На 25 ноември бе проведено Общо отчетно-изборно събрание на Камарата на строителите в България. На него бяха избрани нов председател и нови състави на ръководните органи на организацията. В „Код Строител“ тази седмица гостуват новоизбраният председател на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков и досегашният председател на УС на Камарата инж. Илиян Терзиев.

Добър ден, господа, и добре дошли в студиото на „Код Строител“. Ще започна с поздрав към инж. Качамаков и пожелания за успех и с благодарност към инж. Терзиев за направеното за Камарата през последните 8 години и неговия принос за утвърждаването на авторитета на организацията.

Инж. Любомир Качамаков и инж. Илиян Терзиев: Благодарим за поканата!

Инж. Качамаков, бях­те номиниран за председател на Управителния съвет с изключително голяма подкрепа от областните структури на Камарата. Избран бяхте с единодушие на Общото събрание. Как приемате това голямо доверие от Вашите колеги?

Л.К.: Първо искам да благодаря на всички, които бяха на Общото събрание и ме подкрепиха. Разбира се, това е преди всичко много голяма отговорност. Аз вече над 16-17 години съм в Камарата, така че не съм ново лице за хората, те ме познават, а и позициите, които съм заемал в ръководството на организацията, допринесоха на практика да познавам колегите по места. Много се надявам да отговоря на високите очак­вания и заедно да успеем да направим Камарата още по-единна и по-силна. Считам, че с такова доверие и подкрепа към мен ще се справя успешно.

Вие идвате от една компания, която e сред създателите на Камарата. Регистрирана е с номер 4 в Централния професионален регистър на строителя, като фирмите, които сега са вписани в него, вече са 8000. През годините сте заемали различни позиции в ръководството на КСБ, в структурите на Камарата. Особено впечатляващ е опитът Ви на международно ниво, където сте първият българин, избран за вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) за два мандата, както и един мандат за вицепрезидент на Конфедерацията на асоциациите на международните контрактори (CICA). Как този натрупан опит ще Ви помогне в ръководството на дейността на КСБ?

Л.К.: „Команс“ АД е една от компаниите, които буквално създадоха КСБ и за мен лично Камарата е кауза. Работил съм за тази кауза, както казахте, на различни позиции като член, а впоследствие и председател на най-голямото Областно представителство, това в София, като член на ИБ и УС, а преди избора ми и като зам.-председател на Камарата. Познавам добре структурата на организацията, регионалните представителства, дружествата, което считам за сериозен позитив. А що се отнася до опита в международно отношение - бях номиниран за представител на КСБ в Европейската федерация на строителната индустрия, бях избран за вицепрезидент и в рамките на двата ми мандата мога да кажа, че научих много неща. В Европа фирмите от години са свикнали да работят в симбиоза помежду си. Визирам особено симбиозата между малки, средни и големи предприятия. Това, което при нас някакси малко прискърцва. Видях, че има европейски компании, които са огромни, но уважението и толерантността към по-малките е много ясно изявено. Иска ми се по някакъв начин това да го пренесем и при нас и ще работя заедно с колегите да се опитаме да постигнем тази толерантност и тук.

Що се отнася за CICA, след двата успешни мандата във FIEC бях предложен от федерацията като техен представител в CICA. Това наистина е една огромна организация. Опитът, който натрупах там, е безценен, защото има неща, които няма откъде да ги научиш. Трябва да ги видиш, трябва да участваш в тях. Много съм щастлив, че имах възможност да се допра до международния бизнес. Дай Боже, и в България секторът да се развива и да имаме и ние подобен пазар и такива български компании, които да изпълняват мащабни международни проекти.

Считам, че целият натрупан опит и в ръководството на Камарата, и в европейските строителни организации, ще ми бъде полезен като председател.

При всички случаи такъв сериозен международен опит помага за една по-широка визия и по-глобален поглед на нещата, което е много важно. Инж. Терзиев, в какво състояние предавате Камарата на строителите в България на новия председател? Кои успехи през този период, осемгодишен, в който ръководехте КСБ, бихте определили като най-големи?

