Емил Христов

Ренета Николова

На 20 май в сградата на община Смолян се проведе деветнадесетата от поредицата срещи на Камарата на строителите в България (КСБ) с местните власти за мандат 2023-2027 г. Събитието бе организирано от Областното представителство (ОП) на КСБ в Смолян и вестник „Строител“, който е инициатор и медиен партньор.

В срещата се включиха областният управител на Смолян Георги Пепеланов, инж. Владимир Сертов, зам. областен управител на Смолян, зам.-кметът на община Смолян инж. Мариана Цекова, кметът на Девин Здравко Иванов, зам.-кметът на Баните Зорка Маджарова, инж. Костадин Тотев, управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Смолян, инж. Станимир Димитров, зам.-управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Смолян, Елен Минчев, директор на Дирекция „Инспекция по труда – Смолян“.

От страна на Камарата участие взеха инж. Любомир Качамаков, председател на УС, инж. Благой Козарев, зам.-председател на УС и председател на ОП София, инж. Асен Соколов, председател на ОП на КСБ – Смолян, Владимир Кехайов, член на КС на КСБ и почетен председател на ОП Смолян, Милко Юруков, председател на КС на ОП на КСБ – Смолян, и проверяващ строителните обекти на територията на областта в рамките на инициативата на ОП Смолян за борба със „сивия“ сектор, членове на Областния и Контролния съвет на ОП Смолян, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. На събитието присъства и доц. д-р Анелия Пържанова, директор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ – Филиал Смолян.

В началото на форума инж. Мариана Цекова връчи на председателя на ОП Смолян инж. Асен Соколов поздравителен адрес от името на кмета на община Смолян Николай Мелемов. „Инициативи като днешната доказват за пореден път, че ОП на КСБ – Смолян, и в. „Строител“ са реални двигатели на диалога между бизнеса, местната власт и обществеността. Темата за бъдещето на строителния сектор в Родопите е стратегически важна и същевременно изпълнена със специфични предизвикателства“, посочва Мелемов в адреса си. „Вярвам, че форумът ще бъде платформа за споделяне на работещи иновативни решения и добри практики, конструктивен диалог за преодоляване на географските и логистични предизвикателства на региона, начертаване на ясна и дългосрочна визия за привличане на инвестиции и подобряване на качеството на живот“, добавя кметът на Смолян.

След това думата взе председателят на ОП Смолян инж. Асен Соколов. „Срещите между представителите на местната власт, държавните институции и ръководството на КСБ се превърнаха в ежегодна традиция. Този формат, организиран съвместно с в. „Строител“, се оказа изключително ефективен и ползотворен, тъй като отразява различни гледни точки и търси решения за развитието на нашия бранш“, заяви той и благодари за домакинството на община Смолян, както и на всички представители на институциите и местните власти за участието им.

„Форматът на тази среща ми е до болка познат, защото аз идвам от бранша. Знам проблемите в сектора“, сподели на свой ред областният управител на Смолян Георги Пепеланов. Той посочи

едно от най-големите предизвикателства за региона в момента – проблема с тежкото свлачище по пътя Смолян – Пампорово,

което доведе до затваряне на отсечката и сериозни затруднения за трафика и туризма. Пепеланов подчерта, че случаят изисква спешни действия. По думите му всички компетентни институции с обединени усилия вече работят за намиране на решение.

Георги Пепеланов заяви категорична подкрепа за строителния сектор в региона и подчерта, че фирмите от бранша могат да разчитат на съдействие от страна на областната администрация. Той посочи, че ще помага за задвижването на необходимите механизми на държавно ниво, така че компаниите да могат да работят при по-предвидими условия, без да търпят загуби и без да бъдат поставяни в ситуация да намаляват работни места. Пепеланов изрази увереност, че строителите в областта са доказали своя професионализъм и коректност както по отношение на качеството на изпълнение, така и към спазването на ангажиментите си към служителите си и държавата.

Областният управител на Смолян коментира и

инициативата на ОП на КСБ – Смолян, за ограничаване на „сивия“ сектор,

като сподели, че застава категорично зад усилията на Областното представителство за намаляване на некоректните практики. Пепеланов съобщи, че подготвя среща с представители на всички институции и на нея ще се постави и въпросът за контрола и обеспечеността с кадри, за да се работи ефективно.

