането на съоръженията в България. Направихме становище и във връзка с изработения от Министерството на инвестиционното проектиране проект на наредба за проектиране, изграждане и експлоатация на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, като се надяваме нашето предложение въпреки закриването на ведомството да бъде взето под внимание при приемането на нормативния акт.
Експертите от КСБ взеха участие и при разработката по инициатива на JASPERS на два типа тръжни документи „Съдействие при подготовката на документи за обществени поръчки в транспортния сектор в България – методика и указания за определяне на критерии за подбор и критерии за оценка на проекти за конвенционална пътна и железопътна инфраструктура” и по-конкретно на методиката за избор на консултант/строителен надзор на пътни обекти. На искането на Агенция „Пътна инфраструктура“ за избор на обективни критерии за подбор и оценка при провеждане на търгове за консултант, упражняващ строителен надзор, изразихме становище, че тя е нужно да се съобрази именно с разработените от JASPERS документи.
Кои бяха трудностите, с които се сблъскаха компаниите през последните месеци?
Въз основа на дългогодишния ми опит в областта мога да кажа, че има драстични несъответствия на специалистите, включени в екипите, упражняващи консултантска дейност, с изискванията на възложителя, заложени в тръжната документация, най-често – формално подписани декларации за непрекъснато разположение и работа на един строеж. В същото време един експерт участва на няколко обекта, значително отдалечени един от друг – например в Перник, Стара Загора и Кърджали. Това се случва въпреки изричното условие смяната на членовете на екипа да става само при наличие на форсмажорни обстоятелства. Именно с цел прекъсване на тази порочна практика нееднократно сме настоявали пред основния възложител на обекти от линейната инфраструктура – АПИ, при отваряне на техническите оферти на участниците да се обявяват имената на специалистите, включени в екипите, чрез които ще се осъществява надзорът. По този начин няма да се допуснат експерти, които вече са заети целодневно на други обекти със същия възложител, както и ще се избегне възможността да се злоупотребява с представяне на неверни данни относно квалификацията и професионалния опит на правоспособните физически лица, чрез които се упражнява строителен надзор. За съжаление обаче предложенията ни не бяха възприети с мотива, че са дискриминационни.
Основният проблем, с който почти успяхме да се преборим, е отпадане прилагането като основен критерий на „най-ниска цена” за проектантските и консултантските услуги. За качествено извършване на дейността от основно значение е експертизата на членове на дадения екип. Бих искал да цитирам указанията на JASPERS в този смисъл: „Договорите за строителен надзор трябва да се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, като оценката трябва да бъде силно ориентирана към качествата на офертата на участника”. „Това, че строителният надзор често е бил определян основно на база предложената цена, представлява важен фактор за лошото изпълнение на строителните договори”. Компетентността и професионалните качества на специалистите от екипите на инженера/консултанта и организацията му на работа са ключови за успеха на проекта. За съжаление, както отбелязват и JASPERS в своите указания, оценяването на персонала на участниците е недопустимо като критерий съгласно директивите на ЕС.
Много важно е при предоставяне на услугата строителен надзор да се постигне баланс между качество и цена. Показателите за качество трябва да имат по-голяма относителна тежест, още повече че стойността за дейността ни е много малка част от тази на обекта като цяло. Мнението ни е да се промени съотношението между показателите, които определят качеството на офертата, и такива, които са свързани с ценовото предложение – от 80:20 до 70:30.
Срещали ли сте други пречки при извършване на дейността си?
При избор на изпълнител на проектантски услуги възложителите масово прилагат като условие за оценяване „срок за изпълнение на проекта”. Това води до два основни проблема – от една страна, за да бъдат избрани за изпълнители, участниците предлагат нереално кратки срокове, което не осигурява необходимото време за изработване на качествени проекти. Всички дейности, като отчуждения, археология, пресичания със засягащата се инфраструктура – газопроводи, ВиК, ел. проводи и др., отнемат около година – година и половина. При тези кратки срокове проектите се претупват и впоследствие се появяват множество проблеми, което пък от своя страна води до удължаване на сроковете и неоправдано влагане на повече средства. Това е икономически неизгодно. От друга страна, при този критерий за оценяване почти всички участници предлагат минималния възможен срок, така че в крайна сметка реално поръчката се възлага при „най-ниска цена”.