И.Т.: Аз първо искам да кажа, че всички успехи, постигнати през изминалите 8 години, са плод на общия труд на хората, които работят за КСБ – Управителният съвет, Изпълнителното бюро, областните председатели, Контролният съвет, Фондация „Български строител“, вестник „Строител“, „Строителна квалификация“ ЕАД, на всички, които са ангажирани в тази ни обща цел да популяризираме нашите добри практики, да се опитваме да помагаме по всякакъв начин на нашите членове и на институциите, така че нещата да се случват по правилния начин, прозрачно и качествено.

Що се отнася до успехите, бих казал, че за мен един от най-важните, които сме постигнали, е увеличението на строителните фирми. В началото на тези осем години бяхме около 4200-4500 фирми, в момента сме над 8000. Това е много ясен знак как се развива строителният бранш в България. Не можем да подминем и факта, че между 12% и 14% от БВП се произвеждат от строителите, от членовете на Камарата. За мен една от най-големите победи, които успяхме да постигнем, е, че на вписване в Регистъра вече подлежат всички компании, изпълняващи строителство над 100 кв. м, преди бяха 1000 кв. м. Моето лично мнение е, че не би трябвало да има фирми, които да изпълняват каквато и да е строителна дейност, без да са регистрирани в ЦПРС, защото строителството е нещо сериозно и не може с него да се занимава всеки. За съжаление се натъкваме на много неприятни моменти, когато фирми без регистрация изпълняват обекти, след това се получават проблеми със застраховките, защото те нямат такива, както и с начина на предаване на обекта. Потърпевши са гражданите, но и нашият имидж като строители.

Сред големите успехи на КСБ, които бих споменал, е създаването на Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) в сектор „Строителство“, на който Камарата е основен инициатор, учредител и координатор. Дружествата на Камарата „Строителна квалификация“ ЕАД и „Вестник Строител“ ЕАД също се развиват изключително добре.

Напредваме по отношение на вноса на чуждестранна работна ръка. Неотдавна бяхме във Франкфурт, където участвахме в кариерен форум. На него се опитахме да популяризираме начина, по който наши работници, отишли да се трудят в чужбина, могат да се върнат в България, така че да заемат своето достойно място в родината си и да упражняват своята професия тук.

Като постижение ще отбележа и Пътната карта за осъществяване на инвестиционна идея, която направихме за нашите членове, инвеститорите и гражданите, за всеки заинтересован човек. В книгата, която издадохме, са описани на достъпен език дейностите, необходими и задължителни, преди да започне строителният процес.

Разбира се, няма как да не спомена и изключителната работа на Комисията за ЦПРС. Регистърът е едно от най-големите достижения на Камарата от нейното създаване. Той е публичен и гарантира прозрачността в бранша. В него всеки гражданин може да влезе и да намери информация за дадена фирма. И няма да спра да го повтарям: всеки човек или инвеститор, преди да избере строител, на когото да се довери, да влезе в Регистъра и да потърси съответната фирма. Така могат да се предотвратят много неприятни моменти, съдебни дела и различни проблеми, а не да се иска помощ от Камарата, след като е направен избор на нелегитимна фирма или някаква бригада.

Много мога да говоря за това какво постигнахме през изминалите 8 години, но пак ще кажа - това е работа на всички хора в КСБ – от първия до последния човек. И надявам се да продължим в същия дух и по същия начин да работим и в следващите години. Има още много какво да се направи.

А кое бихте определили като най-голямата битка, която води Камарата през тези осем години?

И.Т.: Може би битките, свързани с промяната на законодателството - ЗОП и ЗУТ, Закона за защита от шума в околната среда. И все пак като най-сериозна ще посоча битката за справедлива индексация. Провели сме над 120 срещи преди и след приемането на Методиката за индексация и все още не мога да кажа, че сме постигнали кой знае какъв резултат. Чакаме сега да излязат промените в Методиката, които бяха приети в сряда от Министерския съвет. Те бяха подкрепени и от всички браншови и професионални организации в сектор „Строителство”.

Л.К.: Аз също мисля, че може би индексацията е най-голямата ни битка. Тя трябва да продължи. Направиха се изключително много срещи и се положиха много усилия. Надявам се да достигнем до положителен за строителите резултат.

Инж. Качамаков, кои ще бъдат приоритетите, по които Вие ще работите?