В изказването си той обърна внимание и на друг значим проблем, а именно липсата на работна ръка. „Сблъскваме се и с инфлацията. Вероятно и всички Вие имате договори, които чакат индексации. За съжаление в момента има криза, породена от военни конфликти, повишаване на цените на горивата и най-потърпевш е именно строителният сектор“, коментира Пепеланов и

благодари и на в. „Строител“, че винаги отразява проблемите, така както и постиженията на бранша в региона.

„Изключително се радвам, че за пореден път КСБ има възможност да проведе тази среща в общината. Още по-хубаво е да видя сред нас новия областен управител на Смолян Георги Пепеланов, който излиза от нашите редици“, заяви инж. Любомир Качамаков. „Виждам едно работещо колабориране между колегите от ОП Смолян с държавната и местната власт в региона. Много хубаво е, когато отидеш и видиш институциите и бранша седнали на една маса и мислещи в една посока градивно и позитивно“, допълни той.

„Тези срещи са изключително полезни, защото в диалога се раждат идеи. Трябва да си говорим колкото може повече, защото, разбирайки един от друг проблемите си, ще търсим и решения“, каза още инж. Любомир Качамаков. Председателят на УС на КСБ подчерта, че една от важните теми пред бранша остава липсата на предвидимост и устойчивост за сектора. „За нас като строители винаги е било най-важно да има добро планиране и разбиране от страна на държавата, за да можем, когато организираме своята работа, ресурси, хора и техника, да сме сигурни, че са осигурени инвестиции за изпълнение на обектите и има предвидимост“, заяви инж. Качамаков.

Той отбеляза, че инициативата на ОП на КСБ – Смолян, за ограничаване на „сивия“ сектор вече дава резултати и се превръща в добър пример, който намира последователи и в други Областни представителства на Камарата. Инж. Любомир Качамаков подчерта, че КСБ може да идентифицира и поставя проблемите, но ефективното им решаване изисква активното съдействие на институциите, включително Инспекцията по труда и Дирекцията за национален строителен контрол и техните структури в страната.

Инж. Асен Соколов потвърди, че инициативата за борба със „сивия“ сектор на ОП Смолян има положителен ефект, както и че за нейното устойчиво развитие е необходима активна подкрепа от страна на общините, Инспекцията по труда, ДНСК и НАП.

Владимир Кехайов също акцентира върху необходимостта от общ подход в ограничаването на „сивия“ сектор. „Резултати могат да бъдат постигнати единствено чрез координирани действия между Камарата, държавната и местните власти и контролните институции, тъй като проблемът не може да бъде решен от една организация или отделна администрация“, изтъкна той.

Милко Юруков сподели

наблюденията си от проверките на строителните обекти, които прави на територията на областта.

Той обърна внимание върху няколко конкретни проблема, които затрудняват контрола на терен. Сред тях са липсата на ясна адресна идентификация и обозначения на улици и обекти, недостатъчната информираност на инвеститорите относно необходимата документация след издаване на разрешение за строеж, както и пропуски при поставянето на информационни табели на строителните площадки. Юруков отправи молба към общините при издаване на разрешения за строеж да предоставят по-подробна информация на инвеститорите за всички последващи изисквания, както и да им напомнят, че трябва да работят със строителни фирми, вписани в ЦПРС. По думите му добрата информираност и спазването на установените правила биха улеснили работата на контролните органи и биха ограничили възможностите за нерегламентирани практики.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че проблемът със „сивия“ сектор не може да бъде решен само чрез проверки, а са необходими нормативни промени, чрез които да се прецизират правилата и да се намалят възможностите за заобикаляне на закона, да се постави категорична граница между допустимите дейности, които могат да се изпълняват от частни лица и от професионални строители.

Инж. Любомир Качамаков отбеляза, че КСБ продължава да настоява да отпадне възможността да се изпълняват обекти до 100 кв. м, без да се изисква изпълнителят да е вписан в ЦПРС. Според него често строителството се разделя на етапи, за да попада в тази категория и да се заобикаля изискването да бъде осъществено от строител, който е вписан в ЦПРС.

