Свилена Гражданска
Инж. Колелиев, как протече работата на секция „Инженерна инфраструктура“ през 2014 г.?
Тя бе трудна за строителите както заради неблагоприятните климатични условия, така и поради икономическата и политическата нестабилност в страната. Това е и първата година от новия програмен период на ЕС, за който все още нямаме уточнени и утвърдени оперативни програми, касаещи сектора. Засега работим по тези от предишния, където за съжаление сигурно ще загубим средства. По ОП „Околна среда“ и ОП „Регионално развитие“ бяха спрени средствата, държавата от своя страна е забравила да предвиди пари за ДДС за друга част от програмите и имаше още куп проблеми, които се стоварваха на строителните фирми. Освен това водим и неравна борба с бюрокрацията. Съществуват и други пречки, които си създаваме и ние – участниците в този процес. На първо място това е т.нар. брокерство на обществени поръчки, което е всъщност ненужно посредничество между реалния изпълнител и възложителя. Определен брой фирми печелят масата търгове и след това ги раздават на строителите, които за „услугата“ им предоставят не малка част от цената. На пръв поглед всичко е наред, но последствията за цялото общество са изключително негативни. Руши се и без това крехкият морал и липсва реална конкуренция. Тези „брокери“ са с огромен корупционен потенциал, на който е трудно да устоят държавните и общинските служители. Снижава се качеството на СМР, тъй като когато „бостанът е обран“, реалният изпълнител търси да реализира, макар и малка печалба, което става за сметка на качество, материали и т.н.
Част от строителството влиза в т.нар. черен сектор, където не се плащат осигуровки, ДДС, данъци и други. Просрочват се срокове, защото на „брокера“ му трябва време да намери подходящ изпълнител и да „обработи“ проекта. Фалират малки и средни фирми, тъй като се декапитализират – при този род договори не си слагат амортизационни начисления, за да може да се включат в цената.
Някои колеги се опитват да представят този проблем като борба между големите и малките дружества, но между коректните компании той не съществува, независимо дали са големи или малки. Типажът на този род фирми има две разновидности. Единият е предприятия без ДМА, само с офис и малък брой служители, които документално оформят счетоводни и технически операции. Вторият е такива със собствени ресурси, които обаче „печелят“ в пъти по-голям брой обществени поръчки от техните собствени възможности и имат по-големи приходи не от собствената си строителна дейност, а от „брокерство“.
Кои бяха пътните проекти на 2014 г.?
В началото на октомври т.г. Агенция „Пътна инфраструктура“ внесе в Управителния орган на ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“ документацията за 17 нови проекта на обща стойност 214 759 445,92 лв. С тези пари ще бъде извършена рехабилитацията на 309 км второкласни и третокласни пътища, които трябва да влязат в експлоатация до края на 2015 г.
Това, което прави впечатление при избора на обектите, е, че не са разпределени равномерно по територията на страната, както се предполага от целта на програмата. В тях е заложен и нереално дълъг срок за гаранции, който се иска от изпълнителите (в пъти по-голям от този, определен в Наредба 2), с което се затрудняват строителите.
По „ОПРР 2007 – 2013“ би трябвало да се финансира и Северната скоростна тангента с близо 150 млн. лв. Параметрите на трасето са: 15,5 км магистрален габарит с по три ленти, 19 големи съоръжения, 20 пресичания на електропроводи и още толкова ВиК съоръжения. Според мен този проект няма да може да се реализира до края на 2015 г. заради проблемите с отчужденията. Трябва спешно да се помисли тези пари да се прехвърлят за реконструкция на републиканската пътна мрежа, докато е време и още може да се направи нещо.
По ОП „Транспорт 2007 – 2013“ имахме наличието на индикативен списък с инфраструктурни обекти. В него бяха АМ „Тракия“ – лот 2,3, и 4, АМ „Струма“, АМ „Марица“, път I-5 Кърджали – Подкова, обходните пътища на Враца, Монтана и Габрово, Западната дъга на Столичния околовръстен път, АМ „Хемус“ СОП – гара Яна, и жп проекти. Голяма част от тях вече са построени, а по другите се работи. За 2015 г. се предвижда да се завършат общо около 160 км пътища: АМ „Марица“ – лот 1 и 2, АМ „Струма“ – лот 2 и 4, обходите на Габрово и на Монтана, Западната дъга на СОП и жп участъците Септември – Пловдив, Пловдив – Бургас, Димитровград – Свиленград. Избраните чужди изпълнители на „Струма“ и „Марица“ се провалиха, докато българските строители успешно се справят със задачите.
По програма „Държавни инвестиционни заеми“ предстои да се доизградят следните пътища – лот 4: Шумен – Преслав и Камчия – Съединение – 27 км, лот 5: Смядово – Велики Преслав – 17 км, лот 6: обход Елхово, лот 12: Пролаз – Търговище, лот 14: Асеновград – Смолян, лот 17: Мездра – Нови Искър, лот 18: Йончево ханче, лот 22А: Юндола – Разлог. Към тях бяха добавени няколко нови участъка с не много ясна мотивация. В общи линии програмата работи, има предвидено индексиране и сроковете ще се спазят.