Л.К.: Първо, по предишния въпрос да кажа, че приемам Камарата в едно доста добро състояние, което се надявам да надградим и да развием.

Приоритетите до голяма степен повтарят това, по което ние и до момента сме работили. Може би най-важният приоритет, който касае бранша в цялост, това е да променим и донастроим нормативната уредба по начина, по който да ни помага в работата на нас, строителите. Говорили сме си много в годините назад за промяна на ЗУТ, на Закона за обществените поръчки, на други нормативни документи. Нещо ново, по което ние работим може би вече повече от две години, е да приложим договорните условия на FIDIC в договорите за строителство в България. Това е една кауза, която аз започнах и съм лично силно ангажиран в този процес. Считам, че една такава промяна ще помогне на всички - и на малки, и на големи, и на средни фирми. И ще даде равнопоставеност между нас и възложителите, стига да може все пак от другата страна и възложителите да погледнат безпристрастно на този процес. FIDIC e една добра международна практика. Понеже стана въпрос за това какво аз лично съм видял, когато съм бил в тези организации - световни и европейски, ами точно това - видях, че когато правилата на FIDIC са въведени и започнат да работят, те рано или късно дават своя ефект. При нас за съжаление самите възложители някой път не разбират, че това ще бъде и в тяхна полза. Че те, реално погледнато, ще бъдат също ползватели, техните проблеми също ще намалеят. Защото всъщност най-скъпият обект е незавършеният и когато има един инвеститор, дали община или някакъв друг държавен възложител, и когато той възложи нещо, но има проблем, нещата се връщат при него. Тоест с FIDIC ние не решаваме само нашия проблем като строители, а искаме да помогнем на целия инвестиционен процес. Така че въвеждането на FIDIC ще бъде един от моите приоритети.

Вторият, но не и по важност, това е сивият сектор. Ние наистина имаме голям проблем със сивия сектор, буквално ситуацията е, както ние се шегуваме, че който има една стълба, и той е строител. Тук е много важно да може да се дефинират и да се разграничат, от една страна – строителите, които спазват законодателството, вписани са в Регистъра, инвестират, поддържат си работниците, машините, плащат данъци и осигуровки, работят законно и на светло. И от другата страна – нелегитимните бригади, които са страшно много, създават нелоялна конкуренция и именно срещу това трябва да се борим. Това е нещо, което считам, че Камарата трябва да направи за своите членове.

Третият ми приоритет е свързан с липсата на кадри. Вече споменахме, че ние стартирахме в КСБ платформа, която работи в три направления. Едното направление е за вноса на кадри от трети страни. Защо трети страни? Защото германци, испанци и други европейски работници в България някакси не искат да идват да работят. Затова ние логично се обръщаме на Изток към държави, които са с по-нисък стандарт и съответно би следвало ние да сме им по-интересни.

Второто направление е да се опитаме да върнем нашите работници, които ние обучихме преди години, дадохме им и опит, и технически познания и те потърсиха своята реализация на Запад, основно по икономически причини. В момента строителството е във възход и аз очаквам той да продължи. Заплатите, които ние даваме, вече не са никак ниски. Така че се опит­ва­ме тази информация да стигне до българите, които работят в чужбина, за да могат те да вземат своето решение. Много се надявам те да се върнат обратно в България, защото и тук могат да получават достойно заплащане и то да им осигури добър стандарт на живот в родината, при близките и приятелите.

И, разбира се, третото направление по отношение на кадрите е обучението на младите хора. Аз лично считам, че това е може би най-важната от трите инициативи, защото те са бъдещето. Ние трябва да обърнем особено внимание на това да имаме подготвени кадри, за да може след няколко години в строителния сектор да не остане само застаряващ персонал или хора, които са внесени от трети и четвърти страни, а да имаме наши хора, българи, които да могат да повярват и да търсят своето развитие в строителството.

Може би последен и с него ще приключа – приоритет ще бъде и добрата комуникация с институциите. Защото за да можем да работим добре и да ни вървят нещата, ние трябва да сме в постоянна и добра комуникация с нашите възложители, с нашите законодатели. Диалогът е всичко. Аз съм диалогичен човек и винаги така поставям нещата, че се опитвам да се съобразя с това, което казва другата страна. Считам, че така трябва да работи и Камарата. С тази уговорка, че за важните за нас неща ние трябва да вземем по-твърда позиция и да отстояваме нашите искания.