Областният управител Георги Пепеланов подчерта, че ще подкрепи предложенията на Камарата за законодателни промени в тази посока, след като бъдат формулирани и изпратени до компетентните институции. Той изтъкна, че строителният сектор е сред най-важните за българската икономика и проблемите му трябва да бъдат чути. „Отново казвам, че може да разчитате изцяло на подкрепата ми. Аз съм с Вас“, бе категоричен той.

Друг основен акцент в срещата бяха инвестиционните проекти на общините в областта.

Зам.-кметът Мариана Цекова отбеляза, че голяма част от проектите на община Смолян са разработени въз основа на количествено-стойностни сметки отпреди три-четири години. „При настоящите условия тези стойности вече не отговарят на реалната пазарна ситуация, а липсата на индексация на одобрените проекти с европейско финансиране, по които сме кандидатствали преди време, поставя под въпрос реализацията на редица обекти“, коментира тя.

По темата се включи и кметът на Девин Здравко Иванов. Той предупреди, че има реален риск доста от договорите, за които има подписани споразумения по Инвестиционната програма за общински проекти, както и такива по Националния план за възстановяване и устойчивост, които не са стартирали, изобщо да не стартират. „Поради ръста на инфлацията и промяната в цените на строителните материали има вероятност дори част от обектите, които са в процес на изпълнение, да не бъдат довършени, ако не се направи индексация“, заяви Иванов. Той информира, че община Девин разполага с висока степен на проектна готовност за близо 90% от общинската пътна мрежа и за около 90% от довеждащите водопроводи, както и за въвеждане на мерки за енергийна ефективност на публични сгради. „Това създава потенциал за бъдещо възлагане на строителни дейности. Реализацията им зависи от приемането на държавния бюджет за 2026 г. и целевата капиталова субсидия и от възможностите за финансиране по европейски програми. Ако няма индексация на целевата капиталова субсидия, това означава, че почти нищо няма да свършим. Цените са толкова високи, че с наличните средства можем да осъществим доста малък обем строителство“, обърна внимание Здравко Иванов.

На срещата бе подчертано, че

Смолянска област има сериозна нужда от инвестиции във ВиК инфраструктура.

Инж. Костадин Тотев акцентира върху сериозното поскъпване на ВиК материалите и транспортните услуги, което създава значителни затруднения при изпълнението на инвестиционната програма на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Смолян. Той поясни, че част от доставчиците вече отказват да изпълняват договори на стойности, договорени при значително по-различни пазарни условия. Инж. Тотев добави, че това поставя дружеството в сложна ситуация, защото предварително планираните инвестиции и бизнес програми трябва да бъдат преразглеждани, а обхватът на реконструкцията и модернизацията на ВиК инфраструктурата да бъде намаляван.

Кадастърът и трудностите при реализацията на инфраструктурни обекти също бяха обсъдени на срещата. Здравко Иванов отбеляза, че в кадастралните карти са допуснати много грешки, особено при пътища и линейна инфраструктура, а процедурите за корекции се движат твърде бавно в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Присъстващите дадоха примери, че в някои случаи трасетата на пътищата не са нанесени правилно или преминават през възстановени имоти, както и че реалните граници на терен не съответстват на данните в кадастралните карти. Това създава сериозни пречки пред издаването на разрешения за строеж, изпълнението на строително-монтажни работи и въвеждането на обектите в експлоатация. Участниците се обединиха около мнението, че републиканските и общинските пътища имат висока обществена значимост и следва да бъдат третирани приоритетно при актуализиране на кадастралната информация. В разговора бе поставена и темата за населените места без одобрени кадастрални карти или с много стари планове, които не отразяват реалната фактическа обстановка.

Коментирана бе и необходимостта от по-добра координация между общините и ВиК и елек­тро­раз­пре­дели­тел­ни­те оператори. Георги Пепеланов съобщи, че ще организира среща с кметовете от област Смолян, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Смолян, и EVN България, за да се синхронизират инвестиционните програми. „Целта е да се избегне практиката една улица да бъде ремонтирана, а скоро след това отново разкопана заради подземната инфраструктура“, добави той.