Друг важен момент, на който бих искал да обърна внимание, е изпълнението на рехабилитацията на обектите, която често започва 2 – 3, а понякога и повече години след изработването на проекта. Междувременно техническото решение вече не е актуално, тъй като обектите са претърпели сериозни количествени и качествени промени вследствие различни фактори като движение, климатични условия, експлоатация и т.н., оказващи влияние на състоянието им. В тези случаи е абсолютно задължително актуализиране на проекта няколко месеца преди реалното започване на строителните работи. Ако това не бъде направено, рехабилитацията няма да бъде извършена с необходимото качество или в нужния обем. Актуализацията следва да бъде заложена още при възлагане на обществената поръчка с предмет проектиране.
Съгласуването на проектите за обекти с национално значение би следвало да се поеме от възложителя, като същите бъдат освободени от заплащането на държавни такси. Когато го правим ние, се заплащат твърде високи суми, например такса за съгласуване от ЕСО – писмо, че не съществува ел. провод, е в размер на близо 3000 лв.
Все още не е решен и въпросът със статута на проектантските бюра. В момента КИИП издава удостоверения за правоспособност единствено на физическите лица – проектанти. При поискване може да бъде издадено и удостоверение на фирмата – проектант, но то има пожелателен характер. Считаме за удачно да бъде създаден регистър на проектантските фирми, с въведени изисквания към тях, подобно на Централния професионален регистър към Камарата на строителите в България.
Това се налага още повече поради факта, че с промяната в законодателството в края на 2012 г. бе въведено задължителното осъществяване на авторски надзор по всички части на проекта. Фирма с недостатъчно квалифицирани специалисти и капацитет не би могла да се справи с това задължение. Въпросната законодателна промяна е продиктувана от друг проблем, върху който също бих искал да акцентирам – формалното осъществяване на строителен надзор. Той е резултат от прилагане на критерия „най-ниска цена” в обществените поръчки с предмет консултантски услуги, в резултат на което търговете се възлагат на компании, които впоследствие не посещават обектите, а формално изготвят и подписват документи, без реален контрол върху изпълнението на СМР.
Друг неудачен критерий за оценяване, който се прилага, е „време за изготвяне на окончателен доклад” или „време за изработване на технически паспорт на обекта”. Това е изключително субективно условие.
Още една грешка, която продължава да се допуска, е възлагането на строителството на линейни обекти въз основа на идеен проект, без да се отчита тяхната специфика. При тях парцеларният план (ПУП) е последният елемент на проекта. Това води до възникване на множество проблеми, свързани с допълнителни отчуждения и отново изработване на ПУП, в резултат на което се удължават сроковете и се увеличават договорените цени.
КСБ ще сформира група за разработване на типови документи и договори.
Камарата има подкрепата на държавата за изработването на стандартизираната документация за обществени поръчки и това е много важно. В момента се работи по въпроса на базата на документите, подготвени от JASPERS. Надяваме се направените от нас предложения, приети от JASPERS, да бъдат взети предвид при изготвянето на тръжните документации.
В заключение бих искал да изтъкна, че според нас е необходимо прилагането на условията на FIDIC при изпълнение на строителството, където са строго определени правата и отговорностите на всеки един от участниците в инвестиционния процес (възложител, проектант, строител и консултант), тъй като те съдържат международно установени добри практики, които се развиват непрекъснато. В България се получава известно противоречие на договорните условия на FIDIC и Закона за обществените поръчки, който регламентира изрична забрана за променяне стойността на контрактите. Удачно би било да се промени и нормативната уредба, като строителството се отдели от териториалното и селищното устройство с приемане на закон, който подробно да регламентира взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес, техните права и задължения.
Какви са вашите очаквания за 2015 г.? Какви ще са приоритетите на секцията?
Те ще бъдат въпреки тежката икономическа ситуация и липсата на пари, засегнатите въпроси да намерят решение и да бъде постигната пълна прозрачност при провеждането на процедурите по възлагане на обществени поръчки.
Какво ще пожелаете на колегите си за 2015 г.?
Пожелавам на колегите си на първо място здраве, просперитет за всички и най-вече много усмивки.