Въпрос и към двамата. Кои са трите основни предизвикателства пред строителния сектор в България днес?

И.Т.: Аз ще поставя на първо място обществените поръчки и това, което особено ни касае - предвидимост и навременно плащане. Ако тези две неща ги има, би било прекрасно. И ако може – държавата и съответно хората, които са отговорни за тази сфера, малко по-отрано да започват и да подготвят добре документации, проектиране, отчуждаване, така че когато строителят влезе на терен, да не мисли за всякакви други неща, а да мисли само как да си изпълни работата по-бързо и по-качествено. В крайна сметка всичко това рефлектира върху времето, а времето е пари, както е казал Бенджамин Франклин.

Следващото нещо е това, за което говори и инж. Качамаков – образованието. Категорично. Докато ние не си подготвяме кадри такива, каквито са ни необходими, няма да се оправим. Това е проблем не само за нас, но и за държавата. Не е добре да се произвеждат кадри, които на никого не му трябват или, да речем, прекалено много за дадена професия. Просто е необходимо бизнесът да е основният двигател на това какво трябва да произвеждат държавата и учебните заведения.

Л.К.: Абсолютно съм съгласен. Аз бих добавил при предизвикателствата решаването на въпроса със забавените плащания. Нашият труд трябва да бъде заплащан достойно и навреме. В тази връзка искам да обърна внимание на планирането на обектите и на финансирането им. При частните инвестиции някакси е по-лесно, защото там, когато дойдат при нас, а ние не сме предприемачи, а чисти строители, нещата по подготовката преди строителството някой друг ги е свършил. Ние отиваме и започваме да работим. Но планирането в частта публични средства е много важно.

Образованието, както казах, винаги трябва да бъде даже на първо място, защото ние нямаме бъдеще, ако нямаме образовани кадри, които да поемат нашата работа.

И третото, аз го споменах при приоритетите – сивият сектор също ни е голямо предизвикателство. Аз бих го свързал и с имиджа на строителите. Нашата професия е достойна и това трябва всички да го разберат и да го осъзнаят. А сивият сектор внася изключително много шум в системата. Има доста некоректни, бих казал, даже и незнаещи строители, които създават проблеми на бранша. Трябва да бъде ясно, че тези хора не са строители. Те работят нелегитимно и не би следвало проблемите, които създават, да бъдат приписвани и на всички коректни строителни фирми. Така че това е също едно предизвикателство, по което трябва да работим.

Инж. Качамаков, Камарата са Областните представителства и фирмите членове. Как ще работите, за да се чуват и поставят по-добре техните проблеми, да усетят подкрепата на Камарата по места?

Л.К.: Ние ще продължим това, което сме правили и до момента. Като бих апелирал, аз вече съм го коментирал това и с колегите, с новите областни председатели, за по-голяма активност от страна на ОП и на фирмите по места. Защото за да можем ние да работим по определени теми, които ги касаят, трябва да ги поставят. Често има различни интереси в по-големите градове и в по-малките населени места. За да може ние да бъдем максимално полезни и да акцентираме точно върху това, което е важно за конкретното Областно представителство, трябва да има комуникация в двете посоки. Нека да бъдат активни, за да можем ние, когато знаем за даден проблем, съответно да си направим програма и да се опитаме да работим в посока за решването му.

Лично аз ще се постарая да посетя всички ОП, да си поговорим вече и на място с колегите. 27 са Областните представителства, не са малко, но считам, че смисълът на Камарата е да помага на своите членове. Така че ние сме тук, за да можем да свършим нещо полезно за бранша и в частност за всеки един от тях. Работата ще бъде в срещи, в комуникация, в дефиниране на проблемите и създаване на екшън план какво точно да направим, за да има положителен ефект.

Инж. Терзиев, Камарата наложи една традиция за провеждане на срещи по места на ОП и общините, а в. „Строител“ е платформата, която дава гласност на тези форуми. Да кажем няколко думи за този работещ формат на комуникация. Срещите са източник на информация за инвестиционните програми на общините, на тях се поставят и проблемите на фирмите.