През тази година започна процесът на сключване на новите четиригодишни договори за текущ ремонт и поддържане (ТРП) на републиканската мрежа. Финансирането е от държавния бюджет. Програмата очаквано предизвика интерес сред бранша. Опитът да се усъвършенства тръжната процедура обаче не даде нужния ефект. Резултатите от търговете вече с лимитирани цени повториха тези от предишните процедури. Идеята да се раздробят поръчките и да се оферира по т.нар. РПС (районни пътни служби) не бе приета. Това бе една възможност да се даде глътка въздух на малките и средните фирми, защото обемите работи и цените предполагат такива изпълнители. Секция „Инженерна инфраструктура“ прави няколко срещи по този повод, но за съжаление много малко от нашите предложения бяха чути от АПИ.
Тук беше мястото големите фирми от бранша да вземат решение да не участват в тези поръчки и някои от тях го направиха, но за съжаление са единици. В Североизточния район се дава отпор, но ниските оценки по технически показатели, които получиха местните фирми, предопределиха нещата. В тази насока в секцията пристигат писма от областните представителства в Шумен, Силистра и Добрич.
Големият интерес към договорите по ТРП произтича не заради печалбата от дейностите, тъй като тя в общия случай е малко над нулата, а от възможността да се „договарят“ СМР, нямащи нищо общо с целите на контрактите. Това са рехабилитации или ново строителство за десетки милиони лева на цени на ремонтни работи без търг. Най-фрапиращият случай през изминалия период бе третата лента на пътя Русе – Шумен. По този проект без търг по линията на ТРП бяха усвоени десетки милиони лева.
Без да съм пророк, мисля че се подготвя нещо подобно и за трета лента на пътя Русе – Бяла, а може би и на други участъци. Надявам се тази практика да бъде прекратена. Най-малкото, което можем да направим, е да уведомим бранша и обществеността за тези аномалии. Това ще е част от борбата ни договорите по ТРП да останат приоритет на малките и средните фирми в бранша.
В цялата тази обстановка новината, че на КСБ е предоставена възможността да подготви типовите документи за обществени поръчки, звучи оптимистично. Сега е моментът да се покаже силата на бранша и да подготвим и застанем зад стандартизираната документация, изготвена от нас за нас. Дано някъде по стръмната пътека на юридическите хватки тази иначе отлична идея не се изкорести.
Каква е междуфирмената задлъжнялост спрямо 2013 г.?
Няма да открия топлата вода, че най-големите длъжници са държавата и общините и докато в договорите и тръжните процедури не се поставят и двете страни равноправно с нас, оправия няма да има, каквито и закони да се приемат. Сега само изпълнителят има задължение да спазва правилата, за което има санкции, докато другият контрагент трябва да плаща, но ако не го направи навреме, няма санкции. Глобите към централната и местната власт ще помогнат на всички – ще дисциплинират администрацията, фирмите ще си получават парите, работниците ще си взимат заплатите редовно и т.н.
Кои ще са обектите през следващата година?
За бъдещи проекти се чуват различни анонси, например че АМ „Хемус“ – ще се строи през 2015 г. Тук искам да изразя категорично становище, че магистралата е нужна на България и гласовете тя да се трансформира в АМ „София – Русе“ по пътя на ТЕNТ мрежата са непродуктивни. Ние градим пътища за нас и после да обслужваме нечии транспортни потоци. В противен случай Североизточна България ще бъде откъсната от страната.
Тук искам да спомена нещо за стратегията и приоритетите при строителство на трасетата. За съжаление те у нас непрекъснато се променят. Отколешната идея за автомагистрален пръстен на България – АМ „Хемус“, АМ „Черно море“, АМ „Тракия“, трябва да се реализира.
Накъде трябва да обърне поглед българският пътен строител?
Според мен на първо място към качеството. Вече можем да изграждаме, но трябва да го правим още по-добре.
Примерът, който ще дам, е елементарен – при асфалтиране самосвалите разтоварват материала директно в асфалтополагача, при което малко или много се получава удар и нивото на асфалта „трепва“. Този дефект може да бъде избегнат с междинна машина – дистрибутор (Shuttle Buggy). Но затова трябва да се направят разходи – за техника, оператор, гориво и т.н. При оценяването този фактор се елиминира. Но е необходимо да имаме възможност да инвестираме в машините.
Бъдещето трябва да бъде обърнато и към планиране на окончателен вариант на пътната ни мрежа – крайно време е да разпишем как трябва тя да се развива и последователно, година по година, да я изграждаме приоритетно. Не бива конюнктурно да приоритизираме обекти, които не са от първа необходимост – тук визирам тунела под Шипка, който не бива да изпреварва АМ „Хемус“. Нужно е според мен вече да се мисли за уширяване на АМ „Тракия“ след вливането в нея на АМ „Марица“ до София. Това важи и за АМ „Хемус“ след вливането в нея на пътя I-1 от Видин.
Какво ще пожелаете на колегите си за 2015 г.?
Желая на всички колеги весело и щастливо посрещане на новата 2015 г. Време е да отдадем нужното на близките си хора. Само след броени дни навършвам 60 години и откровената ми мечта е всички ние да направим така, че нашите деца и внуци да не се скитат немили-недраги по чужбина, а да им осигурим живот и работа в една просперираща и правова България. Заслужава си да се потрудим за това. Нека си го пожелаем и да работим да се случи.