В края на срещата председателят на ОП на КСБ – Смолян, инж. Асен Соколов благодари на всички участници за активното включване в дискусията. „Срещата бе изключително ползотворна, обсъдихме открито важни проблеми, както и перспективите пред строителния бранш в региона“, заяви той и подчерта, че подобни формати имат реална стойност за развитието на сектора. Инж. Соколов добави, че Областното представителство ще продължи да работи с институциите за решаването на всички предизвикателства, пред които е изправен браншът.

Здравко Иванов, кмет на Девин: Най-голямото предизвикателство е дали ще успеем да завършим вече стартиралите обекти

Г-н Иванов, кои са актуалните предизвикателства, пред които е изправена община Девин?

В момента най-голямото ни предизвикателство е дали ще успеем да завършим вече стартиралите обекти. Изпълнението им е застрашено от високата инфлация и сериозния ръст на цените на строителните материали. Общината не може да се справи сама с проблема и се надявам държавата да предприеме мерки в тази насока, да се помисли за индексиране на вече сключените договори. Изпълнителите идват на срещи при нас и откровено заявяват, че при сегашните пазарни условия за тях не е рентабилно да изграждат възложените им обекти. Както казах и на срещата, има риск не само реализиращите се обекти да не бъдат приключени, но и проектите, които все още не са стартирани, изобщо да не започнат.

Колко проекта в общината са застрашени?

Под въпрос са общо седем проекта, като по четири от тях строителството все още не е започнало. Три са за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, а един е за основен ремонт на улица. Другите три проекта са в процес на изпълнение и строителните фирми не могат да гарантират, че ще успеят да ги приключат при тези финансови параметри.

Какви проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост се развиват по график и няма риск за тях?

По НПВУ в момента завършваме проекта за модернизация на образователната среда в нашето средно училище. Изключително съм удовлетворен, че успяхме да приключим по-голямата част от дейностите още през 2025 г. Ако ги бяхме оставили за настоящата година предвид икономическата ситуация, проектът вероятно щеше да бъде сериозно застрашен.

През м.г. модернизирахме и уличното осветление в цялата община – проект с изключително положителен и видим ефект за гражданите.

За три многофамилни сгради, за които не успяхме да подпишем договори по програмата за енергийно обновяване по НПВУ, предстои да сключим споразумение за финансиране с Българската банка за развитие.

Каква е ситуацията с ЕЕ на жилищния фонд в общината?

Ако успеем да реализираме санирането на трите обекта в град Девин, които са с вече подписани договори, в централната част ще остане само една многофамилна сграда, която не е обновена. Трябва да отбележа обаче, че жителите на общината имат сериозни очаквания и по отношение на по-малките жилищни обекти. След като бяха анонсирани намерения да бъде финансирано санирането им, в общината получаваме изключително много запитвания от граждани за възможностите за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в еднофамилни къщи и двуетажни жилищни сгради.

Елен Минчев, директор на Дирекция „Инспекция по труда – Смолян“: Реагираме при всеки сигнал за незаконна работа, но нашите компетенции са ограничени

Г-н Минчев, каква е процедурата, по която работите, когато постъпи сигнал за нередност на строителен обект в област Смолян?

 За нас всеки сигнал е важен и ние задължително вземаме отношение. Няма сигнал, който по една или друга причина да не е бил разгледан или проверен от наша страна.

С какви основни проблеми се сблъсквате по време на проверките на терен?

Трудностите са сериозни, особено на обекти, където работят бригади от „сивия“ сектор и не спазват реда на Закона за устройство на територията. Там често липсват информационни табели и всякаква първична информация, по която да се ориентираме какво точно се случва на строежа. В повечето случаи сигналите, които получаваме, са основателни, но ние нямаме правомощията да извършим цялостна проверка. Тези, които са си позволили да работят незаконно, се пазят по всякакъв начин от инспекции и е трудно нарушенията да бъдат доказани.

Докъде се простират правомощията на Дирекция „Инспекция по труда – Смолян“ в тези случаи?

Както казах ние не оставяме подадените сигнали за незаконна работа без отношение и реагираме при всеки случай, но нашите компетенции са ограничени. За да се доведат нещата докрай и да се ликвидира „сивият“ сектор, са необходими съвместни усилия на няколко институции. Това не е по силите само на една браншова организация или единствено на едно ведомство, например Инспекцията по труда. Нужни са координирани съвместни действия на всички отговорни институции.