И.Т.: Това наистина е една чудесна традиция, която създадохме. Ние използваме тези срещи, за да се запознаем с това какво се очаква да се случи като проекти и работа за фирмите по места, но и за да чуем какви са проблемите на бранша и да ги дискутираме заедно със съответните общини и кметове. Разбира се, работим в тясно сътрудничество и с Националното сдружение на общините в Република България. Аз мога да кажа, че има общини, които са много напред и са пример за подражание. Има и такива, в които нещата не стоят толкова лесно, или пък и те по същия начин изпитват недостиг на кадри, но навсякъде, където отиваме, показваме нашето желание да работим ръка за ръка, така че да изчистваме проблемите и заедно да вървим напред. Както неведнъж съм казвал, общините и строителите сме в една лодка, подобряването на средата в населените места е наша обща задача.

Инж. Качамаков, ще продължи ли Камарата инициативата, която стартира от тази година за провеждане на регионални конкурси, чрез които да се презентират постиженията на фирмите в страната, за да се види как с труда на компаниите се променят градовете и регионите?

Л. К.: Много е важна тази инициатива. Ние трябва да показваме това, което правим, защото строителите наистина изграждаме много хубави неща. Да, инициативата ще продължи, защото това, което започнахме тази година - конкурса „Строителен обект на Черноморието“ в Царево, беше много добре приет от колегите от региона, но и от колегите от цялата страна. Смятам, че е добре да разширим инициативата и за всеки един регион да направим един такъв конкурс. Освен от фирмите изпълнители конкурсът се приема много добре и от възложителите, защото и общините, които са направили нещо хубаво при тях, и те искат да го покажат. Това, което ние правим заедно - общини и строители, то не е за нас, то е за хората, така че планираме да направим през 2026 г. още няколко конкурса. Регионалните конкурси са нещо, което трябва да развиваме.

Няма как да не поставя и въпроса за ниските цени. В „Строител” публикувахме информация за конкурси за саниране с обявени цени от 160 лева на кв. м, за които при второ обявление няма желаещи кандидати. Как да се пребори Камарата за адекватност на цените при обявяването на конкурсите?

И. Т.: Знаете приказката. Не може да бъде бързо, качествено и евтино. Трябва да се изберат приоритети. Кое е по-напред и кое е по-назад. Когато човек определя цената, но той не е избран за изпълнител, може да сбърка. И е съвсем нормално. Затова има толкова приети практики. Например – не даваш обща цена, обявяваш конкурса, явяват се фирмите, дават си цената, правиш средно претегляне и преценяваш. Защото в крайна сметка нека да се върнем на онази максима, че не съм толкова богат да си купувам евтини неща. По-добре направи три обекта, но ги направи като хората, отколкото да направиш пет и за половината от тях да правиш ремонт на ремонта и така нататък. Това е истината. Няма друг вариант как да се случат нещата.

Л. К.: Ниските цени обикновено идват от неразбиране на възложителите. В момента строителният пазар е такъв, какъвто е. Да, може да има някаква разлика какво се плаща в София и какво се плаща примерно в Плевен или Велико Търново, но като цяло цените на строителството се повишиха. Повишиха се заплатите, това също се отразява и при строителството. За съжаление тези ниски цени, за които говорите, и фактът, че за някои обществени поръчки няма желаещи, това е поради причината, че самите възложители са назад с информацията. Те си мислят, че нещо струва примерно 100 лв., а то вече струва 200 лв. Условно говоря. Тук мога да отворя една скоба за дигитализацията на строителството и BIM, тоест цифровото моделиране – СИМ на български, както в момента е модерно да се казва. Това е също едно решение в тази посока. Защото ако проектите се направят още от самото начало по правилния начин, още инвеститорът даде правилно заданието, то бъде правилно проектирано и остойностено, с девизни цени, тоест ориентировъчни. Когато имаш един пълен проект, шансът да сгрешиш е много по-малък.

В момента има две причини, поради които цените са неадекватни към пазара. Едната е поради непълен или некачествен проект, който в един момент дават на инвеститора.

И другата е проблем при изчисляването и неадекватност на цените. Някой път възложителите правят индикативни цени, взимат един обект, примерно улица, която преди една година им е струвала 1 млн. лв., и казват „Ние сега трябва да правим още две улици. Вдигаме с 15-20% цената и слагаме индикативна цена“. Което е много неправилно. Просто за да може цената да отговаря на действителността, тя трябва да тръгне от самото проектиране, дейностите да бъдат остойностени по примерни цени. Ние много искаме да имаме някаква норма, както едно време имаше такива норми и средни цени в строителството. Тогава моята фирма може да даде една цена, компанията на инж. Терзиев може да даде друга, но те ще бъдат в различни в малки проценти, не в пъти. Като обобщение - ниските цени са много сериозен проблем. Първо на възложителите, защото когато възложителят обяви три-четири пъти един и същи търг и никой не се явява, това е проблем за него, но той идва и при нас, тъй като това е един обем строителство, който ние не изпълняваме. Това рефлектира особено силно върху фирмите в една малка община. Има и колеги, които се подлъгват и най-накрая казват „Абе, добре, ние ще дадем оферта, щом е такава цената, ще се опитаме да влезем в нея“. Това е много погрешно. И залага една бомба със закъснител. Считам, че като строители не трябва да се съгласяваме с подобни неща. Инвеститорът трябва да направи пълен и качествен проект, за да може ние след това да свършим добре нашата работа.

Понеже засегнахте темата за дигитализацията, ясно е, че това е бъдещето и това е пътят, но в интерес на истината много от малките компании са затруднени в този процес. Камарата има ли начини да подкрепи тези по-малки и средни компании, които нямат капацитет да направят сами този преход?

Л.К.: Разбира се, това, което каза инж. Терзиев за ЕЦИХ, Камарата е лидер в него. Там и в момента се организират обучения на точно тази тема - как строителните компании да могат да поемат по пътя към цифрова трансформация. Факт е, че една по-голяма фирма има повече възможности и повече капацитет да се справи с такъв преход, докато за по-малките фирми е по-трудно. Това беше и една от причините ние да създадем този проект, за да имаме възможност да помагаме на всички фирми от бранша, но основно на малките и средните. КСБ мисли в тази посока и считам, че имаме и добри инструменти за тази цел.

Инж. Терзиев, какво Ви даде работата за Камарата през тези осем години и какво Ви взе?

И.Т.: Аз ще се върна преди осем години, когато се получи така, че моят предшественик прецени, че трябва да отиде да работи в МРРБ, и се наложи да направим извънредно събрание. Тогава инж. Симеон Пешов каза: „Виж, само да ти кажа, това нещо ще ти вземе много от свободното време и не си мисли, че ще е толкова лесно, както изглежда отстрани“. И беше прав - наистина чавек трябва да е готов да отдели от своето време. Какво ми е дала Камарата? Бих казал - много. Взаимоотношенията с колегите - за тези осем години аз може би познавам половината от бранша, другата половина, с които не се познавам лично, ме познават мен. Бил съм на много срещи, чул съм много и добри думи, и упреци към нашата дейност, но в крайна сметка човек се учи, докато е жив. И всичко това, което съм чул от моите колеги, от моите приятели, защото смея да кажа, че аз имам страшно много приятели в нашия бранш, ми е дало много. А какво съм загубил? Нищо не съм загубил. В интерес на истината за мен работата в Камарата и работата с колегите беше и е едно огромно удоволствие, независимо че коства, както казах, време, което за съжаление не е разтегливо понятие и не е толкова голямо за жалост. Връщайки се осем години назад, мога само да кажа едно голямо благодаря на всички колеги, които са били до мен, с мен, и никога няма да забравя това. Години, през които имах честта да съм на тази позиция. Сега да му мисли инж. Качамаков.

Какъв съвет бихте дали на новия председател на базата на този осемгодишен опит като ръководител на Камарата?

И. Т.: Няма какво да му давам като съвет. Той е бил един от хората, който винаги е бил до мен, постоянно по срещи, със задачи. Ние, понеже така сме свикнали в строителния бранш да си раздаваме задачите и най-интересното, че с тези хора, които са десетина човека, най-близките до мен, като се съберем и като седнем, някакси много интересно си разпределяме задачите. Казвам „Имаме тези пет задачи“ и всеки казва „Аз ще поема тази или тези две“. Така че без колектива от хора, които са били около мен, и хората, които ще останат около инж. Качамаков, няма как да се случват нещата. Това, което му казах, е: „Приятелю, винаги ще бъда до теб с каквото и както мога да ти бъда полезен, защото за мен Камарата е кауза“.

Л.К.: Обеща инж. Терзиев да помага само 5-6 години още и разчитам да продължим да работим заедно.

Какво общо послание бихте отправили към членовете на Камарата, което да демонстрира тази приемственост и пътя напред?

И.Т.: Знам какво ще каже Любо, затова ще го изпреваря. И ще цитирам тази крилата фраза на Уста Кольо Фичето: „Не градете между вас дувари, правете мостове“.

Л.К.: Да, това между другото го ползваме и двамата и считам, че е много силно като послание. Аз бих добавил към членовете на КСБ и пожеланието да бъдем по-единни. Защото в Камарата е имало моменти, когато се е усещало леко разединение. Надявам се, че те са отминали и вече ще вървим всички в една посока, защото сме силни, когато сме единни и заедно. Така че, за да бъдем силни, трябва да бъдем единни.

Как виждате ролята на подкаста „Код Строител“ и на вестник „Строител“ в изграждането на по-широка информираност и доверие към строителния сектор?

И.Т.: Фактите са ясни, нали виждате колко са зрителите. Така че какво по-хубаво от това? Единственото, което може да си пожелаем, е епизодите да стават всеки месец по два. Ще бъде прекрасно. В крайна сметка, след като го гледат и хора, които нямат нищо общо със строителния бранш и се интересуват, това значи, че подкастът е интересен. А щом им го правим интересен и разбираем, значи това е добре. Говори само за себе си.

Л.К.: Да не забравяме, че аз съм и член на Съвета на директорите на вестник „Строител“, така че всъщност ние тази инициатива я мислехме може би почти една година, преди да се реализира. И аз лично съм щастлив, че той се развива дори по-добре от това, което очаквахме. А както казах, комуникацията е изключително важна. Вестник „Строител“ е нашият вестник. Това е изданието на строителите. „Код Строител“ - също, това е нашият подкаст. Така че бъдещето му е предопределено. И наистина пожелавам да надминаваме още повече очакванията, защото до този момент и това, което бяхме планирали, ние се развиваме над предвиденото. Което е страхотно.

Инж. Качамаков, получихте много поздравителни адреси от МРРБ, FIEC, НСОРБ, КРИБ, синдикалните организации и редица други. Всички те гледат към това какви стъпки ще предприеме новият председател по отношение на диалога и комуникацията.

Л.К.: Те стъпките са диалог и комуникация. Ще си направим задължително срещи. Даже част от тези институции също имат преизбрани или нови лица в ръководствата си. Ние, за да можем да бъдем обективни, трябва да работим с тези хора и да се познаваме. С голяма част от тях имаме и общи проекти и цели. Нека сега си дадем малко време. Очакват ни хубави празници. В началото на следващата година ще настъпим здраво газта, ще инициираме срещи и ще следваме инициативи, по които считаме, че можем да си партнираме, за да завъртим колелото.

Наистина сме в навечерието на най-светлите празници - Коледа и Нова година. Какво ще пожелаете на зрителите, на колегите и на строителите в България ?

Л.К.: Здраве на първо място. Много щастливи мигове със семейството, защото това са наистина едни от най-хубавите семейни празници. А в професионално отношение много се надявам и пожелавам да си приберат, ако не са го направили още, всичките дължими пари, за да могат да завършат годината успешно. Ако не са, да се опитат да направят каквото трябва и да имат спокойствие, че догодина ще го направят. Ние също ще направим такива стъпки да помагаме на тези, които срещат трудности. Така че основно здраве. За нас най-важно е да сме здрави, всичко друго ще се нареди.

И. Т.: И да имат строително здраве!

Благодаря Ви, за мен беше удоволствие този разговор! Хубави празници и на Вас и много радостни моменти!

Очаквайте целия разговор в подкаста „Код Строител“ - https://www.youtube.com/@VestnikStroitel2025/